Р Е Ш Е Н И
Е
№
121/20.7.2016г.
гр. Девня
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Девненски райoнен съд, ПЪРВИ СЪСТАВ в публичнo заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и шестнадасета гoдина, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
секретаря С.Г. катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 80
пo oписа за 2016 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:
В
подадената от А.Д.К. искова молба се твърди, че е изпълнявал длъжността кмет в
Община Девня в периода октомври 2011г.-октомври 2015г. Със Заповед
№0492/30.10.2015г. на новоизбрания кмет през м. октомври 2015г., на осн.чл.337 от КТ , поради изтичане на уговорения срок е
прекратено трудовото му правоотношение с Община Девня. Със същата заповед му е
определено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 126 дни. Това
обезщетение не му било изплатено.
Моли
съдът, след допуснато изменение на предявените искове да осъди ответника да му
заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2007 г.- 4 дни,
2008г.-30дни, за 2010г.-22 дни, за 2013г. 30 дни, за 2014г.- 30 дни, общо
сумата от 19 294,55 лева., претенцията е с правно основание чл.224 от КТ.
Претендира се заплащане на законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска-04.02.2016 г. до окончателното заплащане на сумата, както и
направените разноски.
В едномесечния срок за отговор,
ответника представя отговор, в които изразява становище за неоснователност на исковете. В о.с.з. уточнява, че за
да възникне парично вземане за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск трябва да е прекратено
трудовото правоотношение, работникът или служителят да не
е ползвал полагащия му се платен
годишен отпуск за календарната година на прекратяването
или за предходни
години и правото на отпуск да
не е погасено по давност след
01.08.2010 г. Твърди, че ищеца се възползвал
от служебното си положение и не е спазил правилата
за разрешаването на ползване на
отпуска. Допуснал е правонарушения като
работодател, тъй като не е осъществил
контрол на длъжностните лица т.е. недобросъвестно, незаконно упражняване на правомощия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед № 0492/30.10.2015г. е прекратено трудовото правоотношение с А.
К. считано от 30.10.2015г., като е отразено че следва да се изплати обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 126 дни.
По делото е представено личното трудово досие на А.К., както и фишове от
трудови възнаграждения.
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза приета от съда и неоспорена от страните,
се установява че последният пълен отработен месец на А.К. *** 2015г. За този
месец е начислено на ищеца БТВ в размер на 4016,60 лв. Неизползвания от ищеца
платен годишен отпуск за периода от 08.11.2007г. до 30.11.2015г. е 150 дни,
като дължимото обезщетение е в размер на 21091.50 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Между страните не се спори, а и
от представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са
били в трудово правоотношение. За да е основателен прадявеният
иск с правно основание чл.224 от КТ е необходимо ищецът да не е ползвал полагащият му се платен
годишен отпуск за календарната година на прекратяването
или за предходни
години. От заключението на назначената по делото ССЕ се
установява, че ищецът не е използвал платен годишен отпуск общо 150 дни за предходни години. Съгласно
разпоредбата на чл. 173 ал.5 от КТ, платения годишен отпуск следва да бъде
ползван в рамките на календарната година, за която се отнася. Длъжността кмет
на община е изборна, съгл. чл.38 ал.2 от ЗМСМА, поради което за нея липсва
работодател по смисъла на КТ. Съответно липсва орган който да разрешава
ползването на полагащия се платен годишен отпуск на лицето заемащо длъжността
кмет. Поради което, на осн.чл. 173 ал.5 от КТ ищецът
като кмет на общината е следвало сам да осигури ползването си на платен годишен
отпуск за съответната календарна година, през която е заемал тази
длъжност. Ето защо, отлагането на
ползването на отпуска във времето по чл.176 от КТ е неприложимо в този случай.
В този смисъл е и Решение №2/2011г. на ВКС по гр.д. № 478/2010г.
С оглед гореизложеното искът се
явява неоснователен и следва да се отхвърли. При допуснатото от съда изменение на иска, съдът е прекратил производството
за горницата над 20 000 лв. до 19 294,55 лв., като не е посочил и
периода от 3 дни за 2011г., поради което искът следва да се отхвърли за
неизползван платен годишен отпуск за
2007 г.- 4 дни, 2008г.-30дни, за 2010г.-22 дни, за 2013г. 30 дни, за 2014г.- 30
дни.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК,
на ответника не се присъждат разноски поради липсата на такова искане.
Мотивиран от гореизложените съображения
и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Д.К. ЕГН
********** *** иск за заплащане на сумата от 19 294,55 лева /деветнадесет
хиляди двеста деветдесет и четири лева и 55 стотинки/ , представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за
2007 г.- 4 дни, 2008г.-30дни, за 2010г.-22 дни, за 2013г. 30 дни, за 2014г.- 30
дни, на осн. чл.224 от КТ вр.
с чл.38 ал.7 от ЗМСМА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: