Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 12 юни 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 2 юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Стела Димитрова като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 334 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е трудов спор.
Образувано е по искова молба на В.Б.Г., ЕГН ********** ***, с която е предявила против средно училище „Васил Воденичарски” с.Хайредин представлявано от директора Светлана Цветанова Николова, обективно съединени искове по чл. 344, ал.1 т.1, т.2 от КТ за признаване на уволнението й със Заповед № РД-10-1119/02.08.2016 г. на директора на училището за незаконно и отмяната му и за възстановяване на длъжността която е заемала при ответника преди уволнението „старши учител в начален етап”. Претендира и направените в процеса разноски.
В съдебно заседание ищецът участва чрез пълномощник адв.Лъжев от АК-Враца и поддържа исковете. Излага подробни съображения в писмена защита.
Ответната страна в срока и по реда на чл.131 ГПК е представила писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Излага съображения, че главния иск по чл.344, ал.1 т.1 КТ е погасен по давност по арг. чл. 358, ал.1 т.2 КТ. В съдебно заседание за ответника се явява адв.П. *** и оспорва исковете, като поддържа доводите изложени в писмения отговор и допълнително развити в писмена защита.
След анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази становищата
на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно и страните не спорят, че ищеца В.Б.Г. е работила при ответника средно училище „Васил Воденичарски”, с.Хайредин с директор Светлана Цветанова Николова по безсрочен трудов договор на длъжност „старши учител в начален етап”.
Безспорно е и, че работодателя е прекратил трудовия договор с ищеца с оспорваната заповед № РД-10-1119/02.08.2016 г., издадена и подписана от директора на училището. Страните не спорят, че ищеца е отказала да й бъде връчена същата заповед на 30.01.2017 г., което е надлежно удостоверено с подписа на двама свидетели.
Като правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, работодателя е записал в заповедта чл.326, ал.1, при спазени условия на чл.326, ал.2 и ал.4 КТ, а като фактически основания е записал като причини – поради пенсиониране.
Видно от материалите съдържащи се в личното трудово досие на ищеца /прието в оригинал по делото/ и неоспорено от страните, а както сама ищеца посочва в обстоятелствената част на исковата молба, на 20.04.2016 г. тя депозирала писмено заявление, с което уведомила работодателя, че желае да прекрати трудовия си договор, считано от 01.09.2016 г., за да се пенсионира. Това заявление е получено от работодателя на 20.04.2016 г. На 26.07.2016 г. депозирала и работодателя получил на същата дата ново заявление от ищеца, с която заявява, че вече не желае да прекрати трудовия си договор, считано от 01.09.2016 г. Работодателя не приел това като оттегляне на предизвестието и на 02.08.2016 г. издал процесната заповед с № РД-10-1119/02.08.2016 г., с която прекратил трудовия договор на ищеца. Тази заповед й била връчена на 30.01.2017 г. /както съда изложи по-горе в условията на отказ да я подпише/ и на 27.03.2017 г. тя подала исковата молба предмет на настоящия спор, с която оспорва прекратяването на трудовото правоотношение като незаконно и иска да бъде отменено и тя възстановена на предишната работа.
По тези факти страните не спорят, а в съдебно заседание съдът изслуша от страна на ответника свидетеля Таня Андреева, колега на ищеца присъствала при депозиране от ищеца на заявлението за прекратяване на трудовия договор на 20.04.2016 г., от чиито показания безспорно се установява волята на ищеца /тя не оспорва това обстоятелство, напротив изрично го е заявила в обстоятелствената част на исковата молба/ за прекратяване на трудовия договор с ответника.
Ответникът оспорва главния иск за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца. Твърди, че иска и е погасен по давност, тъй като не е спазила срока за предявяването му пред Районен съд Козлодуй съгласно чл. 358, ал.1 т.2 КТ, по същество твърди, че е неоснователен и недоказан, а работодателя правилно е прекратил трудовия договор на ищеца каквато е била нейната воля.
Съдът приема от правна страна следното:
Ищецът е предявила обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и т.2 КТ. Според съда главния иск, а следователно и акцесорния са погасени по давност и са неоснователни, а съдът следва само на това основание съда ги отхвърли.
Това е така, тъй като по делото безспорно се доказа, че ищеца е работила по безсрочен трудов договор при ответника на длъжност „старши учител в начален етап”. Безспорно се доказа и, че на 20.04.2016 г. тя е подала и на същата дата работодателя е получил писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор със срок три месеца. За това, че заявлението на ищеца от 20.04.2016 г. е предизвестие за прекратяване на трудовия договор, което тя лично е отправила до работодателя няма спор. На първо място сама ищеца посочва това в обстоятелствената част на исковата молба, на следващо място в последващото заявление до работодателя от 25.07.2016 г. ясно е потвърдила волята си от 20.04.2016 г. да бъде прекратен трудовия договор и е оттеглила същото, не на последно място и от показанията на разпитаната по делото свидетелка се потвърждава, че именно това е била волята на ищеца на 20.04.2016 г.
По отношение срока на предизвестието съдът съобрази разпоредбата на 326, ал.2 КТ, съгласно която срока на предизвестието е 30 дни, но не повече от три месеца. Така доколкото ищеца е посочила срок до 01.09.2016 г. /считано от 21.04.2016 г. той е повече от три месеца/, съдът приема, че срока на предизвестието на ищеца е три месеца и е започнал да тече следващия ден след получаването му от работодателя, т.е. на 21.04.2016 г. /ден четвъртък/ и е изтекъл след трите месеца, на 21.07.2016 г. /ден четвъртък/. С изтичането на срока на предизвестието съгласно чл. 335, ал.2 т.1 КТ трудовия договор на ищеца е прекратен, т.е. на 21.07.2016 г.. Прекратяването е настъпило по силата на закона, а не по силата на процесната заповед от 02.08.2016 г., тъй като тя има само декларативно действие, но не и конститутивно такова.
Във всички случаи, когато трудовият договор се прекратява с писмено предизвестие, независимо от конкретното основание за това по чл.328 или чл.326 КТ и независимо как е наименован писменият акт, с който е отправено предизвестието, съгласно изричната разпоредба на чл.335 ал.2 т.1 КТ, конститутивното действие по прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с изтичането на срока на предизвестието. В тези случаи, ако след изтичането на срока на предизвестието е издаден и връчен и друг писмен акт (заповед) за прекратяване на трудовото правоотношение, той има само констативен характер и е без правно значение - няма конститутивно действие по отношение на вече прекратеното трудово правоотношение. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК- решение № 94/28.03.2014г. по гр. дело № 2623/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 53/16.03.2012г. по гр. дело № 854/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 416/03.12.2013г. по гр. дело № 1844/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 664/15.11.2010г. по гр. дело № 192/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 664/30.11.2010г. по гр. дело № 1896/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС.
Обстоятелството,
че след прекратяване на трудовото правоотношение по чл.326 КТ,
работодателя е издал заповед за прекратяване на друго основание от по - късен
момент, не променя обстоятелството, че трудовото правоотношение вече е било
прекратено от ищеца В.Г. едностранно. При
прекратяване на трудовия договор по чл.326 ал.1 КТ работодателя не може да
изразява съгласие или несъгласие, трудовия договор се прекратява по силата на
закона с изтичане на срока по чл.335 ал.2 т.1 КТ / Р.617/15.10.2010г.
гр.д.№1493/2009г. ІІІ ГО, ВКС/.
Съдът не споделя доводите на ищеца
поддържани от пълномощника в съдебно заседание и в писмената защита, че тя е
оттеглила предизвестието си от 20.04.2016 г.
Няма спор, че на 25.07.2016 г., тя е депозирала и работодателя е приел писмено заявлението, с което изрично е заявила, че оттегля предизвестието за прекратяване на трудовия договор от 20.04.2016 г. То обаче не е произвело действието, целено от ищеца. Това е така, тъй като заявлението може да бъде оттеглено без съгласие от работодателя най - късно до получаването му от последния, след което обвързва работника или служителя и с изтичане на срока произвежда своето действие - трудовия договор се прекратява /Р.556/14.01.2013г. гр.д.№1737/2010г. ІV ГД, ВКС/. След като в случая работодателя е получил това заявление на 20.04.2016 г. /а безспорно го е получил/ и твърди, че не се е съгласявал да бъде оттеглено или да не произвежда действие /именно за това е представено/, то същото е произвело своето действие и трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на 21.07.2016 г. За пълнота, заявлението за оттегляне е депозирано на 25.07.2016 г., което е дори след като е бил изтекъл срока на предизвестието и трудовия договор по силата на закона вече е бил прекратен.
Така по арг. чл.358, ал.1 т.2 КТ, ищецът може да предяви иск по трудов спор за прекратяване на трудовото правоотношение в 2-месечен срок, което за настоящия казус ищеца е могла да стори до 21.09.2016 г. Тъй като иска е предявен на 27.03.2017 г., което е след давностния срок, то той само на това основание е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Така и по отношение акцесорния иск за възстановяване на работа, който следва съдбата на главния иск.
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищеца следва да заплати на ответника сторените съдебни разноски, за платено адвокатско възнаграждение в размер на 460.00 лева.
На ищеца не се дължат разноски, както и тя не дължи държавни такси, от които е освободена при завеждане на делото.
Водим от изложените правни съображения,
Козлодуйският районен съд, Втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като предявени след давностния срок исковете по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 КТ на В.Б.Г., ЕГН ********** *** против средно училище „Васил Воденичарски” с.Хайредин, представлявано от директора Светлана Цветанова Николова, за признаване на уволнението й със Заповед № РД-10-1119/02.08.2016 г. на директора на училището за незаконно и отмяната му и за възстановяване на длъжността която е заемала при ответника преди уволнението „старши учител в начален етап”.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В.Б.Г., ЕГН ********** *** да заплати на средно училище „Васил Воденичарски” с.Хайредин, представлявано от директора Светлана Цветанова Николова, направените по делото разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 460.00 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи със съобщения.
Районен съдия: