№ 47954
гр. София, 31.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И. Частно гражданско дело №
20221110122616 по описа за 2022 година
Образувано е по заявление на „П.К.Б.“ ЕООД срещу АЛ. Г. Г. за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 573,71 лева,
представляваща сбор от:
229,62 лева - главница по договор за потребителски кредит № .... от 30.10.2015 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
10,08 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.10.2016 г. до
15.11.2016 г.
107,82 лева - неплатено договорно възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги,
226,19 лева - лихва за забава за периода от 15.11.2016 г. до 27.05.2021 г.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е
ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно
и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В
конкретния случай, видно от обстоятелствената част на заявлението и представените
доказателства, претендираните суми за пакет допълнителни услуги са дължими за
приоритетно разглеждане на искането за кредит в най-кратки срокове, както и с оглед
евентуално отлагане на плащанията нa вноски, намаляване на техния размер, промяна на
техния падеж и „бързо и лесно получаване на парични средства“, които „услуги“
потребителят може да използва при заплащане на посочения пакет на стойност почти
еднаква с размера на предоставените за ползване парични средства.
В настоящия случай не се касае до предоставяне на услуги по смисъла на чл. 10а, ал.
1, а ако се приеме, че изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е спазено въобще, една част от
действията, абстрактно посочени като услуги, касаят действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, за които кредиторът не може да изисква допълнително заплащане, а
друга част са относими към плащания, дължими при евентуална забава на длъжника и имат
1
характер на обезщетение в случай на неизпълнение от негова страна, заплатено
предварително, без никаква яснота относно предпоставките за неговото възникване и
определяне по размер.
С оглед посочената правна рамка начисляването на възнаграждение за извършване на
такива действия под каквато и да било форма или наименование противоречи на закона и
заявителят няма право да изисква заплащането му от потребителя. Освен това следва да се
отбележи, че сборът от уговорения размер допълнителните пакети и такси надхвърля
ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК за годишният процент на разходите, който не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (в
този смисъл Определение от 22.07.2020 г. по ч.гр. дело № 6485/2020 г. на СГС, III "В"
въззивен състав).
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията за които се отхвърля 107,82 лева
при претендиран сбор от 573,71 лева) както и за съответната част от разноските следва да
бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се издаде за
сумата в общ размер на 465,89 лева и за съответната част за разноските в размер на 25 лева
държавна такса и 50 лева за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 85593 от 29.04.2022 г. на „П.К.Б.“ ЕООД срещу АЛ.
Г. Г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумата от 107,82 лева - неплатено договорно възнаграждение, както и за съответната част за
разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2