№ 148
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600158 по описа за 2022 година
Производството е по глава ХХII от НПК.
Образувано е по жалба на адв. С. З. – защитник на подс. Л. Г. П. срещу
протоколно определение от 01.04.2022 г. на състава на окръжния съд,
разглеждащ НОХД № 94/2022 г. по описа на ПОС. Със същото е било
оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на
подсъдимия от задържане под стража в по-лека.
В жалбата на адв. З. се релевират доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на определението на първия съд.
Акцентира се върху срока на задържането и обосноваване на нейното
продължаване от окръжния съд единствено с тежестта на повдигнатото
обвинение. Изтъкват се добрите характеристични данни на подсъдимия и
чистото му съдебно минало, както и обстоятелството, че досъдебното
производство е приключило и всички данни по делото са събрани. Адв. З.
цитира юриспруденцията на ЕСПЧ и ВКС на РБ, с която обоснована доводите
си, че система на предварително задължително задържане е несъвместима със
стандартите на ЕКПЧ. Намира, че съдът независимо от презумпцията на чл.
63, ал. 2, т. 3 НПК, не е изследвал въпроса дали данните по делото подкрепят
наличието на реалната опасност от извършване на престъпление или
укриване.
1
Цитираното дело от общ характер е било образувано пред ПОС по
внесен срещу Л. Г. П. обвинителен акт за деяние с правна квалификация по
чл. 116, ал. 1, т. 6а и т. 7 вр. чл. 115 НК – умишлено убийство, извършено в
условията на домашно насилие и с користна цел.
С протоколното си определение в проведеното разпоредително
заседание, първият съд е приел, че липсват нови обстоятелства, които да
налагат изменение на взетата мярка за неотклонение към настоящия
процесуален момент и единствено най-тежката такава - задържане под
стража, съответства на всички обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и
целите по чл. 57 от НПК.
Въззивният съд намира, че първият съд коректно е приел, че
обстоятелствата, при които е била взета и изпълнявана мярката за
неотклонение задържане под стража спрямо подс. П. са останали
непроменени. Тежестта на деянието, описано в обвинителния акт, начина на
извършването му, каузалните особености на същото и характеристичните
данни на дееца не позволяват да бъде прието, така както се предлага в
жалбата, че и с по-лека мярка за неотклонение, спрямо подсъдимия могат да
се постигнат целите, визирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК.
Не намират опора в приложените материали и в съдебната практика
доводите на жалбоподателя, че продължителността на задържането му
покрива стандартите на ЕКПЧ за неразумност на срока на задържане. Според
практиката на ЕСПЧ, преценката за неразумна продължителност на
задържането се извършва съобразно сложността на делото, фазата в която се
намира производството и поведението на съответните органи. Наказателното
производство е в съдебна фаза, като след провеждане на разпоредително
заседание по делото предстои и започване на съдебното следствие, а
компетентните органи на съдебното и досъдебното производство не могат да
бъдат упрекнати в липса на достатъчно усърдие при воденето му. В частност
първият съд е насрочил разглеждането на делото при стриктно спазване на
процесуалните срокове, уредени в НПК, като планираните от него четири
предстоящи съдебни заседания в периода 12.05.2022 – 01.06.2022 г. и
определените две резервни дати за 23 и 24.06.2022 г. като интензивност и
времеви интервали не подкрепят оплакванията за репресивен характер на
мярката.
2
Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че с приключване на
разследването и навлизането на наказателния процес в съдебната му фаза
отпадат и предпоставките за изпълнение на най-тежката мярка за
неотклонение, както и опасността от повлияване на нормалния му ход.
Подобна теза не държи сметка за обстоятелството, че само по себе си
приключването на разследването и внасянето на материалите от същото с
обвинителен акт в съда и то за деяние с предвидени от законодателя тежки
санкции, не води до отпадане на опасността от повлияване по неправомерен
начин на нормалния ход на производството. В принципен план, с
приключване на досъдебното производство и внасяне на обвинителен акт в
съда, обвинението постигна и определена концентрация на инкриминиращи
данни, съобразно тезата си, която предстои да защитава пред независимия и
безпристрастен арбитър, поради което не може да се приеме, че с това отпада
опасността от укриване или рецидивираща дейност, защото пропорционално
на постиганата концентрация на данни и навлизането на делото от
досъдебната в съдебната му фаза, отчетените опасности също придобиват по-
интензивни измерения. Делото се намира в съдебна фаза, при която предстои
провеждане на първоинстанционно съдебно следствие, като данните че е
налице опасност от укриване и неправомерна деятелност не се базират само
на тежестта на повдигнатото обвинение, а и на етапа на разглеждане на
делото и особеностите на вменената престъпна дейност, върху претенциите
на обвинението за нейния характер и последвалата я деятелност, които също
са индиция за възможни опити да се повлияе по неправомерен начин на
нормалния ход на делото и неговото своевременно приключване.
Във връзка с посоченото, обжалваното определение се явява правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 01.04.2022 г. по НОХД
№ 94/2022 г. на ПОС, с което е било оставено без уважение искането да бъде
изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Л. Г. П. от задържане под
стража в по-лека такава.
3
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4