Присъда по дело №2708/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 116
Дата: 7 декември 2021 г. (в сила от 26 април 2022 г.)
Съдия: Георги Митев
Дело: 20213110202708
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 116
гр. Варна, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Митев
СъдебниСветла Стефанова Стойкова

заседатели:Светослав Стефанов Иванов
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
и прокурора Нора Димитрова Славова (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Георги Митев Наказателно дело от общ
характер № 20213110202708 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ П.Д. М. роден на *** в гр. Варна, живущ в гр.
Варна, ****, българин, българско гражданство, с висше образование, женен,
неосъждан /реабилитиран/, работи, ЕГН **********.

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 10.06.2020 г. в гр. Варна, местност Траката, на
крайбрежна алея до ресторант Немо, причинил телесна повреда на повече от едно лице,
а именно: лека телесна повреда на СТ. Р. Д., изразяваща се в контузии в областта на
лицето и таза, обусловили чувство на болка и страдание – разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, и средна телесна повреда на Р. СТ. Д.,
изразяваща се в счупване на носните кости с разместване на фрагментите под ъгъл,
което счупване се е усложнило с изкривяване на външния нос и носната преграда
наляво, довело до стеснение на левия носов ход, респективно затруднено дишане,
обусловило постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, с което е
осъществил състава на престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.3 и вр.чл.129 ал.1 вр.
чл.130 ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 131 ал.1 т.4 пр.3 и вр.чл.129 ал.1
вр.чл.130 ал.2 вр.чл.54 ал.1 от НК МУ НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението, на което на основание чл.66
ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото
1
обвинение по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 от НК за това, че е извършил деянието по
хулигански подбуди.

На основание чл.189 от НПК ОСЪЖДА подс. ПЛ. Д. М. да заплати за разноски
на досъдебното производство сумата от 528.28 лева по сметка на ОД на МВР гр.
Варна, направените разноски по делото за сумата от 90.00 лева в полза на ВРС, както и
разноски за адвокатски хонорар в полза на частните обвинители Р. СТ. Д. и СТ. Р. Д. в
размер на 4 000 /четири хиляди/ лева.

Веществените доказателства: Компакт-диск CD-R omega с надпис „БНТЛ 05 РУ
ДП 195 2020 г“, 1 бр. компактдиск CD-R с надпис 10582р-296/08.02.2021 г. и флаш-
памет ADATA C 906/8 GB след влизане в сила на присъдата да останат по делото.

На основание чл.310 ал.2 вр. чл.308 ал.1 от НПК СЪДЪТ обявява на страните, че
мотивите ще бъдат изготвени в срок до 45 /тридесет/ дни.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 – дневен срок от днес, пред
Окръжен съд - Варна.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към присъда № 116/07.12.2021 г.
по НОХД № 2708 по описа за 2021 година
на Районен съд Варна, Пети наказателен състав

По отношение на обвиняемия ПЛ. Д. М. ЕГН ********** е внесен от Районна
прокуратура Варна обвинителен акт в Районен съд Варна, по който е образувано
наказателно дело от общ характер за извършено деяние по чл.131 ал.1 т.4 пр.3 и т.12
пр.1 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.130 ал.2 от НК за това, че на 10.06.2020 година в гр.Варна, по
хулигански подбуди причинил телесна повреда на повече от едно лице: на СТ. Р. Д.
лека телесна повреда, изразяваща се в контузии в областта на лицето и на таза,
обусловили чувство на болка и страдание, и на Р. СТ. Д. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на носните кости с разместване на фрагментите под ъгъл,
което счупване се е усложнило с изкривяване на външния нос и носната преграда
наляво, довело до стеснение на левия носов ход, респективно затруднено дишане,
обусловило постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.
Преди разпоредителното заседание по делото постъпи молба от пострадалите
лица Р. СТ. Д. и СТ. Р. Д. за конституирането им като частни обвинители и в
разпоредителното заседание на основание чл.76 от НПК същите бяха конституирани в
качеството на частни обвинители.
В разпоредителното заседание повереникът на частните обвинители адв.Б.
направи искане за прекратяване на съдебното производство на две основания:
делото не е подсъдно на Районен съд Варна, тъй като се касаело за извършено
престъпление по чл.213а ал.3 т.1 пр.1 вр.ал.1 от НК, което е подсъдно като първа
инстанция на окръжния съд, за което имало и произнасяне от Окръжна
прокуратура Варна и апелативна прокуратура Варна и
допуснато съществено отстранимо съществено нарушение на процесуални
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, тъй
като в обстоятелствената част на обвинителния акт са били описани заплахи,
отправени от обвиняемия към Р.Д. и неговото имущество, които в последствие не
са отразени в диспозитива на обвинителния акт.
С протоколно определение в разпоредителното заседание настоящият съдебен
състав прие, че делото е подсъдно на съда и че няма допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Адв.Б. в качеството му на
процесуален представител на Р. СТ. Д. и СТ. Р. Д. подаде частна жалба срещу това
определение до Окръжен съд Варна. С протоколно определение № 446/04.10.2021 г. на
Окръжен съд Варна, 6 състав, по въззивно частно наказателно дело № 1035/2021
г./приложено копие от делото към НОХД/ е потвърдено определението на Районен съд
Варна, 5 състав, от разпоредителното заседание, с което е оставено без уважение
искането на адв.Б. като повереник на частните обвинители Р. СТ. Д. и СТ. Р. Д. за
прекратяване на съдебното производство.
В разпоредителното заседание подс.М. чрез защитника си направи искане за
провеждане на съдебното производство по общия ред и съдебното производство след
определение на съда продължи по общия ред с изслушване на свидетелите,
1
подсъдимия и вещите лица.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Варна поддържа
обвинението спрямо подсъдимия по начина, по който е формулирано в обвинителния
акт. Според него събраните в хода на съдебното следствие доказателства потвърждават
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Обвинението спрямо
подсъдимия се доказвало от свидетелските показания на пострадалите, Л.Л., И.Б. и
М.У., както и от експертизите по делото. Показанията на тези свидетели приема за
логични и последователни, вътрешно непротиворечиви, хармониращи помежду си и
подкрепени от експертизите и записите от камерите и аудиозаписа. Анализира
събраните доказателства – кредитира свидетелските показания на Р.Д., Л., Б. и С.Д..
Посочва основания да не бъдат кредитирани показанията на свидетеля В.М. и
показанията на св.М.М.. Счита обясненията на подсъдимия за защитна теза. Според
него водещият мотив да бъдат нанесени телесните увреждания е бил хулигански, а не
личен, тъй като през процесната вечер пострадалите не са предизвикали подсъдимия
по никакъв начин, нито с думи, нито с действия. Счита, че не е извършено
престъпление по чл.213а и чл.214 и излага доводи за това. Счита обвинението за
безспорно доказано и за извършеното престъпление по чл.131 от НК моли съда да
признае подсъдимия за виновен, да му наложи наказание лишаване от свобода към
минимума, отложено с три години изпитателен срок, разноските по делото да се
възложат в тежест на подсъдимия, веществените доказателства компакт дискове и
флаш памет да останат по делото.
Частните обвинители Р. СТ. Д. и СТ. Р. Д. чрез своя повереник адвокат К.Б.,
редовно упълномощен/л.13 от ДП/ считат, че безспорно са се доказали нанесените им
от подсъдимия телесни повреди. Становището на адв.Б. е, че подсъдимият им е
нанесъл удари не с хулиганска цел, а за да ги мотивира да не бъдат пуснати жалби, да
не се правят оплаквания пред надлежните органи, тъй като това вреди или би
повредило на бизнеса, който се опитва да развие подс.М.. Твърденията на подс.М., че
Р.Д. му е създавал спънки за изграждане на заведението не се доказали. Р.Д. твърди, че
във времето са били отправяни заплахи от подсъдимия спрямо него, а дори и спрямо
семейството и бизнеса му, които са били насочени именно към това да не се жалва той
на областен управител или другите компетентни органи, от които зависи евентуалното
спиране на строителството, което се извършва. Според Р.Д. именно тези заплахи са го
спирали. Кредитира показанията на С.Д. като свидетел за отправените заплахи към
баща му и показанията на свидетеля Л.Л., че причината за избухване на същинския
инцидент е наличието на предходен конфликт, свързан с обвинения на подсъдимия за
създаване на пречки за строежа от страна на Р.Д.. Не кредитира свидетелските
показания на В.М. и на М.М. относно обстоятелства, че тя и съпругът са били на
близко разстояние от Р.Д., Л. и Б., когато според нея те са им отправили обидни
реплики, защото ако е било така подс.М. е щял веднага да отиде при тях и да им поиска
обяснение, а не да мине време, да се качват в автомобила и едва тогава да отидат при
тримата. Анализира показанията и на другите свидетели и обясненията на подсъдимия.
Кредитира възпроизведения файл със звукозапис относно наличието на предишни
заплахи с бъдещо деяние, което би се отразило неблагоприятно върху неговите
доверители, каквото е палежа, което следва да се квалифицира като деяние по чл.213а
от НК, тъй като е имало за цел да им попречи да се разпоредят с едно свое право –
правото на подаване на жалба. Навежда доводи и за извършено деяние по чл.143 от
НК. Ако съдът приеме обвинението, повдигнато от прокуратурата, моли на
подсъдимия да бъде наложено съответното справедливо наказание.
2
Защитникът на подсъдимия адвокат Д. Т. Д., редовно упълномощен/л.20 от
НОХД/, в своята пледоария счита, че в случая не се касае за деяние, извършено по
хулигански подбуди. Обясненията на подсъдимия не били оборени от нито едно от
другите доказателства относно предистория на този случай. Според него причината за
влошените взаимоотношения между подсъдимия и Р.Д. е именно последният, тъй като
неговият бизнес ще бъде застрашен, ако подсъдимия отвори своето заведение в
непосредствена близост до ресторанта на пострадалия. Той е човекът, който по
принцип може да е недоволен от тази перспектива, който да се опитва макар и не чрез
официални жалби, но по друг начин, да препятства подсъдимият да започне същия
бизнес на същата територия на същото място, ресторант до ресторант. Не кредитира
свидетелските показания на Р.Д., , че след като Л. и Б. са отишли в ресторанта на Д. по
светло изведнъж в полунощ той е решил в тъмното да им показва някакъв свой обект и
да им разказва за някакво свое намерение. Според него те са искали да видят именно
изгражданото от подсъдимия заведение. Счита, че показанията на В.М. и М.М. не
следва да се игнорират единствено поради факта, че тя е съпруга, а М. шофьор на
подсъдимия. Счита за достоверни обясненията на подсъдимия, че отношенията между
него и Р.Д. са били изострени по повод строежа на заведението, очевидно Д. се
притеснявал за бизнеса си, подсъдимият е разбрал за проведени разговори от Д. с
областния управител. В тази обстановка, считайки, че Р.Д., Л. и Б. са отправили обиди
към него и съпругата му, в един момент в една такава екстремна ситуация подсъдимият
може да възприеме превратно поведението на другия или на другите. Имало е
провокация и в действията на Р.Д., Л. и Б.. Действията на подсъдимия не са били по
хулиганските подбуди, а от друг мотив, посочен по-горе, който се различава от явното
неуважение към обществото. Не приема, че при нанесените увреждания на Р.Д. е
налице средна телесна повреда, основавайки се на постановление № 3/1989 г. на
пленума на Върховния съд и правната теория, счита, че характерът и степента на
увреждането следва да се определят по принцип към момента на причиняване на
телесната повреда, а не от настъпилите усложнения. Моли съда да прецени
квалификацията и ако определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода моли
то да не бъде изтърпявано ефективно, тъй като към настоящия момент не е необходимо
той да бъде изолиран от обществото.
Подсъдимият ПЛ. Д. М. се явява в съдебно заседание, не се признава за
виновен, дава подробни обяснения по обвинението. В последната си дума посочва, че е
извършил деянието в състояние на афект заради репликите, насочени срещу
семейството му.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Семействата на подс.П.М. и на пострадалия Р.Д. се познавали отдавна, тъй като
живеели в един квартал.
Р.Д. притежавал ресторант Немо, намиращ се в гр.Варна, местност Траката,
крайбрежна алея, в рибарското селище.
През месец май 2020 г. подс.М. започнал изграждане на ресторант в
непосредствена близост до ресторанта на Р.Д.. Във връзка с това отношенията между
двамата се изострили, тъй като подс.М. считал, че Р.Д. се опитва да осуети отварянето
на ново заведение чрез познанствата си с отговорни длъжностни лица от
3
администрацията на гр.Варна, някои от които периодично се хранели в заведението на
Д.. При проведена среща между двамата подс.М. предупредил Р.Д., че е разбрал, че е
изразявал несъгласието за изграждане на ново заведение в близост до неговото и да не
се занимава с подаване на жалби, които могат да забавят или осуетят изграждането на
заведението. Д. уверил подсъдимия, че не е подавал и няма намерение да подава такива
жалби.
В близост до ресторанта на Р.Д. имало помещение, собственост на В.М., което
Д. използвал като склад. Понеже подс.М. също поискал да го ползва, около седмица
преди инцидента тримата се събрали и взели решение и двамата да ползват
помещението.
На 10.06.2020 г. подс.М. през деня бил на плаж със свои приятели със
семействата и децата и решили вечерта да отидат да вечерят в заведението на Р.Д..
Около 20 часа отишли в заведението, подс.М. бил със съпругата и сина си, обслужвал
ги сина на св.Р.Д. – св.СТ. Р. Д., който работел в ресторанта като заместник-управител
и сервитьор.
Св.Р.Д. също бил в ресторанта. Той имал уговорена среща със своя познат Л. Д.
Л., който отишъл в заведението със свой познат ИВ. Д. Б., който изграждал ресторант с
включени рибни продукти и Д. се съгласил да им даде съвети в тази област. Р.Д.
обикалял в заведението и водел разговори с клиентите, връщал се на масата на Л. и Б.,
посещавал и маса, на която се хранел главния архитект на Община Варна.
Малко след 23 часа Л. и Б. решили да си тръгват, тогава Р.Д. им предложил да
им покаже негова лодкостоянка с хубав изглед към Варна, намираща се навътре в
рибарското селище.
Компанията на подс.М. също решила да си тръгва. Преди това той се обадил на
св.М.М. да отиде и да ги закара с автомобила на М. до дома им, тъй като били
употребили алкохол. Св.М. с такси отишъл в ресторанта и седнал на масата на
подсъдимия. Лек автомобил Ауди на подсъдим бил паркиран пред заведението.
Неговата съпруга св.В. В. М. излязла пред подсъдимия и го изчаквала навън. Покрай
нея минали Р.Д., Л.Л. и И.Б.. Тримата разговаряли помежду си, но не забелязали св.М.
и не са отправяли изрази към нея. Но св.М. останала с впечатлението, че част от
техните приказки, включително и думите „Това кучката на П. ли е?“ и други обидни
изрази били отправени по адрес на нея и съпруга ѝ.
Подс.М. отишъл при съпругата си и тя споделила с него, че е възприела обидни
реплики, отправени според нея от Р.Д., Л. и Б. към нея и него.
Подс.М. се ядосал, решили да отиде при Р.Д., да разбере точно кой какво и за
кого е казал. Качили се в автомобила със съпругата си и казал на св.М. да кара към края
на рибарското селище. Там на пътя настигнали Д., Л. и Б.. Св.М. спрял автомобила,
оставил светлините да светят.
Подс.М. слязъл от автомобила, отишъл при Р.Д., казал му, че е доволен от
обслужването в ресторанта, но че не е доволен, че Р. Д. не е отишъл лично на масата
им да го поздрави. Двамата си разменили реплики отново за изграждания от
подсъдимия ресторант и евентуалните жалби на Д. срещу това. Подс.М. на няколко
пъти се връщал да автомобила, но после отново отивал към Д. и продължавали спора
си на по-висок тон и с по-агресивно поведение. Св.М. слязла от автомобила, включила
се в разговора, М. я накарал да потвърди възприетите от нея изрази. Р. Д., Л. и Б.
отрекли да са били отправяни такива от тяхна страна конкретно към нея и М..
Подс.М. казал, че никой не може да го спре да отвори ресторанта и ударил с
4
глава Р.Д. в областта на носа два пъти.
В това време СТ. Р. Д. излязъл от ресторанта, чул викове откъм края на
селището, видял, че там е баща му, обадил се на тел.112 и бързо отишъл на мястото.
Подс.М. отново се опитал да се нахвърли върху Р.Д., С.Р. застанал между тях и се
получило сборичкване между тримата. Подс.М. ударил С.Р. с длан в дясната част на
лицето и го ритнал с крак в лявата половина на таза. С.Р. ударил леко подсъдимия, за
да го отклони от баща си, тогава подс.М. му нанесъл удар с юмрук в дясната част на
лицето. Дошли и други хора и ги разтървали.
Някой от присъстващите успял да запише края на инцидента на мобилния си
телефон.
Случката била записана от охранителна видеокамера, монтирана на постройка
собственост на В.М..
С.Р. отново се обадил на тел.112. На място пристигнал автопатрул от Пето РУ
при ОД на МВР Варна и линейка.
Р.Д. бил транспортиран до Спешен център при МБАЛ „Света Анна-Варна"АД,
където са му извършени клинични прегледи, образни изследвания и е приет в
Отделение „Уши, нос, гърло“. От Епикриза към ИЗ № 6610/355/л.8 от досъдебното
производство/ДП/ е видно, че е приет в отделението на 11.06.2020 г. в 10:48 ч. и е
изписан на 11.06.2020 г. в 12:30 ч. Окончателна диагноза: Фрактура на носни кости.
Операция: Репозиция на носни кости, тампонада. Придружаващи заболявания:
Контузия на глава. Анамнеза: Анамнезата е снета пo данни на пациента и
придружаващата медицинска документация. Постъпва в отделението пo повод травма
в областта на носа получена при нанесен побой. Носни кости-Неравен контур на
костта на гърба на носа в проксимална трета, без прекъсване на кортикалиса-
недостатъчно убедителна за фрактура. Девиация на носната преграда. Вертикална
ивица на просветляване в областта на страничните стени или септума-възможна
фрактура. Операция: Под МА с лидокаин спрей се извърши репозиция на носни кости
и предна тампонада. Гладък следоперативен период. Статус при изписването: C
подобрение. Изход от заболяването: C подобрение. Препоръки за хигиенно-диетичен
режим, назначено медикаментозно лечение и препоръки за такова след изписването.
Контролни прегледи след изписването на 7-ми и 14-ти ден."
На 12.06.2020 г. Р.Д. посетил Отделението по Съдебна медицина при МБАЛ
„Света Анна-Варна“АД, където бил прегледан от д-р Д. АНГ. Д. и му било издадено
Медицинско удостоверение № 487/2020 г./л.6-7 от ДП/ със заключение, че се касае за
счупване на носни кости с разместване на фрагментите под ъгъл, травматичен оток и
кръвонасядания по лицето. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с
или върху твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по указаните време и
начин – на 10.06.2020 г. към 24:00 часа в местност Траката е нападнат от познат мъж
П., който му нанесъл удари с юмруци в лицето. Обусловили са временно разстройство
на здравето неопасно за живота. Дадени са му указания за контролен преглед при
специалист уши, нос и гърло 30 дни след травмата.
На 12.06.2020 г. инспектор Д.Ш. от Пето РУ при ОД на МВР Варна съставил
протокол за полицейско предупреждение/л.10 от ДП/ на основание чл.65 от Закона за
МВР, с който предупредил подсъдимия П.М. да не извършва действия спрямо Р.Д. и
членовете на неговото семейство, които да причиняват разстройство на здравето им,
както и да не отправя заплахи и извършва действия за увреждане на имуществото на
същия. Протоколът е подписан от подс.М..
5
На 12.06.2020 г. с разпит на свидетел е започнато досъдебно производство №
195/2020 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР Варна за престъпление по чл.129 ал.1
от НК/л.1 от ДП/.
С протокол за доброволно предаване от 16.06.2020 г. /л.19 от ДП/ Р.Д. предал
на разследващ полицай 1 брой флаш памет с надпис ADATA C със записи от
охранителни камери от къща на адрес Рибарско селище Траката и запис от мобилен
телефон с пояснение, че тези записи са направени в нощта на инцидента от
охранителната камера, която се намира в къщата на негов приятел – В.М., който му ги
предоставил, а по отношение на записа от мобилния телефон същият е направен от
сина му С.Д..
На 15.07.2020 г. д-р Д.Д. издал медицинско направление/л.26 от ДП/ на Р.Д. за
преглед в кабинет уши, нос, гърло от д-р П.Г. за установяване на актуално състояние
на носна преграда, носни проходи, носно дишане, прогноза и евентуално лечение.
Било издадено медицинско направление изх.№ 1253/15.07.2020 г. от д-р П.Г.
кабинет УНГ в УМБАЛ Св.Марина Варна/л.27-29 от ДП/ за актуалното състояние на
Р.Д. след травмата на 10.06.2020 г. При прегледа е установено: „…Външен нос –
деформация с S-образно изкривяване на гърба на носа. Риноскопия – девиация на
носната преграда наляво и релативно стеснен ляв носов ход. Девиацията е по
протежение на хрущялната и на костната част на септума. Налице е обективна находка
съпътствана от затруднение на дишането вляво. Девиацията на септума се коригира
оперативно чрез септопластика, а деформацията на външен нос – чрез ринопластика в
планов порядък.“
С протокол за доброволно предаване от 17.07.2020 г./л.24 от ДП/ Р.Д. предал
на разследващ полицай копие от медицинско удостоверение № 487/20 г. и копия на
медицински документи от проведен допълнителен преглед от специалист УНГ. От
допълнението към медицинско удостоверение № 487/20 г./л.25 от ДП/ е видно, че на
17.07.2020 г. д-р Д. АНГ. Д. се запознал с допълнително представените медицински
документи на името на Р.Д. и е дал заключение, че се касае за състояние след счупване
на носните кости, което в своята еволюция се е усложнило в изкривяване на външния
нос и носната преграда наляво, довело е до стеснение на ляв носов ход и в тази връзка
затруднено дишане. В този смисъл описаното травматично увреждане и описаните
усложнения обуславят постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.
От заключението по протокол № 306/16.10.2020 г. от видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза/л.36 от ДП/ е видно, че:
флаш-памет ADATA съдържа 31 броя видеофайла, които са цифров презапис на
файловете от видеоохранителната система;
не са установени следи от манипулация;
установени са действия на лице, от които са извлечени кадри и са подредени в
хронологичен вид;
качеството на изображенията не позволява отграничаване на общите и частни
признаци, характеризиращи заснетото лице, като не могат да се отчетат
достоверно елементите на лицето: чело, вежди, очи, гръб на носа, устни, долна
челюст, брадичка и др., причината за това е ниска разделителна способност на
заснемащото устройство, недостатъчната запълненост на кадъра от заснемания
обект и работата на камерата в нощен режим;
изследваното изображение на лицето е негодно за идентификация;
не е от компетенцията на БНТЛ да свали разговора от видеофайла.
6
В съдебно заседание вещото лице Т. ИВ. ИЛ. поддържа даденото заключение.
Уточнява, че на изследваната от него флаш памет е съдържала 30 броя видео файлове
във формат AVI и 1 брой видеофайл във формат MP4. 30-те броя файлове са с
действията на лицето, те са заснети от една камера, която наблюдава пътното платно и
от записите се установяват действията на лицата, които описал в експертизата. А за
видеофайла MP4 вероятно е заснет от мобилен телефон, в които няма изображение на
лице, няма компетенция да сваля разговора на хартиен носител.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза № 28/2021 г./л.96-97 от
ДП/, изготвена от д-р Д.Г. в хода на досъдебното производство, е видно, че СТ. Р. Д. на
10.06.2020 г. около 24:00 часа е получил удари с ръка в дясната лицева половина, с
крак в лявата половина на таза, малко по-късно отново с юмрук в дясната лицева
половина. В материалите по делото не се установяват данни илюстриращи характера
на получените травматични увреждания. При такива действия се получават най-често
контузии в областта на лицето, контузии в областта на таза. Такива травматични
увреждания се получават при удари с или върху твърди, тъпи предмети, реално биха
могли да бъдат получени по начин, посочен в показанията на свидетелите, при удари с
ръка, крак и други. Обусловили са чувство на болка и страдание, отзвучават без
дефицит за период в порядък на няколко дни. В съдебно заседание вещото лице Д.Г. не
се яви поради ползване на платен годишен отпуск, със съгласието на страните
писменото заключение на съдебномедицинската експертиза№ 28/2021 г., изготвена от
вещото лице Д.Г., беше прочетено и приложено по делото.
От заключението на Съдебно-медицинска експертиза № 314/2020 г./л.44-48 от
ДП/, изготвена от д-р Д.Д. на досъдебното производство, е видно, че:
Р.Д. е получил счупване на носните кости с разместване на фрагментите под
ъгъл, травматичен оток и кръвонасядания пo лицето;
Описаните травматични увреждания ca резултат на удари с или върху твърди,
тъпи предмети, респективно удари с глава, юмруци реализирани в областта на
лицето;
B своя оздравителен процес счупването на носните кости cе е усложнило с
изкривяване нa външния нoc u носната преграда нaлявo, довело е до стеснение нa
левия носов ход, респективно затруднено дишане;
B този смисъл cчупването на носните кости и изкривената носна преграда
обуславят пocтoяннo разстройство на здравето неoпacнo за живота;
В своята съвкупност останалите oпucaни травматични увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
В съдебно заседание вещото лице Д. поддържа своето заключение, уточнява, че
установените при консулт със специалист уши, нос и гърло изкривяване на външния
нос и на носната преграда, водещи до стесняване на носния проход в ляво и затруднено
носно дишане могат да бъдат отстранени чрез оперативно лечение за възстановяване
на нормалната проходимост на носните ходове и възстановяване на носното дишане,
което ще доведе до правилно отстраняване на затрудненото носно дишане. Към
момента няма медицинска документация за провеждани такива оперативни
манипулации. Според вещото лице от първоначално полученото увреждане се е
стигнало до условения - затруднено носно дишане.
От заключението на видео-техническа и аудио-техническа експертиза по
протокол № 157/09.12.2020 г./л.72-76 от ДП/, изготвена в хода на досъдебното
производство от експерт В.В. е видно, че:
7
- Изследваният Обект №-1 - eдин бpoй флaш пaмeт c нaдпиc "ADATA"
cъдържа 31 видеофайла със записи от охранителна камера без звук и един видеофайл
от една мобилна цветна камера със звук и с име „video-
be7d00dfb9757b507ea989cfe83c1b14-V.mp4" с продължителност 22 секунди;
- Прегледът на аудио и видео записът е извършен с видеоплеър и аудио
обработващ еквалайзер, криминалистически програмни продукти за видео и аудио
обработка PotPlayer. Аудио записът е прослушан и е направено текстовото извлечение
на разговорите на хартиен носител. При прегледа на файлът е установено, че е цифров
презапис oт оригиналният файл, записан върху определената от записващото
приложение памет на мобилно устройство. He е установено наличие на тайм код
вкопиран в изображението. He cа установени следи от манипулация/намеса върху
записаната информация. He cа установени прекъсвания смущения или други шумове
които да рефлектират върху качеството или яснотата на звукозаписа.
TEKCTOBO ИЗBЛEЧEHИE HA PAЗГOBOPA OT ФAЙЛА:
След прослушване на записа е установено, че разговора cе провежда oт две
лица като за целта на изследването ще бъдат записани като (лице-1 и лице-2). C лице-1
ще бъде обозначено лице oт мъжки пoл съдейки от тембъра на гласа. C лице-2 ще бъде
обозначено другото лице от мъжки пoл извършващо заснемането.
Лице-1 — Tи ма удари, за това ти разбих носа и ще го разбия пак, който иска
да писа....(не cе разбира фразата). He ме прекъсвай.
Лице-2 — Tи ми разби носа и детето cе ... (смесват cе фразите и нe cе разбира)
това нормално ли e.
Лице-1 — Ще ти го разбия пак, взимам си дърмите и cе прибирам вкъщи,
майната и тука на тая трака, нo ти еба майката на всички и та предопредих преди една
седмица, ще бъде запалено заведение. Tи не спря да говориш на обласния на тоя нa
ония... и ceгa нa ...“
(ЗАПИСА ПРЕКЪСВА).
В съдебно заседание вещото лице В. поддържа заключението, дадено в
протокола. Задачата му е била да изследва аудиофайла и да направи текстово
извлечение на съдържанието на хартиен носител.
Според писмо рег.№ 10582р-296/08.02.2021 г. от районен център 112 Варна при
Дирекция Национална система 112-МВР/л.94 от ДП/ е видно, че в центъра са получени
следните обаждания:
на 10.06.2020 г. в 23:17 часа обаждане от телефонен номер 0878 626 040, сигналът
е предаден на ОД на МВР Варна и на дежурен в ЦСМБ Варна;
на 10.06.2020 г. в 23:27 часа обаждане от телефонен номер 0878 626 040.
В хода на досъдебното производство са били разпитани в качеството на
свидетел Р. СТ. Д., СТ. Р. Д., Л. ВЛ. Л., ИВ. Д. Б., В. В. М., М. В. М. и В. П. П..
От защитника на подс.М. бе направен искане за разпит в съдебно заседание в
качеството на свидетел на М. КР. УЗ. от Пето РУ Варна. Съдът, след като установи, че
от младши полицейски инспектор М.У. са били изготвените справка и докладна
записка/лист 11 и 12 от досъдебното производство/, с цел проверка дали това лице
може да бъде свидетел с оглед забраната по чл.118 ал.2 от НПК, че лицата, които са
извършвали действия по разследването не могат да бъдат свидетели, изиска от
Началника на Пето РУ при ОД на МВР Варна да се изясни в какво качество младши
полицейски инспектор У. е извършвал тези действия по разследването и изготвил
8
посочените документи, дали му е било възложено разследване по този случай, от кого
и в какви граници.
От полученото писмо от началника на Пето РУ УРИ 460000-4044/16.09.2021
г./л.54 от НОХД/ е видно, че младши полицейски инспектор М.У. е бил дежурен в Пето
РУ, получил е сигнала за инцидента в района на ресторант Немо, на место са били
изпратени два екипа от Пето РУ за установяване на участниците в инцидента. У. е
изготвил докладна записка и справка за случилото се, не му е възлагано разследването
по случая и същият не е извършил действия по същество, поради което съдът допусна
У. до разпит в качеството на свидетел в съдебно заседание.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез гласните
доказателствени средства - обясненията на подсъдимия ПЛ. Д. М. и показанията на
свидетелите Р. СТ. Д., СТ. Р. Д., Л. ВЛ. Л., ИВ. Д. Б., В. В. М., М. В. М., В. П. П. и М.
КР. УЗ. и чрез изброените по-горе писмени доказателствени средства, приобщени по
реда на чл.283 от НПК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
По гласните доказателствени средства:
Обяснения на подс.П.М.:
Подсъдимият М. не се признава за виновен, дава обяснения по обвинението. С
Р.Д. се познавали от над 20 години. Имал каравана в Рибарско селище „Траката“, до
което Р.Д. построил ресторант Немо. Имали проблеми с Д. относно захранването с
електричество на обектите. Решил и той да направи заведение в близост до ресторанта
на Р.Д. и го уведомил за това. В близост имало склад, собственост на В.М.. Тримата се
срещнали и се договорили да се ползва склада и от него, и от Р.Д.. М. започнал да
набавя необходимите документи за откриване на заведението, през цялото време Р.Д.
му създавал пречки за осигуряване на електрически ток, вода, паркиране около
заведенията. Преди М. да открие заведението имали разговор с партньора му с Р.Д., за
да си разпределят приоритетите в менютата, да съгласуват цените, за да няма излишна
конкуренция и да има някакво добросъседство. Имали разногласия, но не е имало
отправени заплахи срещу Р.Д.. По повод издаване на документите за обекта М. се
срещнал и с областния управител Пасев, с когото се познавал и който му споделил, че
Р.Д. изразявал несъгласие с откриване на обекта на М., тъй като мястото било малко и
щяло да е тясно. М. се срещнал с Р.Д. и го попитал защо му създава проблеми, Д.
отрекъл, М. му казал, че ще се скарат и Д. го попитал дали го заплашва. Така
охладнели отношенията между тях, трупало се напрежение и назрявал конфликт.
На процесната дата М. и негови приятели решили със семействата си да
вечерят в ресторанта на Р.Д. и отишли там. Обслужвал ги сина на Р.Д., М. бил доволен
и го похвалил. Р.Д. също бил в заведението, контактувал с различни клиенти, между
които бил и главния архитект на Варна. М. поискал да почерпи и помолил на другия
ден да оправи сметката, защото не носел пари, съпругата му и св.М., който щял да ги
кара с автомобила излезли по-рано. При излизането на М. от заведението съпругата му
го чакала зад автомобила, тогава чул реплика „Това ли е кучката на П.?“, чул го
смътно, не можал за разбере кой го казал. Отишъл при съпругата си и я питал какво
става, тя му казала, че от компанията на Р. Д. я подкачили. М. видял как Р.Д. и двамата
мъже с него спрели пред заведението, което той строи. Единият от мъжете казал „Абе
ти до кога ще се разправяш с него? Ти кога ще му ебеш майката, ако не ние да го
оправим.“ Р.Д. казал „Няма да стане неговата работа. Аз ще му еба майката.“ и
9
продължили. М. се ядоса много, казал на св.М. да ги закара при тях да обяснят тези
приказки. Слязъл при тях от автомобила и ги попитал какви са тези приказки, те
първоначално отрекли. Тогава съпругата му слязла и потвърдила отправените към нея
реплики, те тогава му се извинили. Тръгнал към автомобила си, тогава Р.Д. започнал да
го провокира и да се държи предизвикателно, М. на два-три пъти отивал към Р.Д.,
разменяли си реплики и отново тръгвал към автомобила. Сдърпали се, преляла му
чашата и го ударил. Р.Д. продължил с репликите си, М. отново се върнал, тогава синът
на Р.Д. го ударил отзад и се сборичкали и станало сбиването. Не е отправял заплахи, в
хода на караницата може да е казал някоя дума, която да е от тоя род, но е била в яда
му и не е била за заплахи и за някакви целенасочени действия.
Съдът кредитира обясненията на подс.М. в частта им, че: са били влошени
взаимоотношенията му с Р.Д. по повод изгражданото от него заведение; конкретния
повод да отиде при Р.Д. и двамата му познати след излизане от ресторанта е било
възприемането на изрази, казани от Д., Л. и Б. според него по адрес на него и съпруга
му, от което той се ядосал много и отишъл при тримата да се изяснят; до физически
контакт между него и Р.Д. се стигнало след размяна на множество реплики и взаимни
обвинения като продължение на негативните отношения по повод строежа на
заведението на М.; срещу сина на Р. Д. – С.Д. нямал отрицателно отношения, но той се
опитал да защити баща си и в процеса на динамично развиващо се ситуация на
физически контакт между тях взаимно си разменили удари, тъй като в тази част са
подкрепени от свидетелските показания.
Съдът не кредитира обясненията на подс.М. в частта им, че Р.Д., Л. и Б. го
псували на майка и че в последствие Р.Д. го провокирал, тъй като в тази част
обясненията не се подкрепят от никое друго доказателство по делото.
По свидетелските показания:
Съдът кредитира свидетелските показания на Р. СТ. Д. в частта им, че: около
две седмици преди инцидента отношенията между него и подс.М. се изострили, тъй
като последният го обвинявал, че се жалва от строежа на неговото заведение на
областния управител и това забавя издаването на необходимите документи; че познава
областния управител, главния архитект на Община Варна и служители от Община
Варна, занимаващи се с незаконно строителство и че е водил разговори с тях за
изграждания от подсъдимия ресторант, но не е подавал никакви официални жалби; че е
изпил за цялата вечер една чаша бира; че когато слязъл подс.М. от автомобила на
мястото на инцидента първо говорили за обслужването вечерта в ресторанта от сина на
Р.Д. и след това отново го предупредил да не подава жалби, започнал да му крещи, че
той е П.М. и че е ТИМ и че никой не може да го спре; че подс.М. му казал, че ако
пусне жалба ще загуби много пари и тогава го ударил два пъти с глава в носа; че синът
му се опитал да го защити и получил от подс.М. удари в лицето и ритници в тялото; че
след като го е ударил с глава в носа подсъдимият е посегнал и на свидетелите Л. ВЛ. Л.
и ИВ. Д. Б.; че Л. ВЛ. Л. и ИВ. Д. Б. умолявали подсъдимия да спре да го удря.
Свидетелските показания на Р.Д. в тази им част се подкрепят от свидетелските
показания на С.Д., Л.Л. и И.Б..
Съдът не кредитира показанията на Р.Д. в частта им, че подс.М. и неговия
съдружник са го заплашили, че ако пуска жалби и не спре да се оплаква ще му запалят
ресторанта, тъй като това твърдението се подкрепя единствено от свидетелските
показания на СТ. Р. Д., че баща му е споделил, че са го заплашили, че ако пусне жалба
ще загубят много пари и ще го пребият; че е заплашил сина му С.Р. с убийство, тъй
като това твърдение отново се подкрепя единствено от свидетелските показания на
10
С.Д.; че не е правил запис на събитията.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля СТ. Р. Д. в частта им, че: две
седмици преди инцидента баща му Р.Д. му споделил, че са го заплашили, ако пусне
жалба срещу незаконното строителство, което е започнало да се извършва, ще загубят
много пари и няма да могат да отворят ресторанта, но тогава те също няма да имат
ресторант и баща му ще бъде пребит; че е бил заплашен, че ще бъда пребит. Тези
обстоятелство не се подкрепят от други доказателства освен от свидетелските
показания на баща му Р.Д.. Освен това съдът счита, че показанията на С.Д. бяха
повлияни от свидетелските показания на баща му Р.Д., тъй като С.Д. като страна по
делото – частен обвинител, присъства в залата при даването на свидетелските
показания от Р.Д. преди неговите собствени показания.
Съдът кредитира свидетелските показания на С.Д. относно обстоятелствата, че
той вечерта в ресторанта е обслужвал масата на подс.М., разговаряли с него, бил много
внимателен и всичко било нормално; че се опитал да защити баща си, но получил
удари от подсъдимия; че нанесъл лек удар в гърдите или лицето на подс.М.; че се е
обадил два пъти на тел.112. Тези обстоятелства се подкрепят от обясненията на
подс.М., свидетелските показания и писмените доказателствени средства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Л. ВЛ. Л. в частта им, че вечерта
вечеряли в ресторанта на Р.Д., говорили с него за бизнеса с ресторанти, около 23 часа
решили да си тръгват и тогава Р.Д. поискал да им покаже една лодкостоянка, която
имал. В един момент зад тях спрял автомобил, слязъл подсъдимия, отишъл при Д. и
започнал разговор между тях, подсъдимият казал, че е доволен от обслужването, но че
Р.Д. не е отишъл при него, не го уважава и му праща проверки, така ескалирало
напрежението, подсъдимият започнал да крещи и ударил два пъти с глава Д.. Видял, че
синът на Р.Д. му се притичал на помощ и подсъдимия ударил и него. Л. не познавал
подсъдимия, за първи път го виждал, не го е забелязал и в ресторанта. Едва по време
на инцидента от самия подсъдим разбрал, че е П.М. и че е от ТИМ, защото той го
заявил нееднократно. Жената на подсъдимия се опитала да се намеси, но той я върнал в
автомобила. Станало сборичкване между Р.Д. и подсъдимия. Станало му ясно, че има
някакъв предходен конфликт между Р.Д. и подсъдимия, че ще се строи заведение до
ресторанта на Р.Д., за което заведение имало проблеми и М. обвинявал Р.Д., че му
праща проверки, но Р.Д. казал изрично, че не му е пращал проверки. Пили по една
бира с вечерята. Тези показания на св.Л. се потвърждават от свидетелските показания
на Р.Д., С.Д. и И.Б..
Съдът кредитира показанията на свидетеля ИВ. Д. Б. относно следните
обстоятелства: че Л.Л. го е запознал с Р.Д. на вечерята в неговия ресторант Немо,
говорили по работа във връзка с откриване на ресторант и доставка на риба; че след
вечерята Р.Д. ги поканил да им покаже място, което се намирало от едната страна на
рибарското селище, за което имал идея да прави нещо; че при тях спрял автомобил,
слязъл мъж и започнал разговор между Р. и лицето, което не познавал, първо този мъж
похвалил обслужването в ресторанта, след това си говорили по тяхна си тема,
отправяли си реплики, чул и реплика „кой напсува жена ми“; видял Р. да пада на
земята след нанесен удар, започнали разпри и размяна на реплики, появил се сина на
Р., опитал се да разтърве баща си и другия човек; свадата продължила доста време,
около 10 минути, съпругата на това лице се опитвала да го успокои. Ставало въпрос за
предишни отношения между Р.Д. и подсъдимия, който казал „няма да търпя повече“.
По време на вечерята употребил алкохол не повече от 100-150 грама. Било съботна
вечер и имало много клиенти в заведението Р.Д. на моменти идвал при тях и така
11
водели разговора. Тези показания на св.Б. се потвърждават от свидетелските показания
на Р.Д., С.Д. и Л.Л..
Съдът не кредитира показанията на Б. в частта им, че и св.Л. получил няколко
удара, тъй като не се подкрепят от показанията на останалите свидетели и дори от
самия Л..
Свидетелката В. В. М. бе запозната с разпоредбата на чл.119 от НПК, че може
да откаже да дава показания по делото като съпруга на подсъдимия, но пожела да даде
показания. Според М. след вечерята тя излязла от ресторанта преди съпруга си и
тръгнала към колата, с която щели да се прибират, тогава зад гърба си чула обидни
реплики по нен адрес и по адрес на съпруга , отправени от Р.Д. и другите двама
мъже, които били с него. И тримата отправяли обидни реплики, те си говорили
помежду си и тя ги чула. Първо чула „Това ли е кучката на П.?“, след това имало
псувни. В този момент в близост до нея нямало никой, автомобилът, в който трябвало
да се качи бил на около 1-2 метра от нея, в него бил св.М.М.. След това съпругът
излязъл от ресторанта му казала какво е чула, тръгнали с колата към мъжете, от които
чула обидните. Като стигнали до тях съпругът слязъл от колата и поискал обяснения
за обидите, разменили си допълнително реплики с Р.Д., сборичкали се. Дошъл сина на
Р., скочил върху гърба на съпруга ѝ и продължили да се боричкат.
Съдът кредитира показанията на св.М. в частта им, че е излязла от ресторанта
преди съпруга си, че е чула изрази, изречени от Р.Д., Л.Л. и И.Б., които възприела като
обидни спрямо нея, че е споделила след това със съпруга си за тези изрази и той решил
да потърси обяснения от тримата за тези думи, тъй като се подкрепят от обясненията на
подс.М. и от свидетелските показания на М.М..
Съдът не кредитира показанията на св.М. в частта, че е чула израза „Това ли е
кучката на П.?“, изречен от някой от тримата Р.Д., Р. или Б., тъй като според нея
самата при излизането от ресторанта е било тъмно, тези три лица не са я забелязали и
си говорели помежду се, така че не е логично да се отправя такъв израз за човек, който
те не виждат. Съдът не кредитира твърдението на св.М., че от тези трима души са били
отправяни обиди и псувни и към нейния съпруг, тъй като тя не конкретизира тези
обиди и псувни и не посочва как е разбрала, че те са насочени именно към нейния
съпруг. Това се потвърждава и от свидетелските показания на св.М.М., че след като М.
и съпругата му отишли при него в автомобила св.М. е попитала дали за тях са говорили
тримата. Съдът отчита и заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото като
съпруга на подсъдимия.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М. В. М. в частта им, че след
обаждането на подс.М. отишъл с такси в ресторанта, седнал на масата на М. да ги
изчака, всичко било нормално, дори подс.М. похвалил сина на Р.Д. за обслужването.
Излязъл и отишъл до колата да ги чака. Тогава минал Р.Д. и мъжете с него и нещо
обидили жена му на М.. Дошли П.М. и жена му, подсъдимият попитал дали за тях са
говорили, тръгнали след тях да им иска обяснение. Като ги настигнали подс.М. слязъл
от автомобила, говорил с Р.Д., върнал се към автомобила, разменили си реплики и
отново се върнал при Р.Д., така на три пъти тръгвал и се връщал. Чул подс.М. да казва
на Р.Д. „Ще ме псуваш ли?“ и се сборичкали. Дошъл сина на Р.Д. и започнал да удря
подсъдимия отзад.
Съдът не кредитира показанията на св.М. в частта им, че чул, че някой от
тримата казал „Тази ли е кучката на П.?“. С оглед изявлението на свидетеля, че не си
спомня добре за всичко, което се е случило на датата на инцидента, на основание
12
чл.281 ал.1 т.2 от НПК бяха прочетени показанията на свидетеля дадени в хода на
досъдебното производство. Тези показания св.М. твърди, че е чул, че някой от мъжете
казал нещо от рода на „Ще му еба майката“ по адрес на подс.М.. Съдът не кредитира
тези твърдения на свидетеля, тъй като не бяха подкрепени от останалите доказателства
по делото освен от свидетелските показания на св.М. относно първи израз. Съдът
отчита и заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, тъй като макар и
неофициално подсъдимият се явява негов работодател и му заплаща извършени услуги
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. П. П., който бил в компанията на
подс.М. вечерта в ресторанта. Той останал с П.М. последен, всичко било нормално.
Излязъл навън със съпругата си и решил да изпуши една цигара преди да си тръгне с
автомобила. Чул някаква разправия и отишъл да види какво става. Там заварил да се
карат Р.Д., сина му и подс.М., всички викали и крещели, не е видял размяна на удари.
П.М. и Р. Д. се карали.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М. КР. УЗ.. Същият работел като
полицай в Пето районно полицейско управление, младши полицейски инспектор. Бил
дежурен офицер в управлението по време на случая. В управлението получили сигнал
за сбиване в местност Траката до ресторант Немо, изпратили автопатрул на мястото.
На другия ден видял Р.Д. в полицейското управление и говорил с него. Изготвил
докладна записка относно какъв е бил сигнала и какво е извършвано във връзка с този
сигнал. На следващия ден отишъл на место, провел беседи с рибари. Изготвил справка
и докладна записка. И двете лица замесени в конфликта ги познавал от 15 години от
работата си като районен инспектор, но не е имал сигнали за проблеми.
Съдът констатира противоречие между свидетелските показания на Р.Д., Л.Л. и
И.Б. от една страна и обясненията на подсъдимия М., свидетелските показания на В.М.
и М.М. от друга страна относно обстоятелството дали при излизане от ресторанта Д.,
Л. и Б. са направили обидни коментари относно св.М. и дали са отправили обидни
думи и псувни спрямо подс.М.. Първата група свидетели категорично отрича да са
били изказвани от тях такива думи и изрази. Второта група сочи, че такива са били
изречени, макар и с разлики относно точните фрази и насочеността им към конкретно
лице. За да даде вяра на едните или другите гласни доказателства, съдът отчете
двойствената природа на обясненията на подсъдимия - те са както средство за защита,
така и основно гласно доказателствено средство. Също така, съдът взе предвид и
възможната заинтересованост у свидетеля Р.Д. като пострадал при даването на
показания. В този смисъл, за да прецени, на кои гласни доказателства следва да се
довери, съдебният състав ги съпостави помежду им и с другите доказателствени
средства. Съдът приема свидетелските показания на първата група. Р.Д. се познавал с
Л.Л. от 3-4 години, но не били близки приятели. С И.Б. Р.Д. се запознал същата вечер.
Д.и не споделяли с други хора за своите отношения и проблеми с подсъдимия. Не е
логично и е малко вероятно в конкретната обстановка Р.Д. да е споделил с хора, които
не са му близки, какви са взаимоотношенията му с подс.М., за да имат те някаква
позиция, да коментират подсъдимия и особено неговата съпруга и въобще да са
разбрали, че и те са присъствали нея вечер в ресторанта до момента на появяването на
подсъдимия след вечерята.
Съдът кредитира епикриза към История на заболяването № 6610/355/, издадена
от МБАЛ „Света Анна-Варна"АД; медицинско удостоверение № 487/12.06.2020 г.,
издадено от Отделението по Съдебна медицина при МБАЛ „Света Анна-Варна“АД;
допълнение към медицинско удостоверение № 487/20 г. от д-р Д. АНГ. Д. от
17.07.2020 г.; медицинско направление изх.№ 1253/15.07.2020 г., издадено от УМБАЛ
13
„Света Марина Варна“АД от д-р П.Г. УНГ и заключението на съдебно-медицинска
експертиза № 314/2020 г., изготвена от д-р Д.Д. на досъдебното производство относно
получените увреждания и проведеното лечение на Р. С. Д.. Заключението е изготвено
след проучване на медицинските документи и свидетелските показания, подкрепя се
от гласните доказателствени средства – свидетелските показания на Р.Д., С.Р., Л. Д. Л.
и ИВ. Д. Б. и според съда отразява обективно получените увреждания и тяхното
отражение върху здравето на Р.Д..
Съдът кредитира заключението на съдебно-медицинска експертиза № 28/2021
г., изготвена от д-р Д.Г. в хода на досъдебното производство относно получените
увреждания от СТ. Р. Д.. Въпреки че е изготвено единствено на база свидетелски
показания без преглед на лицето, това заключение се подкрепя и от гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на Р.Д., С.Р., Л. Д. Л. и ИВ. Д. Б. и
според съда обективно отразява наличието на лека телесна повреда, получените
увреждания и тяхното отражение върху здравето на С.Р..
Съдът кредитира и останалите писмени доказателствени средства, приобщени
по реда на чл.293 от НПК към делото.
Съдът кредитира приложените веществени доказателства като годни
веществените доказателствени средства за отразяване на намиращите се в тях
фактически данни за обстоятелствата по делото.
При възпроизвеждането на CD omega компакт-диск с надпис „БНТЛ 05 РУ ДП
195 2020 г“ се установява, че съдържа само 11 броя снимки на подс.М. като
сравнителен материал за разпознаване.
При възпроизвеждането на видеофайловете от флaш пaмeт c нaдпиc "ADATA"
- записите от охранителната камера, се вижда как Р.Д., Л.Л. и И.Б. вървят по пътя в
рибарското селище. Към тях приближава автомобил и спира, фаровете му остават
включени. От автомобила слиза подс.М. и провежда разговор с тримата в продължение
на около минута и половина. Слиза и св.М. от автомобила, петимата водят разговор,
докато св.М. разговаря със св.Л., подс.М. говори с Р.Д., в един момент подсъдимият
удря Р.Д. два пъти с глава в областта на лицето. Появява се С.Д., застава между Р.Д. и
подс.М., продължава разговора между тях. В един момент подс.М. замахва и към Л. и
Б., но без да ги удари и те се дръпват встрани. В този момент подс.М. се засилва към
Р.Д., рита го в крака, след това рита в крака и С.Д., тримата се сборичкват и взаимно
бързо си разменят удари, след което Р.Д. остава приклекнал на коляно до един
автомобил, подс.М. се опитва да удари С.Д.. Отиват и други хора и ги разделят и така
изчакват пристигането на полиция и бърза медицинска помощ.
При възпроизвеждане на видеофайла с аудиозапис на флаш-паметта c нaдпиc
"ADATA" се чуват следните реплики между две лица от мъжки пол:
Tи ма удари, за това ти разбих носа и ще го разбия пак, който иска да писа... He
ме прекъсвай.
Tи ми разби носа и детето cе ... това нормално ли e.
Ще ти го разбия пак, взимам си дърмите и cе прибирам вкъщи, майната и тука на
тая трака, нo ти еба майката на всички и та предопредих преди една седмица, ще
бъде запалено заведение. Tи не спря да говориш на областния на тоя нa ония... и
ceгa нa ...
При възпроизвеждането на файловете, записани в предоставения от Районен
център Варна на тел.112 компакт-диск се установява, че и двата сигнала са подадени от
мобилния телефон на СТ. Р. Д., при първия сигнал С.Д. заявява, че бандит проявява
14
агресия срещу баща му, а при второто позвъняване казва, че полицията пристига.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така приетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Досъдебно производство № 195/2020 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР
гр.Варна е започнато на 12.06.2020 г., в последствие срокът на разследването е
продължаван няколкократно до 12.06.2021 г. Досъдебното производство е приключено
в срок на 11.06.2021 г./л.115 от ДП/. Извършените процесуално-следствени действия и
приобщените писмени доказателствени средства са извършени по реда на НПК и са с
годна доказателствена стойност.
Районна прокуратура Варна е внесла обвинителен акт срещу ПЛ. Д. М. за
извършено деяние по чл.131 ал.1 т.4 пр.3 и т.12 пр.1 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.130 ал.2 от НК
за причиняване на телесна повреда на повече от едно лице: на СТ. Р. Д. лека телесна
повреда и на Р. СТ. Д. средна телесна повреда по хулигански подбуди.
Относно вида и характера на причинените телесни повреди:
На СТ. Р. Д.:
Според заключението на съдебно-медицинска експертиза № 28/2021 г.,
изготвена от д-р Д.Г. в хода на досъдебното производство, се установява, че СТ. Р. Д.
на 10.06.2020 г. около 24:00 часа е получил удари с ръка в дясната лицева половина, с
крак в лявата половина на таза, малко по-късно отново с юмрук в дясната лицева
половина. В материалите по делото не се установяват данни илюстриращи характера
на получените травматични увреждания. При такива действия се получават най-често
контузии в областта на лицето, контузии в областта на таза. Такива травматични
увреждания се получават при удари с или върху твърди, тъпи предмети, реално биха
могли да бъдат получени по начин, посочен в показанията на свидетелите, при удари с
ръка, крак и други. Обусловили са чувство на болка и страдание, отзвучават без
дефицит за период в порядък на няколко дни. Получените увреждания се доказват и от
свидетелските показания на Р.Д., С.Д., Л.Л., И.Б. и обясненията на подс.М..
След инцидента С.Д. не е посещавал кабинет по съдебна медицина или лекар и
не са му издавани документи, които обективно да отразят получените от него
увреждания. В разпита си като свидетел Р.Д. посочва, че на следващия ден след
инцидента С.Д. му се е оплакал и че целия бил в синини, имал страхотни болки в гърба
и стомаха от ударите, имало и удари по лицето. Според свидетелските показания на
С.Д. чувствал болката от нанесените му удари не повече от седмица, ударите били
повече по тялото, в лицето болката отминала по-бързо. Имал синини от ударите, които
отшумели в рамките на десет дни.
Според съда е налице е лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК,
тъй като са причинени болки и страдания на С.Д. без разстройство на здравето.
Съобразно съдебната практика /Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на Пленума на
Върховния съд на РБългария/ и медицинската доктрина за да е налице лека телесна
повреда по чл.130 ал.2 от НК се изисква наличие на увреждания, водещи до
краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части
на тялото, каквито са налице в случая.
Подсъдимият е е извършил активни действия, насочени към телесното здраве
на пострадалия С.Д. и в резултат на това последният е получил описаните увреждания.
15
Налице е причинна връзка между действията на подсъдимия и описаните по-
горе травматични увреждания. Според съда от доказателствата по делото се установява
безспорно механизма, времето и мястото на причиняване на уврежданията. Що се
касае до характера на уврежданията, то както става ясно и от експертизата, същите са
обусловили са чувство на болка и страдание, отзвучават без дефицит за период в
порядък на няколко дни. От субективна страна подсъдимият М. е извършил деянието
умишлено, с целени и настъпили общественоопасни последици, като е разбирал
свойството и значението на извършеното от него и е съзнавал общественоопасния му
характер. За формата на вината говори самия характер на причинените на тъжителя
травматични увреждания, които очевидно и предвид приетата по делото експертиза
сочат на целенасочено действие.
Поради изложените съображения съдът прие, че в случая се касае за извършено
престъпление от страна на подсъдимия М. спрямо С.Д. по чл.130 ал.2 от НК.
На Р. СТ. Д.:
От заключението на Съдебно-медицинска експертиза № 314/2020 г., изготвена
от д-р Д.Д. на досъдебното производство, е видно, че: Р.Д. е получил счупване на
носните кости с разместване на фрагментите под ъгъл, травматичен оток и
кръвонасядания пo лицето; описаните травматични увреждания ca резултат на удари с
или върху твърди, тъпи предмети, респективно удари с глава, юмруци реализирани в
областта на лицето; в своя оздравителен процес счупването на носните кости cе е
усложнило с изкривяване нa външния нoc u носната преграда нaлявo, довело е до
стеснение нa левия носов ход, респективно затруднено дишане; в този смисъл
cчупването на носните кости и изкривената носна преграда обуславят пocтoяннo
разстройство на здравето неoпacнo за живота.
Получените увреждания се доказват и от приобщените писмени
доказателствени средства: епикриза към История на заболяването № 6610/355/,
издадена от МБАЛ „Света Анна-Варна"АД; медицинско удостоверение №
487/12.06.2020 г., издадено от Отделението по Съдебна медицина при МБАЛ „Света
Анна-Варна“АД; допълнение към медицинско удостоверение № 487/20 г. от д-р Д.
АНГ. Д. от 17.07.2020 г.; медицинско направление изх.№ 1253/15.07.2020 г., издадено
от УМБАЛ „Света Марина Варна“АД от д-р П.Г. УНГ; от свидетелските показания на
Р.Д., С.Д., Л.Л., И.Б. и обясненията на подс.М..
Според съда е налице е средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.1 от
НК, тъй като е причинено пocтoяннo разстройство на здравето неoпacнo за живота на
Р.Д.. Съобразно съдебната практика /Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на Пленума
на Върховния съд на РБългария/ и медицинската доктрина за да е налице средна
телесна повреда по чл.129 ал.1 от НК се изисква наличие на увреждане на човешкия
организъм, при което се намаляват неговите жизнени или съпротивителни сили. То
може да засегне определени части на тялото, отделни органи или да предизвиква
ограничаване на функциите им, както и да засегне целия организъм с предизвикване на
болестно състояние. В практиката правилно се квалифицират като средна телесна
повреда затруднението в дишането, каквото е налице в случая.
Подсъдимият е е извършил активни действия, насочени към телесното здраве
на пострадалия Р.Д. и в резултат на това последният е получил описаните увреждания.
Налице е причинна връзка между действията на подсъдимия и описаните по-
горе травматични увреждания. Според съда от доказателствата по делото се установява
безспорно механизма, времето и мястото на причиняване на уврежданията. Що се
16
касае до характера на уврежданията, то както става ясно и от експертизата, същите са
обусловили пocтoяннo разстройство на здравето неoпacнo за живота. От субективна
страна подсъдимият М. е извършил деянието умишлено, с целени и настъпили
общественоопасни последици, като е разбирал свойството и значението на
извършеното от него и е съзнавал общественоопасния му характер. За формата на
вината говори самия характер на причинените на тъжителя травматични увреждания,
които очевидно и предвид приетата по делото експертиза сочат на целенасочено
действие.
Поради изложените съображения съдът прие, че в случая се касае за извършено
престъпление от страна на подсъдимия М. спрямо Р.Д. по чл.129 ал.1 от НК.
Изложеното обуславя квалификация на деянието на подсъдимия М. по чл.131
ал.1 т.4 пр.3 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.130 ал.2 от НК за причиняване на телесна повреда на
повече от едно лице.
Относно наличието на хулиганските подбуди:
Конкретния повод подсъдимият М. да отиде и да потърси обяснения от Р.Д.,
Л.Л. и И.Б. е създалото се впечатление у него за отправени обидни реплики и псувни от
тримата към него и съпругата му. Това се подкрепя и от показанията на св.М.М.. Но
при срещата между тях и разменени многобройни реплики отново са ескалирали
натрупалите се в него и Р.Д. неприязнени отношения по повод изграждания от
подсъдимия обект, които в крайна сметка са и причината за нападението на подс.М.
върху Р.Д. и причиняването на съставомерните последици.
Не бяха представени доказателства от Районна прокуратура Варна, че подс.М. е
извършил действията по причиняване на телесните повреди с цел да наруши
обществения ред и да изрази явно неуважение към обществото. В конкретната
обстановка действията на подс.М. са кулминацията на натрупване на напрежение в
отношенията му с Р.Д. във връзка с изграждания от него обект, което се е осъществило
постепенно в продължителен период от време и при многобройни срещи и разговори
между тях. Подсъдимият е имал личен мотив за извършването на тези действия, а
именно гнева към Р.Д., който според него създавал пречки за изграждането на този
обект.
Съдът счита, че в хода на съдебното следствие не бе установено, респективно
не бе доказано от прокурора по несъмнен начин, каквото е изискването на
процесуалният наказателен закон, че деянието, за което с внесения в съда обвинителен
акт е било повдигнато обвинение против обвиняемия Емил Лечев съставлява
престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.3 и т.12 пр.1 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.130 ал.2 от НК.
За да е съставомерно деянието на подсъдимия М. по посочения текст от
наказателния закон следва да е налице умисъл у него за нанасяне на телесни повреди
на повече от едно лице, но с допълнителен елемент от субективна страна – наличие на
хулигански подбуди, като в случай на липса на хулигански подбуди това води до извод
за липса на престъпление по този текст от наказателния закон. Нужно е да бъде
установен мотив, решение, цел със съответното деяние по чл.131 ал.1 т.12 от НК да се
наруши грубо обществения ред и да се изрази явно неуважение към обществото.
При събраните фактически данни извода, който прави съда е, че за да нанесе
удари по пострадалите, подсъдимия го мотивират не хулигански подбуди, т.е. мотиви
и цел насочена към грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на явно
неуважение към обществото, а наличието на продължителна вражда между него и Р.Д.,
достигнала до физически контакт в резултат на динамичното развитие на ситуацията,
17
като в тази ситуация е попаднал и С.Д. в стремежа си да защити баща си.
Подбудите, мотивите на подсъдимия в конкретния случай се явяват такива от
личен характер, тъй като освен друго са били засегнати и негови финансови интереси
във връзка със забавянето на откриването на обекта.
Действително в т.3 на цитираното от прокуратурата в обвинителния акт
Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленум на Върховния съд е
посочено, че хулиганството по смисъла на чл.325 от НК може да се осъществи и при
евентуален умисъл, като последният ще е налице ако по личен мотив се нанася телесна
повреда и действията могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален
умисъл, но само ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото. Не следва да се смесват хулиганските
действия като факти от действителността и мотивите, подбудите на дееца, които са
елемент от субективната страна на деянието, за което обвиняемия е предаден на съд и
при липсата на които подбуди липсва осъществен състав на престъпление по чл.131
ал.1 т.12 от НК.
В тази връзка съдът отбелязва и наличието на противоречие в позицията на
Районна прокуратура Варна. Според отразеното в обвинителния акт подбудите на
подсъдимия са хулигански, тъй като той не е имал личен мотив да предприема
посочените действия, между него и пострадалите не е имало предхождащи деянието
отношения на завист, омраза и/или вражда. Същевременно в пледоарията си
прокурорът прави извод, че мотивът на подсъдимия да причини телесните увреждания
е свързан със строежа на заведението.
След като прецени всички доказателства, релевантни по делото, съобразно
чл.14 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновен обвиняемия
ПЛ. Д. М. в извършването на престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.3 вр.чл.129 ал.1
вр.чл.130 ал.2 от НК - за това, че на 10.06.2020 година в гр.Варна, местност Траката, на
крайбрежна алея до ресторант Немо, причинил телесна повреда на повече от едно лице,
а именно: на СТ. Р. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в контузии в областта на
лицето и на таза, обусловили чувство на болка и страдание, и средна телесна повреда
на Р. СТ. Д., изразяваща се в счупване на носните кости с разместване на фрагментите
под ъгъл, което счупване се е усложнило с изкривяване на външния нос и носната
преграда наляво, довело до стеснение на левия носов ход, респективно затруднено
дишане, обусловило постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.
Съдът не споделя становището на довереника на частните обвинители, че в
случая е налице престъпление по чл.213а, респективно по ч.143 от НК, изхождайки от
приетата фактическа обстановка субективната страна на подсъдимия при извършване
на конкретното деяние, за което съдът изложи становището си по-горе. Фактическите и
правните рамки на обвинението се очертават с обвинителния акт. Те обвързват
произнасянето на съда по въпросите дали има извършено съставомерно деяние и дали,
ако наистина такова деяние е налице, то е извършено виновно от подсъдимия. След
като обвинението не е изменено в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция, съдът не може да осъди подсъдимия извън параметрите на обвинителния
акт.
Съдът не приема възражението на защитника на подсъдимия, че в случая
причинената на Р.Д. телесна повреда не е средна, а лека, тъй като характерът и
степента на увреждането следвало да се определят към момента на причиняване на
телесната повреда, а не в по-късен момент. Практиката на ВКС относно момента на
определяне на вида на телесната повреда е трайна и непротиворечива и е заложена като
18
основа в Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, в което в т.17 е посочено,
че характерът и степента на увреждането следва да се определят по принцип към
момента на причиняването на телесната повреда, а не в по-късен момент. Когато обаче
настъпят усложнения, деецът носи отговорност за настъпилия по-тежък резултат. В
тези случаи е необходимо да се констатира причинна връзка между първоначалното
увреждане и настъпилото усложнение в здравословното състояние на пострадалия. В
случая категорично е установено, че настъпилото усложнение в здравословното
състояние на пострадалия Р.Д. - затруднено дишане, обусловило постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота, се намира в причинна връзка с
първоначалното му увреждане, поради което се касае за средна телесна повреда.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Подсъдимият ПЛ. Д. М. е роден на 03.08.1974 г. в гр. Варна, живущ в гр. Варна,
бул. Владислав Варненчик № 82, ет.2, ап.3, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, неосъждан/реабилитиран/, работи, ЕГН **********. От
актуалната справка за съдимост е видно, че е имал присъди по чл.379а, чл.377, чл.383,
чл.325 и чл.129 от НК, но последното му престъпление е извършено през 2001 година,
след което е бил реабилитиран.
За престъплението по горепосочената квалификация законът предвижда
наказание лишаване от свобода от две до десет години.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът отчита
липсата на предишни осъждания към датата на деянието, факта, че в съдебно заседание
подсъдимият все пак призна на нанесените от него удари, които отчете като грешка и в
този смисъл прояви критичност към деянието си.
Съдът счита, че причиняването на телесни повреди на повече от едно лице в
случая не следва да се отчита като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като е
квалифициращ елемент и е включено в състава на престъплението.
С оглед на изложеното съдът прие, че в случая съответстващо на обществената
опасност на деянието и дееца и справедливо наказание ще бъде лишаване от свобода в
размер на две години. Налице са материално-правните предпоставки на чл.66 ал.1 от
НК, поради което съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три
години.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като съдът призна подс.П.М. за виновен, на основание чл.189 ал.3 от НПК
го осъди да заплати направените по делото разноски – до досъдебното производство в
размер на 528.28 лева, по съдебното производство в размер на 90.00 лева и разноските,
направени от частните обвинители в размер на 4 000 лева, тъй те направиха такова
искане и представиха доказателства за тези разноски
Съдът разпореди веществените доказателства - CD omega компакт-диск с
надпис „БНТЛ 05 РУ ДП 195 2020 г“, флаш памет ADATA C 906/8 GB и CD Verbatium
компакт-диск с надпис „460р-1149/2021 10582р-296/08.02.2021 г. Екз.2“ да останат по
делото.

По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.


19
ПРЕДСЕДАТЕЛ :



20
Съобщи за изтекли лични данни