Р Е
Ш Е Н
И Е
№260108 /30.11.2020г., гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
при секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдия
Мариана Димитрова в.гр.дело №662 по описа на Съда за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и
сл. от ГПК.
Обжалва се Решение № 636 постановено на
29.06.2020г., по гр.дело № 581 по описа
на Пазарджишкия районен съд за 2019г., с което е прието за установено,че Е. М. С.
с ЕГН **********
с постоянен адрес *** дължи на „ Застрахователна
компания ЛЕВ ИНС „ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността : гр.София, бул.“Черни връх „ 51 Д, представлявано от М С М – Г и П В
Д изпълнителни директори чрез юрисконсулт С Л сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2659/26.11.2018 г.
по ч.гр.д. № 4759/2018 г. по описа на ПРС, както следва: сумата от 792,00
лв. представляваща размера на вредите, причинени от длъжника Е.М.С. на лек
автомобил „Форд „ модел „Ка“ с рег. № РВ….
ВС при настъпило на 01.01.2014 г. ПТП на главен път 1-8 км 186 -400 при разклона за с.М. , общ.
Пазарджик , в резултат на предизвикано от ответника пътно-транспортно произшествие, без да
притежава свидетелство за
правоуправление на МПС, които вреди са изплатени от ищеца на собственика на увредения автомобил на
основание сключен договор за застраховка
ГО - застрахователна полица № 22113002405194, както и 10,00 лв. ликвидационни
разходи по същата щета , ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението в съда 21.11.2018 г. до окончателното
изплащане.Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът Е.М.С. във въззивната си жалба,подадена
от процесуалния му представител-адв.К.
твърди,че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при липса
на мотиви. Твърди, че правните изводи на съда са неправилни, тъй като
неправилно са били ценени събраните по делото доказателства. Твърди,че в
противоречие с процесуалния и материалния закон първоинстанционния съд е
приел,че е налице валидно сключен договор . Несъмнено било,че между страните не
е било учредено застрахователно правоотношение, тъй като представения по делото
застрахователен договор не е подписан от застрахованото лице,т.е налице било
както липса на волеизявление, така и липса на съгласие за сключването на такъв
договор. Неправилно съдът се обосновал
със заключението на съдебно-икономическата експертиза относно наличието на
застрахователно правоотношение между страните ,тъй като по този въпрос вещото
лице е излязъл извън компетентността си, произнасяйки се по правен въпрос. На
следващо място твърди,че съдът е допуснал нарушение на материалния закон ,тъй
като не е уважил възражението за компенсиране на извлечената полза с причинената
вреда.Искането е решението да бъде отменено, а исковете отхвърлени като
неоснователни.
С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна „
ЗК „ Лев инс“АД излага съображения за неоснователност на жалба. Искането е
решението като правилно да бъде потвърдено.
Въззивният
съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално
легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт районен съд.
При
извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното
решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че
решението е правилно.
В
мотивите на обжалвания съдебен акт ,първоинстанционният съд е приел следното: В застрахователна
полица № 22113002405194 от 05.10.2013 г., липсва подпис на застрахованото лице,но
независимо от
липсата на положен от застрахованото лице подпис върху полицата, застрахованият
безспорно е заплатил първата застрахователна вноска. Този факт не се оспорва и
се установява от заключението на допуснатата по делото съдебно- икономическа
експертиза. С оглед на тези факти,първоинстанционният съд е приел,че следва да
се приеме, че липсата на подпис от страна на застрахованото
лице като задължителен реквизит на застрахователния
договор, в случая е преодоляна и увреждащото лице , управлявало застрахован
автомобил не може да се
позовава на нищожността на договора.
На следващо
място,първоинстанционният съд е приел за
неоснователно и другото поддържано от защитата на ответника възражение /
възражение за компенсиране на вредите с ползите / , тъй като определянето на размера на дължимото
обезщетение за пострадалия от застрахователно събитие не е предмет на
настоящият регресен иск, а е предмет на прекия иск. Предмет на регресния
иск на застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност” срещу застрахования, е само
установяване платеното от застрахователя
обезщетение.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд досежно
фактическата и правната страна на спора, за това и на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Изложените
във въззивната жалба оплаквания са основателни.
По
въпроса : Налице ли застрахователно правоотношение между страните в процеса?Този
въпрос е разрешен от първоинстанционния съд изцяло с практиката на ВКС напр.
решение № 50 от 25.04.2012г. на ВКС, по т.д.
№95/11г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №71 от 22.06.2009г. по т.д. №11/09г. на ВКС,
І т.о. , с които изрично е прието, „че неспазването на законоустановената форма
за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това
е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността
настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право
неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг.
на чл.293, ал.3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази
законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за
действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД / чл.27
и сл./Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в
търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ”. Направеният извод с обсъжданите и цитирани актове, е че страната не може
да се позовава на недействителност на договора ако от поведението й може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата
страна.Следователно, след като е приел, че отговорността на ответника следва да
бъде ангажирана въз основа на валиден застрахователен договор, независимо ,че застрахователна
полица не е подписана от застрахованото
лице, изводите на първоинстанционния съд са изцяло в съответствие с така
разгледаната практика,намерила израз в решенията на ВКС постановени по реда на
чл.290 от ГПК.
Следователно искът е
основателен и като такъв правилно е уважен от първоинстанционния съд. Решението
като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея разноски
във въззивното производство- сумата в размер на 300,00 лева-представляваща
юрисконсултско възнаграждение,съобразно списъка по чл.80 от ГПК.
По изложените
съображения,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 636 постановено на 29.06.2020г., по гр.дело № 581 по описа на Пазарджишкия
районен съд за 2019г.
ОСЪЖДА Е. М.
С. с ЕГН **********
с постоянен адрес *** да заплати на „ Застрахователна компания ЛЕВ ИНС „ АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността : гр.София, бул.“Черни
връх „ 51 Д, представлявано от М С М – Г и ПВ Д изпълнителни директор сумата в размер на 300 ,00 /триста / лева представляваща сторени във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: членове:
1.
2.