№ 123
гр. С.З., 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20225501000076 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 260798/20.12.2021 г. постановено по гр.д. №
4630/2020 г. по описа на Районен съд – С.З., с което отхвърлен предявеният
иск от „А.В.“ ЕООД против ЗЛ. Г. Г. за заплащане на сумата 9 661, 36 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за изработка от 15.09.2019 г.,
като неоснователен и „А.В.“ ЕООД е осъдено да заплати на ЗЛ. Г. Г. сумата 3
295 лв., представляваща разноски по делото.
Въззивникът „А.В.“ ЕООД излага доводи за неправилност на решението
и и моли въззивния съд да отмени решението и да се уважи предявения иск.
В срок е постъпил отговор от въззиваемия ЗЛ. Г. Г. чрез процесуалния
му представител. Счита, че решението е законосъобразно и правилно и моли
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.266, ал. 1 от ЗЗД.
1
Ищецът „А.В.“ ЕООД моли съда да осъди ЗЛ. Г. Г. да му заплати сумата
от 9 661,36 лв., представляваща остатък от неизплатеното от ответника
възнаграждение за изработеното по сключения между страните договор от
15.09.2019 г., за което е издадена фактура № 329/03.01.2020 г., както и
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане. Моли да му бъдат присъдени в негова полза
платените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който
се оспорва предявения иск, като се излагат подробни съображения. Моли съда
да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски.
По делото е представен договор от м. 09.2019 г., с който непосочено в
договора лице е възложило на „А.В.“ ЕООД да извърши СМР на непосочен
обект. По делото не е спорно, че договорът е сключен между ЗЛ. Г. Г., като
възложител и „А.В.“ ЕООД, като изпълнител и се отнася до магазин в гр.С.**
(откъм бул. „**"). Предмет на договора е изработка, доставка и монтаж на
система алуминиева композитна обшивка по спецификация в приложение №
1 /чл.1.1 от договора/, като такова приложение, в което да са описани и
остойностени работите, които следва да бъдат извършени от изпълнителя, не
е представено по делото. В чл. 2.1 от договора е посочено, че размерът на
дължимото възнаграждение е 8 900 лв. без ДДС съгласно количествено-
стойностна сметка - приложение № 1 към договора.
Страните не спорят, че ответникът е платил авансово на ищеца следните
суми за възнаграждение: сумата 2 700 лв. при сключването на договора и 3
500 лв. на 01.10.2019 г., или общо заплатеното възнаграждение по договора
възлиза на 6 200 лв. За тези плащания ищецът е издал фактури №
326/03.01.2020 г. за 2 700 лв. с ДДС и № 328/03.01.2020 г. за 3 500 лв. с ДДС.
В протокол от 10.12.2019 г. страните са посочили, че процесният
договор е сключен на 15.09.2019 г. Ищецът излага доводи, че работата по
процесния договор е завършена на 10.12.2019 г., като страните не спорят, че
след тази дата ищецът не е извършвал действия по изпълнение на работата.
По делото е представен и съставен от страните протокол от 10.12.2019 г., в
който са отразени извършените от ищеца СМР, както и некачествено
изпълнените такива, като е уговорено, че остатъкът от възнаграждението на
2
изпълнителя ще бъде изплатен след отстраняване на некачествено
извършените СМР.
Във връзка с установяването на некачествено извършените СМР са
назначени следните експертизи:
Според заключението на съдебно-техническата експертиза по гр.д.№
3867/2020 г. по описа на Софийския районен съд, изпълнено от вещото лице
Бойко Терзиев, извършената работа не е годна за нейното предназначение.
Изпълнената обшивка от еталбонд е некачествена поради лошото разкрояване
на листовете еталбонд и съответно некачествената изработка на отделните
детайл, както и поради недобре направената и неподходяща конструкция за
монтаж на обшивката по фасадата. При така монтираните детайли от
еталбонд не може да се направи изправяне на елементите за затваряне на
фугите и тяхното пренареждане, както и е неприемливо да се запълнят със
силиконов материал, тъй като крайният резултат няма да отговаря на
първоначално заложения. Ъгловите елементи на фасадите не са довършени и
не могат да се направят по начина, по който са изпълнени другите, вече
монтирани детайли, еталбонд.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза по гр.д.№
22426/2020 г. по описа на Софийския районен съд, изпълнено от вещото лице
Анастасия Б., не са констатирани недостатъци по изпълненото покритие и
същото изпълнява функциите си. Според това вещо лице, съобразявайки
лошото състояние на бетонната козирка на блока, първоначално заложената
цел на обшивката на челото на козирката е естетическа, поради което с
предложените корекции не може да се постигне поставената цел. В с.з.
вещото лице е уточнило, покривът има функция да отвежда повърхностните
води, а конкретно козирката има естетическа функция.
Според заключението на повторната съдебно-техническата експертиза,
изпълнено от вещото лице Румяна Присадашка, в първоинстанционното
производство, ако недостатъците, констатирани в протокола от 10.12.2019 г.,
бяха отстранени по предложения от „А.В." ЕООД начин и обектът беше
завършен по начина, който „А.В." ЕООД е предложило в писмото си от
13.12.2019 г., изработеното би съответствало на предмета на договора като
видове работа.
Според допълнителното заключение на повторната съдебно-техническа
3
експертиза, изпълнено от вещото лице Ж. К., извършената работа е с
множество установени некачествено извършени СМР, изразяващи се в криви
и префрезовани елементи, по-големи фуги между отделните композитни
панели (елементи), скъсани елементи, криви елементи, в количествено
отношение представляващо: 28 бр. елемента с разстояние между тях над 5 мм;
12 бр. скъсани или префрезовани елемента за подмяна; 12 бр. елемента с
кривини. Според вещото лице К., ако под обикновено предназначение се
приема, покриване и облицоване на съществуваща козирка за предпазване от
атмосферни въздействия и постигане на естетически и добър архитектурен
вид на фасадата, то може да се заключи, че по отношение на защитата от
атмосферните въздействия изпълнената облицовка би могла да изпълни
предназначението си. По отношение на постигане естетически и добър вид на
фасадата, така както е изпълнена към момента, облицовката не може да
изпълни предназначението си.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение по сключен договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл.
от ЗЗД. Договорът е двустранен и възмезден и всяка от страните може да иска
пълно изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя страна е
изпълнила задължението си точно. С договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи дадена вещ, съгласно поръчката на
другата страна, а възложителят следва да му заплати възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, възложителят има нормативно
определено задължение да прегледа работата и да направи всички
възражения, които има относно работата, включително и за недостатъци. При
констатирани недостатъци, възложителят не е освободен от заплащане на
възнаграждението, а на основание чл. 265 от ЗЗД разполага със следните
възможности: да иска поправяне на работата от самия изпълнител; да иска
заплащане на разходите за отстраняване на недостатъците или да иска
съответно намаляване на възнаграждението. Ако недостатъците са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение, възложителят може да развали договора /в този смисъл
решение № 157/08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 183/30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и
4
Решение № 99 от 11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2483/2016 г., I т. о., ТК,
Решение № 187 от 13.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 3093/2018 г., II т. о., ТК/.
В заключенията си, вещите лица Б. и К. са разграничили функциите на
алуминиевата композитна обшивка, като са посочили, че в случая същата
изпълнява обикновеното си предназначение да предпазва от атмосферни
въздействия, но не изпълнява естетическата си функция. Според вещото лице
Присадашка изработеното съответства изцяло на договора, макар и с
недостатъци.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че не може да се направи
извод, че извършената от „А.В." ЕООД работа е изцяло негодна за нейното
обикновено предназначение, поради което за възложителят ЗЛ. Г. Г. не е
възникнало правото да развали процесния договор.
В чл.2.1 от договора от 15.09.2019 г. е договорено, възложителят да
заплати възнаграждение в размер на 8 900 лв. без ДДС съгласно
количествено-стойностна сметка - приложение № 1 към договора, като в чл.
3.1 е посочен начина на плащане. По делото не е спорно, че ответникът е
заплатил авансово на ищеца сумата от 2 700 лв. при сключването на договора
и 3 500 лв. на 01.10.2019 г., или общо заплатеното възнаграждение по
договора е в размер на 6 200 лв., като ищецът е издал фактури №
326/03.01.2020 г. за 2 700 лв. с ДДС и № 328/03.01.2020 г. за 3 500 лв. с ДДС.
Безспорно е, че „А.В." ЕООД е регистриран по ЗДДС лице /в издадените
фактури № 326/03.01.2020 г. и № 328/03.01.2020 г. същият е начислил ДДС/,
поради което към сумата от 8 900 лв. следва да бъде добавена сумата от 1 780
лв. /20 % ДДС/, или общият размер на възнаграждението е 10 680 лв.
Ищецът обосновава претенцията си за дължимото възнаграждение в
размер на 15 861, 36 лв., представляващо допълнително извършени работи
извън първоначално уговорените като се позовава чл.2.2 и чл.2.3 от договора
и на разпоредбите на чл.266, ал.1, изр.2 и чл.266, ал.2 ЗЗД.
Възнаграждението по договора за изработка може да бъде уговорено,
както като глобална сума, така и по единични цени, като във втория случай
съгласно чл. 266, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД размерът му се установява при
приемането на работата. Въззивният съд приема, че от съдържанието на чл.
2.1, не може да се направи извод, че възнаграждението е уговорено по
единични цени, а като глобална сума, поради което не може да намери
5
приложение нормата на чл. 266, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. Колкото до клаузата на
чл.2.2, същата регламентира единствено начина, по който ще се доказват
действително извършените от изпълнителя СМР и не представлява уговорка
за заплащане на възнаграждение на изпълнителя по единични цени, което да
обоснове доводите на ищеца, че следва да се приложи разпоредбата на чл.
266, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.
Въззивният съд счита, че не може да се приложи и разпоредбата на чл.
266, ал. 2 ЗЗД, доколкото в случая не се установява по време на изпълнението
на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка
да е изменена, което би довело до изменение и на възнаграждението, макар и
да е уговорено като глобална сума.
Видно от клаузата на чл. 2.3 от договора, страните са уговорили, че при
възлагане от страна на възложителя на допълнителни видове и/или
количества СМР извън обема на настоящия договор, същите се установяват с
протокол между възложителя или негов представител и изпълнителя, като
единичните цени на допълнителните видове СМР се определят допълнително
между страните с писмено споразумение. Това означава, че волята на
страните за извършване на допълнителни СМР трябва да бъде
материализирана в двустранно подписан протокол, в който да бъде посочен
вида, количеството и стойността на допълнително извършените СМР. По
делото не са представени такива протоколи, поради което изцяло
законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че ищецът не може да
претендира стойността на допълнително извършените СМР на договорно
основание.
Ответникът излага твърдения, че е налице неизпълнение от ищеца на
уговорени в договора от 15.09.2019 г. СМР, поради което тяхната стойност
следва да бъде приспадната от възнаграждението на изпълнителя.
Въззивният съд също възприема, заключението на повторната съдебно-
техническата експертиза, изпълнена от вещото лице Румяна Присадашка, в
частта в която е посочено, че неизпълнените СМР са: монтаж на алуминиеви
композитни панели на метална скара - 3 бр.ъгли - 0,97 кв.м.; затваряне към
таван с ламарина - 4,00 кв.м.; затваряне към покрив с ламарина и PU
хидроизолация - 5,84 кв.м. и общата стойност на неизпълнените СМР е 419,88
лв. Поради това със сумата от 419, 88 лв. следва да бъде намалено дължимото
6
на „А.В." ЕООД възнаграждение в размер на 10 680 лв., като остава остатък
от 10 260, 12 лв. /10 680 лв.– 419, 88 лв. = 10 680 лв./.
Ответникът е направил по делото евентуално възражение за прихващане
на дължимото на ищеца възнаграждение със задължението на възложителя,
което той би имал, ако се уважи възражението му по чл. 265, ал. 1, предл. 3
ЗЗД /намаление на възнаграждението/. Ето защо възражението за прихващане
следва да бъде разгледано, след като бъде разгледано възражението на ЗЛ. Г.
Г. за намаляване на възнаграждението на ищеца поради недостатъци на
изработеното по реда на чл.265, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.
В нормата на чл. 265, ал. 1, т. 3 от ЗЗД е предвидена възможност,
възложителят да поиска намаляване на възнаграждението, ако при
извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако
изпълнената работа има недостатъци. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 2
от ЗЗД, възложителят има нормативно определено задължение да прегледа
работата и да направи всички възражения, които има относно работата.
В настоящия случай видно от съдържанието на протокол от 10.12.2019
г. при извършения преглед, възложителят ЗЛ. Г. Г. е направил множество
възражения по отношение на качеството на извършената работа, като
страните са се споразумели остатъкът от договореното възнаграждение да
бъде заплатено след поправка на некачествено извършените CMP. Ето защо
настоящата съдебна инстанция счита, че възложителят има право да иска
намаляване на цената по договора от 15.09.2019г., съобразно разпоредбата на
чл. 265, ал.1, пр. 3 от ЗЗД.
По делото са изслушани четири съдебно – технически експертизи,
които посочват различна стойност на некачествено изпълнени СМР.
Въззивният съд след задълбочен анализ на приетите заключения,
възприема допълнителното заключение на повторната съдебно-техническата
експертиза, изпълнено от вещото лице Ж. К., тъй като същото е логическо и
научно обосновано, подробно е изяснено, че за да отговаря алуминиевата
композитна обшивка на обичайното си предназначение /включително да
изпълнява естетическите си функции/, се налага демонтаж и подмяна на
определени количества композитни панели от еталбонд /за отстраняване на
луфтове, криви, скъсани и префрезовани детайли/, което не може да бъде
постигнато само с предлаганото от ищеца и обсъждано в заключението на в.л.
Присадашка запълване на фугите, по-големи от 5 мм, с полиуретанов
уплътнител за постигане на хидроизолация и поемане на температурните
разширения на алуминиевите композитни панели. В заключението е
посочено, че стойността на разходите за отстраняване на криви, префрезовани
и скъсани елементи, както и за отстраняване на фугите между елементите, е в
размер на 4 498, 93 лв., а стойността на СМР, включващи демонтиране на
всички панели, поставяне на хидроизолация, грундиране, изправяне на криви
7
детайли, подмяна на префрезовани, скъсани и елементи с луфтове, по-големи
от 5 мм, е 5 736, 62 лв. Въззивният съд намира, че в необходимите разходи за
отстраняване на недостатъците не следва да се включват тези за
хидроизолация и грундиране, тъй като не са представени доказателства, че на
ищеца е възложено да направи хидроизолация, поради което липсата на
такава не може да се приеме за недостатък. Поради това настоящата съдебна
инстанция намира, че следва да се възприеме извода на вещото лице К., че
стойността на СМР за отстраняване на констатираните недостатъците е в
размер на 4 498, 93 лв. Така на основание чл.265, ал.1, предл. 3 от ЗЗД със
тази сума следва да бъде намалено посоченото по – горе възнаграждение на
„А.В.“ ЕООД в размер на 10 260, 12 лв., поради което стойността на
дължимото на ищеца възнаграждение е 5 761, 19 лв. /10 260, 12 – 4 498, 93 =
5 761, 19 лв./. Безспорно е, че по сключения договор, ЗЛ. Г. Г. е заплатил на
„А.В." ЕООД сума в общ размер на 6 200 лв. и следователно задължението му
за заплащане на възнаграждение по чл. 266, ал.1 от ЗЗД е погасено изцяло.
Ето защо предявеният иск от „А.В." ЕООД против ЗЛ. Г. Г. за заплащане на
възнаграждение по договор за изработка от 15.09.2019 г. в размер на 9 661, 36
лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изложеното съдът не следва да разглежда направеното от
ответника евентуално възражение за прехващане, тъй като се установява, че
на „А.В.“ ЕООД не се дължи възнаграждение по сключения договор за
изработка от 15.09.2019 г.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските.
От страна на „А.В." ЕООД е направено възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника ЗЛ. Г. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 1
500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 5 000 до 10 000 – 580 лв. +5 %
за горницата над 5 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия
случай минималният размер на адвокатското възнаграждение е 813,06 лв.
Въззивният съд намира, че делото се отличава с фактическа и правна
сложност, с оглед големия обем писмени доказателства и наличието на
заключенията на четири експертизи. Поради това възражението на „А.В.“
ЕООД за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника е неоснователно.
С оглед изхода на делото „А.В." ЕООД следва да заплати на ЗЛ. Г. Г.
направените във въззивното производство разноски за адвокатско
8
възнаграждение в размер 1 500 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260798/20.12.2021 г. постановено по гр.д.
№ 4630/2020 г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „А.В." ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр.В.Т.** да заплати на ЗЛ. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр.С.З., **
направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер 1 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките на
чл. 280, ал. 1 и л. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9