Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /16.07.2020
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на двадесет и девети юни две
хиляди и двадесета година публично съдебно заседание,
в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 139/2020
г. по описа на съда
Производството е по реда на чл. чл. 327 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по повод иск с правна квалификация чл. 327 ТЗ предявен
от „Ф.Б.“ ЕАД срещу ЗП С Д П, с който се иска да се осъди ответникът да заплати
на ищеца сумата в размер на 8 349,63 лева- главница (съобразно допуснато
изменение на исковите претенции с определение постановено в о.с.з. проведено
поделото на 15.06.2020г.) по договор за доставка на калциев амониев нитрат ЕО
ТОР, за което са издадени фактура № ********** от 08.03.2016 г. и фактура №
********** от дата 09.03.2016 г., сумата в размер на 14144,28 лева –неустойка
за сумата в размер по първата главница за периода от 28.03.2017 г. до
10.12.2019 г., както и сумата в размер на 1194,81 лв. лихва за периода от
28.02.2017 г. до 10.12.2019 г. върху сумата по втората фактура (съобразно
допуснато изменение на исковите претенции с определение постановено в о.с.з.
проведено поделото на 29.06.2020г.).
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: Между страните по
делото е сключен Договор за покупко-продажба № 644/29.02.2016 год. по силата,
на който ищецът доставил на отвеиника калциев амониев нитрат ЕО ТОР в
количество от 25 тона с единична цена за тон от 466,80 лева без вкл. ДДС.
Предвид предвидената по чл. 1.2. от договора опция за разлика от +/-1 % договореното за доставка количество тор. Въз основа на отделен Приемо-
предавателен протокол № Д7 по фактура - 3274 от 01.03.2016 год. ищецът предал
на ответника 25,200
кг. калциев амониев нитрат ЕО ТОР, за което е
издадена фактура № ********** от 08.03.2016 год. с единична цена за доставеното
цитирано по-горе количество тор от 466,80 лв. за тон без вкл. ДДС и обща
стойност от 14
116,03 лева, с вкл. ДДС. В исковата молба се твърди, че въз основа на устно заявено за закупуване
от ответника допълнително количество калциев амониев нитрат ЕО ТОР били
доставени 7 тона и 200 кг, за която доставка била издадена фактура №
**********/09.03.2016 год. с единична цена за тора от 490,00 лв.за тон без вкл.
ДДС и обща стойност от 4 233,60 лева с вкл. ДДС. В исковата молба се сочи, че доказателство за реалната доставка, респ. за
приемането на това допълнително количество тор е подписания между страните
Приемо-предавателен протокол N2 Д62 по фактура 3282 от 09.03.2016 год. Твърди се, че от представените по делото
Приемо-предавателни протоколи, доставената стока била приета от ответника, като
не са налице никакви забележки, обструкции и рекламации от последния за
количествени и/или качествени отклонения на доставения тор. Поради което се
твърди, че е дължима сумата в общ размер на 18 349. лева с вкл. ДДС, която не е
заплатена и до настоящия момент. Твърди се, че между страните е сключено
споразумение от 08.09.2016 год., съгласно чл. 3.2. от него, ответната страна
поела ангажимент за издължаване на общата стойност по двете доставки в срок до
28.02.2017 год. Твърди се, че със сключеното споразумение ответникът признал
паричното си задължение по Договор от 29.02.2016 год. и по извършената
допълнителна доставка, обективирана във фактура № ********** от 09.03.2016
год. Предвид различните условия, касаещи
отделните доставки, относими към неизпълнение на уговорените в договора срокове
и следващите се от това санкции, претенцията за обезщетение за допусната забава
за плащанията по тях от ответната страна се свеждат до: сумата в размер на
18496,43 лева неустойка, съгласно чл. 3.2.1. от Договор за
покупко-продажба от 29.02.2016 год. по
който крайният срок за заплащане бил
уговорен до 10.03.2016 год. Освен това се твърди, че съгласно чл. 4 от
договора, след изтичане на 5 дни от уговорения падеж, т.е. след 15.03.2016 год.
ответникът дължи неустойка за всеки просрочен месец в размер на 3 % до пълното
погасяване на вземането. При наличието на нов договорен падеж за плащане на
дължимата се главница по чл. 3.2. от сключеното на 08.09.2016 год. отделно
споразумение между страните и
договорения нов падеж за плащане - до 28.02.2017 год., то се твърди, че за периода от 28.02.2017г. /падежа за плащане по Споразумението/ до 10.12.2019 г.. /датата на
завеждане на настоящата искова молба/ или за забава, продължила
33 месеца и 18 дни ответната страна ни дължи неустойка в размер на 18496,43 лева. Освен това се твърди, да се дължи мораторна
лихва по отношение на
втора фактура № **********/09.03.2016 год. или върду сумата в размер на 4
233,60 лева на основание на чл. 86 от ЗЗД за периода на
забава, считан от 28.02.2017 год. /падежа
за плащане по Споразумение от 08.09.2016 год./ до 10.12.2019 год. /датата на
завеждане на настоящия иск/ ответната страна ни
дължи и ние претендираме за заплащане на мораторна лихва,
чийто размер възлиза на 1201,87 лева. Сочи се, че до
ответника е изпратена покана с с писмо-покана с изх. № 19-145 от 21.11.2019
год. с обратна разписка, получено от ответника на 22.11.2019 год. за заплащане
на процесните суми, като не са предприети действия за погасяването им. На основание чл. 127, ал. 4 ГПК е
посочена банкова сметка ***. Моли са за
уважаване на предявените искове.Претендира разноски.
Ответникът, е получил препис от исковата молба с
приложенията , като в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба,
в който е направено единствено възражение за местна неподсъдност на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд- Панагюрище е сезиран с кумулативно съединение положителни
искове с правно основание чл. с чл. 327 ТЗ,
чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По делото е приложен договор за покупко-продажба № 644 от
29.02.2016 г. сключен между страните по делото, от който се установява, че
между страните са възникнали облигационни отношение по договор з
апокупко-продажба на стока – калциев амониев нитрат ЕО Тор. Уговорена е
продажна цена, срок на плащането, както и неустойка при неточно изпълнение на
договора.
По делото е представен и приет
като доказателство приемно-предавателен протокол № Д7 по фактура № 3274 от
01.03.2016 г., от който се установява, че „Ферт Бул“ ЕООД е предал на С П 25,200 тона CAN (калциев амононив нитрат), доколкото примено-предавателния протокол е подписан от
страните по спора.
По делото е приложена и приета
като писмено доказателство фактура № ********** от 09.03.2016 г. издадена от
ищеца „Ферт Бул“ ЕООД за сумата от 4233,60 лв. за 7,20 тона калциев амониев
нитрат ЕО ТОР. Адресат на фактурата е ЗП С П , като фактурата е подписана както
от съставителя, така и от получателя.
По делото е представен и приет
като доказателство приемно-предавателен протокол № Д7 по фактура № 3281 от 09.03.2016
г., от който се установява, че „Ферт Бул“ ЕООД е предал на С П 7,200 тона CAN (калциев амононив нитрат), доколкото примено-предавателния протокол е подписан от
страните по спора.
По делото е приложено и прието
като доказателство споразумение от 08.09.2016 г. сключено между „Ферт Бул“ ЕООД
и ЗП С П , от което се установява, че страните по делото са постигнали
съгласие, че сумите дължими от ответника по процесния договор № 644 от
29.02.2016 г. са както следва: 18349,63 лв. главница, лихва от 10.03.2016 г. до
04.07.2016 г. – 600,88 лв. и адвокатски
възнаграждения. Уговорен е и срок до 28.02.2017г. за заплащане на дължимите от
отвентика суми ведно с дължимата лихва.
По делото е допусната и приета
без възражение на страните съдебно – счетоводна експертиза. От заключението на
вещото лице се установява, чепроцесните фактури са осчетоводени единствено от
ищеца, но не и от ответника, като те не са включени в счетоводството на ЗП С Д
П. В своето заключение вещото лице посочва, че на 20.01.2020 г. С П е заплатил по банкова сметка ***., с която
сума е погасено частично задължението по фактура № 3282 от 09.03.2016 г. Сочи
се, че към дата на подаване на исковата молба – 21.02.2020 г. вземанията на
ищеца по процесните фактури са в общ размер на 16349,63 лв., неустойката в
размер на 14144,28 лв., а законната лихва върху главницата за периода от
28.02.2017 г. до 10.12.2019 г. в размер на 1194,81 лв. При изслушването си в
о.с.з. вещото лице посочва, че след заплащане на сумата то 2000 лв. вещото лице
е посочило остатъчните дължими суми съобразно записванията в счетоводството на
ищеца, но при спазване на правилата на ЗЗД не би имало промяна в размера на
сумите. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на
заключението, доколкото със същото е даден обоснован отговор на всички
поставени по делото въпроси.
При така релевираните твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки: наличието на
действителни правоотношения по договор за доставка на калциев амониев нитрат ЕО
ТОР, по силата на който ищецът се е задължил да достави и прехвърли правото на
собственост върху стоките посочени във фактурите, а ответникът да ги получи и
да заплати уговорената цена и ищецът да
е предал стоката на купувача. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от
ищеца.
Съдът намира, че от представените писмени доказателства договор № 644 от
29.02.2016 г. сключен между страните, както и фактури
– приложени към исковата молба се установява, че между страните съществува
действително правоотношение по договор за покупко-продажба на стоки – това
обстоятелство не е спорно между страните, доколкото не е оспорено от ответника,
като приетите по делото като писмени доказателства фактури са подписани от ответника.
Не е оспорено и че същият е получил стоките подробно индивидуализирани в
процесните фактури, което се установява и от представените по делото
приемно-предавателни протоколи.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, на която съдът изцяло
дава вяра се установява, че ответникът е
заплатил единствено част от дължимата продажна цена, като това плащане е
извършено след настъпване на падежите на задълженията, поради което е начислена
неустойка и лихва за забава върху дължимите суми. Предвид всичко изложеното
съдът намира, че главният иск за заплащане на сума в размер на 8 349,63
лева (след допуснато изменение на исковата претенция) - главница по договор за доставка
на калциев амониев нитрат ЕО ТОР, за което са издадени фактура № ********** от
08.03.2016 г. и фактура № ********** от дата 09.03.2016 г.– е основателен и
следва да се уважи. Доколкото от събраните по делото доказателства се установи,
че задължението за заплащане на стоките посочени в процесните фактури е
възникнало за ответника, като същият не го е изпълнил точно във времево и
количествено отношение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че приетото по делото като
писмено доказателство споразумение сключено между страните по делото
представлява извънсъдебно признание направено от ответника за дължимостта на
сумите предмет на настоящото съдебно производство.
По отношение на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
От сключения между страните договор № 644 от 29.02.2016 г. се установява,
че в случай, че купувачът не изпълни задължението си за заплащане на продажната
цена на 25 тона калциев амониев нитрат ЕО ТОР в 5 дневен срок от падежа на
задължението, същият дължи заплащане на неустойка в размер на 3% месечно до
пълното погасяване на задължението. На посоченото основани е начислена
претендираната по делото неустойка върху сумата от 14116,03 лв. –дължима
продажна цена по първата фактура. Както бе посочено по –горе от доказателствата
по делото – приета ССчЕ се установява, че ответника не е изпълнил точно задължението
си за заплащане на продажната цена по фактура № 3274 от 08.03.2016 г., поради
което действително дължи заплащане на уговорената в договора неустойка. Видно
от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза
размерът на неустойката е 14144,28 лв., в който размер следва да бъде уважен
предявеният иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
По отношение на лихвата за забава съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 84 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 3 ТЗ
относно сроковете на плащане се прилагат правилата на гл. 21, а съобразно гл.
21, чл. 202, ал. 3 ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата. В
конкретния случай първоначално по отношение първата фактура следва да се
приеме, че длъжникът е изпадал в забава от дата 10.03.2016 г., съобразно
уговореното в договора от 29.02.2016 г., а по отношение на втората фактура
приложение намира разпоредбата на чл. 202, ал. 3 ТЗ и длъжникът изпадал в
забава от 24.03.2016 г. Със споразумение
от 08.09.2016 г. сключено между страните същите са постигнали съгласие за
издължаване на сумите по процесните фактури до 28.02.2017 г., поради което
следва да се приеме, че от този момент длъжникът изпада в забава. Ето защо
действително се дължи лихва за забава върху главницата за периода от 28.02.2017г.
до дата на подаване на исковата молба – 10.12.2019 г. е в размер на 1194,81
лв., за която сума следва да се уважи искът.
По разноските:
Относно разноските пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 200 лв. – депозит за вещо лице, 1522 лв. – държавна такса и
3720 лв. адвокатско възнаграждение, доколкото разноските са своевременно
поискани, като са представени доказателства, че са реално сторени – договор за
правна помощ от 06.12.2019 г. и извлечение от движения по сметка. държавна
такса. В преклузивния срок по чл. 78, ал. 5 ГПК ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, когато
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази част, но не по- малко от минималния
определен размер съобразно чл. 34, ал. 1 Закона за адвокатурата във вр. с
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който в конкретния случай съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата е в размер на 1671,43 лв. без
ДДС или 2005,72 лв. с ДДС.
Съгласно трайно установената съдебна практика правната
сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, вида и обхвата на
противопоставените възражения на ответника, съдържанието и броя на въведените в
спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими
при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а
фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните
процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и
обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна
процесуални действия и продължителността на производството. В конкретният
случай, настоящият съдебен състав счита, че делото не се отличава с по -висока
фактическа и правна сложност от тази за съответния вид дела, по делото са
проведени общо две открити съдебни заседания, събраните по делото доказателства
не се отличават с обемност, освен това спорните между страните факти и
обстоятелства са малко на брои. Следователно, фактически осъществилите се, необходими
процесуални действия, наред с изначално очакваното съдържание на правния спор,
с оглед предмета и основанието на исковете, както и съдържанието на защитата в
съответната фаза на съдебното производство не обосновават извода за присъждане
на адвокатски хонорар над предвидения в Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното съдът счита, че на ищеца следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минималния предвиден в
Наредбата в размер на 2005,72 лв. с ДДС.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 3727,72 лв. – представляваща разноски направени пред
настоящата инстанция, от които 200 лв.
– депозит за вещо лице, 1522 лв. – държавна такса и 2005,72 лв. адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 327 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, Земеделски
производител С.Д.П.ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати на „Ф.Б.“ ЕАД ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 8 349,63
лева- главница по договор за доставка на калциев амониев нитрат ЕО ТОР, за
което са издадени фактура № ********** от 08.03.2016 г. и фактура № **********
от дата 09.03.2016 г., сумата в размер на 14144,28 лева –неустойка за
периода от 28.03.2017 г. до 10.12.2019 г. върху сумата т 14116,03 лв. както и
сумата в размер на 1194,81 лв. лихва за периода от 28.02.2017 г. до
10.12.2019 г. върху сумата от 4233,60 лв. (съобразно допуснато изменение на
исковите претенции с определение постановено в о.с.з. проведено поделото на
29.06.2020г.).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Земеделски
производител С.Д.П.ЕГН: ********** да заплати на „Ф.Б.“ ЕАД ЕИК: ********* сума в размер на 3727,72 лв. - разноски
направени пред настоящата инстанция.
Решението
може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик
с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: