№ 64201
гр. София, 30.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110121235 по описа за 2024 година
Предявен е конститутивен иск по чл.358 , ал.1,т.1,предл.2 КТ.
Ищецът Б. Х. Б. иска от съда да отмени заповед № РД-09-171/ 11.03.2024г. на
Министъра на младежта и спорта , с която му е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ в качеството му на изпълняващ длъжността „директор“ на С.У.Г.В.С град
София.
Като ответник по предявения иск по чл.358, ал.1, т.1 , предл.2 КТ е посочено
С.У.Г.В.С ГРАД СОФИЯ, като е поискано назначаване на особен представител по чл.29,ал.4
ГПК на този ответник по делото, защото ищецът е негов законен представител като
„директор“ на училището и е налице противоречие между интересите им.
Софийски районен съд, 68 състав като прецени допустимостта на предявения
трудово-правен иск, намира за установено следното от процесуално-правна страна :
Предявеният иск по чл.358 , ал.1,т.1,предл.2 КТ е НЕДОПУСТИМ. Това е така ,
тъй като видно от твърденията в исковата молба и от приложените документи посоченият
от ищеца ответник С.У.Г.В.С ГРАД СОФИЯ не притежава пасивна процесуална
легитимация по иска, респективно ищецът няма активна процесуална легитимация за
предявяване срещу С.У.Г.В.С ГРАД СОФИЯ на иск за отмяна на заповед за налагане на
дисциплинарно наказание , издадена от МИНИСТЪРА НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА ,
Искът по чл.358,ал.1,т.1,предл.2 КТ се предявява срещу субекта, притежаващ
дисциплинарна власт по смисъла на чл.192 КТ по отношение на ищеца и който е издал
оспорваната заповед по чл.195 КТ за налагане на съответното дисциплинарно наказание. В
случаите по чл.61,ал.2 КТ и чл.192, ал.2 КТ издателят на заповедта по чл.195 КТ , с която се
налага съответното дисциплинарно наказание , е по-вишестоящият орган и следователно
той е легитимиран да отговаря по иск по чл.358, ал.1,т.1,предл.2 КТ.
Предметът на иска по чл.358, ал.1,т.1,предл.2 КТ за отмяна на наложено
1
дисциплинарно наказание „забележка“ е законосъобразността на упражненото от
дисциплинарно наказващия орган право по чл.192 КТ. Поради тази причина
легитимиран да отговоря по този иск е субектът /органът/ по чл.192 КТ , издал
оспорваната заповед по чл.195 КТ , чрез която е упражнено правото за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка“.
Тълкувателно решение № 1 /30.03.2012г. по тълк. дело № 1/2010г. на ОСГК на ВКС ,
на което се позовава ищецът в исковата молба , е НЕОТНОСИМО към конститутивния иск
по чл.358, ал.1,т.1,предл.2 КТ. Това е така , тъй като цитираното тълкувателно решение се
отнася за ответници по предявен иск по чл.344,ал.1 КТ /за отмяна на уволнение/ , който е
различен от иска по чл.358, ал.1,т.1,предл.2 КТ /за отмяна на дисциплинарно наказание
„забележка/.
За разлика от конститутивния иск по чл.344, ал.1 КТ /за отмяна на едностранни
актове на работодателя за прекратяване на трудово правоотношение, т.е. уволнение/,
конститутивният иск по чл.358, ал.1,т.1,предл.2 КТ няма за предмет въпроси ,
касаещи възникването , съществуването и прекратяването на трудово
правоотношение , поради което разпоредбата на чл.61, ал.2, изр.2 КТ е неотносима и
неприложима за пасивната легитимация по този иск.
Ответник по иска по чл.344,ал.1 КТ следва да бъде работодателят /дори и когато той е
различен от органа по чл.61,ал.2 КТ/ , защото чрез иска по чл.344,ал.1 КТ се решават
въпроси касаещи прекратяването на трудовото правоотношение , а работодателят е страна
по прекратеното трудово правоотношение. Но с иска по чл.358, ал.1,т.1,предл.2 КТ се
решават въпроси , касаещи упражняването на дисциплинарната власт по чл.192 КТ
чрез издаването на заповед по чл.195 КТ , а не прекратяването на трудовото
правоотношение, поради което ответник по иска чл.358, ал.1,т.1,предл.2 КТ следва да
бъде органът по чл.192 КТ , а не работодателят, защото органът по чл.192 КТ е
СТРАНА по дисциплинарното правоотношение по ангажирането на дисциплинарната
отговорност на ищеца, което е предмет на иска по чл.358, ал.1,т.1,предл.2 КТ.
Да се приеме , че в случаите по чл.61, ал.2 КТ и чл.192, ал.2 КТ по предявен иск по
чл.358, ал.1,т.1,предл.2 КТ /за отмяна на дисциплинарно наказание при продължаващо
трудово правоотношение/ следва да отговаря работодателят на ищеца вместо органът ,
притежаващ дисциплинарна власт по чл.192 КТ, който е издал оспорваната от ищеца
заповед по чл.195 КТ , означава да се изключи предварително правото на органа по чл.192
КТ да защити издадената от него заповед по чл.195 КТ за налагане на дисциплинарното
наказание. Да се конституира като ответник по иск по чл.358, ал.1,т.1,предл.2 КТ
ведомство, ръководено и представлявано от наказания служител- ищец , вместо по-
горестоящия орган, издал оспорваната заповед по чл.195 КТ, и да се назначава особен
представител по чл.29,ал.4 ГПК на този ответник , е заобикаляне на закона и накърняване
правата на органа по чл.192 КТ, издал оспорваната заповед по чл.195 КТ, да организира
съдебна защита срещу иска и да докаже пред съда законосъобразното упражняване на
дисциплинарната власт , предоставена му от закона. Нито житейски , нито юридически
2
може да бъде обосновано становище, защо вместо органът , издал оспорваната заповед по
чл.195 КТ , в съдебния процес по чл.358, ал.1,т.1,предл.2 КТ законосъобразността на тази
заповед следва да бъде доказвана от произволно избран адвокат, назначен за особен
представител по чл.29,ал.4 ГПК на нелегитимиран ответник , който е работодател на ищеца ,
но не е издал оспорваната заповед по чл.195 КТ и няма дисциплинарни правомощия по
чл.192 КТ по отношение на ищеца. Възприемането на подобно становище означава , че
винаги когато директор на училище оспорва министерска заповед за налагане на
дисциплинарно наказание , различно от уволнение, ответник трябва да бъде ръководеното от
него училище , на което да бъде назначаван особен представител по чл.29, ал.4 ГПК (който
няма нищо общо с оспорваната заповед по чл.195 КТ) , но не и съответното министерство ,
при което органът , издал тази заповед – съответния министър е лишен предварително от
правото да докаже законосъобразността на оспорваната заповед и вместо него
съдебната защита ще се осъществява от адвокат , избран не от органа по чл.192 КТ, а от
други субекти. Очевидно е, че това е процесуално недопустимо и дори житейски нелогично,
защото означава, че съответният министър (или друг орган по чл.192 КТ) предварително
ще бъде лишен от правото на съдебна защита на издадения от него акт по чл.195 КТ ,
което е правен абсурд. При исковете по чл.344,ал.1 КТ не може да възникне подобна
абсурдна ситуация с необходимост от назначаване на особен представител по чл.29,ал.4
ГПК на ответника (който при това не е издал оспорваната заповед по чл. 195 КТ), защото
между ищеца по този иск /уволнения работник или служител/ и работодателят – ответник не
съществува трудово правоотношение и следователно ищецът не е нито ръководител , нито
представител на ответника по този иск, каквато хипотеза е налице при иска по чл.358,
ал.1,т.1,предл.2 КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка“ , но без да
е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и работодателя, както е в
разглеждания случай.
Цитираната от пълномощника на ищеца в исковата молба и в допълнителната
писмена молба от 15.04.2024г. съдебна практика не е задължителна за настоящия съдебен
състав, нито за други съдебни състави.
В конкретния случай по делото е безспорно , а и е доказано , че органът,
притежаващ дисциплинарна власт по смисъла на чл.192 КТ по отношение на ищеца
като изпълняващ длъжността „директор“ на Спортно училище „Генерал Владимир
Стойчев“ , е Министърът на младежта и спорта, а не ръководеното от ищеца
училище. Оспорваната заповед № РД-09-171/ 11.03.2024г. е издадена от Министъра на
младежта и спорта, което означава , че ответник по делото следва да бъде
МИНИСТЕРСТВОТО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА.
Недопустимо е да се предявяват трудови искове (без внасяне на държавна такса) срещу
правни субекти без обосноваване на тяхната легитимация , както е в конкретния случай.
Процесуалното средство за предотвратяването на подобно необосновано предявяване на
искове против ответници , за които от твърденията в исковата молба е видно , че не са
легитимирани да отговорят по тях , е процесуалният институт на т.нар. процесуална
3
легитимация.
ПРОЦЕСУАЛНАТА ЛЕГИТИМАЦИЯ Е АБСОЛЮТНА ПОЛОЖИ-ТЕЛНА
ПРОЦЕСУАЛНА ПРЕДПОСТАВКА ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО И СЪЩЕСТВУВАНЕТО
НА ПРАВОТО НА ИСК ,т.е. за ДОПУСТИМОСТТА на предявения иск и на
образуваното въз основа на него съдебно производство. Липсата й, за която съдът следи
служебно, обуславя неговата недопустимост и налага прекратяване на гражданския
процес.
Според изричната разпоредба на чл.130, изр.1 ГПК когато при проверка на исковата
молба съдът констатира , че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба (за
разлика от практиката по отменения ГПК /1952г./, при която съдебното производство се
прекратяваше с определение- б.с.). Според наложената съдебна практика и според
процесуалната доктрина съдебният акт , с който се връща исковата молба, е разпореждане.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба на Б. Х. Б. , със съдебен адрес : град Пловдив , ул. „**** ,
чрез адвокат К. Г., по която е образувано съдебното производство по гр.д. № 21235/ 2024г.
по описа на СРС , 68 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в 1-седмичен срок
от съобщението до ищеца (чл.130, изр.2 ГПК във връзка с чл.275,ал.1,изр.1 ГПК).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца заедно със съобщението и препис от настоящото
разпореждане (чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4