Решение по дело №65032/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11157
Дата: 14 октомври 2022 г.
Съдия: Ангелина Колева Боева
Дело: 20211110165032
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11157
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110165032 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ФИРМА, чрез адв. Г. М., срещу ИА
ВКВПД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 15000 лева, представляваща непогасен остатък от
дължимо възнаграждение по Договор № ОП-29/09.06.2016 г. за строително-ремонтни
дейности на обект „Преустройство и ремонт на стаи, апартаменти и коридори във ВО „Пети
километър“ – гр. София“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7358,33 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.01.2017 г. до 14.11.2021
г.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор № ОП-29/
09.06.2016 г. за строително-ремонтни дейности на обект „Преустройство и ремонт на стаи,
апартаменти и коридори във ВО „Пети километър“ – гр. София“, по силата на който ищецът,
в качеството му на изпълнител, поел задълженията по чл. 1 и чл. 12 от същия, а ответникът,
в качеството му на възложител, се задължил да заплати уговореното възнаграждение.
Твърди се, че към настоящия момент цялата работа по процесния договор била извършена и
приета от възложителя, но част от дължимата цена все още не била заплатена. След
приспадане на дължима неустойка за неизпълнени в срок работи в размер на 5216,69 лева
без ДДС от общата дължима сума в размер на 222085,38 лева без ДДС оставало
1
възнаграждение за плащане в размер на 216868,69 лева без ДДС или 260242,43 лева с ДДС,
за което от страна на ищеца била издадена фактура № 65/14.12.2016 г. С преводно
нареждане от 08.02.2017 г. възложителят заплатил сумата в размер на 239852,21 лева с ДДС,
без да даде каквито и да било обяснения за непогасения остатък в размер на 20390,22 лева.
Ищецът предявил частичен иск за сумата в размер на 5390,43 лева, който бил уважен с
влязло в сила Решение № 45296 от 19.02.2019 г. по гр. д. № 43445 по описа за 2017 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 74 състав. Остатъкът в размер на
15000 лева все още не бил погасен от ответника, който дължал и мораторна лихва върху
главницата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ИА ВКВПД за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез гл. юрк. Тодор
Колев. Процесуалният представител признава изцяло предявените искове, както по
основание, така и по размер. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв.
М. е направил искане за постановяване на решение при признание на иска на основание чл.
237 ГПК. С протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните
предпоставки по чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно че ответникът е признал предявените искове, а
ищецът е направил искане за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение
съобразно направеното признание, както и липсата на пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, а
именно че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не
представлява право, с което страната не може да се разпорежда. На посоченото основание
съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе в срок с решение при
признание на иска.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото съдебни разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В
настоящото производство ищцовото дружество е извършило следните разноски: 894,33 лева
за внесена държавна такса и 2000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. В молбата
на ответника от 10.10.2022 г. е направено изрично възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Изчислен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за настоящото
производство възлиза на 1200,75 лева. Съдът, като съобрази обстоятелството, че настоящото
2
производство приключи в едно съдебно заседание, без събиране на допълнителни
доказателства и доказателствени средства, и като взе предвид, че действителната правна и
фактическа сложност на делото е минимална с оглед направеното от ответника признание
на предявените искове, намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200,75 лева вместо поисканите 2000 лева. С оглед
изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ИА ВКВПД следва
да бъде осъден да заплати на ищеца „ФИРМА сумата в общ размер на 2095,08 лева,
представляваща направените в настоящото производство разноски за внесена държавна
такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИА ВКВПД, Булстат *********, представлявана от изпълнителния
директор И. Г. К., със седалище и адрес на управление гр. София, АДРЕС, да заплати на
„ФИРМА, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Л.Т., със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС, както следва: по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1,
вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 15000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща непогасен
остатък от дължимо възнаграждение по Договор № ОП-29/09.06.2016 г. за строително-
ремонтни дейности на обект „Преустройство и ремонт на стаи, апартаменти и коридори във
ВО „Пети километър“ – гр. София“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.11.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 7358,33 (седем хиляди триста петдесет и
осем лева и 33 ст.) лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
14.01.2017 г. до 14.11.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ИА ВКВПД, Булстат *********,
представлявана от изпълнителния директор И. Г. К., със седалище и адрес на управление гр.
София, АДРЕС, да заплати на „ФИРМА, ЕИК *********, представлявано от управителя
Д.Л.Т., със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС, сумата 2095,08 (две хиляди
деветдесет и пет лева и 08 ст.) лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3