Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на двадесет и девети януари
през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Антоанета Луканова
и
прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия
Маркова в.гр.д.№ 1755 по описа за 2019 г., за да
се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ищец пред СРС, срещу решение №
559591 от 11.12.2018 г., постановено от СРС, ГО, 61 с-в, по гр.д.№ 80917 по
описа за 2017 г. Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение,
с което предявените от въззивника срещу С.И.С., Т.И.С. и Х.И.С., искове с обща цена от 3 474,01 лв. са
били отхвърлени като неоснователни. СРС неправилно бил приложил разпоредбата на
пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ, както и ОУ на дружеството, които сочели, че потребител
на топлинна енергия /ТЕ/ е физическо лице, собственик или ползувател на
топлоснабдения имот. Счита, че е доказал с писмени доказателства, че
ответниците са титуляри на вещното право на ползване на процесния топлоснабден
имот с аб.№ 177530. Действително, не бил представен нот.акт, че наследодателят
на ответниците бил придобил собствеността върху имота, но имало писмо от СО,
район „Изгрев“, което представлявало официален документ. Нямало данни по делото
ответниците да не са приели наследството, респ. да са се отказали от него и
затова били задължени за заплащане стойността на потребената ТЕ. Същевременно
сочи, че ответниците не били представили доказателства да е учредено вещно
право на ползване, а това ставало само с нот.акт като се позовава на чл.18 ЗЗД.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъдат уважени така
предявените искове. Разноски се претендират.
От въззиваемите страни, ответници в производството пред СРС – С.И.С., Т.И.С. и Х.И.С., е постъпил отговор,
в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност
на така постановеното първоинстанционно решение. Правилно СРС бил приел, че
ответниците нямат качеството на потребител на топлинна енергия; претенцията на
ищеца не била доказана- не били представени никакви доказателства, че същите са
носители на вещно право на собственост. Писмото на което се позовавал въззивникът
не се ползвало с обвързваща материална доказателствена сила, защото
удостоверените в него обстоятелства не били такива от кръга на службата на
длъжностното лице-издател. Освен това този документ бил оспорен от ответниците
и приложима била разпоредбата на чл.193, ал.3, изр.2 ГПК. Ищецът не бил
установил истинността на това писмо; същото не съдържало и достатъчно лични
данни, за да бъде индивидуализирано лицето И.С.. Доводите във въззивната жалба
във връзка с учредяване правото на ползване били ирелевантни за конкретния
казус. Наред с това вземанията били погасени по давност при наличие на
хипотезата на чл.111, б.“в“ ЗЗД, защото се касаело до периодични вземания. Общата
фактура № ********** била издадена на 30.09.2014 г. и касаела периода м.05.2013
г. до м.04.2014 г., а исковата молба била предявена на 15.11.2017 г. По Обща
фактура № ********** също от 30.09.2015 г. вземанията били погасени частично –
за периода м.05.2014 г. до м.11.2014 г., вкл. Наред с това исковия период по
исковата молба бил м.05.2014 г. до м.04.2015 г., вкл., а периодите по фактурите
– м.05.2013 г.- м.04.2015 г. Не се претендират разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 17.12.
2018 г., Въззивната жалба е подадена на 27.12.2018 г., следователно същата е в срок.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
В исковата молба „Т.С.“ ЕАД е посочила, че ответниците
са наследници на починалия длъжник И.Х.С., който бил клиент на дружеството
–ищец. Въпреки положените усилия ищецът не могъл да се снабди с удостоверение
за наследници на И.Х.С.. Затова не можели да посочат квотите в съсобствеността
на всеки един от наследниците. Относно отговорността за задълженията се
позовава на чл.63, ал.1 от ОУ на дружеството. Претендират се суми,
представляващи стойност на топлинна енергия за периода м.05.2014 г.- м.04.2015
г. за топлоснабден имот, аб. № 177530.
Видно от петитума на исковата молба предявен е осъдителен иск по чл.79 ЗЗД вр. с
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, обективно и субективно съединен с иск
по чл.86, ал.1 ЗЗД. В този смисъл е и изготвения от СРС доклад по чл.140 ГПК/л.63 и 64 по делото пред СРС/; същата правна квалификация е дадена и в
първото по делото публично съдебно заседание.
Че предявеният иск е осъдителен и предявен по общия
ред, а не като проекция на заповедното производство е видно и от
молбата-уточнение от 23.03.2018 г./л.44 по делото пред СРС/. Липсват изобщо
доводи от ищеца, респ. данни по делото, че е било провеждано заповедно производство.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение СРС, ГО, 61 състав се е произнесъл по установителни
искове с правно основание чл.422 вр. с чл.79, ал.1,предл.1 ЗЗД вр. с чл.149
ЗЕ и чл.422 вр. с чл.415 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, с каквито не е бил сезиран.
Налага се
извод, че обжалваното решение следва
да бъде обезсилено и делото на основание чл.270,ал.3,предл. последно ГПК следва
да бъде върнато на друг състав на СРС за произнасяне по предявените искове.
По
разноските:
При този изход на спора в настоящето производство
разноски не ще бъдат присъдени, а евентуалното им присъждане следва да бъде
сторено от съда при новото разглеждане и съобразно изхода на спора.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 559591 от 11.12.2018
г., постановено от СРС, ГО, 61 с-в, по гр.д.№ 80917 по описа за 2017 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на СРС за
произнасяне по предявените осъдителни искове с правна квалификация чл.79 ЗЗД
вр. с чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, обективно и субективно съединени
с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: