№ 550
гр. Шумен, 31.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20213630101592 по описа за 2021 година
Производство по чл.127а, ал.2, вр. с ал.1 от СК.
Производството по делото е образувано по повод предявена от В. СТ. В.
с ЕГН **********, с адрес в гр. Шумен, като майка и законен представител на
малолетното дете Б. Г. В., ЕГН ********** срещу Г. В., с ЕГН/ЛНЧ
**********, с адрес с. Овчарово, обл.Шумен, ул. „М.“ № 3 искова молба с
посочено правно основание чл. 127а, ал.2 от СК.
Ищецът, която е майка на детето основава исковата си претенция на
фактическите твърдения, че страните са родители на детето, но не могат да
постигнат съгласие относно въпросите свързани с пътуване на детето в
чужбина. Счита, че в интерес на детето е да пътува в страни от ЕС и и
държави, които не членуват в ЕС. Иска се от съда, да се произнесе с решение
и да бъде разрешен съществуващият между страните в качеството на
родители спор по въпросите свързани с пътуване на детето в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не
подава отговор на исковата молба. Не се явява в съдебно заседание, не
представя доказателства и не взема становище по същество на делото.
Съдът е събрал като относим по делото социален доклад изх. №ПР/Д-
Н/183-001 от 01.10.2021 г. изготвен от АСП ДСП – Шумен.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
1
фактическа и правна страна:
В производството по чл.127а, ал.2 от СК, се иска от съда да бъде
разрешен съществуващият между страните в качеството на родители спор по
въпросите свързани с пътуване на детето в чужбина.
Съдът констатира, че по отношение на посочената по-горе фактическа
обстановка не се спори между страните. Същите са бивши съпрузи, като
местоживеенето на детето им е определено при майката. Спорните
обстоятелства са свързани с това: Налице ли е разногласие между страните в
качеството на родители по въпросите свързани с пътуване на детето в
чужбина?
Във връзка с посоченото съдът в настоящият си състав, намира за
основателно да отбележи следното относно допустимостта на исковата молба:
В разпоредбата на чл. 76, т.9 от Закона за българките лични документи е
предвидено, че може да не се разреши напускане на страната на малолетни и
непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално
заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители,
настойници, попечители, като при разногласие между родителите спорът се
решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс. Представянето на нотариално
заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина е основание, граничните
власти да допуснат детето да напусне територията на Република България със
съответния придружител. Отсъствието на нотариално заверено писмено
съгласие предполага наличието на правен спор. Съдът кредитира
приложеният по делото социален доклад, от който е видно, че контактите на
детето с бащата не се ограничават. Едновременно с това майката от една
страна и детето от друга са разговаряли с бащата относно разрешението му,
за пътуване извън страната, но бащата е отказал.
Ето защо, съдът приема, че е налице правен интерес, тъй като са налице
предпоставките за допустимост на предявения иск с правно основание чл.
127а, ал.2 от СК. Съгласно чл. 10, ал. 2, изр. второ от Конвенцията за правата
на детето, правото на детето или на неговите родители да напускат, която и да
е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и
които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред,
общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица, и
които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Следва да
се вземе предвид и разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Хартата на основните
права на Европейския съюз, според която, при всички действия, които се
предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на
децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че е налице
разногласие на родителите по отношение на въпроса за пътуването на детето
2
Б. Г. В. в чужбина, паради което предявеният иск по чл. 127а, ал.2 от СК,
следва да бъде разгледан по същество.
Съдът по същество намира, че в случая изцяло в интерес на детето е, да
му се разреши да пътува извън пределите на страната по реда на т.н.
заместващо съгласие, във връзка с чл.127а, ал.2 от СК, с оглед правната и
житейска сигурност и предвидимост. Както беше посочено по-горе, при
разглеждане на съдебното производство и постановяване на решение,
висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.
В § 1, т.5 от Закона за закрила на детето, безалтернативно е посочено, че
„Най-добър интерес на детето" е преценка на: желанията и чувствата на
детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
В подкрепа на горното са и решенията на ЕСПЧ по отношение на
България, в които се посочва, че българският съд следва да няма прекалено
формалистичен подход, а да прецени всички факти от значение за интереса на
детето. Както беше посочено и по-горе, съдът е на мнение, че правната и
житейска сигурност и предвидимост са от значение при наличието на
разногласие между родителите. Към настоящият момент, не са налице данни,
сочещи, че евентуалните пътувания, респ. пребиваването на детето в сочените
държави носи някакъв риск за него. В тази връзка, не са налице факти и
обстоятелства, даващи възможност на съда да направи извод, че
предстоящите пътувания биха навредили на интересите на детето.
Относно периодът от време, съдът се съобразява с ТР №1/2016 г. на
ОСГК на ВКС; също така намира за основателно да съобрази и това, че детето
е навършило 7 годишна възраст в хода на производството, както и чл. 45, ал. 1
от Хартата на основните права на Европейския съюз, че всеки гражданин на
Съюза има право свободно да се движи и да пребивава на територията на
държавите-членки.
Ето защо съдът е на мнение, че така предявената молба е основателна и
следва да се уважи така, както е поискана от ищцата, тъй като пътуването зад
граница на детето в посочените държави, за посочените периоди, не го
застрашава и не крие опасност за него, както и е изцяло в негов интерес. За
това намира, че са налице предпоставките за заместване волята на бащата на
детето с решение по чл.127а, ал.2, вр. с ал.1 от СК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА издаването от компетентния орган по ЗБЛД, на паспорт
на Б. Г. В., ЕГН **********, по заявление по чл. 45, ал. 1 от ЗБЛД, подадено
само от майката В. СТ. В., с ЕГН **********, без съгласието на другия
родител Г. В., с ЕГН/ЛНЧ/********** - на основание чл. 127а, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от СК.
РАЗРЕШАВА на Б. Г. В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка
и законен представител В. СТ. В., с ЕГН **********, да напуска многократно
пределите на Република България, считано от влизане на настоящото решение
в сила до навършване на пълнолетие на детето, придружавано от майка си, до
държави членки на Европейския съюз за неограничен по брой пътувания,
заедно със своята майка - В. СТ. В. ЕГН: ********** или друго
упълномощено лице от майката, без съгласието на баща си Г. В. ЗА СРОК ОТ
ДАТАТА НА ВЛИЗАНЕ НА РЕШЕНИЕТО В СИЛА - до датата на валидност
на издадения с настоящото решение паспорт.
Настоящото разрешение замества волята и съгласието на бащата Г. В., с
ЕГН/ЛНЧ/**********, с адрес: с. Овчарово, обл.Шумен, ул. „М.“ № 3 за
напускане пределите на Република България на детето Б. Г. В., ЕГН
********** за посочените държави и период.
ОСЪЖДА Г. В., с ЕГН/ЛНЧ/**********, с адрес: с. Овчарово,
обл.Шумен, ул. „М.“ № 3, да заплати на В. СТ. В., с ЕГН **********,
действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното
си дете Б. Г. В., ЕГН **********, сумата от 330,00 лева /триста и тридесет
лева/, представляваща направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете, за държавна такса и участие на един адвокат, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Шумен в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4