N
гр.***, 04.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, IV състав, гражданска колегия в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : Стела Цветкова
като разгледа докладваното от съдията Томова гражданско дело
N 2658 по описа за 2018 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.127, ал,2 от СК.
В ***е постъпила искова ***ба от Е.Д.Р. с ЕГН **********, чрез адв.Г.Г. против Д.О.И. с ЕГН **********, в която се твърди, че страните са живели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство било родено детето Е.Е.Д.с ЕГН **********. Заедно с тях живеело и детето Е.- дъщеря на ответницата от предишно съжителство с друг мъж. Твърди се също, че ***, като от месец октомври 2017г. проблема с пиенето станал непоносим. Тя не изпълнявала служебните си задължения и трудовият й договор бил прекратен. Пиела, в това число пред децата. Имало случаи, при които сутрин излизала от дома им заедно с Е. и ИвЕ. и под предтекст, че ще пазаруват съвместно ги водела в *** до ***, където започвала да пие и ги оставяла цял ден. Твърди се за подобен случай, при който вечерта по- голямото дете, ***се прибрало пеша до дома им ***, а по-малкото било закарано при ищеца на работното му място с полицейски автомобил. Излага се, че в края на 2017г. ответницата постъпила на лечение в ***в ***като лечението било наложено от това, че нападнала съседите с брадва, започнала да чупи прозорци, покъщнина, държанието й било неадекватно. Проявявала и агресия спрямо ищеца. Сочи се, че на 28.12.2017г. била изписана от поликлиниката и се върнала при ищеца и децата. За няколко дни спряла да пие, но след новогодишните празници продължила да купува алкохол и да се напива. На 02.01.2018г. около 23.30ч., докато ищеца бил на работа, по- малкото дете Е. му телефонирало и разказало, че майка му отворила прозорците и крещяла на съседите, че ще ги убива, псувала. Следващите дни проявявала подобно агресивно поведение и спрямо ищеца, което ставало в присъствие на децата, като последните се опитвали да го защитят, звъняли на ***. Излагат се твърдения за неадекватно поведение на ответницата и през следващите дни, свързано и с употреба на алкохол. Това поведение ескалирало отново в агресия спрямо ищеца, изразяваща се и в удари, заплаха с нож. Това също станало в присъствие на децата. Ответницата отново била настанена в ***. В полза на ищеца били предприети и мерки за закрила по реда на ЗЗДН.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на решение, с което да се предостави на ищеца упражняването на родителските права по отношение детето Е. и съответно местоживеенето на детето да се определи при бащата; да се определи подходящ режим на лични контакти на ответницата с детето, както и да бъде осъдена майката да заплаща издръжка в минимален размер.
Ответницата Д.О.И. не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е по делото, а това се установява и от приложеното удостоверение за раждане, изд. на ***г***.***, че ищеца Е.Р. и ответницата Д.И. са родители на малолетното дете Е.Е.Д.- ***
Установява се от приложения препис на ***издадено от *** - гр.***, че детето Е. е записано като ученичка във ***през учебната 2017/2018г.
Видно е от представения препис на ***., изд. от Е. ******- гр.***, че ответницата е с поставена диагноза ***и ***, като през периода от 25.11.2017г. до 28.12.2017г. се е лекувала в сочената болница, ***.
От приложеното ЧНД №142/2018г. по описа на *** се установява, че с влязло в законна сила на 12.02.2018г. решение ответницата е била настанена на задължително лечение в ***при ***Установява се от приложеното копие на ***по гр.д.№82/2018г. по описа на *** и решение по същото дело от 02.03.2018г., че ответницата е упражнила домашно насилие спрямо ищеца и малолетното им дете Е., вследствие на което са й били наложени мерки по реда на ЗЗДН.
От представения препис на удостоверение с *** е видно, че ищеца работи по трудово правоотношение и реализира месечен доход в размер на около 600лв.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства, ангажирани от ищеца.
От показанията на свидетеля М.Й.- вуйчо на ищеца, се установява, че страните са разделени, а детето Е. останало да живее със своя баща. Установява се още, че този родител полагал адекватни грижи за дъщеря си. Организирал работното си време така, че да може да води детето на училище и да го прибира. Можел да разчита на помощ в тези грижи и на своя баща, както и на св.Й.. Свидетелят излага, че според неговите наблюдения детето било привързано към баща си.
Свидетелката П.М. излага в показанията си, че познавала страните по повод работата си в ***- ***. Сочи, че през месец май 2015г. бил получен сигнал, че майката използвала обидни думи спрямо децата си, употребявала алкохол, държала се неадекватно. Във връзка с извършваната проверка социалните работници посетили адреса, събрали данни от живущи и работещи в близост, които потвърдили информацията за злоупотреба с алкохол от ответницата и неадекватно поведение. Излага, че в началото на 2018г. получили сигнал от Второ РУ *** за упражнено физическо насилие от майката спрямо децата на спирка на ***в гр.*** в нетрезво състояние. Отново извършили проверка, при която информацията се потвърдила. Св.М. излага, че при извършваните по повод работата й проверки, установила, че емоционалната връзка между бащата и детето Е. била силна. Сочи, че след раздялата между страните ищеца бил договорил промяна в работното си време, като вече не работел нощем.
Съдът изцяло кредитира събраните гласни доказателства, т.к. в тях се излагат лично възприети от свидетелите обстоятелства и не противоречат на други събрани по делото доказателства.
По делото е изготвен писмен социален доклад от ***-***, в който е формирано становище, че в интерес на малолетното дете Е. е да продължи да се отглежда от бащата в настоящата семейна среда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът е изправен пред хипотезата на чл.127 ал.2 от СК. Така отнесения за разглеждане спор следва да се разреши изключително, изхождайки от интересите на детето. Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че страните не живеят заедно от повече от шест месеца, като през този период бащата изцяло е поел грижите за детето Е.. Майката се е лекувала в болнично заведение по реда на чл.155 от 33, като след приключване лечението е отишла да живее в друго населено място. Стана ясно от обсъдените писмени и гласни доказателства, че ответницата, поради влошаване на психичното си здравословно състояние, е имала неадекватно поведение в грижите за детето си през периода от 2015г. до 2018г„ а след преместване на местоживеенето й не е проявявала интерес за включване в грижите за дъщеря си. Установи се също така от гласните доказателства, че ищеца е полагал подходящи грижи за детето си, като след раздялата му с ответницата е направил необходимото, за да организира по подходящ начин работното време и ежедневието си в съответствие с нуждите на дъщеря му.
Предвид горното, съдът счита, че изцяло в интерес на детето Е. е родителските права да се предоставят за упражняване на бащата. Следва да се осигури възможност на майката да има лични контакти с детето, т.к. в интерес на последното е да бъде осигурена възможност за поддържане на връзката му с този родител. Съдът счита, че подходящият режим на лични контакти е следния - майката да взема детето всяка първа и трета събота в месеца за времето от 10.00ч. до 18.00ч. и всяка втора и четвърта неделя за времето от 10.00ч. до 14.00ч., както и да го взема за десет дни през лятото по време, което не съвпада с ползването на платения годишен отпуск от бащата. Съдът намира, че към настоящия момент не е необходимо определяне на по- разширен режим на лични контакти, т.к. майката не е проявила намерение да вижда детето дори и в рамките на посочените по-горе периоди, а при промяна на обстоятелствата този режим може да бъде изменен.
Ищецът е отправил до съда искане да бъде осъдена ответницата да му заплаща, като баща и законен представител на малолетното им дете, месечна издръжка в размер на 128 лв. За ответницата съществува безусловно задължение, съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК да издържа своето малолетно дете. При определяне размерът на издръжката, съгласно нормата на чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи. Законодателно е определен само минималния размер на издръжката, която родителят дължи на детето си - една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК). Считано от 01.01.2018г. MP3 е в размер на 510лв. или една четвърт от нея се определя на 127,50лв. Претенцията на ищеца е в този минимален размер и следва да бъде уважена изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50лв. за държавна такса и 600лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответницата следва да заплати по сметка на *** държавна такса върху уважения иск по чл.143, ал.2 от СК в размер на 184,32лв.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 127, ал.2 от СК, малолетното дете Е.Е.Д.с ЕГН **********, да живее при своя баща Е.Д.Р. с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Е.Е.Д.с ЕЕН **********, на бащата Е.Д.Р. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на майката Д.О.И. с ЕГН ********** с детето Е.Е.Д.с ЕГН **********: майката може да взема детето всяка първа и трета събота на месеца за времето от 10.00ч. до 18.00ч. и всяка втора и четвърта неделя на месеца за времето от 10.00ч. до 14.00ч., както и да го взема за десет дни през лятото по време, което не съвпада с ползването на платения годишен отпуск от бащата.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК Д.О.И. с ЕГН ********** да ЗАПЛАЩА на Е.Д.Р. с ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетното дете Е.Е.Д.с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 128 лв., считано от датата на предявяване на иска - 19.04.2018г. до настъпването на предвидените в закона условия за изменение или прекратяване на издръжката, с падеж на всяка дължима месечна вноска - двадесето число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.О.И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ИВАЙЛО ОГНЯНОВ ИЛИЕВ с ЕГН **********, сумата от 650лв., представляваща деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК Д.О.И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на *** държавна такса в размер на 184,32лв.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски ***в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: