№ 44
гр. Търговище, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
Членове:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
ЙОРДАН П. ИВАНОВ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
в присъствието на прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Частно наказателно дело
№ 20233500200072 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).
Образувано е по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище –
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
издадено от несъдебен орган на Република Австрия, по дело №BH-ND/03
/191000096512/219 за налагане на финансова санкция в размер на 110.00 евро,
постановено от несъдебен орган –Bezirkshauptmannschaft Neusiedi am See
-Австрия на 06.03.2020год. и влязло в законна сила на 18.04.2020год срещу
българския гражданин А. А. , роден на 03 11. 1978г. с последен известен
адрес ул.“Р. “23 вх.А ет.3 ап.9 гр.Търговище.
Решението е издадено за извършено нарушение на Закона за движение по
пътищата: „на 19.11.2019год. в 18:00 часа в Nickelsdorf , A 4, StrKm 61,950,
Fahrtrichtung Ungrdrn с автомобил с рег. № Т 05 18 ЕВ при максимално
разрешена скорост от 80 км/ч се е движил с превишена скорост от 26 км/ч (
след изваждането на допустимата погрешност на измерването)“, с което е
1
нарушен Закона за движение по пътищата на Австрия. Наложените
финансови санкции се изразяват в налагане на задължение на глоба в размер
на 80 евро.
При направената справка в НБД се установи, че трите имена на лицето
са А. А. А. , роден на 03 11. 1978г. с постоянен адрес ул.“Р. “23 вх.А ет.3 ап.9
гр.Търговище с ЕГН**********, и настоящ адрес с.О. общ.Търговище ул.В.Л.
№12.
В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението не
следва да бъде признато поради изтекла давност по българското
законодателство.
Засегнатото лице А. А. А. редовно призован не се явява. От адв. С., в
качеството на защитник на А. А. е постъпила писмена защита, с която се
оспорва искането за признаване на наложената финансова санкция, като се
моли да се откаже признаването му. Твърди се, че по българското
законодателство административно-отговорното лице е водача на МПС, а в
случая се касаело за платформа – ремарке. Същото не представлявало
нарушение по българското законодателство.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства,
съобрази следното:
Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното
признаване на финансови санкции от несъдебен орган на Австрия, който е
постановил Решение ( дело) №BH-ND/03 /191000096512/219 за налагане на
финансова санкция в размер на 110.00 евро, постановено от несъдебен орган
–Bezirkshauptmannschaft Neusiedi am See -Австрия на 06.03.2020год. и влязло
в законна сила на 18.04.2020год.
Същото се отнася за извършено нарушение на закона за движение по
пътищата на Австрия, а именно управление на МПС с превишаване на
максимално допустимата скорост, каквото нарушение е и по българското
законодателство, каквото е изискването на чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Това нарушение е извършено на територията на издаващата държава и не
попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното
Удостоверение е пълно, като отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото
2
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на
взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства,
че срещу извършилото нарушение лице за същото деяния в Република
България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови
санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. В
приложеното удостоверение не е посочено да е извършено частично плащане,
не са представени доказателства и пред настоящият съд.
Наведените доводи в писмената защита от засегнатото лице А. са
неоснователни , с изключение , че е изтекла давността по българското
законодателство. Предвид горепосоченото в чл.30, ал.2 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, а именно, че двойна наказуемост не се изисква за
административно нарушение, което нарушава правилата за движение по
пътищата. Или иначе казано цитираните възражения касаят извършено
нарушение по българският ЗДвП. Наистина по българското законодателство
отговорността е лична, и касаят водача на МПС, но с оглед разпоредбата на
чл.30, ал.2 т.1 от приложимия закон не се изисква двойна наказуемост. Т.е. в
държава членка може едно нарушение да бъде санкционирано, а по
българското законодателство въобще да не е нарушение. При тези случаи се
прилага законодателството на държавата където е извършено нарушението.
Съдът в изпълняващата държава няма право да изследва законодателството в
изпращащата държава, относно това дали описаното деяние е
административно нарушение, дали следва да се наказва собственика на
автомобила или водача на същият. Решението, което е постановено срещу
засегнатото лице А. А., който към момента на извършване на нарушението е
бил пълнолетен, и същият носи административно-наказателна отговорност и
подлежи на административно наказание, които обосновават решението, видно
от представеното Удостоверение същото не е било писмено. А. е бил
уведомен съгласно законодателството на Австрия лично, или чрез
упълномощен според националния закон представител относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Имал е възможност да
обжалва и до възрази относно това кой е управлявал моторното – превозно
средство.
Въпреки неоснователността на част от възраженията, съдът констатира,
3
че изпълнението на решението е С ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ по българското
законодателство. В Удостоверението е посочено, че давността по
австрийското законодателство изтича на 18.04.2023 год. Видно от
разпоредбата на чл. 35 т.3 от ЗПИИРКОРНФС, за да признае решението за
наложена финансова санкция, не следва да е изтекла давността не по
законодателството на издаващата държава, а по българското
законодателството. Видно от Удостоверението наложената финансова
санкция е наложена от несъдебен орган, т.е. касае за административно
нарушение. По българското законодателство при административните
нарушения се спазват ЗАНН. Видно от разпоредбата на чл. 82, ал.1
„административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли – б. „а“ две
години, когато наложеното наказание е глоба“. Видно от разпоредбата на
ал.2 на същия член „Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност.“ Както се посочи по-горе към
удостоверението е приложено покана за доброволно плащане на български и
немски език. Не е посочено изрично кога е изпратена тази покана.. Други
доказателства за събиране на наложената глоба не са представени.
След като това е така съдът приема, че изпълнението на наложената
глоба е започнала да тече от 18.04.2020 год. и е ИЗТЕКЛА на 18.04.2022 год.
Поради, което не е налице чл.82, ал.3 от ЗАНН „ Независимо от
спирането или прекъсването на давността административното наказание
не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по
ал. 1“.
Съдът прецени, че въпреки разпоредбата на чл.32, ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС не следва да изиска (консултира) с компетентните органи на
издаващата държава поради следното: при преценка дали е изтекла давността
се прилага българското законодателство; австрийските власти са изпратили
всички документи свързани с изпълнението на решението ( покана за
доброволно плащане на български и немски език); не на последно място,
давността по австрийското законодателство изтича на 10.06.2023 год. .
При така представените доказателства се установява, че е налице
4
основание, да се откаже признаване и изпълнение, а именно изтекла давност.
Предвид това съдът намира за основателни и наведените доводи в
писмената защита за изтекла давност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА признаването и изпълнение на решение ( досие №BH-
ND/03 /191000096512/219 за налагане на финансова санкция в размер на
110.00 евро, постановено от несъдебен орган –Bezirkshauptmannschaft
Neusiedi am See -Австрия на 06.03.2020год. и влязло в законна сила на
18.04.2020год. срещу българския гражданин А. А. А. , роден на 03 11.
1978г. с постоянен адрес ул.“Р. “23 вх.А ет.3 ап.9 гр.Търговище с ЕГН**********,
и настоящ адрес с.О. общ.Търговище ул.В.Л. №12 с което е наказан да
заплати „Глоба“ в размер на 110.00 евро, за извършено административно
нарушение – превишаване на максимално разрешена скорост, с което е
нарушен закона за движение по пътищата Република Австрия, поради
ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ по българското законодателство.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава в
Австрия, чрез формуляр, както и Министерството на правосъдието на
Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес,
пред Апелативен съд гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5