РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. ХАСКОВО, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря С. Г. Д.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20225600500575 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК
Обжалваното решение
С решение №260051/27.V.2022 г.постановено по гр.дело №3066/2020 г.
състав на Районен съд-Хасково обявява за недействителен по отношение на
Национална агенция за приходите, БУЛСТАТ *********, с адрес - гр.София,
район „Оборище", бул. "Княз Дондуков" № 52, Договор за покупко-продажба
на недвижим имот, сключен на 28.12.2016г. между „Уйлтош" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.*** - продавач
и „ТМТ 2015" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
-с.***, Област Хасково, местност ***, имот № *** -купувач, обективирана в
Нотариален акт № 167, том 1, рег. № 3587, дело № 123/2016г. по описа на
Нотариус Десислава Славейкова, рег. № 698, с който „Уйлтош" ЕООД
продава на „ТМТ 2015" ЕООД недвижим имот, представляващ Нива с площ
от 1.998 дка - имот №***, начин на трайно ползване - жил. територия,
находяща се в землището на с.***, Общ.***, Обл.Хасково, местност ***, при
граници и съседи: имот № 227025 - нива на Н.Т.Д., имот № 227029 - нива на
наел. на А.Т.А., имот № 000619 - полски път на Община ***, имот № 227027 -
нива на наел. на А.Й.Ж.
С решението се осъжда „Уйлтош" ЕООД, ЕИК *********, със
1
седалище и адрес на управление - гр.София, ул.*** и „ТМТ 2015" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - с.***, Област Хасково,
местност ***, имот №***, да заплатят на Национална агенция за приходите,
БУЛСТАТ *********, с адрес - гр.София, район „Оборище", бул. "Княз
Дондуков" № 52, направените по делото разноски в размер на 565 лева,
представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
С решението се осъжда „Уйлтош" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - гр.София, ул.*** и „ТМТ 2015" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - с.***, Област Хасково,
местност ***, имот № ***, да заплатят по сметка на Районен съд-Хасково
държавна такса в размер на 50 лева.
Обстоятелства по въззива
„ТМТ 2015" ЕООД са останали недоволни от постановеното
решение,поради което го обжалват като неправилно и незаконосъобразно с
искане същото да бъде отменено и предявената претенция по чл.135 от ЗЗД
бъде отхвърлена като неоснователна.
Постановеното съдебно решение било постановено по недопустим
иск,тъй-като сключване на сделката 28.ХII.2016 г. между двете дружества не
съществувало ликвидно и изискуемо публично вземане на НАП.Посочения
ревизионен акт от 2018 г. не бил влязъл в сила къз тази дата,а и въззивникът
не бил уведомен за наличието на ликвидни и изискуеми вземания на НАП.В
тази насока и изводите на първата инстанция били необосновани.
При сключване на процесната сделка не били налице и условията по
чл.135 от ЗЗД за обявяване на същата за недействителна-неплатени публични
задължения,намаляване имуществото на дружеството и знание за това от
страните по покупко-продажбата.
Същевременно приетото от заключение на вещото лице относно
оценката на недвижимия имот сочело завишена цена на същия,която не
кореспондирала с реалната такава.
Не било налице и намаляване имуществото на жалбоподателя с
процесната сделка,тъй-като срещу транслирането на имота то получило
пазарната му цена от 4 795.20 лева,още повече,че към момента на сделката-
28.ХII.2016 г. стойността на публичните задължения възлизали на 313.49 лева.
Национална агенция за приходите представя отговор на въззивната
жалба,като намира същата неоснователна,а решението правилно и
законосъобразно.
Чл.135 от ЗЗД не изисквал да е налице ликвидно и установено
вземане,респ. с влязъл в сила ревизионен акт,за да е налице увреждаща
сделка,водеща до намаляване имуществото на длъжника. В случая
задълженията на последния по отношение на НАП били възникнали преди
покупко-продажбата на недвижимия имот.
Въззивникът извежда и че били налице всички елементи от хипотезата
на чл.135 от ЗЗД.Продажбата на актив от длъжника при налични публични
задължения не сочела намерение за осигуряване на средства за погасяване на
същите,а намерение за увреждане на кредитора.Още повече,че продажбата
била извършена,предвид неоспореното заключение на оценителната
2
експертиза,на цена по-ниска от пазарната и между свързани лица по §1 от
ДРТЗ.
„Уилтош“ ЕООД не ангажира становище по делото.
Правни съображения
Предметът на въззивната проверка,очертан съобразно изложеното във
въззивната жалба като обстоятелства,доводи и искане, обхваща правилността
на първоинстанционното решение относно прилагане на относимия закон.
Въззивникът не поставя за разглеждане валидността и допустимостта на
съдебния акт на районния съд.Посоченото от въззивникът относно
недопустимостта на предявения иск,изведена от липсата на предпоставките
по чл.135 от ЗЗД,касае всъщност основателността на същия.
При извършената служебна проверка в рамките на чл.269 от ГПК на
последните две категории,въззивната инстанция не установи основания за
ревизия на акта в подобна насока.Въззивникът е активно легитимиран да
предяви процесната въззивна жалба ,тъй-като е адресат на негативно за него
решение,предвид уважаването на предявения от НАП конститувен иск с
правно основание чл.135 от ЗЗД.
По този иск ищецът твърди съществуването на и иска упражняване на
свое потестативно право по отношение на посочената транслативна сделка-
да се обяви за относително недействителна спрямо него,тъй-като съставлява
съзнателни действия ,целящи неговото увреждане в имуществен план.
Съобразно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на вземанията на кредиторите му.Последните могат да бъдат
увредени,като длъжникът не упражнява свои имуществени права,които водят
до нарастване на имущественото му или когато същият съзнателно,по-
какъвто и да е начин предприеме действия по намаляване на това имущество
или създава затруднения по осребряването му.В първия случай
обезпечителната функцията по чл.133 от ЗЗД се осъществява чрез
суброгиране на кредитора в правата на длъжника за да извърши
необходимите действия по упражняване на тези имуществени права,,във
втория случай-чрез предявяване на иск за обявяване на разпоредителните
сделки с имущество от страна на длъжника за относително недействителни
спрямо засегнатия кредитор.И двата подхода целят връщане на имуществото
на длъжника в неговия пълен обем преди действията,респ. бездействията
му,чрез които същото е намалено,за да може да се осъществи в пълнота
чл.133 от ЗЗД.
Безспорно по делото е,че имуществото на „Уилтош“ ЕООД преди
процесната сделка обхваща и въпросната нива,обект на продажбата,предмет
на иска.
В производството пред първата инстанция е установена по надлежен ред
относимата и необходима фактическа обстановка въз основа на която Районен
съд-Хасково е изградил адекватни правни изводи и е разпоредил
законосъобразни правни последици.В този смисъл представената въззивна
жалба и изложените с нея доводи остават неоснователни.
Производството пред районния съд е проява на твърдяното субективно
право на кредитор,който защитава интересите си чрез дадената му от закона
възможност да иска отмяна на разпоредителни действия на длъжниците си с
3
тяхното имущество,което служи за общо обезпечение на задълженията им по
чл.133 от ЗЗД,както се посочипо-горе.Безспорно изложените доводи в
исковата молба касаят хипотезата на чл.135 от ЗЗД,както правилно е
определил квалификацията на иска и РС-Хасково.Очертания там сложен
фактически състав подлежи на доказване от кредитора в процесуалното му
качество на ищец.В негова доказателствена тежест е несъмнено да установи
всеки един елемент от хипотезата на тази законова норма,за да постигне
целената промяна в правния мир с предявената искова молба.
Хипотезата на претенцията по чл.135 от ЗЗД изисква кумулативното
наличие на длъжник,кредитор,вземане,възникнало преди разпоредително
действие от страна на длъжника извършено с цел увреждане на кредитора.
Безспорно е установено,че ищецът в качеството си на държавен орган по
приходите е кредитор на ответника относно негови публични задължения.За
целта на конститувния иск по чл.135 от ЗЗД вземанията на кредитора не
следва да се установени с нарочен съдебен или административен акт,нито пък
да са изискуеми,тъй-като търсения резултат на този иск е за препятстване
недобросъвестния длъжник да намали възможностите си или да се лиши от
възможност за удовлетворяване на кредитора-ищец по иска.Като цяло
същината на тази претенция има обезпечителна функция в полза на кредитора
спрямо недобросъвестния длъжник.Неслучайно чл.133,134 и чл.135 от ЗЗД са
в Глава VII на закона „Обезпечения на вземанията“.Поради това и не е
необходимо вземането да е изискуемо или установено от държавен орган или
спогодба,тъй-като може да се намали и имущество на длъжник по
вземане,което не е установено чрез нарочен акт или не е изискуемо.
Съобразно приетите пред първата инстанция доказателства ответното
дружество „Уилтош“ ЕООД дължи на ищеца сумата от 112 971.71 лева за
данък добавена стойност,корпоративен данък по годишни данъчни
декларации по чл.92 ал.I от ЗКПО,осигурителни вноски за фондовете на
ДОО,вноски по допълнително задължително пенсионно осигуряване,вноски
по здравно осигуряване за фонд „Гарантирани вземания на работници и
служители“ и дължими данък по чл.42 от ЗДДФЛ за лицата ,наети по трудови
правоотношения. Въпросните задължения са обект на нарочни
формализирани и изискуеми по закон волеизявления на това дружество под
формата на приетите като доказателства декларации обр.6, представени пред
приходната адвинистрация,като първата е е за времето от 01.I.2014 г. до
31.ХII.2014 г.а последващите са за периода от 01.ХII.2015 г. до 18.ХI.2016 г.
В случая самото дружество „Уилтош“ ЕООД чрез тези си действия не
оспорва наличието на вземанията на ищеца от публичен ред,които са
задължителни за погасяване за съответните периоди.
По отношение на така изведените вземания данъчната администрация
образува и изпълнително дело №**********/2015 г. на ТДНАП-Пловдив
против това дружество.В хода на същото е осъществено и разпределение на
постъпили суми от този длъжник съответно на 28.IХ.2016 г.,09.VIII.2016
г.,06.ХI.2015 г.,15.VII.2015 г. и т.н.,така и съобщения за доброволно
изпълнение до длъжника от 26.III.2015 г. и 30.IV.2015 г.,вкл. е издадено и
постановление за налагане на обезпечителни мерки от 26.III.2015 г.
Предвид изложеното безспорно е,че към момента на осъществената
сделка по покупко-продажба на въпросната недвижимост от „Уилтош“ ООД
на „ТМТ 2015" ЕООД са били налични обективно публични задължения на
отчуждителя,за които същият имал знание.Следва да си посочи и че
4
представения ревизионен акт от 03.V.2018 г. установява вземанията на НАП
от „Уилтош“ ЕООД,които са за периода 01.I.2015 г. до 31.ХII.2016 г. ,като
против този административен акт няма преприети действия от страна на
дружеството по неговото оспорване.Ето защо несъмнено е установено,че
ищецът е кредитор на това дружество за публични вземания,които са налични
към момента на процесната сделка..
Въпреки това на 28.ХII.2016 г. „Уилтош“ ЕООД продава на „ТМТ
2015“ ЕООД недвижим имот-нива от 1.998 дка,имот №***,землището на
с.***,община ***,местност *** за сумата от 4795.20 лева с нотариален акт
№167/28.ХII.2016 г. на нотариус Десилава Славейкова,рег.№698 на НК. Тази
покупко-продажба съставлява увреждаща сделка по смисъла на чл.135 от
ЗЗД,тъй-като цели намаляване на имуществото на длъжника и пречи на
удовлетворяването на кредитора,тъй-като е в размер с чл.133 от ЗЗД.
Посочената недвижимост е продадена на цена под пазарната към момента
на осъществяване на сделката.Съобразно приетото заключение на вещото
лице по неоспорената от страните пред първата инстанция оценителна
експертиза към 28.ХII.2016 г. стойността на нивата възлиза на 12 500 лева,а
към изготвяне на заключението-14 785 лева.Тези стойности са значително по-
високи от продажната цена по процесния договор.По този начин би се
осуетило или затруднило осъществяването правата на кредитора спрямо
длъжника.Процесната сделка постига именно това,тъй-като съставлява
намаляване имуществото на длъжника.
Следва да се посочи в тази насока и че дали има разлика или не
между продажната цена на недвижимия имот, предмет на атакуваната
разпоредителна сделка, и средната пазарна цена на такъв имот не е
правнорелевантно в производството по чл.135 от ЗЗД,тъй-като е
недопустимо длъжникът да избира върху какво да се насочи принудителното
изпълнение. Увреждане на кредитора по смисъла на чл.135, ал.I ЗЗД е налице
и ако не е доказано съществуването на разлика между продажната цена на
недвижимия имот, предмет на атакуваната разпоредителна сделка, и средната
пазарна цена на такъв имот-Решение № 149/12.11.2013 г по т.д. № 422/2012
г.Следва да се съобрзи и че от момента на извършване на отчуждителната
сделка с вещта до осъществяване на принудително изпълнение от кредитора,
в длъжниковото имущество могат да настъпят промени, в резултат на които
получената сума от продажбата да не е налице и следователно да не може да
служи за удовлетворение на кредитора. Това затруднение удовлетворението
на кредитора е налице и при продажба на имот срещу получена стойност. В
същото решение изрично е посочено,че възражението, че длъжникът
разполага и с друго имущество, извън разпореденото, или че получената
насрещна престация е равностойна на цената на недвижимия имот не е
основание да се приеме, че не е налице увреждане. Противното би означавало
при недобросъвестност на длъжника, да му се предостави възможност за
избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудително
изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага разполагането с
инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника,
поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното
финансово състояние на длъжника или разликата между продажната и
действителната цена и само, когато длъжникът не разполага с друго
имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл. 135
ЗЗД. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията
между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по
5
времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на
разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на чл. 133 ЗЗД е
служело за общо удовлетворение на кредитора.
Процесната прехвълителна сделка е сключена между продавача
„Уилтош“ ЕООД и купувача „ТМТ 2015“ ЕООД.Двете дружества се
представляват от А.Д.М.,който е управител е на двете. Двете дружества
следователно към момента на извършване на тази покупко-продажба имат за
управител едно и също лице.Предвид на това и двете страни по тази сделка са
знаели за увреждането по смисъла на чл.135 от ЗЗД.Същите са юридически
лица с един и същи управител,следователно са свързани лица по §1 от
ДРТЗ,което се вмества в хипотезата на чл.135 ал.II от ЗЗД.Налице е
презумпцията,че това знание за особената цел на договора за увреждане на
кредитора в тези случаи се предполага до доказване на противното.По делото
същата е останала необорена.Всеки един от контрахентите по договора е
съзнавал по време на извършването му, че с него ощетява кредитора на
прехвърлителя, създава или увеличава неплатежоспособност или затруднява
удовлетворяването му. Съобразно Решение № 93 от 28.07.2017 г. по т. д. №
638/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. длъжникът винаги знае за увреждането, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото
вземане.Чл.135 ал.II от ЗЗД обхваща и юридическите лица,доколкото те
действат чрез волеизявления на физически лица,които са техни
управители.Поради това описаната близост в нормата обхваща и съответните
физически лица от състава на юридическите лица,които формират волята им
по отношение на съответната сделка. За да е налице знание за увреждане, е
достатъчно на купувача да са известни обстоятелствата, от които произтича
вземането на кредитора спрямо продавача.В тази насока Решение № 13 от
19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2014 г., IV г. о., ГКВ случая,както се
посочи по-горе физическото лице А.М. е управител и на двете
дружества,което очевидно извежда знание за процесното
увреждане,съобразно предписанията на чл.135 ал.II от ЗЗД.
Поради изложеното се налага извода,че предявеният конститутивен
иск по чл.135 от ЗЗД е основателен и съставлява проява на налично
потестативно право на ищеца по отношение на ответниците за сключената
между тях покупко продажба на недвижим имот чрез нотариален акт
№167/28.ХII.2016 г. на нотариус Десилава Славейкова,рег.№698 на
НК..Поради това същата съставлява увреждащо ищеца действие за ищеца
като кредитор на „Уилтош“ ЕООД правилно Районен съд-Хасково я е обявил
за недействителна
Поради изложеното представената въззивна жалба и направените с нея
доводи са неоснователни.Първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно,което води и до потвърждаването му,като на основание
чл.272 от ГПК въззивния съд препраща и към изложените в него мотиви.
Ще следва съобразно изхода от делото на НАП на основание чл.78 ал.VIII
вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.I от Наредбата за заплащането на праванта
помощ да се заплатят разноски от въззивникът в размер на 300 лева,чийто
размер е адекватно определен съобразно правната и фактическа сложност на
производството пред въззивния съд.
Водим от горното и на основание чл.271 и чл.280 ал.ІІI т.1 от ГПК
Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260051/27.V.2022 г.постановено по
гр.дело №3066/2020 г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА „ТМТ 2015" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - с.***, Област Хасково, местност ***, имот № ***,
да заплати на Национална агенция за приходите, Булстат *********, с
адрес - гр.София, район „Оборище", бул. "Княз Дондуков" № 52, сумата
300 лева, възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7