№ 180
гр. Враца, 22.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20211420200702 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от
****. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление №21-0967-000985 от
25.06.2021 г. на Началник група на ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца,
с който за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за Движение по пътищата /ЗДвП/
на осн. чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200.00лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Твърди, че в случая на осн.чл.171, т.2, ал.2 ЗДвП моторното превозно средство следва
да е спряно от движение до отстраняване на неизправността, включително и когато
съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените
норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение, което следвало
да стане не с акт, а с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по
ЗДвП. Поддържа се, че при проверката нивото на шума не е измерено с уред, а
директно е издаден АУАН. При тези съображения се моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Ответната страна – Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Враца не взема
становище по жалбата.
След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена
от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена
следната фактическа обстановка:
На 07.06.2021 г. около 03:08 часа в гр. Враца ул. „Мито Орозов“, срещу №45,
А.Й. и Д.Д. /мл. автоконтрольори към сектор Пътна полиция на ОД на МВР-Враца/
1
чули силен шум от лек автомобил **** с рег.№****. При проверката полицейските
служители установили, че автомобилът е технически неизправен, като на мястото на
шумозаглушителното гърне била заварена права тръба с широк отвор на края, при
което при подаване на газ колата издавала по-висок шум.
За констатираното нарушение е издаден АУАН №447910 от 07.06.2021 г.,
съставен от А.Й.–мл. автоконтрольор при Пътна полиция към ОД на МВР Враца,
според който на 07.06.2021 г. около 03:08 часа в гр. Враца ул. „Мито Орозов“, срещу
№45, ****. управлява собствения си лек автомобил **** с рег.№****, като
автомобилът е технически неизправен – липсва шумозаглушителна уредба.
Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. чл.179, ал.6, т.2от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00лв.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите, извършили проверката на
жалбоподателя А.Й. и Д.Д..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН №447910 от 07.06.2021 г., съставен от А.Й.–мл.
автоконтрольор при Пътна полиция към ОД на МВР Враца, Наказателно
постановление №21-0967-000985 от 25.06.2021 г. на началник група на ОД на МВР
Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, Заповед №8121з от 14.05.2018 г. на министъра
на външните работи, показанията на полицейските служители А.Й. и Д.Д., които съдът
кредитира изцяло, тъй като показанията са последователни, безпротиворечиви и
изцяло подкрепят събраният по делото доказателствен материал.
Тълкувайки събраните по делото доказателства съдът приема следното:
НП е издадено от компетентен орган. Съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност
на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като съдържа
всички минимално изискуеми реквизити, нарушенията са описани точно и ясно, ведно
с обстоятелствата, при които е извършено.
Правилно е квалифицирано деянието, с оглед текстовото му описание,
посочена е дата и място на нарушенията, както и извършителя. Посочена е
санкционната разпоредба, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
От материално правна страна обстоятелствата, изложени в АУАН и в
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин.
Съдът счита, че в хода на съдебното производство въз основа на събраните
гласни и писмени доказателства безспорно е установена фактическата обстановка,
посочена в АУАН и НП.
2
По категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
Категорично доказано е установено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП,
съгласно който движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат
технически изправни. От показанията на разпитаните свидетели А.Й. и Д.Д. / очевидци
на нарушението/ се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил е
издавал висок шум. Полицейските служители са установили, че на мястото на
шумозаглушителното гърне била заварена права тръба с широк отвор на края, при
което при подаване на газ колата издавала по-висок шум, което обосновава и извода за
наличие на неизправност. В тази връзка съдът не възприема възражението на
жалбоподателя че не са замерен шума на колата. Преди всичко следва да се има
предвид, че звукът, който е издавало МПС е бил достатъчно силен, за да мотивира
полицейските служители да го спрат с оглед констатиране на нарушение. Това е било и
първоначалната причина, поради което полицейските служители Й. и Д. са преценили
да спрат водача за проверка, чувайки шума от мотора още докато МПС се е движело в
гр. Враца по ул. „Мито Орозов“. В тази връзка следва да се посочи, че няма как и да се
очаква от автоконтрольорите да разполагат със съответни инструменти и апаратура,
както и да извършват технически прегледи на улицата по време на констатиране на
нарушения. Необходимо и достатъчно в случая е да се прецени, че управляваното от
жалбоподателя МПС е имало техническа неизправност, какъвто категоричен извод в
случая може да се направи, предвид описаното от двамата свидетели и посоченото в
АУАН и НП.
С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП, тъй като на 07.06.2021г. в гр.Враца управлявал пътно превозно средство
със значителна техническа неизправност. Процесната неизправност представлявала
значителна такава по смисъла чл.37, ал.3 от Наредба № Н32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, тъй като оказвала значително негативно влияние върху околната среда.
Съгласно чл.5 от ЗООС един от факторите, които замърсяват или увреждат околната
среда са шумовете, поради което и процесният шум безспорно влияе на околната
среда. Именно поради това в чл.31 от Наредбата законодателят е извел, като
задължителен елемент от периодичните технически прегледи на ППС, проверката на
изправността на шумозаглушителните устройства на автомобилите, отчитайки
влиянието на причинения от тях шум върху околната среда, Т.е., логиката на
анализираните разпоредби налага извода, че всеки значителен шум влияе негативно
върху околната среда и следва да бъде контролиран от закона. От субективна страна
жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл той е съзнавал, че
управлява автомобил с повредено щумозаглушително устройство, като на мястото на
шумозаглушителното гърне била заварена права тръба с широк отвор на края, при
което при подаване на газ издавала по-висок шум. Съзнавал е, че поради това
автомобилът му причинява значителен шум, предвиждал е обществено опасните
последици от поведението си и искал настъпването им.
Наказанието е правилно индивидуализирано, като е ориентирано към
единствения му възможен размер. Поради всичко това наказателното постановление
следва да се потвърди.
3
Предвид това правилно при това положение е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя за възприетата от наказващия орган правна квалификация, като на
основание чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП му е наложено наказание за наличие на значителна
неизправност на МПС в размер на 200.00лв.
Неоснователно е възражението, че в случая на осн.чл.171, т.2, ал.2 ЗДвП
моторното превозно средство следва да е спряно от движение до отстраняване на
неизправността, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите
газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без
съответното разрешение, което следвало да стане не с акт, а с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП.
Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно
производство, насочено към водач на МПС за
шофиране след употреба на алкохол. Ангажирането на административно-наказателната
или наказателна отговорност на водача за допуснатото нарушение на ЗДвП, респ. -
наказателната му отговорност е неотносимо към заповедта по ЗДвП. Прилагането на
ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на
режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни
(административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на
сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при
следване на опростено състезателно производство се решава независимо и
самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено
административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага
субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Заповедта за прилагане на предвидената от
закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият
ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в
раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни
мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство
за реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на конкретно
правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е
утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените
в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.
Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила
относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват
основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се образува
административнонаказателно производство по Раздел II, Глава трета на ЗАНН - Арг.:
чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Бидейки част от производство по установяване
правопораждащия отговорността на водача състав на административно нарушение,
съставянето на АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и
чл. 189 ЗДвП, с които се решава въпросът за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП,
вр. с чл. 36 ЗАНН). Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и
констатирано с АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя
за възможността за налагането й. Независимо, че двете производства са самостоятелни
и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ факт -
извършено нарушение на ЗДвП.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено
жалбоподателят да е извършила вмененото му административно нарушение по чл.139,
ал.1, т.1 ЗДвП. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Районният съд Враца
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0967-000985 от 25.06.2021
г. на Началника група на ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, с който на
****. с ЕГН: ********** за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за Движение по
пътищата на осн. чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200.00лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Враца в 14
дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5