№ 2792
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100509646 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Ф. Д. Д. срещу решение №
11569/13.06.2024 г. по гр.д. № 39473/2022 г. по описа на СРС, 30 състав, с което е
отхвърлен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от жалбоподателят
срещу ответника С. Г. В., за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане от 29.09.2020 г., сключен между Н.С.Д., като
прехвърлител, и С. Г. В., като приобретател, обективиран в нотариален акт № 166, том
I, peг. № 2016, нотариално дело № 148/2020 г. по описа на нотариус Д.К., с който
наследодателката на страните – Н.С.Д., е прехвърлила на С. Г. В. притежаваните от нея
3/4 идеални части от следния недвижим имот: апартамент № 11, находящ се в гр.
София, ж.к. „Младост 1“, бл. ****, заедно с принадлежащото му мазе № 64, заедно с
припадащите му се 1,491 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, по отношение 3/8 идеални части от имота, които ищецът би придобил
при наследяване на прехвърлителката по договора Н.С.Д..
Жалбоподателят – Ф. Д. Д., твърди, че обжалваното решение е неправилно.
Счита, че са налице предпоставките за разваляне на процесния договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, тъй като ответникът, в
качеството на приобретател на имота, не е изпълнил задълженията си, свързани с
1
издръжката и полагането на грижи по отношение на наследодателката на страните –
Н.С.Д., прехвърлител на имота, съгласно договора. Ето защо, моли обжалваното
решение да бъде отменено и искът да бъде уважен. Претендира разноските по
производството.
Ответникът по жалбата – С. Г. В., счита първоинстанционното решение за
правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Ф. Д. Д. с конститутивен иск с
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен срещу ответника С. Г. В., за разваляне на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
29.09.2020 г., сключен между Н.С.Д., като прехвърлител, и С. Г. В., като приобретател,
обективиран в нотариален акт № 166, том I, peг. № 2016, нотариално дело № 148/2020
г. по описа на нотариус Д.К., с който наследодателката на страните – Н.С.Д., е
прехвърлила на С. Г. В. притежаваните от нея 3/4 идеални части от следния недвижим
имот: апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. ****, заедно с
принадлежащото му мазе № 64, заедно с припадащите му се 1,491 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, по отношение 3/8 идеални
части от имота, които ищецът би придобил при наследяване от прехвърлителката по
договора Н.С.Д..
Ищецът – Ф. Д. Д., твърди, че с нотариален акт № 166, том I, peг. № 2016,
нотариално дело № 148/2020 г. по описа на нотариус Д.К., общата наследодателка на
страните - Н.С.Д., е прехвърлила в полза на ответника С. Г. В. срещу задължение за
издръжка и гледане притежаваните от нея 3/4 идеални части от следния недвижим
имот: апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. ****, заедно с
принадлежащото му мазе № 64, заедно с припадащите му се 1,491 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Сочи, че се явява син и
законен наследник на Н.С.Д., поради което е легитимиран да предяви иск за разваляне
на посочения договор, тъй като ответникът – приобретател на имота, не е изпълнил
задължението си да полага грижите и да осигурява издръжката на прехвърлителя.
Излага, че грижите и издръжката по отношение на прехвърлителя са осигурявани само
от него и семейството му, като до смъртта на Н.С.Д. последната е живеела в общо
домакинство с ищеца Ф. Д. Д. и неговото семейство. Ето защо, предявява посочения
по-горе иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до размера
на 3/8 идеални части от имота, които ищецът би придобил при наследяване от
2
прехвърлителката по договора Н.С.Д..
С обжалваното решение искът е отхвърлен.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО. Следва да се
посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви от фактическа и
правна страна, обосноваващи неоснователността на предявения иск, които настоящата
съдебна инстанция споделя и препраща на основание чл. 272 ГПК към тях.
В допълнение на това и във връзка с релевираните във въззивната жалба
аргументи за неправилност на решението въззивната инстанция намира следното:
Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане е ненаименован договор, доколкото в законодателството не съществува
легално определение на същия. Най-общо, задължението на прехвърлителя по
договора е да прехвърли собствеността по отношение на притежаван недвижим имот в
полза на приобретателя срещу насрещно задължение на последния да полага грижи и
да осигурява издръжка на прехвърлителя за в бъдеще – от сключването на договора до
края на живота му, като е възможно сключването на договора и във връзка с вече
положени грижи и издръжка. По общо правило, договорът е алеаторен, като обемът на
задължението за издръжка и гледане зависи от конкретните нужди на прехвърлителя.
Както е посочено в обжалваното решение и съгласно цитираната по-долу
практика на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, насрещните престации се
определят от конкретното постигнато съгласие между страните по договора. Изхожда
се от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и
грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането
на други задължения, например да се живее в общо домакинство, не може да се
предполага, но е възможно да бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен
той. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като „издръжка и
гледане“, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според
нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от
имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се
справя сам. Следва да се допълни, че паричната престация по правило не може да
замести уговорената натурална, поради което кредиторът не може да иска, а
длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка. Също така, поначало
задълженията по договора следва да бъдат изпълнявани от приобретателя лично, но
ако бъде предоставено пълно изпълнение чрез трето лице и кредиторът не възрази и
приеме, длъжникът се освобождава от отговорност. (така решение № 26/2009 г. по
гр.д. № 5524/2007 г., ІІ ГО ВКС, решение № 70/2011 г. по гр.д. № 612/2010 г., ІІІ ГО
ВКС, решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г., ІІІ ГО ВКС, постановени по
3
реда на чл. 290 ГПК).
Активно легитимиран да предяви иск за разваляне поради неизпълнение на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е
прехвърлителят, както и неговите наследници.
В тежест на ответника по иска - С. Г. В., е да докаже, че е изпълнил точно
задължението си по договора, като е полагал грижите и е осигурил издръжката на
прехвърлителя - Н.С.Д., в договорения обем, съобразявайки възрастта му, физическото
и здравословното състояние през целия срок на изпълнение на задължението.
Съгласно решение № 327/25.02.2015 г. по гр.д. № 1205/2014 г., ВКС, ІV Г.О. при
прехвърляне на вещ срещу грижа и издръжка както за минало време, така и за в
бъдеще, договорът е единен. Специфичното при него е, че грижите и издръжка до
датата на сключването му не са алеаторни, те са вече престирани и са приети от
прехвърлителя такива, каквито са дадени – последният не може да търси по
отношение на тях насрещно изпълнение, съответно обезщетение по чл. 79 ЗЗД поради
неизпълнение, нито да разваля договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. При неизпълнение на
алеаторната престация (грижите и издръжката, уговорени за в бъдеще), кредиторът
има право да развали договора изцяло, когато неизпълнението не е незначително с
оглед неговия интерес. Обстоятелствата, свързани с престиране на грижа и издръжка
за минало време, са релевантни за спора само ако по надлежен ред е въведено
възражение за симулативност на договора в тази му част – за установяване на същата.
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът Ф. Д. Д. и ответникът С. Г. В. са братя. Видно
от представения нотариален акт № 166, том I ,peг. № 2016, нотариално дело №
148/2020 г. по описа на нотариус Д.К., майката на страните – Н.С.Д., е прехвърлила на
С. Г. В. притежаваните от нея 3/4 идеални части от следния недвижим имот:
апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. ****, заедно с
принадлежащото му мазе № 64, заедно с припадащите му се 1,491 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, срещу задължение на С. Г. В.
да поеме както лично, така и чрез трето лице издръжката и гледането на
прехвърлителя Н.С.Д., като осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до
сключването на договора, включително – храна, лекарства, осигуряване на
медицински грижи и други, както и срещу грижите, които е полагал приобретателят С.
Г. В. за прехвърлителя Н.С.Д. до сключването на договора. Прехвърлителят е запазил
за себе си правото на ползване върху прехвърления имот – 3/4 идеални части от
апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. ****, заедно с
принадлежащото му мазе № 64, заедно с припадащите му се 1,491 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
4
Съгласно удостоверение за наследници на Н.С.Д., последната е починала на
01.04.2022 г. и е наследена от страните по делото – Ф. Д. Д. и С. Г. В.. В тази връзка,
както правилно е посочил първоинстанционният съд, ищецът Ф. Д. Д., като наследник
на Н.С.Д., е легитимиран да предяви иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
алеаторния договор поради неизпълнение до размера на наследствения си дял – ½ от
наследството или 3/8 идеални части от недвижимия имот, прехвърлен с договора.
По така предявения иск релевантен за изпълнението на приобретателя по
договора е периодът от 29.09.2020 г. (датата на сключване на договора) до 01.04.2022 г.
(датата, на която прехвърлителят е починал). Престираните грижи и издръжка до
датата на сключване на договора са от значение за установяване обема на уговорената
алеаторна престация, доколко, при липса изрични клаузи в договора и на промяна в
състоянието и нуждите на прехвърлителя, той е очаквал да получи грижи и издръжка
съобразно вече предлаганата му преди това.
Видно от клаузите в договора, страните са се споразумели приобретателят да
престира лично или чрез трети лица грижа, гледане и издръжка в рамките на
обичайната за възрастта му. Няма спор между страните по делото, а и от епикризите,
представени към исковата молба се установява, че от 2016 г., т.е. преди сключване на
договора, Н.С.Д. е била диагноситицирана с онкологично заболяване, което е
наложило постъпването в болници за провеждане на лечение.
Съгласно показанията на разпитаните по искане на ответника свидетели –
Ц.С.В. и Р.А.Н., които гласни доказателства са ангажирани във връзка с доказване на
изпълнението на задълженията на приобретателя по договора, както преди
сключването на договора, така и след това Н.С.Д. е живеела в процесния имот, в който
освен това живее ищецът и неговото семейство. Според показанията на свидетеля
Ц.С.В., дъщеря на ответника и внучка на Н.С.В., свидетелят Веселонова е била в
близки отношения с баба още от детската възраст. От момента, в който Н.С.Д. е
била диагностицирана със заболяване, свидетелят В.а я е посещавала ежедневно, като
заедно с баща – С. Г. В., са осигурявали заедно всичко, от което баба е имала
нужда – храна, лекарства, грижи за лична хигиена, заплащали са сметките за
жилището. В период от около 5-6 години преди да почине Н.С.Д. отношенията между
нея, Ф. Д. Д. и семейството му са били влошени, като Н.Д. е била тормозена,
обиждана, а понякога и бита, живеела е само в една от стаите на жилището, като не е
била допускана до другите, в които са живеели Ф. Д. Д., съпругата му и детето му.
Ищецът освен това е ограничил контактите на Н.Д. с ответника С. В. и свидетеля Ц.В.,
като не ги е допускал до жилището и им е поставил ограничение да оставят носената
от тях храна до вратата на жилището. Ответникът В., заедно със свидетеля В.а, са
закупили на Н.Д. хладилник, телевизор, тостер и печка, тъй като ищецът Д. не е
позволявал да ползва уредите в жилището. През целия период на заболяването до
5
смъртта на Н.Д. грижите за нея са полагани от С. В. – лично, чрез свидетеля Ц.В. или
от специално ангажирана жена, която да помага, като я е посещавал всеки ден, а
когато няма възможност да я посещава лично, Д.а е била посещавана от свидетеля В.а
или ангажираната за това жена. Имало е период от около 3 месеца, в който Н.Д. е
живяла в жилището на ответника и свидетеля В.а, когато здравословното състояние
е било влошено в резултат на заболяването и не е имала възможност да живее в
нейния апартамент. Преди да почине е била настанена от ответника в болница
„Пирогов“, а след като е била изписана е била в жилището на ответника за период от
два дни. По желание на Н.Д. ответникът я е настанил в хоспис, където е починала три
дни по-късно.
Съгласно показанията на свидетеля Р.А.Н., същата е била ангажирана от С. В., за
да му помага в грижите за майка му Н.Д.. Свидетелят Н. е носила периодично храна
на Н.Д., закупена от С. В., тъй като ответникът не е бил допускан до жилището на Н.Д.
от ищеца Ф. Д.. Свидетелят Н. освен това е полагала грижи за Н.Д. – къпела я е,
почиствала е стаята, в която е живеела, прала е дрехите, извеждала я е навън
и е правела компания. Според показанията на свидетеля Н., всички грижи във връзка
с Н.Д. са полагани от ответника С. В., който е бил подпомаган от свидетеля Н. и от
дъщеря му Ц.В., включително постоянно, предвид заболяването , се е налагало да
бъде настанявана в болници, грижа за което е полагал ответникът В.. В редки случаи
ищецът Д. е придружавал майка му до болница, но винаги е информирал за това
ответникът В. и е изисквал от него заплащането на необходимата сума за лечение.
По делото към отговора на исковата молба са представени разписки за
извършени плащания във връзка с проведено лечение на Н.Д., както и договор за
грижи от 30.03.2022 г. и разписка за извършено плащане по договора, видно от които
С. В. е заплащал за проведено лечение на Н.Д., както и във връзка с настаняването
за полагане на грижи, което кореспондира с изложеното от свидетелите В.а и Н..
Следователно и на базата на показанията на свидетелите Ц.С.В. и Р.А.Н., както и
във връзка с цитираните писмени доказателства, се установява, че ответникът С. Г. В.
е изпълнявал добросъвестно задълженията си по договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. В периода след сключването
на договора, релевантен за надлежното изпълнение на договора, ответникът В. е
полагал ежедневни грижи за неговата майка Н.Д. – лично или чрез трети лица, каквото
задължение е поел по договора. Грижите са се изразявали в ежедневни посещения,
осигуряване на храна, грижи за лична хигиена и хигиената в помещението, в което е
живеела, осигуряване и заплащане на необходимата медицинска грижа, предвид
влошеното общо здравословно състояние. В тази връзка и настоящата съдебна
инстанция кредитира изцяло показанията на свидетелите Ц.С.В. и Р.А.Н., доколкото
посочените свидетели имат преки наблюдения на състоянието на Н.Д., били са
6
свидетели на отношенията както с ищеца Ф. Д., така и с ответника С. В.,
включително чрез тях са изпълнявани задълженията по договора. Действително,
свидетелят Ц.С.В. е дъщеря на ответника, поради което показанията и следва да бъдат
преценени при условията на чл. 172 ГПК, но, доколкото изложеното от свидетеля В.а
кореспондира изцяло на показанията на свидетеля Н., то същите са годно
доказателство за установяване на полаганите от ответника грижи и осигурявана
издръжка в изпълнение на договора.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Р.Н.
и И.С.Ч., доведени от ищеца, както и писмени доказателства за заплащане от страна на
ищеца на сметки във връзка с използването на жилището, в което е живял заедно с
неговото семейство и с неговата майка Н.Д..
Свидетелите Д.Р.Н. и И.С.Ч. сочат, че живеят в съседство на жилището, в което
е живеела Н.Д., заедно със семейството на Ф. Д.. Според показанията на И.Ч., ищецът
е поддържал жилището, плащал е сметките, дължими към етажната собственост.
Същите обстоятелства установява и другият разпитан по делото свидетел Д.Н.. И
двамата свидетели сочат, че не са знаели, че Н.Д. има и друг син и не са го виждали да
идва в жилището.
Изложеното от посочените свидетели обаче по никакъв начин не опровергава
обсъдените по-горе доказателства, доколкото не са преки свидетели на отношенията
между страните, не дават показания и нямат непосредствени впечатления във връзка с
полаганите за Н.Д. грижи и осигуряваната издръжка. Също така, плащането на
битови сметки и задължения към етажната собственост от ищеца Ф. Д. само по себе си
не води до извод, че само той е полагал грижи за Н.Д., доколкото Ф. Д. също се явява
съсобственик на имота, в който е живеел заедно със семейството му и с майка му Н.Д..
Плащането на сметки от негова страна представлява изпълнение и на негови
задължения и следователно не води до извод за неизпълнение на договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
В обобщение следва да се посочи, че и според настоящата съдебна инстанция по
делото е доказано пълно и главно, че ответникът С. Г. В. – приобретател на имота, е
изпълнил надлежно задълженията си спрямо прехвърлителя, като е полагал грижите и
му е осигурявал издръжка, от които е имал нужда, лично и чрез трети лица, поради
което не е налице неизпълнение на договора, основание за разваляне на същия.
При посочените мотиви обжалваното решение се явява правилно и същото
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответника по жалбата сумата в размер на 1000 лв. – адвокатско възнаграждение за
7
въззивната инстанция.
С оглед изход на спора въззивникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11569/13.06.2024 г. по гр.д. № 39473/2022 г. по
описа на СРС, 30 състав.
ОСЪЖДА Ф. Д. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на С. Г. В., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1000 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8