Р Е Ш Е Н И Е
№ 260831
гр. Пловдив, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VIII въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 838 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от адв. М.И.Д., като особен представител на ответницата Ф.М. Б. с ЕГН ********** с адрес: ***, против Решение № 261751 от 17.12.2020 г., постановено по гр. д. № 14664/ 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр. с., с което е признато за установено, че Ф.М. Б. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя С. Л. Н., сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение от 29.05.2019 г. по ч. гр. д. № 8255/ 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от 669,76 лв., неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 04.08.2016 г. до 13.05.2019 г.; мораторна лихва към главницата за периода от 31.10.2016 г. до 30.04.2019 г. в размер на 62,60 лв., за обект на потребление в гр. П., ул. ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и ответницата е осъдена за заплати на ищеца сторените разноски по делото в размер на 645 лв.
С Решение № 260566 от 23.02.2021 г., постановено по гр. д. № 14664/ 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр. с., необжалвано от страните, е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на атакуваното решение и е изменено в частта му за разноските, като въззивният съд е взел предвид тези корекции при постановяването на настоящото въззивно решение.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че ответницата Б. не била в облигационно отношения с ищцовото дружество, тъй като нямала качеството на потребител на В и К услуги. В тази насока се навеждат аргументи с оглед на нормативната дефиниция на понятието „потребител“ и такива по приетите писмени доказателства. Излагат се съображения за липса на предпоставки за служебно начисляване на количеството изразходвана вода, като се акцентира върху недоказването на налично неизправно измервателно устройство, респ. липсата на такова, и точния брой на обитателите в имота. Твърди се да не е доказано как е водоснабден имотът и дали ответницата е била длъжна да поставя индивидуален номер. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. В открито съдебна заседания въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, се представлява от юрк. Г. Н., която заявява, че оспорва жалба и моли решението да се потвърди. Претендира разноски.
Окръжен съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК вр. чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с иск чл. 422 ГПК от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД за признаване за установено, че ответницата Ф. Б. дължи на ищцовото дружество суми по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от дата 29.05.2019 г. по ч. гр. д. № 8255/ 2019 г. по описа на ПРС. Заповедта е издадена по заявление на дружеството и касае вземане за неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за обект на потребление в гр. П., ул. *** и за периода от 04.08.2016 г. до 13.05.2019 г., ведно с мораторната лихва.
По делото е безспорно, че ответницата има открита партида за доставяне на питейна и отвеждане на канална вода при ищцовото дружество с аб.№ *** за имот на адрес гр. П., ул. ***. Не се споделя изложеното във въззивната жалба, че страните не са в облигационни отношения помежду си и че Ф. Б. нямала качеството на потребител. В § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /за кратко ЗРВКУ/ и чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, са посочени кои лица могат да са потребители на В и К услуги, и на името на които лица се открива партида и се завежда абонатен номер при съответния В и К оператор. Редът за присъединяване към В и К мрежата в урбанизирани територии, в случая гр. Пловдив, е уреден в посочената наредба, в частност чл. 12-16, чл. 24, чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от същата. На основание чл. 14в, ал. 3, т. 8 от Наредбата, в глава осма от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД също е предвиден ред за откриване на индивидуални партиди. Съгласно чл. 17 от Наредбата и ОУ на В и К оператора процедурата по присъединяване завършва с откриване на партида на потребителя по негово заявление, след изпълнение на предпоставките за това. Следователно като се има предвид норативната рамка, то от безспорния факт, че на името на жалбоподателката е открита партида при ищцовото дружество, може да се направи положителен извод, че Ф.М. Б. е имала качеството потребител по смисъла на закона към момента на открива на партидата, респ. към процесния период от 31.10.2016 г. до 30.04.2019 г. Този извод се подкрепя и от писмените доказателства по делото, противно на твърденията в жалбата. Представеното по делото споразумение за разсрочване на задължение № 14739/23.11.2015 г. е подписано лично от жалбоподателката Ф. Б. в качеството ѝ на титуляр именно на партида с аб.№ ***, за начислени задължения относно В и К услуги. Както и районният съд е приел, представената Заповед № 10855 от 24.09.2018 г. за прекъсване на водозахранването и каналното отклонение на аб.№ *** също подкрепя извода, че жалбоподателката има качеството на потребител и е в облигационни отношения с ищцовото дружество във връзка с предоставянето от последното на В и К услуги. Тази заповед е издадена при проведена процедура по чл. 40 от ОУ за временно преустановяване на предоставянето на услугите, поради неплащана на натрупани задължение. Част от процедурата включва изпращане на покана за доброволно плащане преди спиране на водоподаването. Такава покана е представено по делото. Същата е връчена лично на жалбоподателката Б. на дата 03.09.2018 г. срещу подпис, отново в качеството ѝ на титуляр на партида с аб.№ ***.
С оглед на изложеното се прави положителния извод, че Ф.М. Б. е имала качеството на потребител на В и К услуги. На основание чл. 9а от Наредбата промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Промяна на титуляра на партида с аб.№ *** не е извършваната, а и лисват данни да е правено искане в тази насока от правоимащо лице. Следователно и понастоящем жалбоподателката следва да се счита за потребител на В и К услуги, поради което за процесния период от 31.10.2016 г. до 30.04.2019 г. страните са били в облигационни отношения помежду си във връзка с предоставянето на В и К услуги от ищцовото дружество в полза на ответницата.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, кредитирано от съда, видно от което в имота в гр. П., ул. *** липсва измервателно средство, отчитащо потреблението на вода, т.е. липсва водомер. От редовно приетите по делото доказателства не може да се направи извод и че такъв е бил наличен през процесния период. Следователно в жалбата неоснователно се твърди, че не били давани указания от В и К оператора до потребителя за отстраняване неизправността на измервателното устройство.
Видно от представените с искова молба карнети, начисляваното количество потребена вода за процесния период е било в размер на 10 куб.м. на месец. Това начисляване съответства на разпоредбата на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредбата и чл. 23, ал. 5 от ОУ на ищцовото дружество одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-027 от 09.06.2007г. и аналогичната разпоредба на чл. 25, ал. 8, т. 1 от ОУ на В и К оператор - гр. Пловдив, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. Съгласно посочената уредба при липса на индивидуални водомери, месечното количество изразходвана питейна вода се определя по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В случая е прието от инкасатора, че обитателите на жилището са двама, поради което в карнетите е начислено количество потребена вода в размер на 10 куб. м. Видно от съдържанието на представените карнети, жалбоподателката Б. се е подписала лично за част от процесните месеци, като не са направи възражения относно направените от инкасатора констатации за начина на начисляване – по тарифа, както и относно броя на обитателите – двама, предвид това, че е начислявана по 10 куб. м. вода на месец. Това, подкрепено и от данните по СТЕ за наличието на „обитатели“ в имота, т.е. повече от един живущ, води до извода, че правилно е начислявано на основание чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредбата и чл. 23, ал. 5, респ. чл. 25, ал. 8, т. 1 от ОУ на В и К оператор - гр. Пловдив, количеството потребена вода за процесните имот и период от време.
По делото безспорно е установено, че имота в гр. П., ул. *** е водоснабден. Това е видно и от заключението по СТЕ. За територията на гр. Пловдив ищцовото дружество е единственото, което разполага с разрешение да извършва услуги по предоставяне на питейна и отвеждане на канална вода, съгласно публично достъпния списък на КЕВР за В и К операторите. Следователно имотът се снабдява с вода именно от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД. От текста на чл. 11, ал. 4 от Наредбата и чл. 17, ал. 3 от ОУ на В и К оператор - гр. Пловдив, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., се извежда задължението на всеки потребител да монтира индивидуален водомер. Както се изложи по-горе жалбоподателката има качеството на потребител на В и К услуги и на нейно име е открита партида при съответния оператор. Следователно за нея съществува задължение да монтира измервателно устройство – водомер.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Искът е намерен за доказан по размер и съответно уважен при съобразяване със заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира и от настоящия съдебен състав като пълно и компетентно изготвено от специалист в съответната област на науката.
С оглед на горното жалбата се явява неоснователна, а атакуваното решение като правилно и законосъобразно ще се потвърди.
Предвид изхода на спора жалбоподателката Б. следва да заплати на въззиваемата страна направените от нея в хода на въззивното производство разноски, а именно 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 2 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и 150 лв. депозит за особен представител. На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал.1, т. 5 ГПК жалбоподателката Ф. Б. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПОС сумата от 50 лв. държавна такса за въззивното дело.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 261751 от 17.12.2020 г., постановено по гр. д. № 14664/ 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр. с.
ОСЪЖДА Ф.М. Б. с ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя С. Л. Н., сторените разноски по въззивното дело, а именно: сумата от 100 лв. (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение и сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) – депозит за особен представител.
ОСЪЖДА Ф.М. Б. с ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 50 лв. (петдесет лева) – държавна такса за въззивното дело.
Въззивното решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./