Р Е Ш Е Н И Е №260138
гр.Пловдив, 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на девети март две хиляди двадесет и първа
година, в състава
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШИШКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
При секретаря Христина
Христова и прокурора Йорданка Тилова, като разгледа докладваното от съдия Маркова
ВНОХД №401/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано
е по въззивна жалба на адв. С.В., защитник на подсъдимия С.К.С. срещу Присъда №
260009/18.01.2021г. постановена по НОХД №2859/2020г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ІІ–ри н.с., с която е признал подсъдимият за виновен в извършване
на престъпление по чл. 343б ал.3 във вр.
с чл.54 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на една
година и глоба - 500лв.
Срещу
постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подс. С.К.С.– адв. С.В.,
с която се иска присъдата да се отмени като неправилна и незаконосъобразна и да
се постанови нова, с която подсъдимия да бъде оправдан. В допълнението към
въззивната жалба са изложени аргументи, че обвинението не е доказано по
категоричен и безспорен начин, тъй като от разпитите на свид. Д.и свид.В.и
протокола за извършената проверка за употреба на наркотични вещества не се
установява подсъдимия да е бил видимо повлиян от упойващи вещества при
управление на МПС-то, поради което и деянието му не е обществено опасно.
Излагат се съображения, че обвинението следва да е доказано, чрез способите на
доказване визирани в НПК, а доколкото проверката с техническото средство е
извършена преди да е било образувано наказателното производство, то това е факт
установен извънпроцесуално, който няма доказателствена стойност. Твърди се, че
съобразно методическите указания за работа, дрегер теста дава само
предварителен аналитичен резултат, който трябва да се потвърди с друг
специфичен метод. Сочи се и нарушение на методическите указания, тъй като след
изследването е следвало да се уведоми оперативен дежурен и да се придружи
водача до медицинско изследване за вземане на кръв за изследване. Навеждат се
доводи, че в случай, като настоящия, в който лицето откаже да даде кръв за
изследване следва да се приложи разпоредбата на чл.146 ал.3 от НПК и да се
вземат образци за сравнително изследване,
принудително, с разрешение на съда. Излагат се съображения, че с приложената по
делото тест касета, не е извършено изследването на подсъдимия, тъй като върху
нея не е написано с маркер ЕГН-то на лицето, не е поставена в плик в присъствието
на свидетел със съставения АУАН, докладна записка и екземпляр от талона за
медицинско изследване, след което да е предадена на органите на досъдебното
производство.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът- адв.С.В. и подсъдимия С. поддържат жалбата и
допълнението към нея. Излагат съображения отново, че обстоятелството дали
подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества е
установено, чрез извънпроцесуална дейност извършена часове преди да бъде
образувано наказателното производство, започнало с разпит на свидетел, която
няма доказателствена стойност. Навеждат се доводи, че не може осъдителната
присъда да почива само на резултатите от тази извънпроцесуална проверка,
доколкото и самия производител на техническото средство сочи, че изследването с
такава касета е само насочващо за разследващите органи. Твърди се и че дали
лицето управлява МПС след употреба на
наркотични вещества се установява само чрез изследване на кръвта. Излагат се
съображения, че на подсъдимия му е била поискана сумата от 400лв. за извършване
на изследването, което той е отказал да заплати, което не следва да се тълкува
в негова вреда. Пледира се, че не бива съдебния състав да допълва празноти в
разследването допуснати още в началото му, свързани с невземането на кръвна
проба на подсъдимия.
Представителят на Пловдивската
окръжна прокуратура счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен.
Пледира, че са изяснени в пълнота фактите по делото, направен е обстоен анализ
на събраните по делото доказателства и е приложен правилно материалния закон от
първостепенния съд. Предвид това предлага жалбата да бъде оставена без
уважение, а съдебният акт потвърден.
Пловдивският окръжен съд, след
като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните в жалбата и пред
настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните
основания и извън тях, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА,
подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ
на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови присъдата си, Пловдивският
районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият
С.К.С. е роден на ***г***, Б., български гражданин, със средно образование,
работещ, неженен, осъждан, с ЕГН **********. Правоспособен водач на
МПС, с категории: С, ТКТ, СЕ, В, М, АМ.
Подсъдимият
С. е осъждан както следва:
1. С
Присъда по НОХД № 1233/2007г. по описа на ПРС, влязла в сила на 10.10.2007г. е
признат за виновен за извършено на 28.05.2007г. престъпление по чл.354а, ал.3,
т.1 от НК, за което му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода и
глоба в размер на 3000 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
така наложеното му наказание е отложено за срок от три години, считано от
датата на влизане на присъдата в сила.
2. С Присъда по НОХД № 8612/2015г. по описа на
ПРС, влязла в сила на 02.03.2016г. е признат за виновен за извършено на
25.06.2015г. престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК и на основание
чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание Глоба в размер на 1000 лева.
3. С
Определение по НОХД № 5386/2016г. по описа на ПРС, влязло в сила на
24.08.2016г. е одобрено споразумение, с което е признат за виновен за извършено
на 14.08.2016г. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и му е наложено
наказание три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева. На
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното му наказание е
отложено за срок от три години, считано от датата на влизане на споразумението
в сила.
На 08.04.2020г. свидетелите: Г.К.Д.и Б.А.В.–
***при ІІІ-то РУ при ОД на МВР-Пловдив изпълнявали служебните си задължения
като патрулирали на територията обслужвана от полицейското управление. Около 15.00 часа, те извършвали проверка на
установъчен пункт, находящ се в гр.Пловдив, на ул.„Барикадите“ в близост до
кръстовището с бул.„България“, когато забелязали лек автомобил марка „Субару“ модел
Джуси“, с рег. №: ***, който се придвижвал в локалното платно, успоредно на
бул.„България в посока към ул.„Барикадите“. На свид.
Д.и свид.В.им направило впечатление, че водача на автомобила независимо, че
забелязал установъчния пункт и присъствието им, продължил придвижването си по
локалното платно, преминавайки през знак, указващ „Забранено преминаване“ и
навлязъл в забранената за придвижване зона. Свид. Д.и свид.В.веднага го последвали
със служебния си автомобил. Те успели да го настигнат и да го спрат за
извършване на проверка на бул.„България“ до № 8. При извършената проверка
полицейските служители установили, че водач на автомобила е подсъдимият С.К.С.,
а заедно с него пътувал свидетеля Г.Н.И..
По време на проверката подсъдимият С. бил видимо притеснен, поради което
полицейските служители го попитали дали е употребявал наркотични вещества.
Подсъдимият С. признал, че е „пушил трева“, поради което свид.В.го тествал с
техническо средство „Drager Drug Check 3000 STK“ с фабр. № ARМК – 0671, който
отчел положителна проба като реагирал на опиати.
Проверката с
техническото средство била извършена в 15,20 часа, за което бил съставен
Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества,
който бил подписан от подс.С.. На същия бил съставен АУАН серия АА с бланков №
879805/08.04.2020г. и издаден талон за изследване с бл. № 089780, които също
подписал без възражения.
Подсъдимият С. бил откаран от свид. Д.и свид.В.в УМБАЛ
„Пловдив“ гр.Пловдив за даване кръвна проба за изследване. В болничното
заведение подсъдимият С. отказал да даде кръв и урина за лабораторен
анализ. Отказът бил отразен в Лист за
преглед на пациент в КДБ/СО с № 006393 от 08.04.2020г. изготвен от д-р
А.Г., който бил подписан от нея и подс.С..
На
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР подсъдимият С. бил задържан със Заповед за
задържане на лице за срок от 24 часа.
Възприетата от съда фактическа
обстановка е изградена въз основа на показания на свидетелите: Г.К.и Б.В., частично
от показанията на Г.И., частично от обясненията на подсъдимия, приложените по делото
писмени доказателства – талон и протокол за медицинско изследване, АУАН серия АА с бланков № 879805/08.04.2020г, ЗПАМ №20-0438-000024, протокол
за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, справка
за нарушител от региона, протокол за дороволно предаване, справка за съдимост и характеристична
справка.
Въззивният съд напълно споделя обстойния
доказателствен анализ на всички събрани по делото доказателства извършен от
първата инстанция, който убедително сочи, че са налице категорични и безспорни доказателства, че подсъдимият е извършител на
престъплението, в което е обвинен, както и механизма на извършването му.
Правилно първостепенният съд е
кредитирал с доверие показанията на свид. Г.Д.и свид. Б.В., дадени непосредствено
пред съдебния състав, както и показанията на свид. В.от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК с оглед изявленията му, че не си
спомня номера и марката на автомобила, управляван от подсъдимия. В показанията
си свидетелите подробно и последователно са изяснили причината за спиране на лекия автомобил, извършената проверка на подсъдимия с
техническото средство за установяване употребата на наркотични вещества, което отреагирало
на опиати, съставянето на АУАН на подсъдимия, завеждането му в УМБАЛ-Пловдив,
където същият отказал да му бъде взета кръвна проба. Категорично и безспорно се
установява от показанията на свид. В.и свид.Д., че подсъдимият на
инкриминираната дата е управлявал лекия автомобил, обстоятелство, което не се
оспорва от страните. Настоящият съдебен състав счита, че правилно показанията
на тези свидетелите са кредитирани с доверие от първостепенния съд, доколкото
същите са обективни, хронологично последователни, кореспондиращи със събраните
писмени доказателства и доказателствени средства и приобщеното веществено
доказателство по делото.
Обоснован е извода на
първостепенния съд, че показанията на свидетеля Г.И. дадени непосредствено пред
съда следва да се ценят след съпоставка със събрания по делото доказателствен
материал. Правилно са ценени с доверие показанията му в частта, в която излага
факти, непосредствено възприети от него: спирането им от полицейски служители, извършената
проверка на подс.С., като кореспондиращи със събраните гласни доказателства-
показанията на свид. В.и свид.Д.и обясненията на подс.С..
Правилно съдът не е кредитирал с
доверие показанията на свидетеля, в частта им, в която твърди, че след като са
били спрени за проверка от полицейските служители и преди извършването на проверка
на подс.С. с техническото средство, те са пушили цигари и пили кафе в присъствието на свид.В.и свид.Д.. Това
противоречи от една страна на правилата за извършване на проверка, регламентирана
в чл.170 ал.5 от ЗДвП, методическите указания за работа с драг чека, а от друга
е нелогично и житейски неправдоподобно вместо да се пристъпи незабавно към
извършване на проверката на място, да се дава възможност на лицето, да пие кафе
и да пуши цигари, възпрепятствайки и забавяйки така извършването й. Още повече,
че техническото средство, с което е извършена проверката не изисква продължителен
период от време, необходим за подготовка за работата му, а минути, за разкъсване
на опаковка и предоставянето й на лицето. В тази насока е и правилен извода на
първоинстанционния съд, че не следва да се ценят в тази им част показанията на
свидетеля, тъй като не кореспондират с показанията на свид. В.и свид.Д.и са
израз на желанието на свид. Г.И.да подкрепи защитната теза на подс.С., негов
дългогодишен приятел.
Обосновано е прието, че
обясненията на подсъдимия, в които същия сочи, че преди извършената проверка с
техническото средство е пил кафе и пушил цигари, не следва да се кредитират с
доверие, доколкото са израз на правото
му на защита, която не се възприема за достоверна от съда, поради изложените
по- горе съображения, касаещи показанията на свид. Г.И..
При правилно установената
фактическа обстановка, съдът счита, че е приложен и съответния на нея
материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс. С.К.С. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл. 343б ал.3 от НК, като на 08.04.2020г.
в гр.Пловдив е управлявал МПС- лек
автомобил марка „Субару“ модел „ Джусти“ с рег.№ **след употреба на наркотично
вещество- OPI /опиати/.
От обективна страна са налице всички признаци
на престъплението по чл. 343б ал.3 от НК. Подсъдимият безспорно на инкриминираната
дата и място е управлявал процесното моторно превозно средство след употреба на
наркотично вещество – опиат, което е
установено по несъмнен начин съобразно изискванията на Наредба № 1 за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или
техни аналози. Същият е отказал да му бъде извършено изследване на кръвта,
което е отбелязано в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО, поради което и
съобразно чл.6 ал.9 от Наредбата следва да се приемат отчетените показания от
техническото средство.
Правилно
е прието и че деянието е извършено с
пряк умисъл, като форма на вина. Както към момента на деянието, така и към
настоящия момент подсъдимият е пълнолетно и
здраво лице.
Настоящият
съдебен състав не възприема като основателно възражението на защитата, че
обвинението не е доказано по категоричен и безспорен начин, тъй като от
показанията на свид. Д.и свид.В.и протокола за извършената проверка за употреба
на наркотични вещества не се установявало подсъдимия да е бил видимо повлиян от
упойващи вещества при управление на МПС-то, поради което и деянието му не е
обществено опасно. И двамата свидетели са категорични в показанията си, че
причина подсъдимият да бъде спрян за проверка е извършеното от него нарушение
на ЗДвП- навлизане в забранената за придвижване зона- локално платно при
поставен знак указващ забраненото преминаване. Изложеното обуславя извод, че с
поведението си подсъдимият е демонстрирал незачитане на правилата за движение
по пътищата, което предвид характера на нарушението, извършено в градски
условия, където опасността от настъпване на пътно транспортно произшествие и
засягане живота и здравето на хората е завишена, сочи, че деянието му е
обществено опасно. В допълнение следва да се посочи и че законодателя криминализирайки
управлението на МПС след употреба на наркотични вещества е преценил, че
деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, поради което и
следва дееца му да бъде санкциониран с наказание по НК. За съставомерността на
деянието не е предвиден количествен критерий, както и необходимост състоянието
на дееца да е видимо за другите граждани, ето защо и престъплението е формално,
на просто извършване.
Съдът
не възприема като основателно възражението, че обвинението повдигнато на
подсъдимия не е доказано, тъй като се базира на проверка с техническо средство,
който факт не е доказан със средствата на НПК. Действително извършената на
подсъдимия проверка с техническото средство е извършена преди да е било
образувано наказателното производство, но именно тя е дала основание на
органите на досъдебното производство да преценят, че са налице основания за
образуването му, в хипотезата на чл.356 ал.1 т.1 от НПК – залавяне на лицето
непосредствено, при извършване на престъплението и е определила правната квалификация на деянието- управление
на МПС след употреба на наркотични вещества. Редът за установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта и/
или употребата на наркотични вещества на водачите на МПС е разписан в Наредба № 1, с която са запознати служителите
на реда и гражданите в Р.България. В настоящия случай редът е спазен.
Подсъдимият е бил тестван на място с техническо средство „Дрегер Дръг чек“,
след което е бил заведен от служители в
медицинско заведение, където е отказъл да му бъде взета кръв за изследване,
поради което и правилно съобразно чл.6 ал.9 от Наредбата е установена
употребата на наркотични вещестна на база показанията на използваното
техническо средство. Действително този
способ на доказване не е визиран в НПК, но същия има доказателствена стойност,
тъй като е спазен установения от законодателя ред за установяване на този факт,
обстойно описан в Наредба № 1, към който закона препраща.
Съдът
не възприема като основателно възражението на защитата, че съобразно
методическите указания за работа, дрегер теста дава само предварителен
аналитичен резултат, който трябва да се потвърди с друг специфичен метод,
доколкото съдът при преценка на събраните доказателства следи не дали са
спазени методическите указания издадени от МВР, а Наредба № 1, в който обстойно
е посочен реда за извършване на проверката и
документите, които следва да се изготвят. Съобразно чл.6 ал.9 от
Наредбата лицето може да откаже да му бъде взета кръв за изследване, при което
се взема предвид отчетеното от техническото средство, т.е липсва задължение
показанията на техническото средство да бъдат проверявани от друг метод.
Обстоятелството, че подсъдимият е отказал да му бъде взета кръв за изследване сочи, че се е съгласил с
показанията на техническото средство.
Твърдението
на подс. С., че му е поискана сума от 400лв. за вземане на кръв не се възприема
като достоверно от съдебния състав, а като израз на правото му на защита. Видно
от изготвения лист за преглед на пациент в КДБ/СО, отказът е деклариран в
присъствието на медицинско лице, което наред с подсъдимия се е подписал в
листа. За отказа са били уведомени и свид.В.и свид.Д., пред които подс. С. не е
заявил, че са му поискани пари за изследването, както и желанието да му бъде
извършено такова.
Не би могло да се възприеме като правилно
виждането на защитата, че в случай, че водач откаже да даде кръв за изследване
следва да се приложи разпоредбата на чл.146 ал.3 от НПК и да се вземат образци
за сравнително изследване принудително с разрешение на съда. Вземането на
образци за сравнително изследване с разрешение на съда е процесуално следствено
действие, което засяга личната сфера на всеки гражданин, в степен, че същото би
следвало да се извършва принудително само в случаи, в които разследването и доказването
не би могло да се извърши без тях, по друг начин. В тази насока, в конкретния казус е ненужно вземане на образци
за сравнително изследване с разрешение на съда, доколкото за установяване на
факта, дали подсъдимият е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества
има нормативен ред, визиран в Наредба №1, в който изрично е посочено, че
употребата може да се установи и само въз основа на показания на техническото
средство- чл.6 ал.9, без да е необходимо вземане на кръвна проба, в случай на
отказ на лицето от изследване.
Не се
възприемат като основателни възраженията на адв.В., че са нарушени
методическите указания за работа с дрегер драг чек, съобразно които след
изследване следва да се уведоми оперативен дежурен и да се придружи водача до медицинско
изследване за вземане на кръв за изследване, доколкото те се спазени. Както
беше посочено и по- горе подсъдимият е бил придружен от свид. В.и свид.Д.до
медицинското заведение, където е отказал вземане на кръв, след което е заведен
в сградата на ІІІ-то РУ при ОД на МВР-Пловдив.
Действително
върху приложената по делото тест касета не е написано с маркер ЕГН-то на
подсъдимия, не е приложена към нея докладна записка и екземпляр от талона за
медицинско изследване, каквито доводи изтъква защитата. Но, от събраните по
делото доказателства – разходна ведомост, веществено доказателство, протокол за
доброволно предаване, докладна записка и информацията предоставена от Началника
на ІІІ-то РУ при ОД на МВР-Пловдив в хода на въззивното производство се
установява по категоричен и безспорен начин, че именно приложеното по делото
като веществено доказателство техническо средство е това, с което подсъдимият е
бил изследван на инкриминираната дата. Доколкото за дежурството на свид. В.на
07/08.04.2020г. му е предоставен само 1бр.Dreger
drug check 3000 STK с № ARMK 0671, който той е отчел с докладна записка във
връзка с образувано БП №177/2020г. по описа на ІІІ-то РУ при ОД на МВР-Пловдив
срещу С.К.С. по чл.343б ал.3 от НК
Пловдивският
окръжен съд намира, че първоинстанционният съд правилно е отчел
индивидуализиращите отговорността на подсъдимия С.С. обстоятелства. Правилно като
смекчаващи вината обстоятелства са отчетени: младата му възраст,
добросъвестното процесуално поведение в
хода на досъдебното и съдебното производство, трудовата му ангажираност, а като
оттегчаващи обстоятелството- предходните му осъждания. Изложените по – горе
обстоятелства законосъобразно са обусловили определяне на кумулативно
предвидените наказания визирани в чл.343б ал.3 от НК- лишаване от свобода в
размер на една година, лишаване от права в размер на 1 година и 6 месеца и глоба в размер от 500лв. Настоящият съдебен състав
счита, че така определените наказания са правилно отмерени съобразно изложените
по- горе смекчаващи отговорността обстоятелства и съответни на тежестта на
деянието и личността на дееца, както и на целите, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
Правилно изпълнението на така определеното наказание
лишаване от свобода е постановено да се изтърпи на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС при първоначален общ режим.
Законосъобразно от наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато
времето, през което подсъдимия е бил задържан по ЗМВР на 08.04.2020г. Правилно
на осн. чл.59 ал.4 от НК от наложеното наказание лишаване от права е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява
МПС по административен ред, считано от 08.04.2020г.
Решението на РС Пловдив за разпореждане с наличните по това дело веществени
доказателства е съобразено със закона и
не подлежи на корекция от въззивния съд, като правилно и законосъобразно.
С оглед
на изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваната присъда за обоснована
и съответна на събраните по делото доказателства, а наказанието справедливо и
съответно на деянията. Не са налице основания за нейната отмяна и
изменение, поради което трябва да се
потвърди. Жалбата срещу нея като неоснователна следва да се остави без
уважение.
С оглед
на изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №260009/18.01.2021г., постановена по НОХД №2859/2020г. по описа на РС- Пловдив,
ІІ-ри н.с.
Решението
е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се
уведомят страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.