№ 15229
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. Н.
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110152646 по описа за 2022 година
ЗЕАД “Б.....“ е предявило срещу ..... иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане
на сумата 2483,82 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“, включваща ликвидационни разноски, за вреди на МПС влекач „Волво“,
с рег. № ........, застраховано при ищеца, от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
08.03.2022 г. в 13:30 часа в Унгария, магистрала М1, по вина на водач на МПС марка
„Мерцедес“, с рег. № ......, със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от 29.09.2022 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка
с което са причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била
образувана щета № ...... Твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
2282,82 лева на 29.03.2022 г. Сочи, че ответникът е застраховал гражданската отговорност
на увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение.
Излага, че при ПТП било увредено и полуремарке, движещо се с влекача, с рег. № ........,
имуществено застраховано при ищеца, за което била заведена щета № .......... За причинените
вреди било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 151 лева и 25 лева
ликвидационни разноски на 21.03.2022 г. На отправената регресна покана ответникът
отказал плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на процесното
ПТП, като сочи, че вина за него е имал водачът на уреденото МПС, а в условията на
евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредите от този водач. Намира
1
размера на определеното обезщетение за завишен и несъответен на причинените вреди.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното:
За уважаване на предявения иск следва да бъдат установени следните обстоятелства:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят-ищец да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и за увредения да е възникнало
деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”.
Не е спорно, че е заплатено застрахователно обезщетение от ищеца в размер на
2282,82 лева, както и че е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за
МПС „Мерцедес“, peг. № .......
От представената застрахователна полица № ....... се установява, че между ЗЕАД
“Б.....“ и „В........ ЕООД е сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“ със срок на
застраховката 05.06.2021 г. – 04.06.2022 г. за МПС влекач „Волво“, с рег. № .........
Представено е Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, че при ПТП,
реализирано на 08.03.2022 г. на магистрала М1 в Унгария, на влекач „Волво“ са увредени
следните елементи: десни огледала, врата, панел, задна врата, спойлер и др. Посочен е
следният механизъм на ПТП: на контролен пост излизащ от паркинга товарен автомобил
отнел предимството на влекача „Волво“ и го ударил от дясната страна.
От събраните по делото доказателства се установява, че щетата, нанесена на
автомобила, застрахован при ищеца, е била определена на стойност 2282,82 лева. Същата
сума е била заплатена на доверен сервиз на ищеца, осъществил ремонт на автомобила.
Представена е и застрахователна полица № ......., от което се установява, че между
ЗЕАД “Б.....“ и „В........ ЕООД е сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“ със срок
на застраховката 04.11.2021 г. – 03.11.2022 г. за полуремарке „Шмит“, с рег. № .........
Представено е Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, че при ПТП,
реализирано на 08.03.2022 г. на магистрала М1 в Унгария, на полуремарке „Шмит“ са
увредени следните елементи: дясна страна на брезент, куки и борд. Посочен е следният
механизъм на ПТП: на контролен пост излизащ от паркинга товарен автомобил отнел
предимството на влекач „Волво“ и ударил от дясната страна ремаркето.
От събраните по делото доказателства се установява, че щетата, нанесена на
ремаркето, застраховано при ищеца, е била определена на стойност 151 лева. Същата сума е
била заплатена на доверен сервиз на ищеца, осъществил ремонт на ремаркето.
По делото е изготвена съдебно-автотехническа експертиза, в която вещото лице е
посочило, че на 08.03.2021 г. около 13:30 часа при излизане от контролен пост - паркинг на
автомагистрала Ml в Република Унгария в посока към гр. Будапеща водачът на влекач
„Мерцедес“, с рег. № ...... с полуремарке, с рег. № ......, реализира ПТП с попътно движещия
се от ляво по автомагистрала Ml влекач „Волво ФХ 460“, с рег. № ........ с полуремарке
2
„Шмитц СЦБ СЗТ“, с рег. № ......... Съгласно обяснение от Ж. В. М., водач на влекач
„Мерцедес“ с полуремарке водачът на влекач „Волво ФХ 460“ с полуремарке „Шмитц СЦБ
СЗТ“ е закачил попътно включващия се в движението отдясно влекач „Мерцедес“ с
полуремарке, без да става ясно в коя лента за движение е настъпило процесното ПТП. В т.
12 в Двустранен констативен протокол за ПТП е отразено: за влекач „Мерцедес“ с
полуремарке: при излизане от паркинг, частен терен, черен път, движение в една посока, но
в различни ленти, при завиване на дясно; за влекач „Волво ФХ 460“ с полуремарке „Шмитц
СЦБ СЗТ“: при излизане от паркинг, частен терен, черен път, движение в една посока, но в
различни ленти. От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания се налага извода, че
щетите по влекач „Волво ФХ 460“ с полуремарке „Шмитц СЦБ СЗТ“ се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на 08.03,2022 г. произшествие в Република
Унгария. Стойността, необходима за възстановяване на влекач „Волво ФХ 460“, изчислена
на база пазарни цени към датата на ПТП, е 2739,38 лв. Стойността, необходима за
възстановяване на полуремарке „Шмитц СЦБ СЗТ“, изчислена на база пазарни цени към
датата на ПТП, е 181,20 лв. По делото няма данни къде на автомагистрала Ml в Република
Унгария е настъпило процесното ПТП. От техническа гледна точка и от приложените по
делото доказателства може да се направи извод, че причината за настъпване на процесното
ПТП е: съгласно уведомление за щети: поведението на водача на влекач „Мерцедес“ с
полуремарке, който при маневра за включване в движението по автомагистрала М1 в посока
гр. Будапеща не осигурява безопасна странична дистанция от попътно движещия се отляво
влекач „Волво ФХ 460“ с полуремарке „Шмитц СЦБ СЗТ“; съгласно обяснение от Ж. В. М.,
водач на влекач „Мерцедес“: поведението на водача на влекач „Волво ФХ 460“ с
полуремарке „Шмитц СЦБ СЗТ“, който при движение по автомагистрала М1 в посока гр.
Будапеща не осигурява безопасна странична дистанция от попътно включващия се в
движението отдясно влекач „Мерцедес“ с полуремарке. Обичайните разноски за
ликвидиране на две щети по риск Каско при ПТП са в границите на 30 - 50 лв.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. К. В. Б., управлявал влекача
„Волво“, който сочи, че имало кантар и паркинг в Унгария на магистралата за теглене на
камионите. При самия изход на магистралата другият водач, който бил на кантар, не спрял
на знак „път с предимство“, не изчакал, а трябвало да изчака и се ударили. Наложили глоба
на другия водач. Там имало ограничение и с повече от 50 км/ч не можело да се движиш.
Излага, че не е намалявал, защото е с предимство. Движел се с постоянна скорост, защото
бил с предимство на главния път. Вредите по автомобил „Волво“ били по десните
странични огледала - били счупени, дясната врата била охлузена. По борда на ремаркето
имало удар, по брезента имало някакви драскотини. Другият автомобил бил бял камиона
„Мерцедес“, хладилник. Полицаите съставили акт на другия водач и в протокола било
отбелязано, че той е виновен. ПТП се случило в светлата част на деня, времето било ясно,
слънчево, нямало дъжд, било преди обяд, пътната настилка била суха. На мястото лентата
била една и свидетелят се движел в лентата за изход към магистралата. Другият участник
излизал от паркинга, за да се включи в тази лента, по която се движел свидетелят. Ударът
3
бил в дясната част на автомобила му. По пътя нямало хоризонтална маркировка. Вертикална
маркировка имало от пътя паркинг, от който се излизало от лек завой и имало знак „път без
предимство“. Светофари и други знаци нямало. Свидетелят не могъл да предприеме
обективно никаква маневра, тъй като от ляво имало мантинела. Не подал звуков сигнал,
защото не очаквал, че другият водач няма да спре. Последният не предприел никаква
маневра.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения
иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали
в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени
от непозволено увреждане.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ,
който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
Съдът приема, че вредите по влекача и полуремаркето, са настъпили в резултат от
процесното ПТП и за платените за тях обезщетения следва да се ангажира отговорността на
ответника. Механизмът на ПТП, е следният: при излизане от контролен пост – паркинг на
автомагистрала М1 в Република Унгария в посока към гр. Будапеща, водачът на влекач
„Мерцедес“ с полуремарке реализира ПТП с попътно движещия се отляво по магистрала М1
влекач „Волво ФХ 460“ с полуремарке „Шмитц СЦБ С3Т“. Така посочения механизъм съдът
намира за установен от събраните по делото свидетелски показания и приетата и неоспорена
експертиза, като причинените щети на уреденото МПС съответстват на така посочения
механизъм. Вредите, както е посочило вещото лице, са в пряка и непосредствена причинна
връзка с процесното ПТП.
От събраните по делото доказателства се установява, че вина за настъпване на ПТП
има водачът на влекат „Мерцедес“, който не е пропуснал движещото се по път с предимство
МПС „Волво“, в резултат на което му е причинил вреди. Съдът намира за неоснователно
релевираното възражение за съпричиняване, доколкото от доказателствения материал по
делото не се установява водачът на МПС „Волво“ да е нарушил правилата за движение по
пътищата, в следствие на което да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Доколкото същият се е движил по път с предимство не е бил длъжен да пропусне
навлизащият отляво влекач „Мерцедес“, който съответно е следвало да изчака
преминаването на МПС „Волво“.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
4
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от
КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо
действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба №
24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ),
като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. (в този смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I
т. о., решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 165 от
24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т. о./. При частични вреди на МПС, какъвто е
настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва
да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на
застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с
коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на
размера на обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на
обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество.
Приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза е посочило,
че стойността, необходима за възстановяване на влекач „Волво ФХ 460“, изчислена на база
пазарно цени към датата на ПТП, е 2739,38 лева, а на полуремарке „Шмитц СЦБ С3Т“ –
181,20 лева, които суми надвишават претендираните от ищеца сума в настоящото
производство.
При това положение и с оглед изложените по-горе мотиви, след като по делото се
установи, че са причинени вреди на застрахования автомобил в резултат на
застрахователното събитие и е извършен ремонт за тяхното поправяне в специализиран
сервиз, съдът намира, че платените от застрахователя по имуществената застраховка суми в
общ размер на 2433,82 лева, заедно с ликвидационните разноски за двете щети в общ размер
на 50 лева, е следвало да бъде заплатена от застрахователя по застраховка „Гражданска
5
отговорност” на прекия причинител при предявената регресна претенция срещу него,
поради което и предявеният иск по чл. 411 КЗ се явява основателен в пълен размер следва
да бъде уважен.
При този изход на спора ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в размер на 790,35 лева, като е сторил следните разноски: 99,35 лева - държавна такса,
250 лева – депозит за експертиза, 50 лева - депозит за свидетел и 391 лева – адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ....., ЕИК ...., да заплати на ЗЕАД “Б.....“, ЕИК ........, на основание чл. 411
КЗ сумата от 2483,82 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“, включваща ликвидационни разноски, за вреди на МПС влекач „Волво“,
с рег. № ........, застраховано при ищеца, от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
08.03.2022 г. в 13:30 часа в Унгария, магистрала М1, по вина на водач на МПС марка
„Мерцедес“, с рег. № ......, със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, във връзка с което са били образувани щета № ..... и щета № ..., ведно със
законната лихва от 29.09.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ...., да заплати на ЗЕАД “Б.....“, ЕИК ........, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 790,35 лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6