О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 709 Година,
2019 Град
Бургас
Бургаският
окръжен съд…..….…..……… граждански състав …………………………..
На
седми юни ……....……………….…..……..... Година две хиляди и деветнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ……………………………………..
Съдебни
заседатели: ……………………………………..
Секретар
…………………………..……..………………………………………………..………
Прокурор
………………………………....………………………………………….……………
като
разгледа докладваното от ………....……Р. Калиманова ……………………………
търговско
дело № …….… 6 ......…. по описа за ………. 2019 …………. година.
Производството по делото е образувано по
повод исковите претенции на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър Шумаров и Асен Ягодин чрез процесуалния
му пълномощник със съдебен адрес *** против М.Х.М., ЕГН **********,*** за приемане
за установено по отношение на ответната страна, че дължи на ищцовата сумата от 10201.41
лева, представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда - 18.10.2018 година до окончателното и
плащане; сумата от 28955.54 лева, представляваща договорна лихва /просрочена
лихва за редовна главница/ за периода от 18.04.2010 година до 26.07.2018 година;
сумата от 2655.65 лева, представляваща наказателна лихва /наказателна лихва
върху просрочена главница; обезщетение за забава за просрочени плащания/ за
периода от 18.04.2010 година до 15.10.2018 година, както и сумата от 2161.54
лева - такси за периода от 18.04.2018 година до 15.10.2018 година, всички те
дължими по договор за издаване на кредитна карта VISA GOLD, за които суми ищецът се е снабдил по частно
гражданско дело № 888/2018 година по описа на Районен съд - Айтос със заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Претендират се от ищцовата
страна и направените от нея в заповедното, както и в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Твърди се от ищеца исковата молба, по
повод на която е образувано настоящото производство, че на 12.05.2008 година бил
подписан заявление-договор за издаване на кредитна карта VISA GOLD между Алфабанк-клон България КЧТ, чийто правоприемник
на дейността бил той като кредитодател и М.Х.М. като кредитополучател, по
силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредитен лимит
под формата на кредитна карта с актуален кредитен лимит в размер на 10201.41 лева.
Неразделна част от договора били общите
условия и тарифата на „Алфа Банка - клон България“ за издаване и ползване на
кредитни карти VISA и предоставяне на кредитен
лимит.
В приложението-тарифа към цитираните
общи условия били посочени лихвените проценти и такси, които се заплащали от
картодържателя при използване на кредитната карта. Съгласно посоченото
приложение, картодържателят заплащал следните такси: 100 лева - годишна такса за обслужване на карта VISA gold; 50 лева - годишна такса за обслужване на
допълнителна карта; 2000 лева - такса за експресно издаване на карта; 5 лева -
такса за извлечение /копие, при поискване/; такса за теглене в брой в България
- 3 лева + 1 % върху сумата на транзакцията; такса за теглене в брой в чужбина
- 10 лева + 3 % върху сумата на транзакцията; такса за превалутиране за
транзакции в чужбина, в страни извън регион VISA EUROPE - 2 %; такса за надвишаване на кредитния лимит - 3 %.
Съгласно приложението към общите
условия, картодържателят разполагал с дневен лимит за тегления в брой в лева в
размер на 400 лева. Пак, според същото, той заплащал следните лихви: 16 %
годишен лихвен процент върху използвания кредитен лимит при покупки; 17 %
годишен лихвен процент върху използвания кредитен лимит за тегления в брой.
В съответствие с постигнатите в чл. 10
от общите условия договорености, погасяването на задълженията се извършвало по
два начина - изцяло, в определен срок без начисляване на лихви /с изключение на
задължения, възникнали от тегления в брой/ или на части. Когато задълженията се
погасявали на части, картодържателят следвало да изплати минималната месечна
вноска, която в настоящия случай била 3 % от ползваната сума, но не по-малко от
десет лева /определена в приложението към общите условия/. Годишната база за
изчисляване на лихвата била 365/365. Кредитополучателят дължал и обезщетение за
забава в размер на 10 % върху неизплатената сума. Минималната погасителна
вноска била 3 % от усвоения кредитен лимит, но не по-малко от 15 лева.
Длъжникът разполагал и с гратисен период от 20 дни.
По силата на чл. 12.1 от общите условия
при изплащане на задължения на вноски се начислявала лихва от датата, на която
плащанията били осчетоводени. Изключение от това било отпускането на суми в
брой, върху които се начислявала лихва от датата на транзакцията. Съгласно чл.
12.2 от общите условия, банката си запазвала правото едностранно да променя
приложимите лихвени проценти по договора. Картодържателят получавал уведомление
за всяка промяна на съответния лихвен процент чрез месечните извлечения, като
промяната влизала в сила от датата на издаване на извлечението.
В чл. 12.3. от общите условия било
предвидено банката да олихвява задълженията на картодържателя ежедневно, но да начислява
дължимата лихва и добавя като задължение веднъж месечно на посочената по-горе база
за начисляване на лихви 365/365.
Разпоредбата на чл. 12.4. от общите
условия давала право на банката да капитализира начислените редовни лихви чрез
прибавянето им към сумата на използвания кредитен лимит в съответствие с
разпоредбите на действащото законодателство, за което с подписването на
заявлението- договор и общите условия картодържателят бил дал своето изрично
съгласие.
В чл. 13 от общите условия били посочени
начините за погасяване на задълженията. Картодържателят можел да изплати
задължението си в срок до датата на издължаване изцяло без начисляване на лихви
или на части, в който случай се начислявала лихва. Когато задължението се
изплащало на части, картодържателят следвало да погасява най-малко минималната
погасителна вноска, както и всички задължения, за които бил в забава, както и
всяка сума, с която бил превишил кредитния лимит. Установения в чл. 13.2 от
общите условия ред за погасяване на задълженията бил лихва, такси и комисионни,
сумите по транзакциите. Възникналите по-рано задължения се погасявали преди
възникналите по-късно. В чл. 13.3 от общите условия било посочено, че при
неплащане на минималната погасителна вноска или част от нея се приемало, че
кредитополучателят бил в забава, считано от датата на падежа. Във всички такива
случаи картодържателят дължал обезщетение за извършеното просрочие в размера,
посочен в приложението към общите условия.
Съгласно чл. 13.4 от общите условия, ако
в дадения от банката срок картодържателят не е погаси всички свои изискуеми
задължения, банката имала право да блокира картата, да обяви всичките му
задължения за изцяло и предсрочно изискуеми и да прекрати едностранно
договорните си отношения с картодържателя, както и да предприеме действия по
принудителното им събиране по предвидения в закона ред.
В чл. 14 от общите условия били
регламентирани случаите на неизправност на картодържателя. Такива били забавяне
плащането на три поредни минимални погасителни вноски или части от тях; неспазването
на която и да било клауза от договора; предоставянето на неточна декларация или
информация във връзка с издаването на картата; налагането на обща възбрана
и/или започната процедура по принудително изпълнение за вземания, чието
удовлетворяване значително ще намали имотното състояние на картодържателя и способността
му да обслужва предоставения кредит; влошаване на кредитоспособността,
състоятелността и/или правоспособността за договаряне на картодържателя, както
и в случай на лишаване от свобода; ползване на кредита за незаконосъобразни
цели и по начин, различен от уговореното в договора. Във всеки един от тези
посочени случаи банката имала право да спре предоставянето на суми от кредита,
да обяви целия ползван кредит лимит за предсрочно изискуем и да пристъпи към
събирането му по реда, предвиден в общите условия и действащото
законодателство.
Кредитополучателят не бил заплащал на
банката дължимите минимални месечни вноски по кредита, съобразно тяхното
посочване в извлечението от счетоводни книги. Поради това банката-картоиздател обявила
кредита за изцяло предсрочно изискуем на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, за
което била уведомила ответника с покана-уведомление, връчена му чрез частен
съдебен изпълнител лично на 26.07.2018 година.
С оглед всичко така изложено, ищецът депозирал
заявление по реда на чл. 418 от ГПК във връзка с чл. 417 от ГПК, с което е
упражнил правото си по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ да се снабди със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист и образува въз основа на последния изпълнително
дело. Въз основа на същото и в рамките на образуваното пред Айтоския районен
съд заповедно производство по гражданско дело № 888/2018 година по описа на
този съд, на 22.10.2018 година на ищеца бил издаден изпълнителен лист въз
основа на издадена заповед за изпълнение с № 480 от същата дата. На 13.11.2018
година била издадена допълнителна заповед за изпълнение за сумата от 1000 лева
- адвокатски хонорар поради допусната от съда техническа грешка в първата
заповед за изпълнение. Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен
лист било образувано изпълнително дело № 20108000400788/2018 година по описа на
ЧСИ с рег. № 800, с район на действие Бургаския окръжен съд. в регистъра към
Камарата на ЧСИ. След образуване на изпълнителното дело на ответника била
връчена покана за доброволно изпълнение, който след получаването и подал
възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Поради това съдът указал на ищеца да
предяви установителен иск в едномесечен срок от получаването на съобщението за
доказване на вземането си.
С оглед разпоредбата на чл. 367 от ГПК
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея на
ответната по делото страна, като и е указал, че двуседмичен срок може да подаде
писмен отговор и упражни предоставените и с тази правна норма права.
Съобщението, заедно с преписите от посочените книжа е било редовно връчено на
ответника на 05.03.2019 година лично. Същият е депозирал писмено становище по
делото на 05.04.2019 година, т. е. извън рамките на предоставения му
двуседмичен срок, поради което и действието по подаване на отговор не следва да
бъде взето предвид. Поради това именно не следва да бъдат докладвани
изтъкнатите от него доводи и направени възражения, с които е обоснована
неоснователността на предявените против него искове или същият следва да понесе
последиците от неподаването на отговор така, за което е бил надлежно уведомен със
съобщението, получено от него лично.
Съдът намира, че така предявените искови
претенции, по повод на които е образувано настоящото производство с правно
основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл.
422 от ГПК против посочения ответник са допустими, поради което и не
съществува пречка да бъдат разгледани по същество. В тази връзка следва да се
отбележи, че са налице изискуемите от закона процесуални предпоставки и в
частност издадена е била по искане на ищеца заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, в негова полза е бил издаден изпълнителен лист, било е образувано
изпълнително производство. В срока, указан от закона ответникът е направил
възражение против така издадената заповед, във връзка с което на ищеца е било
указано от районния съд, че може да предяви иск в посочения в разпореждането
срок, както и последиците от евентуално неизпълнение. В този едномесечен срок
ищцовото дружество е предявило установителните претенции, предмет на настоящото
търговско дело. Тук е необходимо допълнително да се отбележи, че предявените от
ищеца и поддържани от него претенции са ясни, както и е ясно формулирано
отправеното от него към съда искане и са изложени ясни и конкретни факти, с
които същото е обосновано. Това именно е мотивирало съда да квалифицира същите
като такива с посоченото по-горе правно основание и посочи на страните, че е
сезиран с иск именно с това правно основание. Ясното изложение на фактите,
както бе посочено по-горе, дадената от съда правна квалификация безспорно не
нарушават правото на защита на ответника и същевременно очертават спорните по
делото факти.
С исковата молба и
допълнителната искова молба са представени от ищеца писмени доказателства,
които са допустими и относими към правния спор, поради което и като такива
същите следва да бъдат приети от съда с настоящия му съдебен акт. Последният е
родово и местно подсъден на настоящия съд в съответствие с чл. 365 от ГПК. Към
доказателствения материал следва да бъде приобщено също така и изисканото и
постъпило частно гражданско дело № 888/2018 година по описа на Айтоския районен
съд. С исковата молба ищцовата страна е направила искане да бъде допусната и
извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде отговор
на поставените от нея със същата въпроси. Като насочено към събиране на
относими към заявената защитна позиция от ищцовата страна и допустимо към
възникналия правен спор това доказателствено искане следва да бъде уважено.
Съдът намира, че следва да укаже
на страните, че на основание чл. 154 от ГПК всяка от тях носи доказателствена
тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни
последици. Разпределението на доказателствената тежест следва
непосредствено от приложимата правна норма, както и от изразените от страните
защитни тези в настоящото производство. При предявени искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, каквито са и настоящите, ищцовата страна е тази, която следва
да установи наличието на редовен, действителен договор за издаване на кредитна
карта. Същата следва да установи също така наличието на поето действително
задължение по този договор, сочените от нея условия на същия - размери, срокове
на плащане и други, изпълнение на сочени като поети задължения по тях,
условията за обявяване и настъпване на предсрочна изискуемост на кредитния
лимит, както и надлежно направено уведомление за нейното обявяване на длъжника,
което установяване следва да бъде направено от нея при условията на пълно и
главно доказване.
Ето защо, по изложените
съображения и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л
И :
ПРИЕМА за разглеждане
предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и
адрес на управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано
от Петя Николова Димитрова, Димитър Шумаров и Асен Ягодин чрез процесуалния му
пълномощник със съдебен адрес *** против М.Х.М., ЕГН **********,*** за приемане
за установено по отношение на ответната страна, че дължи на ищцовата сумата от
10201.41 лева, представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда - 18.10.2018 година до окончателното и
плащане; сумата от 28955.54 лева, представляваща договорна лихва /просрочена
лихва за редовна главница/ за периода от 18.04.2010 година до 26.07.2018
година; сумата от 2655.65 лева, представляваща наказателна лихва /наказателна
лихва върху просрочена главница; обезщетение за забава за просрочени плащания/
за периода от 18.04.2010 година до 15.10.2018 година, както и сумата от 2161.54
лева - такси за периода от 18.04.2018 година до 15.10.2018 година, всички те
дължими по договор за издаване на кредитна карта VISA GOLD, за които суми ищецът се е снабдил по частно
гражданско дело № 888/2018 година по описа на Районен съд - Айтос със заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, както и направените в
настоящото и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА приложените към исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, писмени
доказателства.
ПРИЕМА като доказателство
частно гражданско дело № 888/2018 година по описа на Айтоския районен съд.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
въпросите, поставени от ищцовата страна с депозираната от нея искова молба след
депозит от 300 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението за това по сметка на Бургаския окръжен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по така
допуснатата съдебно-икономическа експертиза Даниел Йорданов Хаджиатанасов, на
когото да бъде съобщено за възложената му задача, както и за датата и часа на
съдебното заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане
в открито съдебно заседание на 03.07.2019 година - 14.40 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните по делото, като за ищеца това бъде сторено
на посочения от него в исковата молба съдебен адрес, а за ответника на адреса,
посочен на същото място.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: