№ 649
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500965 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по жалба на ответника по гр.д. № 4948/2019г. по описа на СГС , І-1 ви
състав срещу решението от 29.12.2020г., с което е уважен предявения по реда на чл. 422
ГПК установителен иск, като е признато за установено в отношенията между страните, че
Е.К. дължи на Ц.М. , на основание чл. 535 ТЗ, сумата 175 140 лева по запис на заповед от
06.01.2010г., ведно със законната лихва от 16.08.2017г. и са присъдени разноски.
Въззивникът Е.К. иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, като излага
пространни доводи за необоснованост и неправилност. Твърди, че при установеното по
делото, че процесният запис на заповед е подписан по начин, по който тя се подписва
единствено в документите, които се представят извън България, заключението на вещото
лице за липса на данни, който да обосноват извод дали е налице кражба на подпис, следвало
да се приеме, че такава е налице. Заявява, че в подкрепа на това заключение следвало да се
ценят следните обстоятелства: заглавието на ценната книга било разположено на
относително голямо разстояние от началото на листа; текстът не бил форматиран и имало
голям брой пренасяния, както и различни интервали между редовете; пет от общо деветте
записа на заповед, подписани от нея били съставени в един ден. Заявява, че не било
изследвано каузалното правоотношение между страните, което било въведено от ищеца с
допълнителната искова молба, а именно поръчителство за „гарантиране“ на дадените от
ищеца и съпругата му на „Елон“ ООД суми за строителство на сграда, както и възраженията
срещу действителността на това правоотношение. Сочи, че не било обсъдено и друго
нейно възражение – за нищожност на ценната книга поради противоречие с добрите нрави,
чието наличие се основавало на обстоятелствата, че една, близо 70 годишна жена, е поела
задължения към свой роднина с падеж след 10 години, на обща стойност от около милион
лева, без да има необходимост от подобно имуществено разместване.
1
Въззиваемият Ц.М. оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В отговор на оплакванията по
жалбоподателя излага следното:
Исковото производство се е развило след заповедно, по което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 т.9 ГПК на основание запис на заповед, издадена на 06.01.2010г., с
падеж на 06.07.2017г., за сумата 175 140 лева.
Ценната книга е редовен от външна страна документ - съдържа „запис на заповед“ в
текста на документа, на езика, на който е написан; налице е изявление, което съставлява
безусловно обещание да се плати определена сума пари, конкретно посочена като абсолютен
размер, на определено лице, на определен по начина по чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ падеж. За да
настъпи изискуемостта на вземането, не е необходимо предявяване на записа на заповед.
Защитната теза на въззивница – ответника се изчерпва с абсолютни възражения. Същата
оспорва автентичността на ценната книга, като твърди, че не е подписана от нея.
Заключенията на изслушаните по делото експертизи – СПЕ на в.л. Т. и СПЕ на в.л.Г.
опровергават това твърдение, като категорично установяват, че подписът е положен
саморъчно от лицето, от чието име изхожда – Е.К.. Няма спор, че ответницата се подписва
по различен начин, като използва подпис с латински букви, подобен на този в процесната
ценна книга, в документи, които са написани на английски език или ще служат извън
територията на Р България. Това обстоятелство само по себе си сочи единствено на
различен подход, предприет от ответницата при подписване на процесната ценна книга, но
не означава, че подписът не е неин.
Не се установява и подписът да е положен преди текста на ценната книга, в какъвто
случай би била възможна „кражба на подпис“. Текстът, включително заглавието „Запис на
заповед“, са обичайно разположени върху листа, интервалите между редовете са еднакви
(макар последните да не са подравнени отдясно, но това е по причина, че няма думи, които
са пренасяни) и липсват пресичащи се щрихи между текста и подписа, които биха позволили
извод за това кое от двете е изписано първо. Нито разположението на подписа спрямо текста
на ценната книга, нито правилата на логиката позволяват заключение, че подписът е
положен преди текста. Или твърдението, че документът е подписан преди да бъде
попълнено съдържанието му, остава хипотетично и в приложение правилата за
разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че процесната ценна книга
не е съставена чрез „кражба на подпис“.
Неоснователно е възражението за нищожност на записа на заповед поради нарушаване на
добрите нрави. Абстрактната сделка не е годна самостоятелно да предизвика нищожност
поради накърняване на добрите нрави. Нищожна на това основание и въобще на
основанията по чл. 26 ЗЗД може да е сделката по каузалното правоотношение , а
нищожността на каузалната сделка може да има погасителен ефект за вземането по
менителничната сделка при установена връзка между двете правоотношения. В случая,
противно на оплакванията по жалбата, отношение на покритие не е разкрито от никоя от
страните ( изрично в този смисъл молба на ищеца от 23.01.2020г. ) и не е предмет на
доказване. Както в отговора на исковата молба, така и в допълнителната искова молба и
нейния отговор, страните са описали единствено конфликтните си взаимоотношения в
периода след 2005г. и провокиралите ги житейските фактори. Ответницата не е посочила
конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, поради което логично първостепенният съд не е обсъдил възражение за
недействителността му поради нарушение на добрите нрави. Заявеното от ответницата, че не
дължи плащане на суми по записа на заповед (възражението за безпаричност), съставлява
общо оспорване на вземането и според задължителните указания в ТР № 4 от 18.06.2014 г.
на ОСГТК на ВКС не налага доказване от ищеца - поемател на записа на заповед на
каузално правоотношение като основание за менителничното задължаване.
В обобщение, като намира за неоснователни оплакванията по жалбата и като споделя
2
разрешенията по чл. 290 ГПК в решения № 248/23.01.2015г.по т.д.№ 3437/2013, І ТО, №
38/07.04.2015 г. по т. д. № 1008/2014 г., І ТО и др. , съгласно които ищецът няма задължение
да установи каузалната причина за издаване на записа на заповед, а само интерес от това, за
да преодолее защитата на ответника, въззивният съд приема, че при липса, съотв.
недоказаност на относителни възражения от издателя на ценната книга, редовността на
последната от външна страна и изискуемостта на вземането по нея, които са безспорно
установени по делото, предпоставят основателност на предявения установителен иск.
Предвид изложеното, като достига до еднакви крайни изводи с първата инстанция,
настоящата следва да потвърди обжалваното решение.
При този изход на спора, на адв.В. се следват разноски по чл. 38, ал.2 ЗА за
представителство на въззиваемия, които са в размер на 6038,40 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-1 състав от 29.12.2020г. по гр.д. № 4948/2019г.
ОСЪЖДА Е. А. К. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Е.П., гр.София, ул.Позитано №3,
ет.5 да плати на адв. В.В., САК, гр.София, бул. България № 81В, ет.8, ап.22, на основание
чл. 38, ал.2 ЗА, сумата 6038, 40 лева адвокатско възнаграждение за представителство на
ищеца пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3