РЕШЕНИЕ
№
144
гр. Враца,
17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 20.04.2023 г. / двадесети април две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 104
по описа на АдмС
– Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268,
ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано по жалба на М.Й.Т. ***, против РЕШЕНИЕ по
жалба срещу действия на публичен изпълнител № 90/11.06.2020 г. на Директора на
ТД на НАП - Велико Търново, с което е
оставена без уважение жалбата му и е
потвърдено Разпореждане с изх. №С200006-137-0004536/14.05.2020г. на публичен
изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД на НАП-В.Търново. С жалбата се твърди,
че решението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че формирания извод
от териториалния данъчен директор за неизтекла погасителна давност на
задълженията, чието погасяване се иска, почива върху превратно тълкуване на
нормативната уредба, както на погасителната давност/чл.171 ДОПК/, така и на
нормативната уредба на спирането и прекъсването на същата/чл.172 ДОПК/. С оглед
на така посоченото се иска отмяна на решението, като незаконосъобразно и
неправилно. Претендират се разноски по делото. Представени са и писмени бележки, в които се излагат
аргументи за погасяване на всички задължения
по давност.
Ответникът по оспорването – Директорът
на ТД на НАП гр.Велико Търново се представлява от юрисконсулт В. А., който в
съдебно заседание и представена по
делото писмена защита, счита решението за правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна. Наведени са доводи,
че по отношение на процесните изпълнителни титули многократно е бил спиран и
прекъсван срока, поради което разпоредбата на чл.171,ал.1 ДОПК е неприложима и следва
да се приложи абсолютния 10-годишен давностен срок. Претендират се разноски по делото.
По делото са приложени писмени
доказателства, като от страна на ответника е представено заверено копие на
образуваната административна преписка.
Анализирайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с доводите и
твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Въз основа на молба
вх.№С200006-00-006688/11.02.2020г., подадена от М.Й. за отписване на погасени
по давност задължения на основание чл.173,ал.1 от ДОПК и последваща молба уточнение
от 07.05.2020г., публичен изпълнител при Дирекция“Събиране“ при ТД на
НАП-В.Търново се е произнесъл с Разпореждане изх. №С200006-137-0004536/14.05. 2020
г., с което е прието за погасени по
давност задължения в общ размер на 300 лева и е отказано погасяване по давност
на задължения, подробно описани в същото в общ размер на 7176,73лева, за които е прието,
че не са погасени по давност.
С жалба
вх.№ 94-М-6/02.06.2020г. М.Т. е обжалвал
разпореждането пред Директора на ТД на НАП-В.Търново, в частта с която е
постановен отказ, с твърдение, че
задълженията са погасени по давност. С Решение по жалба срещу действия на
публичен изпълнител № 90/11.06.2020 г. на Директора на ТД на НАП - Велико
Търново е оставена без уважение жалбата
на М.Й.Т. и е потвърдено Разпореждане с изх.
№С200006-137-0004536/14.05.2020г. на публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“
при ТД на НАП-В.Търново, като правилно и законосъобразно.
В мотивите си административният орган
е посочил, че е налице образувано изпълнително дело № **********/2015г., за
което е налице съобщение за доброволно изпълнение изх.№
002885/2015/00001/23.04.2015г. С Разпореждания за присъединяване изх.№ С160006-105-0060622/03.10.2016г.,
изх.№ №С160006-105-003375/31.10.2018г. и изх. №С160006-105-0068973/19.03.2019г. се е прекъснала
погасителната давност по чл.172,ал.2 от ДОПК и е започнал да тече нов давностен
срок, който е бил спрян с ПНОМ изх. № С190006-022-0076893/28.08.2019г., с което
е наложен запор върху банкови сметки на задълженото лице. Прието е, че периода на спиране на давността не се включва
в срока на давността, а с него се удължава и конкретните публични задължения ще
бъдат погасени с изтичането на абсолютния 10-годишен давностен срок, предвиден
в чл. 171, ал. 2 ДОПК, който не е изтекъл, с оглед на което жалбата е приета за
неоснователна, а разпорждането за правилно и законосъобразно, за което са
изложени подробни мотиви в решението по отношение на всяко едно от задълженията.
Така постановеното решение е предмет на делото.
По делото са приложени, като
доказателства – съобщение за доброволно изпълнение с изх.№002885/2015/00001/23.04.2015г.,
с което е образувано производството по изп.дело № **********/2015г., Разпореждане
за присъединяване № С160006-105-0060622/03.10.2016г., Разпореждане за
присъединяване №С160006-105-003375/31.10.2018г., Разпореждане за присъединяване
№С160006-105-0068973/19.03.2019г., Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№С190006-022-0076893/28.08.2019г., Справка за общи задължения по
отношение на лицето М.Й..
При така изложената фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация и правен интерес от оспорването, като адресат на акта.
Оспореното решение е получено от жалбоподателя на 13.02.2023г., видно от
приложената разписка за връчването му, а жалбата е депозирана чрез органа на 20.02.2023г.,
видно от пощенското клеймо на плика и с вх.№ 10440-2/21.02.2023г., с оглед на
което е в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл. 268, ал.1 ДОПК и се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изричната разпоредба на
чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
При служебно извършената проверка
съдът установи, че оспореното решение е валиден административен акт, издаден от
компетентен орган в рамките на предоставените му в закона правомощия, като
съгласно чл.266 от ДОПК това е директорът на компетентната териториална
дирекция, както е в случая. Решението е
издадено след проведено задължително производство по обжалване на отказа на ПИ
при ТД на НАП – Велико Търново, да прекрати поради изтекла давност вземания, в
писмена форма и съдържа посочените в чл.59, ал.2
АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК реквизити. Самият изричен отказ за прекратяване
на изпълнителното производство, поради извод, че погасителната давност не е
изтекла по отношение на част от описаните вземания в разпореждането, също е
издаден от оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал. 1 ДОПК и в рамките на неговите правомощия.
При издаване на обжалваното решение
административният орган не е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Решението е мотивирано, като в
мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването му, така
и правните основания по чл. 267, ал. 2, т.5
ДОПК във вр. с чл.171 ДОПК.
Установените в хода на
административното производство релевантни за спора юридически факти се
подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства, с оглед на което
обжалваният акт не противоречи на материалноправните разпоредби.
Съгласно чл.171,
ал.1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок, а съгласно ал.2 с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е
отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
В чл.172,ал.1 ДОПК са уредени
предпоставките при които се спира давността, а съгласно чл.172,ал.2 ДОПК давността се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен,
давността не се смята прекъсната. В ал.3 на чл.172 от ДОПК е предвидено, че от
прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Съгласно чл.173 ДОПК, вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в
случаите предвидени със закон, а с изтичането на 10-годишен давностен срок
вземанията се отписват служебно.
Позовавайки се на тези разпоредби
административният орган е извел правилен извод, че давностният срок по
отношение на посочените в решението задължения не е изтекъл и жалбата, като
неоснователна е оставена без уважение. Адм.
орган правилно е приел, че по отношение на задълженията по декларация „Образец“
6 с вх.№ 060021502081928/10.03.2015г. обхващаща данъчен период 01.01.2014г. -31.12.2014г., давностния
срок за задълженията по нея/ДОО, ДЗПО и НЗОК/ е започнал да тече на
01.01.2016г. В конкретния случай, публичните вземания за ДОО, ДЗПО и НЗОк, за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г.,
определени с Декларация обр. 6, са със срок
на доброволно плащане 30.04.2015 г., поради което и пет годишната давност за
тях е започнала да тече от 01.01.2016 г. и изтича на
31.12.2020г., но при условие, че в този срок
не са предприети действия, които спират или прекъсват давността. Видно от
данните по преписката давностния
срок за това задължение е прекъснат с разпореждане
изх.№С160006-105-0060622/03.10.2016г. на
ПИ, с което изпълнителния
титул е присъединен към
образувано изп.дело № **********/2015г., като това действие
представлява действие по прекъсване на
давността по см. на чл.172,ал.2 от ДОПК. С прекъсването на давността е започнал
да тече нов петгодишен давностен срок,
който е бил спрян с ПНОМ с изх.№
С190006-022-0076893/28.08.2019г., с което е наложен запор на банкови сметки на
задълженото лице. Тоест продължителността на давностните срокове е спряна на
основание чл.
172, ал. 1, т. 5 от ДОПК и същите попадат в обхвата на чл.171, ал. 2 от ДОПК, съгласно който публичните
задължения ще бъдат погасени с изтичането на абсолютния десетгодишен давностен срок,
който в случая по отношение на тези
задължения изтича на 31.12.2025г.
Правилно е прието и че по отношение на
задълженията по декларация „Образец“ 6 с вх.№ 060021402359864/23.03.2014г.
обхващаща данъчен период 01.01.2013г. - 31.12.2013г.,
давностния срок за задълженията по нея/ДОО, ДЗПО и НЗОК/ е започнал да тече на
01.01.2015г. В конкретния случай, публичните вземания за ДОО, ДЗПО и НЗОК за този
период, определени с Декларация обр. 6, са със срок
на доброволно плащане 30.04.2014г., поради което и пет годишната давност за тях
е започнала да тече от 01.01.2015 г. и
изтича на 31.12.2019г., но при
условие, че в този срок не са предприети
действия, които спират или прекъсват давността. Видно от данните по
преписката давностния срок за това задължение е прекъснат също с
разпореждане изх.№С160006-105-0060622/03.10.2016г. на ПИ, с което изпълнителния
титул е присъединен към образувано изп.дело № **********/2015г., като това
действие представлява действие по прекъсване на давността по см. на чл.172,ал.2
от ДОПК. С прекъсването на давността е започнал
да тече нов петгодишен давностен срок, който е бил спрян с ПНОМ с изх.№
С190006-022-0076893/28.08.2019г., с което е наложен запор на банкови сметки на
задълженото лице. Тоест продължителността на давностните срокове е спряна на
основание чл.
172, ал. 1, т. 5 от ДОПК и същите попадат в обхвата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, съгласно който
публичните задължения ще бъдат погасени с изтичането на абсолютния десетгодишен
срок, който в случая изтича на 31.12.2024г., както е приел и адм.орган.
Правилни са изводите на адм.орган и
по отношение на задълженията по
декларация „Образец“ 6 с вх.№ 060021301712307/23.03.2013г. обхващаща данъчен период 01.01.2012г. -31.12.2012г., давностния
срок за задълженията по нея/ДОО, ДЗПО и НЗОК/ е започнал да тече на
01.01.2014г. В конкретния случай, публичните вземания за ДОО, ДЗПО и НЗОК за този
период, определени с Декларация обр. 6, са със срок
на доброволно плащане 30.04.2013г., поради което и пет годишната давност за тях
е започнала да тече от 01.01.2014 г. и
изтича на 31.12.2018г., но при
условие, че в този срок не са предприети
действия, които спират или прекъсват давността. Видно от данните по
преписката давностния срок за това задължение също е бил прекъснат,
като същото е било вкл. в съобщението за
доброволно изпълнение от 23.04.2015г.,
което представлява действие по прекъсване на давността по см. на чл.172,ал.2 от ДОПК. С прекъсването на давността е започнал да
тече нов петгодишен давностен срок, който е бил спрян с ПНОМ с изх.№
С190006-022-0076893/28.08.2019г., с което е наложен запор на банкови сметки на
задълженото лице. Тоест продължителността
на давностните срокове е спряна на
основание чл.
172, ал. 1, т. 5 от ДОПК и същите попадат в обхвата на чл.171, ал. 2 от ДОПК, съгласно който
публичните задължения ще бъдат погасени с изтичането на абсолютния десетгодишен
срок, който в случая изтича на 31.12.2023г.
По отношение на глоба по
наказателно постановление № 1374/06.12.2016г. в размер на 20.00 лева и глоба по
фиш № Н516200/16.01.2019г. на ОДМВР
–Враца в размер на 10.00 лева се
споделят изцяло изводите на адм.орган,
че не са погасени по давност, тъй като срокът по тях е прекъснат с издаване на
разпореждане за присъединяване и е бил спрян с ПНОМ от 28.08.2019г.
С оглед на изложеното настоящия
съдебен състав намира, че по отношение на горепосочените задължения за ДОО,
ДЗПО и НЗКО за периода 2012, 2013, 2014г. не е изтекъл абсолютния давностен срок по
чл.171,ал.2 ДОПК. Налице са данни за прекъсване и спиране на давността по
отношение на тези задължения, видно от издадените разпореждания на ПИ за
присъединяване към изп.дело, както и
съобщението за доброволно изпълнение, които представляват действия по прекъсване на давността по см. на
чл.172,ал.2 ДОПК. Наложения запор върху банковите сметки на задълженото лице с
ПНОМ от 28.08.2019г. е произвело правния
ефект на спиране на давността на основание чл.172, ал.2 ДОПК и за да се приеме, че задълженията са
погасени по давност е необходимо да бъде установено, че по отношение на тях е
изтекла предвидената в нормата на чл.171, ал.2
ДОПК, абсолютната 10-годишна давност. Към датата на
постановяване на решението, вкл. и към момента
тази давност, както правилно е прието от ответника не е изтекла дори за
най-старото задължение от 2012 г., още по-малко за задълженията от 2013 г. и 2014
г. Не е изтекла и по отношение на горепосоченото НП и глоба с
фиш.
С оглед на изложеното и възражението
на жалбоподателя за превратно тълкуване на нормативната уредба, както и на
погасителната давност, вкл. и нейното спиране са неоснователни. Не се споделя и
възражението, че по отношение на всички задължения на жалбоподателя, новата
погасителна давност по чл.172,ал.2 ДОПК е изтекла към 2020г. и същите следва да
бъдат отписани по давност. Видно от изложеното по-горе в случая е приложима
абсолютната 10-годишна давност, която по отношение на задълженията на
жалбоподателя подробно посочени в решението
и в разпореждането не е изтекла, вкл. и към момента. Още преди началото на
давностния срок/5г./ е образувано изп.дело към което процесните задължения са
присъединени с разпореждания на ПИ и съобщение за доброволно изпълнение, с
които се прекъсва давността, а след това с
ПНОМ от 28.08.2019г. е наложен
запор върху банковите сметки на
задълженото лице, с което се спира давността, като няма данни, а липсват
и твърдения същите да са оспорени. В случая за посочените задължения не е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, както е прието
в оспореното решение.
По изложените съображения, жалбата се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и съобразно
своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния
представител на ответника, жалбоподателят следва да заплати юрисконсултско
възнаграждение на ответника в размер на
100 лева, определено съгласно чл. 37 от
Закон за правната помощ вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
268, ал.2 ДОПК и
чл.172,ал.1 АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Й.Т. ***, против РЕШЕНИЕ
по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 90/11.06.2020 г. на Директора
на ТД на НАП - Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата на М.Й.Т. и е потвърдено Разпореждане с изх.
№С200006-137-0004536/14.05.2020г. на публичен изпълнител в Дирекция“Събиране“
при ТД на НАП-В.Търново.
ОСЪЖДА М.Й.Т. *** да заплати на ТД на
НАП-Велико Търново разноски по делото в
размер на 100.00/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.268, ал.2 ДОПК.
АДМ. СЪДИЯ: