и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, против решение № 46/08.12.2006 год. по Н.а.х.д. № 558/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 09/********** от 15.06.2006 год. на Директора на Дирекция „Областна инспекция по труда” – гр.Кърджали. В жалбата си касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е направил извода, че представеният по делото Договор за изработка от 05.05.2006 год., ведно с анекса към него от 10.06.2006 год., сключени между „Мета” ООД – гр.Кърджали и Севитин Халим Рамадан, е същински договор за изработка, тъй като имал за предмет полагане на мазилка с автоматична помпа за период от време, в който изпълнението било фиксирано освен като отрязък от време с начална и крайна дата, така и с работни дни; липсвало количествено измерение на задачите – не били уточнени квадратните метри, а като основание за плащане на отразената в тях сума е посочено по 1.50 лв. на кв.м. Счита, че след като липсвало количествено измерение на задачата, то предмет на договора не бил конкретен трудов резултат, както било по договора за изработка, без наличие на количествени показатели и при определени дни за календарен месец. Съдът бил пренебрегнал факта, че договора касаел строителен обект, находящ се в гр.Джебел, а не в гр.Кърджали. Твърди, че от съдържанието на договора за полагане на мазилка се налагал извода, че по него по същество било договорено предоставянето на работна сила срещу заплащане за определен брой работни дни. Прави извода, че приложеният по делото граждански договор представлявал прикрит трудов такъв, каквото разграничение съдът не бил направил. Счита, чÕ следвало съдът да изследва дали по договора са извършвани плащания на дължимите суми, начина на формирането им, след което да се направи преценка дали приложената методика е характерна за трудовите възнаграждения или се касае за принципи на формиране на възнаграждението, характерни за гражданските договори. Твърди, че не можело да се приеме за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че е налице облигационно правоотношение между работника Севитин Рамадан и търговското дружество, като съдът бил дал превес на показанията на св.Рамадан, Юсуф и Али, без да анализира и обсъди показанията на актосъставителя и свидетелите по акта и възраженията на административнонаказващият орган, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила от решаващият съд, довело до едностранчиво мотивиране на съдебното решение, като същото страдало от поддържаният с касационната жалба порок. Намира, че по отношение на работата, извършвана от работника Севитин Рамадан на проверения строителен обект следва да се приеме, че в процесния случай не е налице гражданскоправно отношение, независимо от изричния договор за изработка, поради което, като е приел противното, районният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Допускането до работа без сключен писмен договор, представлявало административно нарушение, извършването на което от ответника по касация се доказвало по несъмнен начин по делото. Моли да бъде отменено обжалваното решение на първоинстанционния съд, вместо което да бъде потвърдено наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си така, както е предявена. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Твърди, че в случая не се касаело за трудови правоотношения, нито за прикрити такива, а за граждански договор за извършване на определена работа – експериментално поставяне на гипсова мазилка с машина. Счита, че решението на Кърджалийския районен съд е правилно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното: Касационната жалба е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в установения в закона срок, поради което е допустима. Релевираните от касатора касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл.I-во и II-ро от ГПК, във вр. с чл.11 и чл. 39 от ЗВАС, а именно - неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбата е неоснователна. С решение № 46/08.12.2006 год., постановено по Н.а.х.дело № 558/2006 год., Кърджалийския районен съд е отменил наказателно постановление № 09/********** от 15.06.2006 год. на Директора на Дирекция „Областна инспекция по труда” – гр.Кърджали, с което на Мустафа Назифов Мехмедов от гр.Кърджали – управител на „Мета” ООД – гр.Кърджали, с ЕГН **********, за извършено административно нарушение по чл.62 ал.1 от КТ, на основание чл. 416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева. От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна,че на 25.05.2006 год., св. Лафчиева, Димитров и Тюрдиев - служители на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, извършили проверка по трудовото законодателство на „Мета" ООД - гр. Кърджали, с управител Мустафа Назифов Мехмедов, в обект на контрол: новострояща се жилищна сграда с търговски партер в гр. Кърджали, кв. Възрожденци", ул. „Христо Ботев", УПИ 5730, кв.17, и която проверка продължила по документи, представени в Дирекция „ОИТ"- гр. Кърджали, на 26.05.2006 год. При проверката било установено, че на обекта лицето Севитин Халим Рамадан, с ЕГН- **********, както и още няколко лица полагали гипсова мазилка, без сключен писмен трудов договор. Някои от лицата представили на проверяващите сключени с „Мета” ООД – гр.Кърджали граждански договори за изработка, сключени с „Мета” ООД – гр.Кърджали. Бил попълнен Списък на работниците и служителите в обекта, в който се вписал и Севитин Халил Рамадан, който посочил, че работи като „гипсаджия” от 05.05.2006 год., а в графата „Договорено месечно възнаграждение” посочил, че получава 1.50 лв. на кв.м. Констатациите си от проверката проверяващите отразили в Протокол от извършена проверка, като дали предписания за отстраняване на допуснатите нарушения, едно от които е да не се допускат до работа лица без сключен писмен договор.На 31.05.2006 год на управителя на „Мета” ООД – гр.Кърджали - жалбодателя пред първоинстанционния съд Мустафа Назифов Мехмедов, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №09/********** за това, че като работодател допуснал до работа на строителния обект лицето Севитин Халим Рамадан, да полага гипсова мазилка, без сключен писмен трудов договор, което актосъставителите квалифицирали като нарушение на чл.62 ал.1 от КТ. Актът е съставен и въз основа на писмени документи, приложени към делото, а именно: Списък на работниците и служителите от 25.05.2006 год. и Протокол за извършена проверка № 410/29.05.2006 год., като акта е бил връчен срещу подпис лично на Мустафа Назифов на същата дата. В законоустановения срок в Дирекция „ОИТ"- гр. Кърджали е постъпило възражение с вх.№ 692 от 02.06.2006 год. от Местафа Мехмедов срещу съставения АУАН, в което същият е заявил, че с посоченото в акта лице имал сключен договор за изработка за обект в гр. Джебел, но поради нараснал интерес към машината, сключил с изпълнителя анекс към същия договор, с който приели „мазилката с автоматичната машина с експериментална цел” да бъде поставяна на посочени от поръчващия обекти, поради което в случая липсвало извършено административно нарушение. Към възражението си приложил Договор за изработка от 05.05.2006 год. и Анекс от 10.05.2006 год. към същия договор, сключени между „Мета” ООД – гр.Кърджали, като поръчващ, от една страна, и Севитин Халил Рамадан, като изпълнител, от друга. Видно от посочения договор, поръчващият възлага, а изпълнителят се задължава да извърши срещу възнаграждение /чл.5 от договора/ в размер на 1.50 лв. за кв.м, платими в брой, след завършване на следната работа, визирана в чл.1 от договора: „гипсова мазилка с автоматична машина, собственост на „Мета" ООД с експериментална цел за три апартамента в гр. Джебел, сграда собственост на „Кокет-Текстил” ЕООД, за срок от 05.05.2006 год. до 31.05.2006 год. С договора страните са се съгласили приемането на изработеното да се извършва с протокол, съгласно чл.4 от договора. А с Анекс към договора от 05.05.2006 год., сключен на 10.05.2006 год., между страните по същия, считано от 10.05.2006 год. е изменен и допълнен чл.1 от договора, в следния смисъл: „Поръчващият възлага, а изпълнителят се задължава да извърши срещу възнаграждение гипсова мазилка с автоматична машина, собственост на „МЕТА" ООД- гр. Кърджали с експериментална цел, на посочени от поръчващия обекти, при договорените цени и срок на сключения между страните договор". Въз основана на АУАН е издадено обжалваното НП № 09/********** от 15.06.2006 год. на Директора на Дирекция „ОИТ"- гр. Кърджали, с което административнонакзавщият орган е приел, че посоченото в АУАН представлява нарушение по чл.62 ал.1 от КТ, поради което и на основание чл.416 ал.2 от КТ, във вр. 414 ал.З от КТ, е наложено на Мустафа Назифов Мехмедов, с ЕГН- **********, в качеството му на управител на „Мета" ЕООД- гр. Кърджали, административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. При тази фактическа обстановка, след подробен анализ на събраните по делото доказателства, решаващият съд е приел от правна страна, че за формиране на правните изводи съществено е установяване на характера на сключените между страните договори, а именно: граждански ли са същите, или прикрити трудови договори. За да установи това, съдът е извършил анализ на различията между договора за изработка и трудовия договор, като е приел, че при трудовия договор работникът или служителят предоставя своята работна сила /жив труд/, за извършване на определена работа в рамките на определено работно време и на определено място на работа, докато при договора за изработка се предоставя определен резултат /овеществен труд/; задълженията по трудовия договор са винаги лични и не могат да се прехвърлят, а договорът за изработка не предполага винаги лично изпълнение; по трудовия договор работникът или служителят не носи риска от стопанската дейност, той се приема от работодателя, докато при договора за изработка рискът се поема от изпълнителя; трудовият договор е формален- сключва се задължително в писмена форма, необходима за действителността му, а договорът за изработка е неформален, може да се сключи и устно, т.е. че разликата се състои в елементите: работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудовия договор; докато при договора за изработка изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат- възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова че последният се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен контрол. Освен това е приел, че при договора за изработка възнаграждението е функция единствено на постигнатия резултат, уговорен с договора. С оглед на извършеният анализ, съдът е намерил, че в представените по делото договор за изработка и анекс към него е уговорен конкретен резултат- поставяне на гипсова мазилка с автоматична машина, собственост на „МЕТА" ООД- гр. Кърджали с експериментална цел, на посочени от поръчващия обекти, при договорените цени на квадратен метър, платими след завършване на договорената работа; както и че в договора е уговорен и начина на приемане на изработеното - с протокол. Направил е извода, че административнонаказаващият орган не е доказал наличие на установено работно време, каквото не се й съдържа в договора за изработка, както и уговорено месечно възнаграждение. С оглед изложеното, е направил извода, че в случая липсват съществени за трудовия договор клаузи-работно време, работно място, месечно или друго трудово възнаграждение; не е установено престиране на работна сила /жив труд/, а постигане на определен резултат /овеществен резултат/; докато от друга страна са налице характерните за гражданския договора уговорки - постигане на определен еднократен резултат срещу заплащане, без възложителят да се интересува от организацията на работа, при което облигационният характер на сключения в писмен вид граждански договор и анекс отразяват действителната воля на договарящите. Съдът е намерил, че Договора за изработка от 05.05.2006 год., сключен между „МЕТА" ООД- гр. Кърджали, представляван от Мустафа Мехмедов, като поръчващ от една страна, и Севитин Халим Рамадан от с. Костино, като изпълнител, от друга, както и Анекса към договора, са в съответствие с нормативната уредба и при наличието им административно наказващия орган е следвало да се съобрази с тях, като прецени всички налични доказателства; както и че не са налице данни за осъществено производство по реда на чл.405а от КТ от страна на Дирекция „ОИТ"- гр.Кърджали, а именно за обявяване съществуването на трудово правоотношение, макар че представлява отделно производство със съответните процедури и възможност за защита, и което също само по себе си не е основание за отмяна на наказателното постановление. Съдът е достигнал до крайният извод, че описаното деяние в съставения против жалбоподателя в първоинстанционното производство акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление не съдържа признаците на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, т.е. не са налице елементите от хипотезиса на правната норма, осъществяващи от субективна и от обективна страна състава на административно нарушение по чл.62 ал.1 от КТ, за което ответнника по касация е бил санкциониран, поради което е отменил наказателното постановление изцяло, като незаконосъобразно. При тези данни настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на Кърджалийския районен съд е правилно, като при постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, каквото е възведеното в жалбата касационно основание. Правната теория и константната съдебна практика приемат, че нарушението на материалния закон като касационно основание, водещо до неправилност на съдебно решение, се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти е отнесъл приложимия материален закон. Приетата от съда фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото доказателства, като по отношение на същата не се спори между страните. Всъщност, спора в производството се концентрира върху въпроса: извършваната към момента на проверката от Севитин Рамадан работа на провереният обект по трудово правоотношение ли е, или въз основа на облигационно такова по договор за изработка. Настоящият състав изцяло споделя изложените подробни съображения относно характера на представеният по делото Договор за изработка от 05.05.2006 год. и анекса от 10.05.2006 год. към него, ведно с крайният извод на решаващият съд – че договора е граждански за изработка, и не прикрива наличието на трудово правоотношение между страните по него. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, посоченият договор не съдържа съществени елементи от състава на трудовото правоотношение – по отношение на продължителността на престиране на труд, характера на работа, периодичност на изплащане на трудово възнаграждение и др. Така например, видно е от договора /съдържанието на който не е разколебано или опровергано от другите доказателства по делото/, че същият е сключен за постигането на конкретен резултат – измазване с гипсова мазилка на сграда, за определен период от време – 25 дни /което е нормално, имайки предвид характера на работата – строителство/, при изплащане на договореното възнаграждение, измеримо количествено /1.50 лв. на кв.м./, платимо след извършване на работата, която следва да бъде приета с протокол. Или, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд - че сключеният между ответника по касация Мустафов, в качеството му на управител на „Мета” ООД – гр.Кърджали, от една страна, и Севитин Халил Рамадан, от друта, има характера именно на граждански договор, а не на трудов такъв. С оглед изложеното, не могат да бъдат споделени доводите на касатора, изложени в касационната жалба – че липсвало количествено измерение на задачата, както и че периода на изпълнението на задачата бил фиксиран в работни дни, още повече че такива не са уговорени с договора /а срока е фиксиран в календарни дни/. Неоснователно е и оплакването на касатора – че следвало да бъде уточнено дали по договора са извършвани разплащания на дължими суми, начина на формиране на сумите за заплащане и преценка дали методиката на формирането е характерна за трудови правоотношения или за облигационни такива, тъй като това е следвало да направи именно административнонаказващият орган в процеса на административнонаказателното производство, развило се пред него, и то преди издаването на наказателното постановление. В тази връзка следва да се отбележи, че извода на касатора за наличието на формално облигационно правоотношение между страните по Договора за изработка, прикриващо действително трудово такова, не са подкрепени от каквито и да било доказателства, въпреки че тежестта на доказване на извършването на административното нарушение от привлеченото към отговорност лице е именно на административнонаказващият орган, и по същество представляват предположения, което е недопустимо. Изложените в касационната жалба на касатора теоретични съображения относно характеристиките на трудовото правоотношение и облигационното такова са принципно правилни, но неотносими към установената конкретна фактическа обстановка в настоящият случай. От друга страна, от показанията на разпитаните по делото от първоинстанционният съд свидетели Димитров, Лафчиева и Тардиев по безспорен и категоричен начин се установяват обстоятелствата на извършване на проверката; на присъствието при извършване на проверката на Севитин Рамадан, Шенер Рамадан, Юсуф и Али, които към момента на проверката полагали гипсова мазилка с машина на проверявания обект, и които заявили на проверяващите, че работят по граждански договори, вкл. и част от тези договори били показани на проверяващите, без актосъставителят и свидетелите по акта да могат да установят по несъмнен и категоричен начин, че посочените по-горе свидетели са престирали работната си сила срещу възнаграждение по силата на налично трудово правоотношение между тях и ответника по кÓсация, което да изисква материализирането му чрез сключен между тях писмен договор, и при липсата на който би било осъществено твърдяното административно нарушение по чл.62 ал.1 от КТ, т.е. доказателствата по делото не установяват с необходимата за ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответника по касация несъмненост факта на осъществяване на трудова функция по смисъла на КТ от Севитин Рамадан към момента на извършване на проверката, без сключен писмен договор. При това положение, като е приел, че извършването на нарушението не е доказано по несъмнен начин от административноказващият орган, първоинстанционният съд е направил обоснован и съобразен с материалния закон извод, при което не е допуснал грешка при юридическото квалифициране на установените факти, т.е. не е допуснал нарушение на материалния закон, довело до неправилност на обжалваното в настоящото производство решение. Следва в тази връзка настоящата инстанция да отбележи и следното: за да се приеме за безспорно осъществено от ответника по касация нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, т.е. че към момента на извършване на проверката е било налице трудово правоотношение между ответника по касация и Севитин Рамадан, като последният е бил допуснат до работа, без да има сключен писмен договор с работодателя, е необходимо това правоотношение да е било обявено за съществуващо от органите на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали в изпълнение на правомощията им по чл. 405а КТ, а именно: чрез издаване на постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между работника и работодателя, което се връчва на страните и влиза в сила след изтичане на срока за обжалването му от работодателя или след потвърждаващо го решение на районният съд по седалището на работодателя, като такива данни по делото не са налице, както впрочем правилно е приел и първоинстанционният съд. С оглед изложеното по-горе, касационната инстанция намира, че обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд не е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон. Неоснователно е оплакваното на касатора по отношение и на другото касационно основание, посочено в жалбата – за неправилност на решенето на първоинстанционният съд, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посоченото касационно основание касатора е обосновал в жалбата си с твърдението, че първоинстанционният съд не е анализирал и подложил на оценка всички доказателства по делото, и по – конкретно: не бил обсъдил показанията на актосъставителя и свидетелите по акта и възраженията на административнонаказващият орган. Всъщност, с решението си първоинстанционният съд е подложил на подробен анализ и оценка всички доказателства по делото, вкл. и показанията на св.Лафчиева, Тюрдиев и Димитров – актосъставител и свидетели по акта, които е съпоставил с другите доказателства по делото и по същество ги е кредитирал, но както бе посочено по-горе, тези доказателства сами по себе си установяват само фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд и по която по същество не се спори – че към момента на проверката Севитин Рамадан и други лица са полагали гипсова мазилка с машина на проверяваният обект, като не са имали сключени писмени договори /което всъщност е нормално, тъй като същите лица не са били в трудови правоотношения с дружеството, чийто управител е ответника по касация, а са имали сключени договори за изработка/. С решението си, освен това, първоинстанционният съд е дал изключително подробни и обосновани отговори на всички възражения на представителя на административнонаказващият орган. Не са констатирани от настоящата инстанция да са допуснати каквито и да било други съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение, водещи до неговата неправилност решение и налагащи отмяната му. Ето защо, съдът намира, че обжалваното решение не е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, каквито са заявените касационни основания, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното,и на основание чл. 40 ал.1от ЗВАС /отм./, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46/08.12.2006 год. по Н.а.х. дело № 558/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |