РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 13.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четиринадесети март през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7085 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от Г.П.Ц. ЕГН **********,***Х.С.С.“ ЕИК
*********, представлявано от С.П.С., със седалище и адрес на управление ***
/след неприемане за разглеждане на предявени искове с правно основание чл. 8,
ал.1 от ЗАЗ и чл. 16, ал.1 от ЗАЗ/ иск с правно основание чл.28, ал.2 от ЗАЗ
за разваляне на сключения договор № 875/01.02.2008 г., ведно с анекса към него
и договор № 3803/02.03.2005 г., ведно с двата анекса към него. Твърди се в исковата молба, че на 10.12.2007 г., ищецът подписал пълномощно, с което упълномощил С.П.С. да
го представлява при делба на наследствените му имоти - ниви, както и да сключва
договори за аренда. Излага, че в пълномощното било поставено едно изключение -
при условията че се договори с него арендния срок и арендното плащане. Излага,
че именно такава е била неговата воля – упълномощеното лице предварително да
уговори с него при какви условия ще сключи арендния договор, като даде след това изричното съгласие относно арендния
срок и арендното плащане. Твърди, че въз основа на предоставеното от него
пълномощно С. С. е сключила договор по
ЗАЗ сама със себе си, в качеството на едноличен собственик на ЕТ „Х.- С.С.“.
Сочи, че през 2015 г., когато привършвал срокът на договора с № 3803/02.03.2005
г. и договор с № 875/01.02.2008 г., устно заявил на С. С., че занапред ще си
работи сам своите земи. Навежда доводи, че упълномощеното лице не е спазило
тази устна договорка, като вместо това е сключила анекси към двата договора,
със срок на действие до 2025 г. Счита, че по този начин двата договора стават
със срокове по-големи от 10 години и на основание чл.28, ал.2 от ЗА следва да
бъдат развалени. Навежда и доводи, че упълномощеното от него лице С.,
сключвайки анексите към договорите не се е допитала до него за срока и цената,
каквито са били условията поставени в пълномощното. Сочи, че е налице
заобикаляне в закона, тъй като в договорите е записана една сума за арендно
плащане, а на практика се извършва друга сума като плащане. Твърди, че
сключените от пълномощника му договори са неизгодни за него, тъй като в тях е
записана една цена, а на практика се плаща друга по – висока цена. Навежда доводи,
че е внесъл в деловодството на фирмата заявление за прекратяване на договорите
под № 48 от 21.07.2016 година. Излага, че в отговор на това негово заявление
бил поканен на разговор от адвокат Илиян Цветанов, на който разговор станало ясно, че ответника не
желае да се прекратят сключените договори. Сочи, че на внесъл уведомление под
№54 от 04.08.2016 година, с което уведомил С.С. за този изричен отговор, като в
следващите 30 дни не постъпило никакво възражение от С.С. по отношение твърдението,
че адвокатът й е направил изричен отказ по неговото заявление.Твърди и, че
не е получил арендните вноски за наетата и арендована земя от ответника за
2015/2016 и 2016/2017 селско-стопански години. Поради изложеното моли съда да
уважи предявените искове.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск. В нарочна писмена защита моли съда да уважи
предявените искове. Навежда доводи, че ищецът е упълномощил С.П.С. в качеството
си на ЕТ, а не самото физическо лице. Сочи, че всички анекси са сключени от
името на физическото лице, което не е било упълномощено от него, поради което
счита, че сключените от нея анекси са без представителна власт, което не е
потвърдена от упълномощителя. Отделно от това навежда доводи, че сключените анекси са и сключени от
упълномощеното лице извън пределите на представителната й власт дадени с
пълномощно от 10.12.2007 г., в което е записано, че предварително с упълномощителя
следва да се уговори срока на арендния договор и арендното плащане. Навежда и
доводи, че с Анекс не може да се увеличава срока на арендния договор, както и,
че сключените анекси не са самостоятелни договори, а са продължение на вече
съществуващите. Счита, че предявеният насрещен иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че искът по чл.28, ал.2 от ЗАЗ е
недопустим, тъй като се претендира разваляне на Договор за аренда от 02.03.2005
г., вписан в СВ с акт №85, том 7, вх. рег. 3803 и Договор за аренда от
29.01.2008г., вписан в СВ с акт №15, том 2, вх. рег. 875, продължени при усл.
на чл.18 от ЗАЗ за срок от 10 години /от 2015 г. до 2025 г./ съответно с Анекс
от 07.04.2015 г., вписан в СВ с акт №114, том 7, вх. рег. 1918 и Анекс от
25.03.2015 г., вписан в СВ с акт №150, том 6, дело 1655/15, вх. рег. 4573.
Твърди, че по своята правна същност юридическият факт на продължаването на
арендния договор е приравнен на сключването на нов договор между същите страни,
а не на изменение на съществуващия такъв и тъй като с процесиите анекси срокът
на двата договора продължен с 10 години, то са налице два нови договора за
аренда с 10 годишен срок. Поради изложеното счита, че развалянето им следва да
стане извънсъдебно съгл. чл.28. ал.2 от ЗАЗ поради съдебното им разваляне е
недопустимо. Отделно от това оспорва искът по чл.8, ал.1 от ЗАЗ по основание и
размер, а искът по чл.28, ал.2 от ЗАЗ като недопустим, а по същество и по
основание. По отношение на претендираната от ищеца рента за стопанските
2015/2016 г. и 2016/2017 г. сочи, че изложените обстоятелства и претендираната
сума не съответстват на уговорките, заложени в процесния договор за аренда.
Сочи, че несъответствията се изразяват в следното: по Договор за аренда от
02.03.2005г. – общо арендованата площ е в размер на 15.422 дка, като дължима
рента за стоп. 2015/2016 г. и 2016/2017 г. съгл. Анекса от 21.04.2015 г. - 30
лв./дка или общо дължима годишна рента за двете стопански години е в размер на
925.32 лв. Излага, че по Договор за аренда от 29.01.2008 г. общо арендована
площ – 7,934 дка, като дължима рента за стоп. 2015/2016 г. и 2016/2017 г. съгл.
Анекс от 25.03.2015 г. е 30 лв. на декар
или общо за двете стопански години - 476,04 лв. Сочи, че уговорената с анексите
от 21.04.2015 г. и 25.03.2015 г. рента по двата процесии договора не е изменяна
от страните по реда на чл.16 от ЗАЗ, поради което счита, че дължимата от него
рента по тези договори за стоп. 2015/2016 г. и 2016/2017 г. е общо 1 401,36 лв.
за обща арендовата площ от 23,356 дка, а не 4 600 лв. Твърди и, че ищецът не се
е съобразил, че ответника има насрещно парично вземане към него в размер на 5
884.24 лева, получено от него без основание, поради което и подлежи на връщане при
условията на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Навежда доводи, че двете
насрещни вземания са компенсируеми при усл. на чл.103 и сл. от ЗЗД с
погасителен ефект за по-малкото вземане на ищеца, за което предявява и насрещен
иск. Навежда и доводи, че с депозираното уточнение от 23.10.2017 г. ответникът
е предявил нов иск за изменение на
арендните договори, каквото действие е недопустимо, тъй като след
предявяване на иска ответникът може да поясни или допълни исковата си молба, но
не и да предявява нови искове. По отношение на иска по чл.28, ал.1 от ЗАЗ
твърди, че няма забавяния в плащанията, тъй като претендираното вземане се
погасява чрез прихващането с насрещното вземане на ответника. Независимо от
възражението за недопустимост на иска по чл.28, ал.1 от ЗАЗ поради ограниченото
на чл.28, ал.2 от ЗАЗ счита същият по същество за неоснователен, тъй като не е
налице забавяне на плащането на арендните вноски. Поради изложеното моли съда
да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
В дадения от съда срок ответникът
депозира и насрещна искова молба с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ищецът по първоначалнния иск да заплати на
ответника по първоначалния иск сумата 4 914,75
лева / като получена без основание съгл. РКО от 19.07.2011 г., 26.11.2011 г.,
29.09.2012 г., 03.08.2013 г., 15.11.2013 г. 06.08.2014 г., 03.112014 г, и 11.09.2015 г„ ведно със
законната лихва за периода от предявяване на иска до окончателното заплащане на
сумата. В проведеното по делото о.с.з.
на 27.02.2018 г. процесуалният представител на ответника е направил уточнение,
че предявения насрещен иск е предявен в условията на евентуалност, ако съдът
разгледа исковете с правно основание чл.8 и чл.16 от ЗАЗ. Сочи, че ако остане
за разглеждане само иска с правно основание чл.28, ал.2 от ЗАЗ насрещният иск
няма как да бъде обвързан с него. Твърди се в насрещната искова молба, че между страните
по делото има три арендни правоотношения, а именно: договор за аренда от
02.03.2005 г., вписан в СВ с акт №85, том 7, вх. рег. 3803 за имот с площ
17,934 дка; договор за аренда от 29.01.2008 г, вписан в СВ с акт №15, том 2,
вх. рег. 875 за имот с площ 15,422 дка; договор за аренда от 18.09.2006 г.
вписан в СВ с акт № 16322/20,09.2006 г. за имот с площ от 13.226 дка. Сочи, че
общата площ на арендованите имоти по тези три договора е 46,582 дка., а за
стопанската 2016/2017 г. е 33,356 дка, тъй като през тази стопанска година
ищецът е продал имота с площ от 13.226
дка по третия договор. Излага, че съобразно уговорената в договорите и анексите
за тяхното продължаване рента вземанията на ищеца за периода стоп. 2010 г./2011
г. вкл. - 2016 г./2017 г. вкл. са както следва: за стоп. 2010/2011 г,-428 лв.;
за стоп. 2011/2012 г. - 552,35 лв.; за стоп. 2012/2013 г. -644,93 лв.; за стоп.
2013/2014 г. - 644,93 лв.; за стоп. 2014/2015 г. - 644,93 лв.; за стоп.
2015/2016 г, - 644,93 лв.;за стоп. 2016/2017 г. - 1 000,68 лв. като за тази
стопанска година ищецът има право да получава рента за 33,356 дка, тъй като е
продал имота от 13,226 дка, предмет на договор за аренда от 18.09.2006 г.,
вписан в СВ с акт № 16322/20.09.2006 г. Твърди, че за стоп. 2010 г./2011 г.
вкл. – 2016/2017 г. вкл. Г.Ц. е получил от ЕТ “Х.- С.С.” следните суми: За
стоп. 2010/2011 г. -1122 лв., като получената сума е в повече от дължимото със
694 лв.; за стоп. 2011/2012 г. -1 397 лв., като получената сума е в повече от
дължимото с 752,07 лв.; за стоп. 2012/2013 г. -1 444 лв, като получената сума е
в повече от дължимото с 799,07 лв.; за стоп. 2013/2014 г. -1863,28 лв., като
получената сума е в повече от дължимото с 1 218,35 лв.; за стоп. 2014/2015 г.,
-2 096,19 лв., като получената сума е в повече от дължимото с 1 451,26 лв.; за
стоп. 2015/2016 г. - Няма получена сума, тъй като задължението е погасено чрез
прихващане при усл. на чл.103 от ЗЗД; За стоп. 2016/2017 г. - Няма получена
сума, като задължението е погасено чрез прихващане при усл. на чл.103 от ЗЗД.
Сочи, че плащанията са отразени с разходни касови ордери /РКО/ от 26.11.2011
г., 29.09.2012 г., 15.11.2013 г., 06.08.2014 г, 03.11.2014 г. и 11.09.2015 г.
Излага, че между страните няма други правоотношения, които да оправдаят такова
надплащане, като по тази причина сумата от 4 914,75 лв. се явява получена от
ищеца по първоначалния иск без правно основание, поради което счита, че следва
да бъде върната от него при условията на чл.55, ал.1 предл. първо от ЗЗД.
Излага, че ответникът продължава да задържа получената без основание сума от 4
914.75 лв. и отказва да я върне на ЕТ "Х.- С.С." и до настоящия
момент. Твърди, че с изявление изх. № 62/25.11.2016 г. ЕТ "Х.- С.С."
е извършила при усл. на чл.103 и сл., от ЗЗД извънсъдебно прихващане на
насрещното си вземане за неоснователно обогатяване с претендираните непогасени
по давност вземания на ищеца за рента за стопанските 2015/2016 г. Сочи, че
изявлението е получено от ищеца на 01.12.2016 г. Сочи и, че освен това между
двете процесни насрещни вземания може да стане и съдебно прихващане съгл.
чл.211, ал.1 от ГПК. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да
извърши съдебна компенсация между вземанията по главния иск и насрещния иск и
му присъди разликата ведно със законната лихва за периода от предявяване на
иска до окончателното заплащане на сумата. Претендира и присъждането на
сторените по делото разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
моли съда да отхвърли предявения иск. Твърди, че сключените договори и анексите
са в рамките на представителната власт, дадена от ищеца. По отношение на
насрещния иск сочи, че ответникът не е оспорил, че е получил сумите, в повече
отколкото е уговорено в арендния договор. Поради изложеното моли съда да
отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
В нарочни писмени бележки моли
съда да отхвърли предявения иск. Твърди на първо място, че същият е недопустим,
като навежда идентични доводи с тези застъпени в отговора на исковата молба.
Отделно от това счита, че предявеният иск е неоснователен. Излага, че
изложеното от ищеца основание за разваляне на договора не е такова по чл.28 от
ЗАЗ, а е основание за водене на иск по чл.39 и чл.40 от ЗЗД. Сочи и, че в
представеното по делото пълномощно никъде не е записано, че условията на
арендния договор следва да се договорят първо с упълномощителя. Твърди, че в
процесното пълномощно не е посочен срок на договора и размер на арендните
плащания, които следва да се договорят от упълномощения. Излага и, че по делото
не са представени доказателства, че при сключване на договора за аренда ответникът
се е споразумял във вреда на ищеца. Навежда доводи и, че ЕТ не е самостоятелен
правен субект, различен от физическото лице, поради което счита не е налице
разлика в упълномощеното лице и лицето, подписало анексите. Моли съда да уважи
предявения насрещен иск, доколкото ответникът по него не е оспорил, че е
получил суми в повече отколкото му са дължими. Претендира присъждането на
разноски.
В дадения от съда срок ответникът
по насрещния иск е депозирал отговор на същия. Моли съда да обяви процесните арендни договори и
анексите към тях за нищожни, поради съществени пороци по сключването им,
заобикаляне на закона и измама. Твърди, че по реда на чл.55 ЗЗД не може да иска
връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. Излага, че
е налице такова плащане. Твърди, че процесните договори са нищожни поради:
грубо нарушаване на добрите нрави и
етични норми /чл. 40 от ЗЗД/, за което развива подробни съображения, посочени и
в исковата молба. Сочи, че не е налице надплащане, тъй като са настъпили
условия по гл.У-та, член 1-ви от
договора и съгласно Член 16, ал. 1 от ЗАЗ, които ответникът по първоначалния
иск е предприел да изплати на ищеца и не само на него, което обаче не е
отразено и вписано като едно задължение на юридическото лице Ет „Х.-С.С.“,
а било сторено с умисъл и с цел,
нарушавайки добрите нрави по договарянето по делегираните от него права на С.С.
относно негово пълномощно по представителност. Навежда доводи, че е налице и
измама, тъй като с изплащането на арендните вноски през годините ищецът по
насрещния иск е поддържала измамното усещане у него, че плащанията са по
законните обстоятелства на дължимото, като арендно плащане, съответстващо на
член 16, ал. 1 от ЗАЗ и член 1 в глава У-та от
процесните договори. Твърди, че измамно положение се разкрива в
настоящия момент, след като във писмена форма, пред държавен орган ищецът по
насрещния иск претендира, че е надплатил със съответната сума арендното
плащане, а не го счита за едно свое морално задължение, един свой нравствен
дълг. Поради изложеното моли съда да
отхвърли предявения иск и на основание чл. 212 от ГПК да се произнесе в
решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено
правоотношение и обяви на основание чл. 26 от ЗЗД и следващите го, договорите,
сключени между него и Ет „Х.-С.С.“ с № 3803/02.03.2005 година с двата анекса
към него и с № 875/01.02.2008 год. с анекса към него за недействителни.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от
приложеното по делото пълномощно, че ищецът е упълномощил С.П.С. да сключи от
негово име договор за аренда на земеделски земи, находящи се в землището на с.
Горна Митрополия, при условие, че се уговори срок на арендния договор и арендно
плащане.
От приобщения по делото Договор
за аренда, сключен на 02.03.2005 г., се установява, че ищецът по делото е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване, притежаваните от
него земеделски земи за срок от 02.03.2005 г. до 02.03.2010 г. и с арендно
плащане в размер на 7 лева на декар.
По делото е приобщен и
Анекс към Договор за аренда на земеделска земя №3803/02.03.2005 г. от
08.07.2009 г., от който се установява, че страните по делото са се договорили
срокът на договора да се промени, като същият се удължи, считано от 02.03.2010
г. до 01.10.2015 г. и с арендно плащане в размер на 15 лева на декар.
Видно е от приложения по
делото Анекс към Договор за аренда на земеделска земя №3803/02.03.2005 г. от
07.04.2015 г., че страните по делото са се договорили срокът на договора да се
промени, като същият се удължи, считано от 01.10.2015 г. до 01.10.2025 г. арендно
плащане в размер на 30 лева на декар.
Установява се от
приложения по делото Договор за аренда, сключен на 29.01.2008 г., че ищецът по
делото е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване,
притежаваните от него земеделски земи за срок от 29.01.2008 г. до 01.10.2015 г.
с арендно плащане в размер на 12 лева на декар.
Видно е от приложения по
делото Анекс към Договор за аренда на земеделска земя №875/01.08.2008 г. от
25.03.2015 г., че страните по делото са се договорили срокът на договора да се
промени, като същият се удължи, считано от 01.10.2015 г. до 01.10.2025 г. и с арендно
плащане в размер на 30 лева на декар.
Установява се от
приложеното по делото заявление с вх. №48/21.07.2016 г., че ищецът по делото е
уведомил ответника, че прекратява сключените между тях договори и анексите към
тях, както и, че оттегля даденото пълномощно.
От представеното по делото
Уведомление от Г.П.Ц. с вх. №54/04.08.2016 г. се установява, че същият е
декларирал,че е получил изричен отказ от „господин Цветанов“ на изпратеното от
него предходно уведомление.
По делото са приобщени и
шест броя РКО за заплащани от ответника по първоначалния иск в полза на ищеца
суми за арендованата земя.
Установява се от
приложеното по делото изявление за прихващане, изпратено от ответника, че
същият прихваща недължимо платената сума от 11.09.2015 г. с насрещното си
задължение да заплати рента за стопанската 2015/2016 г.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.28
ЗАЗ.
С определение в о.с.з. от 27 .02.2018
г. съдът не е приел за разглеждане депозираните в уточнението на исковата молба
искове по чл.8 и чл.16 от ЗАЗ. В същото съдебно заседание процесуалният
представител на ответника е направил уточнение, че предявения насрещен иск е
предявен в условията на евентуалност, ако съдът разгледа исковете с правно
основание чл.8 и чл.16 от ЗАЗ. Доколкото съдът не е приел за разглеждане същите
и с оглед изявлението на процесуалния представител на ответника съдът счита, че
не следва да се произнася по предявения в условията на евентуалност насрещен
иск.
Спорно по делото на първо място е дали със сключването на процесните
договори за аренда се продължава същият т.е., че е сключен за срок по – дълъг
от 10 години или са налице отделни договори. В глава ІІІ
на ЗАЗ – чл.
16, чл.
17 и чл.
18 - са регламентирани предпоставките и реда за изменение на договора за
аренда в земеделието. Разпоредбата на чл.
18, ал.1 ЗАЗ предвижда изрично, че продължаването на арендния договор се
извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в
службите по вписвания и регистъра на съответната ОСЗ. Чл.
18, ал.2 от ЗАЗ сочи, че предложението за продължаване на договора следва
да се отправи най – късно до изтичане на деветия месец на стопанската година,
предхождаща прекратяването на договора за аренда. Съдебната практика приема, че
така въведените от законодателя изисквания за наличие на предложение и срок за
отправяне на същото, както и за формата и вписванията, водят до извод, че по
своята правна същност юридическия факт на продължаването на арендния договор е
приравнен на сключването на нов договор между същите страни, а не на изменение
на съществуващия такъв /в този смисъл решение № 412 от 30.09.2016 г. на ПлОС по
в.гр.д.№ 602 от 2016 г./. Независимо, че чл.
16, ал.1, изречение 2 от ЗАЗ забранява изменение на договора за аренда по
отношение на срока, съдът намира, че релевантно за извод относно това дали
анексът представлява изменение на договора или представлява нов договор е
съдържанието на самия анекс. Доколкото и в двата анекса се касае не само за
удължаване на срок, а и за промяна на арендното плащане, което обаче се променя
не за период, в който вече съществува договор за аренда, а само за период, в
който срока на договора се продължава, съдът намира, че всеки един анекс
представлява нов договор, а не изменение на стария, тъй като не променя
параметри, уговорени в съществуващия към момента на сключване на анекса договор
за аренда, а уговаря такива само за бъдещия нов срок. Поради горното, и на
основание чл.
18 от ЗАЗ, съдът приема, че анексите от 07.04.2015 г и от 25.03.2015 г. са
сключени в рамките на предходната стопанска година, преди изтичането на деветия
месец, и представляват сключване на нов, отделен договор за аренда, като
продължение на предходния. Тези изводи на съда сочат, че по делото са
представени отделни договора за аренда, сключени за период по-кратък от 10 стопански
години, поради което искането за разваляне на тези договори по съдебен ред се
явява недопустимо, по арг. на обратното от чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ, поради което
производството следва да бъде прекратено.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че за
ищеца съществува възможност извънсъдебно да прекрати сключените договори за
аренда при наличие на предпоставките на чл.27-чл. 29 ЗАЗ. За извънсъдебното
разваляне на сключените договори ищецът е предприел действия, но не е завършил
процедурата по развалянето им.
С оглед изхода на спора, съдът счита, че ищецът следва да бъде осъден
на основание чл.
78, ал.3 от ГПК да заплати в полза на ответника направени по делото
разноски за разглеждане на един иск в размер на 600 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №7085/2017 г. по описа па ПлРС по
предявения иск с правно основание чл.28, ал.2 във вр. с чл.27,
ал.1, т.2 от ЗАЗ за разваляне по съдебен ред на договор № 875/01.02.2008 г., ведно с анекса към него и договор № 3803/02.03.2005
г., ведно с двата анекса към него, сключен между Г.П.Ц. ЕГН **********,***-С.С.“ с ЕИК 12027616 със седалище и адрес на
управление ***, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА Г.П.Ц. ЕГН **********,*** да заплати на ЕТ „Хелга-С.С.“ с ЕИК 12027616 със седалище и адрес на
управление ***, сторените по делото
разноски в общ размер на размер на 600 /шестстотин
лева/, на основание чл.78, ал.3 от ГПК Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: