№ 18616
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110122505 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно и
субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу С. С.
Н., ЕГН ********** и Р. С. Н. – Павлова, ЕГН **********, и двама с адрес: гр.
София, ****, за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, в условията на разделна отговорност при
равни квоти - по 1/2 ид.ч. за всеки на следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение от 08.02.2024 г. по ч. гр. д. № 2659/2024 г. на СРС, 157 състав:
С. С. Н. – 36,74 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за имот с адрес: гр. София, **** ***, аб.№ ****, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 15.01.2024 г. до окончателното заплащане на вземането; 4,19 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.08.2021 г. до 04.01.2024 г.; 12,54 лв., представляваща цена за
услуга дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. до 30.4.2023 г., ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.01.2024 г. до
окончателното заплащане на вземането; 2,18 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.02.2021 г. до 04.01.2024 г.
Р. С. Н. – Павлова - 36,74 лв. - представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за имот с адрес: гр. София, **** ***, аб.№ ****, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 15.01.2024 г. до окончателното заплащане на вземането; 4,19 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
1
за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 04.01.2024 г.; 12,55 лв.,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. до
30.4.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК –
15.01.2024 г. до окончателното заплащане на вземането; 2,18 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.02.2021 г. до 04.01.2024 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след
датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили
задължението си да заплатят сумата 73,48 лв. за потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. и 25,09 лв., представляваща цена за услуга
дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. до 30.4.2023 г. Поддържа, че
ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот при квоти по 1/2 ид.ч., поради
което претендира половината от дължимите суми от всеки от тях. Претендира и
заплащането на обезщетение за забава, както следва: от ответника С. С. Н.
обезщетение за забава в размер на 4,19 лв. върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 15.8.2021 г. до 04.01.2024 г., и обезщетение за забава в размер на
2,18 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 15.02.2021 г. до
04.01.2024 г., а от ответника Р. С. Н. – Павлова обезщетение за забава в размер на 4,19
лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.8.2021 г. до
04.01.2024 г., и обезщетение за забава в размер на 2,18 лв. върху дължимата главница
за дялово разпределение за периода 15.02.2021 г. до 04.01.2024 г. Претендира и
законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 15.01.2024 г. до окончателното й погасяване.
Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са подали общ отговор на исковата
молба, с който оспорват предявените искове при възражения, че са погасили
задълженията много преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Релевират възражение за изтекла в тяхна полза кратка погасителна
давност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което този факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се от доказване, а именно че ответниците са съсобственици на недвижим
имот, представляващ: ***, находящ се в сграда в гр. София, **** при квоти по ½
ид.част, която собственост е придобита по наследство след смъртта на
наследодателите им ***.. Горното се установява и от приложените по делото
Нотариален акт за покупко-продажба върху недвижими имоти № 53, том II, рег. №
3577, дело № 229 от 16.05.2002 г., Удостоверение за наследници № 001303/07.12.2009
г. на СО – район „Красно село“ на Стоян С.в Н. и Удостоверение за наследници № 11-
494/29.11.2017 г. на СО – район „Красно село“ на Димитрина Гаврилова Н..
От приложеното по делото удостоверение на ГИС – София (л. 24 от делото) се
установява, че стари адреси: бул. „България“, бл. 3, бул. „България“, бл. 4, бул.
„България“, бл. 5 и бул. „България“, бл. 6, имат следните настоящи адреси: бул.
„България“, бл. 60А, бул. „България“, бл. 60Б, бул. „България“, бл. 60В и бул.
2
„България“, бл. 60Г.
Представен е Договор от 25.04.2012 г. между етажните собственици на сграда,
находяща се на адрес: гр. София, бул. „България“, бл. 60А и ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД за извършване от последното на индивидуално разпределение на
топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
24.03.2010 г.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени обща фактура № **********/30.06.2021 г., в която е
отразено потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г., както и дължимата сума след приспадане на извършените плащания;
обща фактура № **********/31.07.2022 г., в която е отразено потребеното количество
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., както и дължимата сума
след приспадане на извършените плащания; обща фактура № **********/30.06.2023 г.,
в която е отразено потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2022
г. – 30.04.2023 г., както и дължимата сума след приспадане на извършените плащания;
индивидуални и общи изравнителни сметки за периода, протоколи за достъп и
извлечение от счетоводството.
Представено е и писмо от ищеца, адресирано до С. С. Н., в което е посочено, че
към 01.02.2024 г., за ап. 2, находящ се в гр. София, бул. „България“ № 60А, вх. 1 има
задължение в общ размер на 25,56 лв.
Представена е разписка от 07.04.2021 г. за плащане на сума в размер на общо
25.18 лв. за имот, представляващ ап. 2, находящ се в гр. София, бул. „България“ №
60А, вх. 1, разписка от 23.06.2020 г. за заплащане на сума в размер на 22,98 лв. . за
имот, представляващ ап. 2, находящ се в гр. София, бул. „България“ № 60А, вх. 1 и
касови бележки.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
87,91 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР и приспадане на
извършените плащания – 73,48 лв. Вещото лице е установило, че не са постъпвали
плащания от ответниците, а представените касови бележки са взети предвид от ищеца
при предявяване на иска, а други касаят друг имот. Вещото лице е изчислило размера
на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 04.01.2024
г. – 8,18 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от
01.12.2020 г. до 30.04.2023 г. е 25,09 лв., а законната лихва върху тази сума за периода
15.02.2021 г. – 04.01.2024 г. е в размер на 4,18 лв. Начислените суми за топлинна
енергия само за периода 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г. са в размер на 72,99 лв. Вещото
лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на
ответниците в забава – 15.08.2021 г. до 04.01.2024 г. – 8,05 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
3
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид липсата на спор между страните, а и от събраните по делото
доказателства може да се обоснове извод, че ответниците са придобили по наследство
собствеността върху ***, находящ се на адрес: гр. София, **** при равни квоти - по
½, като на дата 29.11.2009 г. са придобили по 1/6 ид.ч., когато е починал
наследодателят им Стоян С.в Н., а на 10.07.2017 г. останалите идеални части, когато е
починал наследодателят Димитрина Гаврилова Н.. Следователно ответниците
отговарят за задълженияга за доставена топлинна енергия и свързаните с доставката
услуги до размера на притежавания дял, а именно по 1/2.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС
е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици, договор и от представените изравнителни сметки,
се установи, че дяловото разпределение е извършвано от доставчика на топлинна
енергия - „Топлофикация София“ ЕАД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
4
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства (фактури, счетоводна справка, изравнителни сметки и др.), беше
доказано, че за процесния период в имота на ответниците е доставена топлинна
енергия на стойност 96,18 лв. Същевременно от заключението на неоспорената
Съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно,
всестранно и компетентно, се доказа, че от така дължимата сума за доставена
топлинна енергия за процесния имот ответниците не са заплатили част, а именно
сумата от 73,48 лв. Възражението на ответниците, че са погасили претендираните
суми преди завеждане на иска остана недоказано. В този смисъл съдът съобрази, че
представените по делото разписки за плащане се отнасят за друг имот, вероятно
собственост на ответниците, находящ се в същата сграда, а именно Апартамент 2 на
същия адрес. По отношение на останалите платежни документи и доколкото в същите
не е посочено за кой конкретно обект се плащат, то следва да се възприеме продхода
на ищеца за погасяване на различните задължения. От друга страна, пак от
заключението на ССчЕ се установи, че извършените от ответниците плащания с
приложените платежни документи, които се отнасят до процесния обект на
топлоснабдяване, са взети предвид от ищеца при предявяване на иска и не се
претендират в настоящото производство.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност направено от
ответниците, съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са
за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 15.01.2024 г. Ето защо вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 15.01.2021 г., са погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно по отношение на задълженията за периода 01.05.2020 г. –
30.11.202020 – за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 14.01.2021 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния
ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за това
вземане е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, следователно вземанията за посочения период са погасени по давност.
Вземанията за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2023 г. не са покрити от давност, тъй като
вземането за потребена топлинна енергия за м. 12.2020 г. е станало изискуемо на
14.02.2020 г., т.е. давността за това задължение не е била изтекла към момента на
5
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като с подаването на
същото на 15.01.2020 г. погасителната давност за вземанията за този период е била
прекъсната. Съгласно заключението на ССчЕ дължимата цена за доставена топлинна
енергия за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2023 г., е в размер на 72,99 лв., като всеки от
ответниците отговоря за половината от този размер, съобразно притежаваните квоти, а
именно по 36,50 лв., до който размер се явява основателна исковата претенция срещу
всеки един от ответниците.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид извода на съда за частична
основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна се явява и
претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от главница,
която според заключението по изслушаната ССчЕ за периода от датата на забавата –
15.08.2021 г. до 04.01.2024 г. е в размер на 8,05 лв. Доколкото ответниците отговарят
съобразно квотите, а именно по 1/2 от дължимите суми, то предявеният иск срещу
всеки от тях се явява основателен до размера на 4,02 лв., а в останалата част до пълния
предявен размер искът следва да се отхвърли.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество. Между страните не е спорно, а това се доказа и от
представените по делото протокол от общото събрание на етажните собственици в
процесната сграда и договор за извършване на услуга дялово разперделение, че
същите са избрали доставчика на топлинна енергия „Топлофикация София“ ЕАД да
извършва услугата дялово разпределение в сградата, като видно от договора страните
са се договорили услугата да се предоставя възмездно. От приетото заключение по
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимата и незаплатена
сума за предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. –
30.04.2023 г. е в размер на 25,09 лв., за които ответниците отговарят за по 1/2.
Следователно предявените искове за дължимото възнаграждение за дялово
разпределение се явяват изцяло основателни, като съдът съобрази, че доводите на
ответниците за погасяването им преди завеждане на иска остана недоказано.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
6
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което
акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 25,00 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 71,50 лв., отговорността за която следва да
се разпредели между ответниците по равно, а именно по 35,75 лв. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 75 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се присъди
съответна част, а именно сумата от 500,56 лв., отговорността за които следва да се
поеме от ответниците по равно – по 250,28 лв.
Ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също имат право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове. Доказателства за сторени
разноските е представил само ответникът Р. С. Н., а именно 150 лв. действително
платено адвокатско възнаграждение, от които съобразно отхвърлената част на
предявените срещу този ответник искове следва да се присъди сумата от 6,98 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 36,50 лв. - представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес: гр. София, **** ***, аб.№
7
****, за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.01.2024 г. до окончателното
заплащане на вземането; 4,02 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до
04.01.2024 г.; 12,54 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за
периода 01.06.2021 г. до 30.4.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 15.01.2024 г. до окончателното заплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение от 08.02.2024 г. по ч. гр. д. № 2659/2024 г. на
СРС, 157 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 36,50 лв. до
пълния предявен размер 36,74 лева главница за топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., за горницата над 4,02 лв. до пълния предявен размер от
4,19 лв. обезщетение за забава за периода от 15.08.2021 г. до 04.01.2024 г., и за сумата
2,18 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.02.2021 г. до 04.01.2024 г., за които
е издадена заповед за изпълнение от 08.02.2024 г. по ч. гр. д. № 2659/2024 г. на СРС,
157 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. С. Н. – Павлова, ЕГН **********, с адрес: гр.
София, **** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 36,50 лв. -
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес: гр. София,
**** ***, аб.№ ****, за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.01.2024 г. до окончателното
заплащане на вземането; 4,02 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до
04.01.2024 г.; 12,55 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за
периода 01.06.2021 г. до 30.4.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 15.01.2024 г. до окончателното заплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение от 08.02.2024 г. по ч. гр. д. № 2659/2024 г. на
СРС, 157 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 36,50 лв. до
пълния предявен размер 36,74 лева главница за топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., за горницата над 4,02 лв. до пълния предявен размер от
4,19 лв. обезщетение за забава за периода от 15.08.2021 г. до 04.01.2024 г., и за сумата
2,18 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.02.2021 г. до 04.01.2024 г., за които
е издадена заповед за изпълнение от 08.02.2024 г. по ч. гр. д. № 2659/2024 г. на СРС,
157 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 35,75 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 250,28 лв. –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Р. С. Н. – Павлова, ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
8
сумата от 35,75 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 250,28
лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА Р. С. Н. –
Павлова, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 6,98 лв. – разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9