Мотиви по НОХД № 92 по описа на Карловски районен съд
за 2019 година
Районна прокуратура – К. е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия Д.Г.Ж. за това, че:
- за времето от месец февруари 2018 г.
до месец октомври 2018 г. в гр. К. като е осъден да издържа свой низходящ –
сина си С.Д.Ж., ЕГН ********** с Решение № 762/18.12.2013 г. по гр. дело №
1502/2013 г. по описа на Районен съд К., влязло в законна сила на 18.12.2013
г., изменено с Решение № 25/31.01.2018
г. по гр. дело № 1735/2017 г. на Районен съд К., влязло в законна сила на
31.01.2018 г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски – 9 месечни вноски, всяка
от по 180 лева на обща стойност 1620 лева -
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК
и в това, че :
- за времето от месец август 2017 г. до
м. октомври 2018 г. в гр. К., обл. Пловдив, като е
осъден да издържа свой низходящ - дъщеря
си А.Д.Ж., ЕГН ********** с Решение № 447/12.11.2014 г. по гр. дело № 1006/2010
г. по описа на Районен съд К.,влязло в законна сила на 27.11.2014 г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски
– 15 месечни вноски, всяка от по 50 лева на обща стойност 750 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура –
К. поддържа обвинението, като счита, че следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 26 ал. 1 от НК. Предлага на подсъдимия да се определи
наказание за пробация, като съвкупност от първите две
задължителни пробационни мерки за срок една година,
както и безвъзмезден труд в полза на обществото за същия срок и в минималните
предвидени часове.
Подсъдимият Ж. на основание чл. 371 т. 2 от НПК
доброволно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. На основание чл. 372, ал. 3 от НПК съдът е обявил, че ще
ползва това самопризнание при постановяване на присъдата, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. В последната си дума
подсъдимият моли за наказание пробация в минимален
размер.
Защитникът на подсъдимата, адвокат Н. поддържа
самопризнанието на подзащитния си. Моли съда да му наложи
пробация в минимален размер.
По делото няма конституирани лица в качеството на
граждански ищец и частен обвинител.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2
от НПК всички събрани по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, подкрепено
от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на подсъдимия,
на свидетелите - А.Д.Ж., М.Т.Б. и С.Д.Ж.,
дадени на досъдебното производство, изпълнителен лист, протокол за
предупреждение, извлечение от студентска книжка, отчет по сметка, препис решение по гр. дело № 1006/2010г. по
описа на КРС, експертна справка, справка от сектор
Пътна полиция , ОДМВР П., справка от ТД на НАП П., справка от ДСИ при КРС,
справка от Агенция по вписвания, препис решение по гр. дело № 1502/2013г. по
описа на КРС, препис решение по гр. дело № 1735/2017г. по описа на КРС, справка
от ДСИ при КРС, справка от УИС на Прокуратурата, два броя удостоверение за
раждане, характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, намери за
установено следното:
Подсъдимият Д.Г.Ж., ЕГН ********** е роден на *** ***,
обл. П.. *** и е осъждан по НОХД № 3499/2011г. по описа на РС П. със споразумение, влязло в законна сила на
01.06.2011г. за престъпление по чл. 343 б ал. 1 от НК. Бил е реабилитиран по
право по НОХД № 119/1988г. по описа на РС А.
Подсъдимият Д.Г.Ж.
и свид. М.Т.Б. през 1994 год. сключили брак,
по време на който били родени децата им – свидетелите А.Д.Ж., ЕГН ********** и С.Д.Ж.,
ЕГН ********** – пострадали по делото лица.
Бракът бил прекратен с решение на
Районен съд К. №762/18.12.2013
год. по гр. дело №1502/2013 г , влязло в сила на 18.12.2013 год. Със същият
съдебен акт РС К. утвърдил споразумение, съгласно
което Д.Г.Ж. следвало да заплаща на малолетния си тогава син – свид. С.Д.Ж. чрез неговата майка и законен представител св.
М.Б. месечна издръжка в размер на 100 лв. Освен това, РС К. присъдил родителските права по отношение на роденото
от брака дете – С.Д.Ж., ЕГН **********
на неговата майка – свид. Б., която заедно с двете си
деца останала да живее в семейното жилище в гр. К. включително и през
инкриминираните по делото периоди.
С Решение №
25/31.01.2018 г. по гр. дело № 1735/2017 г. по описа на РС К.о решението № 762/18.12.2013 год. по гр. дело
№1502/2013 г по описа на РС К. било изменено като дължимата от подсъдимия Ж.
месечна издръжка на св. С.Ж. била увеличена на 180 лева.
Отделно от
това, дъщерята на Ж. – св.А.Д.Ж. през 2014 година била студентка, редовно
обучение в Пловдивския университет, каквато продължила да бъде и през
инкриминирания по делото период. В тази връзка, по заведен от нея иск с правно
основание чл. 144 от СК, с Решение № 447/12.11.2014
г. по гр. дело № 1006/2010 г. по описа на РС К., влязло в законна сила на
27.11.2014 г. подсъдимият Д.Ж. бил осъден да заплаща на св. А.Ж. месечна
издръжка в размер на 50 лева до завършване на обучението й или навършването й
на 25 –годишна възраст.
Въпреки
задълженията си за заплащане на месечни издръжки на децата си по силата на гореицитираните съдебни актове, за времето от месец
февруари 2018 г. до месец октомври 2018 г. в гр. К., където живеел св. С.Ж., подсъдимият
Д.Ж. не изплатил задължението си за издръжка към него в размер на 9 месечни
вноски, всяка от по 180 лева на обща
стойност 1600 лева. Заедно с това за времето от месец август 2017 г. до месец
октомври 2018 г. в гр. К., където живеела св. А.Ж., Д.Ж. не изплатил
задължението си за издръжка към нея в размер на 15 месечни вноски, всяка от по
50 лева на обща стойност 750 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от
самопризнанието на подсъдимата, подкрепено от показанията на свидетелите и
прочетените и приети писмени доказателства. От тях точно и категорично се
установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото – извършването
на деянието, неговото авторство и обстоятелствата от значение за наказателната
отговорност на дееца. Посочените доказателства в своето единство подкрепят
самопризнанието на подсъдимата и изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа
обстановка.
При така констатираното, настоящият състав намира, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 183 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. Същият при условията на продължавано престъпление, за периода от месец
август 2017 г. до м. октомври 2018 г. в гр. К.,
след като е осъден да издържа свой низходящ, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
-за времето от месец февруари 2018 г. до месец
октомври 2018 г. в гр. К., като е осъден да издържа свой низходящ – сина си С.Д.Ж.,
ЕГН ********** с Решение № 762/18.12.2013 г. по гр. дело № 1502/2013 г. по
описа на Районен съд К., влязло в законна сила на 18.12.2013 г., изменено с
Решение № 25/31.01.2018 г. по гр. дело №
1735/2017 г. на Районен съд К., влязло в законна сила на 31.01.2018 г.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски – 9 месечни вноски, всяка от по
180 лева на обща стойност 1620 лева;
-за времето от месец август 2017 г. до м. октомври
2018 г. в гр. К., обл. Пловдив, като е осъден да
издържа свой низходящ - дъщеря си А.Д.Ж.,
ЕГН ********** с Решение № 447/12.11.2014 г. по гр. дело № 1006/2010 г. по
описа на Районен съд К.,влязло в законна сила на 27.11.2014 г., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 15 месечни
вноски, всяка от по 50 лева на обща стойност 750 лева.
Съдът преквалифицира цялостната престъпна дейност на
подсъдимия от съвкупност от престъпления в едно продължавано престъпление по
чл. 26 ал.1 от НК. Действително две са
лицата, които са пряко ощетени от извършеното деяние, но престъплението по чл.
183 от НК не попада в групата на престъпленията против личността на различни
граждани, спрямо които прилагането института на продължаваното престъпление е
изключен съгласно чл. 26 ал. 6 от НК, а се касае за престъпление, насочено
против брака, семейството и младежта.
За да е съставомерно едно
деяние по чл. 183 ал. 1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на
лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила
решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца,
а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице.
Престъплението по чл. 183 НК е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие
и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на
престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Подсъдимият е осъществил състава
на изпълнителното деяние, като в периода от месец август 2017 г. до м. октомври
2018 г. е бездействал и не е изплатил присъдените с решенията, повече от две вноски, за детето С.Ж. и
присъдените повече от две месечни вноски по издръжка, 15 месечни вноски, всяка
от по 50 лева на обща стойност 750 лева за дъщеря си А.Ж..
Престъплението е извършено умишлено. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е допускал
настъпването им. Подсъдимият е знаел, че не изпълнява своите задължения по
изплащане на издръжката и по този начин нарушава влязло в сила съдебно решение.
Същевременно в посочения период е работил и реализирал трудови доходи.
Предвиденото наказание за престъплението по чл.183 ал.
1 от НК е лишаване от свобода до една
година или пробация. При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, съдът съобрази следните обстоятелства: в случая се
касае за продължено престъпление, т.е. при действието на сегашните актуални
редакции на чл.183 ал.1 НК /предвиждащ наказание до една година или пробация и на чл.58а
ал.1 НК /приложим само в случай на налагане на наказание лишаване от свобода/. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете признанието на вината в
досъдебното производство, добросъвестното процесуално поведение, проявената
критичност. Превесът на смекчаващите вината обстоятелства, мотивира съда да
наложи наказание пробация, а не алтернативното лишаване от свобода. Срокът я определи
в следния срок, а именно 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца,
включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца; 3.
Безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 130 часа годишно за
една година, имайки предвид, че се касае за повече от едно ощетено от
неизпълнение на задължението лице, а и немалък период на неплащане на издръжката.
Така определеното наказание съдът счита за справедливо
и способстващо за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК
и по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия
към извършване на престъпни деяния в
бъдеще.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПВ