Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 302 15.07.2019
г. гр. Стара
Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на девети
юли две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело №322 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното
Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано
е по жалба на А. К.И. *** против решение № 284з-313/02.04.2019 година на началника на
Районно управление гр. Казанлък при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Стара Загора за отнемане
на издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси В жалбата се излагат съображения, че решението
е издадено в нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби. То е немотивиран, необоснован и не е съобразен с
действащите правни норми. Иска се оспореният акт да се отмени като
незаконосъобразен
Ответникът по жалбата–началник
на РУ Казанлък към
ОД на МВР–Стара Загора редовно призован за представител
изпраща главен юрисконсулт М.А. Оспорва жалбата. , като неоснователна,
като твърди, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с
материалния закон, действащ към момента на постановяването му
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства,
доводите на страните и след проверка на обжалвания административен акт по реда
на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима–подадена е срещу акт подлежащ на съдебен контрол от
засегнато от оспорвания административен акт лице. Същата е депозирана в
законово установения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК
Срещу жалбоподателя са издадени 4 бр.
електронни фиша за извършени нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с всеки един
от които е наложено административно наказание "глоба", както следва:
серия К № 1736055 от 04.08.2017 г. серия К. 24551453от 20.12.2018 г., серия К № 1564436
от 12.04.2017 г- и серия К № 2512316от 28.01.2018 година Липсват данни цитираните ЕФ да са оспорени
пред съда Срещу жалбоподателя е издадено и НП № 17-4332-009541 от
26.05.2017 година с което му са наложени следните административни наказания :
„глоба” в размер на 200 лева на основание чл. 179,ал.2 връзка с ал.1,т.5 от ЗДвП
и глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183,ал.1т.1, пр.2 от ЗДвП.
На 28.11.2017 г. на А.К.И.
е издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси №20140046926,
със срок на валидност до
27.11.2022 .на РУ Казанлък ;
С Решение №
284з-313/02.04.2019 година на началника на Районно управление гр. Казанлък при
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара,
е отнето издаденото на жалбоподателя Разрешение
за съхранени, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № №20140046826,
със срок на валидност до 27.11.2022;.
Към административната преписка са приложени възражение на А.И. от
08.03.2019 година, договор за наем на МПС от 17.02.2015 г. от 16.06.2017 г. от
17.06.2018 година докладна записка рег. № 284р-5942 от 18.03.2019 г. и №
284р-4481/27.02.2019 г. , уведомление № 284000-5911 от 27.02.2109т. за образуване
на административно производство по отнемане на разрешение за съхранение, носене
и употреба на дългоцевно оръжие, справка за
нарушителя А.К.И.
При така установената по делото
фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при
извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът
намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 –
дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от
обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспореното
решение е незаконосъобразно.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по
място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена
форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при
спазване на административнопроизводствените правила.
Решението съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК като е връчена лично и срещу подпис на адресата. В този смисъл
съдът намира, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствени правила.
В съответствие с чл. 153, т. 6
от ЗОБВВПИ, полицейските органи на МВР при осъществяването на контролните си
функции имат право да отнемат издадените разрешения по реда на този закон и да
изземват взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. В
конкретния случай, разрешението е отнето от полицейски орган, началник на РУ – Казанлък
към ОДМВР гр. Казанлък, който е местно компетентния административен орган, с оглед местожителството на А.К.И.. и разпоредбите на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 153, т. 6 и чл. 83, ал. 5 от ЗОВВБПИ.
Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от
обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната
причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, издаденото разрешение се отнема с решение на
органа, издал разрешението.
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ/в действащата към датата
на издаване на оспорения акт редакция на нормата – ДВ, бр. 94 от 2015 г. /,
въвежда изискването, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни
вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене
и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, да не се издават на лице,
което през последните три години три или повече пъти е нарушавало обществения
ред, за което са му налагани административни наказания.
Към датата на постановяване на съдебния акт чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ е отменен с ДВ, бр. 37 от 07.05.2019 г., но доколкото нормата е материалноправна и не е предвидено нейното обратно
действие, то съдът следва да разгледа спора по същество, преценявайки на
основание чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на оспорения административен акт
с материалния закон, към момента на постановяването му.
По делото е безспорно, че по
силата на Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси №20140046926,от 28.11.2017 г.
на РУ Казанлък със срок на валидност до 27.11.2022. Не е
спорно за периода 13.04..2017
г. - 23.12.2018 г. на жалбоподателя са издадени 4
бр. електронни фиша за извършени нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с всеки
един от които е наложено административно наказание "глоба", Предвид
липсата на данни, че електронните фишове са били оспорени по реда на чл. 189 от ЗДвП, съдът приема, че същите са влезли в законна сила.Издадено и от НП
срещу жалбоподателя отново за извършени
нарушения по ЗДвП – не завива наляво на лентата, предназначена за това и не
носи контролен талон
С оглед горното настоящият състав намира, че в случая е налице едната
от предпоставките на нормата на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОВВБПИ/ в редакцията,
действаща към 15.02.2019 г. /, а именно през последните три години
жалбоподателят е извършил шест административни нарушения, за което са му наложени
административни наказания.Съдът намира, че не следва да обсъжда договорите за наем
на МПС и дали ЕФ правилно са издадени спрямо И., след като по делото липсват
данни те да са оспорени по съдебен ред. Тяхната законосъобразност следва да се
преценява в хода на образувано съдебно производство по оспорването им, а не в
хода на настоящото производство.
Предвид изложеното по делото
се явява спорно това, доколко
извършените от И..
нарушения на ЗДвП, за които са му наложени административни наказания,
представляват основание по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ за
отнемане на издаденото разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 06.06.2008 г. по т. д. № 1/2008 г.
на ОС на ВАС, основание за отказ за издаване, отказ за продължаване на срока
или за отнемане на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на
взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси по реда на ЗОВВБПИ, са
административните нарушения, извършени от лицето, адресат на акта, с които се
засягат обществените отношения, свързани с реда, спокойствието и сигурността на
гражданите. С оглед изричното посочване, за какви по своя характер нарушения, санкционирани с административни
наказания, следва да се откаже, респ. отнеме издаденото разрешение, обосновава
извода, че не всяко нарушение на правовия ред се счита за нарушение на
обществения ред. Предвид това понятието следва да се тълкува и прилага
стеснително. Неспазването на обществения ред трябва да е от такова естество, че
макар и осъществяващо фактически състав на административно нарушение по друг
закон, да показва непригодност на лицето да извършва правно регламентирана
дейност по ЗКВВООБ, или за непосредствен риск от нарушение на обществения ред,
по повод тази дейност.
В тази връзка, осъществяването на специфичната дейност по закона не
може да бъде поставяно в зависимост от правните последици на издадени
електронни фишове по ЗДвП,които по своята същност се приравняват на наказателни
постановления, за нарушения, неотносими към
предметното й съдържание или към персоналната пригодност на лицето., както и
наложените с НП наказания за нарушения
по ЗДвП
Настоящият съдебен състав счита,
че извършените от жалбоподателя нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,по чл.
36,ал.1 от ЗДвП и по чл. 100,ал.1,т.1 от ЗДвП
посочени в
оспорения акт, не представляват нарушения на "обществения ред" по
смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ/в относимата
редакция на разпоредбата/. Нарушенията на обществения ред преди всичко засягат
установения в държавата ред, който гарантира здравето, живота и спокойствието
на българските граждани. В този смисъл
следва да се отбележи, че
липсват доказателства И.
да е наказван за осъществени деяния, изразяващи се в проява на хулигански
прояви или посегателства върху физическата или психическа неприкосновеност на
гражданите. Предвид това, според съда няма и основания да се приеме, че
носенето и съхраняването на огнестрелно оръжие от страна на жалбоподателя
създава опасност за обществото, която следва да бъде превантивно предотвратена
с отнемането на издаденото му разрешение, каквато по своята същност е и целта
на закона, въведена с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ/в
действащата редакция към 15.02.2019 г. /.
Отново следва да се посочи, че понятието "нарушаване на
обществения ред", употребено от законодателя в цитираната норма, следва да
се тълкува стеснително, респ. не като нарушения на който и да нормативен акт, а
като такива, които нарушават нормативно установения обществен ред и спокойствие
и/или други нарушения, които с оглед наличието на притежавано разрешително за
огнестрелно оръжие, могат да доведат до неговото нарушаване или до по-тежки
последици, които да са пряко свързани с него.
В тази връзка извършените от жалбоподателя
нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП о по чл.100,ал.1т.1 и чл. 36,ал.1 от ЗДвП –
управление на МПС със скорост, която превишава максимално въведената в населено
място или такава с пътен знак, не носене на контролен талон не се
характеризират с голяма обществена опасност и не съставляват нарушения на
обществения ред, поради което и не попадат в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 7
от ЗОБВВПИ, респ. не се явяват основание за отнемане на притежаваното
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. С други думи извършените
от И. административни нарушения, за които е санкциониран,
не представляват нарушение на реда на държавно управление, свързано с
разрешената дейност по носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси,
както и не сочат на непригодност лицето да упражнява дейност, правно
регламентирана от специалния закон-ЗОБВВПИ. В този смисъл е налице и установена
съдебна практика - Решение № 13144 от 22.10.2012 г. на ВАС по а. д. № 7249/2012
г. на ВАС; Решение № 113 от 25.04.2019 г. на АдмС -
Кърджали по адм. д. № 63/2019 г. Решение № 41 от 4.02.2019 г. на АдмС - Перник по адм. д. № 651/2018 г
Предвид горното съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са
били налице основанията за отнемане на издаденото разрешение на основание чл.
58, ал. 1, т. 7 от ЗОВВПИ, поради което обжалваният акт е постановен в
нарушение на приложимия материалния закон, явяващо се отменително
основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
По изложените съображения следва
да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение №
284з-313/02.04.2019 година на началника на Районно управление гр. Казанлък при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора като незаконосъобразно.
В хода на производство жалбоподателят е направил разноски в размер на 710
лева, от който държавна такса в размер на 10 лева и договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева. В производството е надлежно заявено
възражение от страна на ответника за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което съдът следва да се произнесе по това възражение.
Адвокатският хонорар принципно следва да е съответен на обема на
правната защита, необходима на лицето с оглед засягане на правата му. При ангажирането на адвокатска защита в
голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и неговата преценка за
професионализма на пълномощника, поради което непосредствената вреда включва и
разхода, който надхвърля минималния размер в едни разумни граници и който е
направен с оглед личността на пълномощника. Съгласно чл. 8,ал.3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лева В настоящия случай е
договорено адвокатско възнаграждение за една инстанция с 200 лева над минимално
определение размер. Този размер не е прекомерен, тъй като на адвокатът е
изготвил жалбата срещу административния акт и е взел участие лично в
проведените две съдебни заседания. Поради което възражението на ответника за
прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение се явява неоснователн с
оглед практическата и правна сложност на делото и Областна дирекция на
Министрество на вътрешните работи глр.Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 710 лева
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, пред. 2-ро от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на А. К.И. *** решение № 284з-313/02.04.2019 година
на началника на Районно управление гр. Казанлък при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора за отнемане на издадено разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр. Стара Загора да заплати
на А. К.И. *** ,
деловодни разноски в размер на 710/ седемстотин е десет/ лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от деня на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: