РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Силистра, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420101012 по описа за 2021 година
Ищецът Г. С. З. твърди, че страните са съсобственици по наследство от С. З. Ш. на
имот пл. № .............с площ от 1528 кв.м., за който е отреден УПИ ..., пл. № ..., кв. ..по плана
на с. И., общ. С., одобрен със заповед № 168 от 20.09.2007 г. на кмета на Община С. заедно с
построените в имота сгради, които моли съда да допусне до делба между тях при равни
квоти.
Ответниците С. С. З. и Ф. М. Ш. изразяват становище, че посочените в молбата квоти
са правилно определени по отношение на имота и основната жилищна сграда, но
ответницата Ф. М. Ш. твърди, че две от сградите в имота, а именно пристройка, долепена до
източната фасада на жилищната сграда и още една пристройка, долепена до първата, са
построени по време на брака с наследодателя и счита, че по отношение на тях делбата
следва да бъде допусната при квоти 4/6 ид.ч. за нея и по 1/6 ид.ч. за останалите съделители.
Ищецът се противопоставя на направеното искане с възражението, че правото на
собственост върху посочените от ответницата постройки не е възникнало в режим на СИО
между нея и общия наследодател, тъй като липсвал съвместен принос при тяхното
изграждане, а отделно от това първата пристройка била изградена докато наследодателят на
страните още не бил собственик на спорния имот.
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК. Искът е с правно основание чл. 69, ал.
1 ЗН и и чл. 344, ал. 2 ГПК.
От представен по делото НА № ..., т. .по описа на СРС за 1980 г. е видно, че С. З. Ш.
придобил чрез договор за дарение от своя баща дворно място с площ от 1200 кв.м., за което
е отреден парцел ., пл. .., кв. ..по плана на с. И. заедно с построената в него жилищна сграда,
1
който имот съгласно актуална скица е идентичен с процесния УПИ ..., пл. № .., кв. ..по плана
на с. И., общ. С., одобрен със заповед № 168 от 20.09.2007 г. на кмета на Община С.. От
представена по делото обяснителна записка към инвестиционен проект за търпимост на
жилищната сграда се установява, че същата е строена на три етапа – първоначално около
1940 г. е построена първата част, състояща се от четири стаи и маза с обща площ от 78 кв.м.,
около 1970 г. – пристройка, долепена до югоизточната фасада, състояща се от кухня, стая и
предверие с обща площ от 30 кв.м., и около 1990 г. - втора пристройка, долепена до първата
такава, състояща се от дневна, кухня, мокро помещение и баня с обща площ от 46 кв.м.
Според представено по делото удостоверение за търпимост жилищната сграда се състои от
две жилища – първото състоящо се от входно антре, дневна, кухня, 3 спални и санитарен
възел веранда, а на подземно ниво – маза с външен вход с обща площ от 108 кв.м. (т.е.
сградата от 1940 г. и пристройката от 1970 г.) и второто, състоящо се от входно антре,
дневна – спалня, кухня и санитарен възел със застроена площ от 46 кв.м. (т.е. пристройката
от 1990 г.). От удостоверение за наследници е видно, че С. З. Ш. е починал през 2016 г. и
бил наследен от преживялата го съпруга Ф. М. Ш., ответница по делото, и двамата си сина
Г. С. З. и С. С. З., съответно ищец и ответник в настоящото производство.
Показанията на разпитаните по делото свидетели Е. А. и Н. А. познати на
съделителите и живущи в с. И., съпоставени с инвестиционния проект на жилищните
постройки в процесния имот, потвърждават залегналите в проекта данни относно времето
на изграждане на всяка от постройките; според свидетелите най - старата част от къщата,
състояща се от четири стаи, съществувала към момента, в който наследодателят С. З. Ш.
сключил брак със съпругата си Ф. М. Ш. (преди 1969 г.), като първоначално те
съжителствали в тази сграда заедно с родителите на наследодателя. Около 1970 г. била
изградена първата пристройка, където младото семейство се отделило в самостоятелно
домакинство, а стоежът на втората пристройка бил осъществен на по – късен етап около
1990 г. При тези данни съдът споделя доводите на ищеца, че освен наследствените си права
върху постройката от 1970 г., ответницата Ш. не притежава собственически права на лично
основание, тъй като към този момент собственик на спорния имот е бил бащата на С. З. Ш.
– З. А. Ш., поради което същият е придобил по приращение и постройките, изградени
впоследствие върху него. Чл. 92 ЗС гласи, че собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, а по делото няма
данни за различна уговорка между собственика на земята и лицето, извършило
строителството и по – конкретно за учредяване на право на строеж в полза на С. З. Ш.
самостоятелно или заедно с неговата съпруга. В тази ситуация следва да се приеме, че
въпросната постройка е придобита от наследодателя на страните като част от предмета на
договора за дарение от 1980 г., т.е. на лично основание, което я изключва от семейната
имуществена общност със съпругата му, съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 СК във вр. §
4 от ПЗР от СК, който гласи, че вещните права, придобити преди брака, както и придобитите
по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е
придобил.
2
Според т. 4 от ППВС № 5 от 31.10.1972 г. по гр.д. № 4/72 в съпружеската
имуществена общност се включва сградата, построена през време на брака върху земя,
индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в
полза на другия съпруг. По делото по безспорен начин се установи, че втората жилищна
постройка в имота е изградена по време на брака между наследодателя С. З. Ш. и Ф. М. Ш.
върху имот, лична собственост на съпруга. В тази ситуация при наличието на съвместен
принос при осъществяването на строежа сградата следва да се включи в семейната общност
на съпрузите, като се отбележи, че съгласно чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се
предполага до доказване на противното. За опровергаването на тази законова презумпция
ищецът ангажира показанията на свидетеля А. К., познат на семейството, който заяви, че
ответницата Ш. не е участвала в строителните дейности по изграждането на втората
пристройка, тъй като имала здравословни проблеми, заради които съпругът не позволявал
да извършва тежка физическа работа. Като доказателство за липсата на фактически и
финансов принос в придобиването на спорната недвижима вещ ищецът също така
представя удостоверение от РЗИ – С., от което е видно, че ответницата е освидетелствана с
решения на ТЕЛК, издавани в периода от 1984 г. до 2001 г., първото от които определило
втора група инвалидност, а последното – 100 % неработоспособност пожизнено, както и
удостоверение от НОИ, че същата получава пенсия за инвалидност, считано от 1980 г.
Според чл. 21, ал. 2 СК съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на
труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, т.е. този принос има разнообразни
проявни форми, които не се заключават единствено в прякото участие на съпруга в
строителната дейност по изграждането на конкретния обект на правото на собственост или в
дейността по финансовото обезпечаване на строителния процес. В конкретния случай
самият свидетел Касимов потвърди, че макар да не е изпълнявала дейности по изграждането
на обекта, ответницата никога не е преустановявала грижите за семейството и за
домакинството си; същевременно свидетелите А. и А. заявиха, че тя е помагала в течение
на строителния процес, макар да не може да се счита, че е извършвала сериозен фактически
труд с оглед на констатираните от ТЕЛК здравословни проблеми, послужили като
основание за освидетелстване на нейната работоспособност. Съдът счита, че с изпълнението
на домакинските си задължения и с фактическата подкрепа, която е оказвала на членовете
на семейството си, ищцата е дала своя принос за осигуряване на неговото благосъстояние в
житейски и икономически аспект, поради което спрямо нея намира приложение нормата на
чл. 21, ал. 1 СК във вр. § 4 от ПЗР от СК, който гласи, че вещните права, придобити по време
на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Казаното обосновава основателност на
претенцията за допускане на делбата на втората пристройка към жилищната сграда,
представляваща самостоятелно жилище съгласно инвестиционния проект, при различни
квоти от посочените в исковата молба, а именно при квоти 4/6 ид.ч. за нея и по 1/6 ид.ч. за
другите двама съделители, тъй като с прекратяването на СИО спрямо тази сграда тя е
получила дял от ½ ид.ч. на лично основание и още 1/6 ид.ч. по наследство от починалия си
съпруг (чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН). По отношение на самия имот, както и останалите
3
сгради в него делбата следва да се допусне между съделителите при равни квоти съобразно
изискванията на посочените по – горе разпоредби от ЗН. Поради изложените причини и на
основание чл. 235 ГПК съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на делба между страните по настоящото дело Ф. М. Ш. с
ЕГН ********** от с. И., общ. С., обл. С., ул. „З. н.“ № .., Г. С. З. с ЕГН ********** от гр.
В., ул. „В. Т.“ № ..и С. С. З. с ЕГН ********** от гр. Ш, ул. „Г С“ № вх. ., ет. ., ап. ..по
отношение на следния недвижим имот: имот № ............... (..................) с площ от 1528 кв.м.
(хиляда петстотин двадесет и осем кв.м.), за който е отреден УПИ ...(..), пл. № ..(..), кв. ..
(п....) по плана на с. И., общ. С., одобрен със заповед № 168 от 20.09.2007 г. на кмета на
Община С. заедно с построените в имота едноетажна жилищна сграда с площ от 78 кв.м. и
пристройка, долепена до югоизточната фасада с площ от 30 кв.м., които представляват
самостоятелно жилище с обща площ от 108 кв.м., състоящо се от входно антре, дневна,
кухня, 3 спални и санитарен възел веранда, а на подземно ниво – маза с външен вход,
пристройка, долепена до първата пристройка, представляваща самостоятелно жилище с
площ от 46 кв., състоящо се от входно антре, дневна – спалня, кухня и санитарен възел,
както и стопанските постройки в имота, при съседи на имота: улица, УПИ .............– ....,
УПИ ..– .., УПИ ...– ..., УПИ ...– ...и УПИ ..– ...,
при квоти:
-по отношение на пристройка, представляваща самостоятелно жилище с площ от 46 кв.,
състоящо се от входно антре, дневна – спалня, кухня и санитарен възел - 4/6 ид.ч. за Ф. М.
Ш. и по 1/6 ид.ч. за Г. С. З. и С. С. З. и
-по отношение на имота и останалите сгради – по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите Ф. М.
Ш., Г. С. З. и С. С. З..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4