РЕШЕНИЕ
№ 498
гр. Ямбол, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330101790 по описа за 2022 година
Производството е във втора фаза на делбата, допусната с влязлото в сила Решение №
*** г. на ЯРС.
В хода на делото ищцата заявява, че желае делбата на недвижимия имот да се извърши
чрез изнасянето му на публична продан. Ответникът не е направил искане за възлагане на
имота, като заявява изрично, че не са налице предпоставките на чл. 349 от ГПК за това.
Предвид изразеното от него желание да запази жилището в своя патримониум съдът е
предоставил достатъчно възможности за постигане на спогодба, но такава не е сключена.
В първото с.з. след допускане на делбата, проведено на 23.01.2023 г., ответникът е
предявил претенция по сметките, уточнена с писмена молба: да бъде осъдена ищцата да му
заплати 15 000 лв., която сума представлява стойността на разходите за направените от него
подобрения в делбеното жилище, извършени със съзнание на съсобственик и със знанието и
съгласието на съделителката: 1.смяна на врата и боядисване на спалня на стойност 2000
лв., 2.смяна на прозорец на кухня и боядисване на стойност 1500 лв., 3.остъкляване на
тераса на стойност 2000 лв., 4. смяна на подова настилка и залепване плочки на тераса
- 2200 лв., включващи стойност на вложени материали и заплатен труд; 5.смяна на
врата на тераса 600 лв., 6.смяна на входна врата с нова 1200 лв.,7.смяна на два броя
вътрешни врати 2000 лв., 8.боядисване на коридор:1500 лв., 9.смяна на дограма на хол-
1000 лв., 10.измазване на хол 1000 лв..
В отговор на претенцията съделителката чрез процесуалния си представител е
оспорила иска по сметките като неоснователен. Основава възраженията си на фактите, че
тази претенция е заявена общо, без конкретизация, кога са извършени подобренията и в
1
какъв размер са разходите за материали и труд поотделно. Възразява, че подобренията са
правени без нейно знание и съгласие, а и не са довели до увеличаване на стойността на
имота, доколкото са амортизирани по време на ползването им от *** на ответника.
Ремонтните дейности не са предприети уместно, не се касае за необходими разноски, чието
извършване е необходимо за запазване на вещта, иначе би погинала или би се повредила.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява,
че апартаментът е неподеляем. Той е тип „тристаен разширен", с площ от 97,37 кв.м.
Включва коридор, дневна с изложение на юг, свързана с трапезария с изложение на
север, спалня (за родители) с изложение на юг, спалня (детска) с изложение на юг,
кухня с изложение на север, свързана с трапезарията, баня, тоалетна. Тераси от юг има
към дневната и към детската спалня. От север тераса е имало към трапезарията, но е
присъединена към помещението (усвоена). Според допълнителното заключение,
изготвено на база пазарната цена на повече сравнявани обекти, пазарна стойност на
делбения апартамент е 1/3 ид.ч. за В. П. Г.а и 2/3 ид.ч. за Д. Х. Г. лв. Взето е предвид, че
имотът е разположен на *** етаж. Поддържан е в добър вид, с извършени ремонтни работи
(сменена дограма, частично настилки). При извършения на място оглед в.л. е
констатирало, че тези ремонтни работи датират ориентировъчно от периода 2020-2021
г., като в с.з. обосновава този извод с доброто им, ново състояние. Сменен е
вратопрозорецът (прозорец и балконска врата) в детската спалня. Извършени са
работите по изкърпване около него, прешпахловане, боядисване с латекс. Прозорецът в
кухнята също е сменен с PVC. Извършено е отново изкърпване около сменения
прозорец, прешпахловане, боядисване с латекс. Терасата от север към трапезарията е
остъклена с PVC витрина с площ 5,60 кв.м. Западната ограждаща стена (на границата
със секция Д) е подзидана с тухли Итонг. По вътрешната повърхност на парапета е
положена топлоизолация. По пода на северната тераса са положени нови теракотни
плочки. По периферията на пода е направен цокъл с височина 5-6 см. Вратопрозорецът
на дневната е сменен с PVC, с площ 4,58 кв.м. Входната врата е стоманена и е
дублирана с алуминиева бяла входна врата. Новопоставени са вратите на детската
спалня и вратата между коридора и кухнята. След смяната на балконския
вратопрозорец е извършено шпахловане на стената и боядисване с латекс по
вътрешната повърхност на южната стена на хола. Стойността на направените от ищеца
разходи за ремонт и за подобрения към 2022 г. се равнява общо на 6924,29 лв. (за материали,
труд), заедно с печалбата на строителя -7616,72 лв., с прибавен ДДС- 9140 лв. В с.з. вещото
лице заявява, че е допуснало техническа грешка в изчисленията и към 2022 г. цената на
ремонтните дейности е следвало да бъде 6000 лв. Завишението на цените през 2022 г.. е с
около 10 % спрямо предходните години. По цени от 2019 г. стойността на реално
извършените в апартамента ремонтни работи възлиза на 3940 лв., а по цени от 2023 г.- на
2
6943 лв.
В показанията на св. М. Г.–*** на страните- се сочи, че през 2019 г., когато последно е
посещавала апартамента заедно с ***- за коледните празници, са видели, че е правен ремонт.
Дограмите са били сменени. В детската стая, превърната в спалня, е бил сложен ламинат.
Свидетелката дава противоречиви показания относно момента на смяната на дограмите. От
една страна заявява, че не знае точния момент и когато е съобщила на *** за ремонта след
посещението през 2019 г., тя се е изненадала, доколкото не е ходила повече от 12 години в
апартамента. От друга страна свидетелката сочи, че дограмите са били сменени още отдавна.
Заявява от една страна, че не знае кога последно е посетила жилището преди 2019 г. Излязла
е от апартамента, когато родителите са се разделили, и е ходила по веднъж в годината, но
коя година е било последно, не може да каже. От друга страна заявява, че *** и *** са
сменяли всички дограми на един път. Изказва същевременно мисли, че е правен ремонт на
терасата само, но не си спомня много. Сочи, че са били обновени терасата и външната врата.
Входната врата за апартамента е била сменена към декември 2019 г.. Става въпрос за бяла,
ПВЦ врата, но е имало и стара, дървена, за която свидетелката не знае, дали не е сменена
понастоящем. Бялата врата е била външна, а дървената –„отвътре“. Масивна външна врата
не е имало, а само ПВЦ, както на детската стая.
Свидетелят Г. Д. Г.-*** на входа и съсед на същия етаж, в който се намира процесното
жилище- дава показания, че *** на ответника е живеела сама в апартамента от 2018 г., а той
е работел в И. От 2018 г. тя е започнала да прави ремонти в апартамента, защото е имало
теч. Овехтяване също е имало. Ответникът е изпращал пари и *** е изпълнявала задачите,
които й е поставял за ремонт. Започнал е първо със смяна на всички прозорци на
апартамента. Дървената дограма е била сменена. Последно е направен основен ремонт на
трапезарията и на голямата терасата до кухнята –били са сложени плочки, отстрани на
стените. Свидетелят е отишъл да гледа, как се лепи морска пяна върху ламарината отгоре на
терасата, за да може да направи сам това и в своето жилище. Тогава е иззидана половината
тераса на ответника и е сменена дограмата. Свидетелят мисли, че е станало през 2021 г. –
„последният ремонт“. Иначе всяка година е правено по нещо– 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021
г. Вратите са сменяни някъде 2019 г. или 2020 г. –тогава е сменена входната врата. Първата
входна врата е желязна, а втората – алуминиева, сменена преди да се ремонтира терасата.
Свидетелят е прибрал дървената врата. *** на ответника я му е дала. За година на смяната на
вратата сочи 2019 г. или 2020 г. преди пандемията.
Причина за ремонтите според свидетеля са различни обстоятелства. През 2019 г. след
„голям дъжд“ е протекло в хола от комина в неговото жилище, а в делбеното- в хола срещу
вратата. Тогава е правен ремонт. При ответника е изкъртено олющеното на тавана,
почернялата мазилка по стената в хола, след това е направена шпакловка и боядисване на
цялата стая. На терасата, в която последно е правен ремонт, е била разронена мозайката,
била е груба и затова са сложени плочки на пода. Имало е пропуквания отвътре на самия
парапет, отстрани. Там, където е била напукана стената, е сложена тухлената стена,
поставена е изолация по цялата тераса – от горе до долу. По терасата „абсолютно всичко е
3
сменено“. В спалнята е сменено подовото покритие към 2019 г. –поставен е нов паркет.
Изкъртена е била замазката по стените, поставена е била изолация. Дограмата е била много
стара и не е била годна за ползване. Имала е дупки-пролуки и не можела да се затваря.
Прозорците са били надути и повечето са се затваряли с „едни пирони“. Не всички, но 1-2
прозореца са били с пролуки, през които се вижда отвън. Външната дървена врата е била
стара, с шпионка, през която нищо не се е виждало и затова е сменена. Свидетелят сочи, че
почти навсякъде е влизал по време на извършване на ремонтите и е виждал, как работят
тримата майстори. Питал е единия за цената за боядисване на тавана в кухнята и му е казал -
около 150 лв.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в
един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в
делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.
По делото се установи, че от имота не могат да се обособят реални дялове за всеки от
съделителите съобразно квотите им. Единствен способ за ликвидиране на съсобствеността в
този случай е изнасянето му на публична продан. Пазарната му стойност е установена с
помощта на вещо лице, изготвило актуална оценка обективно и компетентно, чието
допълнително заключение следва да се кредитира. Ако съдът разполагаше със специални
знания, не би ползвал вещо лице, а би извършил сам изчисленията, предлагани от ищцата в
писмената защита, каквито обаче не може да направи сам.
По иска по сметките съдът приема следното:
Съобразно изложените от ищеца по иска обстоятелства, на които се основава иска за
сумата от 15 000 лв., съдът е дал правна квалификация по чл. 30 ал.3 от ЗС. Ищецът е
посочил, че е извършил разходите за ремонт и подобрения със съзнанието на съсобственик и
при знанието и съгласието на ***. Посочил е вида на строителните работи и стойността им.
Поради това са неоснователни възраженията на ответната страна, че е налице непълнота или
неяснота в претенцията. Освен това ищецът се позовава и на изчисленията на вещото лице
по пера, в които не е налице неяснота.
Съгласно практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, обективирана в Решение №
74/21.02.2012 г. по гр.д.№ 660/2011 г., ІІ г.о., Решение № 315/25.10.2012 г. по гр.д.№
1189/2011 г., І г.о., Решение № 308/30.10.2012 г. по гр.д.№ 271/2012 г., І г.о., когато
извършилият подобрения в общия имот не е променил намерението, с което държи частите
на останалите съсобственици, и те не са се съгласили с тях, съгласно приетото в ТР№ 85/68
г. на ОСГК на ВС, отношенията между него и тези лица следва да се уредят според
правилата за водене на чужда работа без пълномощия, като му се присъди обезщетение,
равно на по-малката сума измежду направените разноски и увеличената стойност на имота,
тъй като подобренията са извършени и в собствен интерес-чл. 61 ал.2 от ЗЗД. По този ред
следва да се уредят отношенията с ответницата по иска, тъй като по делото не е доказано
твърдението на ищеца, че тя е била съгласна с подобренията. Ответницата не е признала
4
това, а пълномощникът й е изразил изрично несъгласие с подобренията. Съгласието е
субективно отношение, което следва да е обективирано във волеизявление, за да бъде узнато
и да има правни последици. Ако не е изразено, няма как да бъде установено, нито законът го
презюмира. От показанията на свидетеля Г. се установи, че ***не е знаела за извършване на
подобренията, тъй като 12 години не е посещавала имота и се е изненадала от съобщеното й
от *** в края на 2019 г.. Подобренията са извършени в периода на фактическа раздяла,
посочен от *** на страните. Доводите в писмената защита на ответницата по иска са
несъстоятелни, включително относно правната квалификация на иска, свързана с
установяване на по-голям принос от *** в семейното имущество.
Както свидетелите, така и вещото лице по строителнотехническата експертиза са
единодушни относно извършването на описаните в претенцията на ищеца строителни
работи, освен боядисването на коридор, което не е остойностено от вещото лице.
Констатациите в заключението му са за добро състояние на подобренията, които счита за
нови, направени през периода 2020-2021 г. Именно изхождайки от това им състояние е
определило и пазарната цена на имота, т.е. същата е повишена въз основа на тях.
Относно стойността на разходите липсват преки доказателства, но е налице заключение на
вещо лице, което е оценило същите към различни моменти на извършване въз основа на
справочници на цените в строителството. Това заключение е релевантно и в хипотезата на
чл. 162 от ГПК. Неоснователни са възраженията на насрещната страна, че не е ясен момента
на извършване на разходите. Св. Г. е видяла в края на 2019 г. сменени дограми и ламиниран
паркет в спалнята, сменена и една от входните врати. Показанията й се потвърждават
частично от тези на незаинтересования свидетел-*** от същия етаж, който сочи, че
ремонтите са правени поетапно –във всяка от годините в периода 2018-2021 г. За година на
последния ремонт- на северната тераса откъм кухнята- сочи 2021 г., а относно външната
дървена врата, която свидетелката е видяла несменена през 2019 г., уточнява, че е заменена с
метална през 2020 г.. Показанията на първата свидетелка, че всичко е сменено към 2019 г.,
не следва да се кредитират предвид вътрешната им противоречивост, изложена по-горе.
Разходите за ремонтите са остойностени от вещото лице за сумата от 3940 лв. към 2019
г. Посочената в първото заключение стойност за 2022 г. е ирелевантна, още повече предвид
изявлението на в.л., че е допуснало грешка в изчисленията и сумата следва да бъде от
порядъка на 6000 лв. Неоснователни са възраженията на ответницата по иска за намаляване
на изчислената от вещото лице сума с размера на ДДС, както предвид доводите на вещото
лице, че е определило пазарната цена на СМР, а и поради това, че следва да се прибави за
извършените след 2019 г. подобрения посоченото от експерта повишение на цените в този
период.
От показанията на св. Г. се установи и фактът за предоставяне на средствата от ищеца,
работел в чужбина и изпращал суми на ***, който факт се потвърждава и от свидетелката –
*** на страните, която сочи, че ремонтът е извършен от *** и ***. Съдът счита, че следва да
кредитира гласните доказателства, тъй като липсват пречки за това, а и не се твърдят други
източници на средства за разходите за ремонт. Неоснователни са възраженията, че
5
ремонтните дейности не са предприети уместно. Св. Г. съобщава като очевидец за
състоянието на имота –за теча в хола, предизвикал почерняване и олющване на стените,
тавана, за остарялата и надута дървена дограма, незатваряща се плътно, с пролуки по нея, за
напукванията на стената на северната тераса и изронената мозайка по пода, за старата
външна входна врата с повредена шпионка. Поради това претенцията следва да бъде
уважена частично -за сума, съответстващата на идеалната част на съделителката от
съсобствеността, а именно 1/3 ид.ч.- от изчислената от вещото лице стойност на разходите
към 2019 г., т.е. за 1313,33 лв.. Искът за тази сума е основателен, а за разликата до
претендирания размер следва да се отхвърли.
Страните следва да заплатят държавна такса за производството по делба съобразно
квотите си. Съобразно Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, ДТ е равна на
4% върху стойността на дяловете. Делът на ищцата е 1/3, а на ответника 2/3. Стойността на
дяловете им от недвижимия имот е съответно: за Д. Х. Г.: 2/3 ид.ч. от 110400 лв., равни на
73600 лв. и за В. П. Г.а: 1/3 ид.ч. от 110400 лв., равна на 36800 лв. Дължат съответно ДТ
–ищцата 1472 лв., а ответникът-2944 лв.
Ответницата по иска по чл. 30 ал.3 от ЗС следва да заплати ДТ за уважената част- 52,53
лв., съответно ищецът по иска –ДТ за отхвърлената част -547,47 лв.
Претенцията на ответницата по иска по сметките за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата e основателна. Представено
е адвокатско пълномощно от нея с договор за правна зцащита, в който е отбелязано, че на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА (на материално затруднени лица), адвокатът оказва правна
защита по иска с правно основание чл. 30 ал.3 от ЗС.
Съгласно Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, т. 9, разноските в
делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в
прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по
повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила на чл. 64 и чл. 65 ГПК (отм.),
съответно чл. 78 от действащия ГПК. ВКС и в Определение № *** г. по ч. гр. д. № *** г., г.
к., ІV г. о., Определение № *** г. по ч.гр. д. № ***г., І г.о., приема, че при липса на
оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство на адвокат, а
при наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на
съсобствеността, начина на извършване на делбата и по присъединените искове, както и при
обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение
разпоредбата на чл. 78 ГПК.
Ответникът по делбата и ищец по иска за подобрения следва да заплати адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, по реда на чл. 38 ал.2 от Закона
за адвокатурата, съгласно която разпоредба в случаите по ал. 1 (при безплатна адвокатска
помощ), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
6
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В тази насока е практиката на ВКС,
разглеждаща предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр., ал. 1 ЗА: да
е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1,
т. 1-т. 3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, тоест
да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл.
38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78 ГПК/ и да са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК за
осъждането на насрещната страна за разноски. Осъществяването на тези предпоставки и
заявеното своевременно искане задължават съда да определи адвокатско възнаграждение на
оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата
по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати. Взаимно формираната между
доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да
окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в
тази насока е разпоредбата на, ал. 2 на същата разпоредба, според която адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на
приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител изход на спора,
поради което и преценката, дали да окаже безплатната правна помощ - при съществуващ
потенциален риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката. (Определение
№ 251 от 16.06.2022 г. по ч. т. д. № 838/2021 г., І т. о. на ВКС, Определение № 643 от
07.12.2022 г. по ч. т. д. № 2370/2022 г., І т. о. на ВКС, Определение № 289 от 27.08.2020 г. по
ч. т. д. № 992/2020 г., І т. о. на ВКС, Определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. №
1314/2018 г., ІІ т. о. на ВКС, Определение № 109 от 10.06.2022 г. по ч. гр. д. № 2005/2022 г.,
ІІ г. о. на ВКС, Определение № 333 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1262/2011 г., ІІІ г. о. на
ВКС).
В случая на пълномощника на ответницата по иска се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 1631,80 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователна
е претенцията за присъждане на по-голям размер с оглед провеждането на повече от две
съдебни заседания, доколкото пълномощникът не е участвал в нито едно от тези, състояли
се извън двете заседания, на които се е явил.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот – апартамент №***, находящ се в
гр.Я., ж.к. *** представляващ самостоятелен обект с идентификатор 87374.534.39.27.64, с
площ от 97,37 кв.м., при граници-на същия етаж – имот с идентификатор 87374.534.39.27.63,
под обекта- имот с идентификатор 87374.534.39.27.62 и над обекта -няма, ведно с избено
7
помещение №*** с площ от 11,66 кв.м., при граници: от запад -коридор, от юг-мазе №***, от
север -улица, от изток -мазе №***, както и 1,445 % процента ид.части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж, като сградата е построена в имот с
идентификатор 87374.534.39.27, допуснат до делба между В. П. Г.а (П.) от гр. С., съд.адрес
ул. *** чрез ***.В.Ц., ЕГН ********** и Д. Х. Г. от гр. Я., ж.к. ***, ЕГН **********, при
квоти: 1/3 ид.ч. за В. П. Г.а и 2/3 ид.ч. за Д. Х. Г.; с пазарна стойност 110400 лв.
ОСЪЖДА В. П. Г.а (П.) от гр. С., съд.адрес ул. *** да заплати на Д. Х. Г. от гр. Я., ж.к.
***, ЕГН ********** сумата 1313,33 лв. за направените от него в гореописания имот
подобрения.
ОСЪЖДА В. П. Г.а (П.) да заплати държавна такса за делбата в размер на 1472 лв., а за
иска по сметките - държавна такса в размер на 52,53 лв.
ОСЪЖДА Д. Х. Г. да заплати държавна такса за делбата в размер на 2944 лв., а за иска
по сметките - държавна такса в размер на 547,47 лв.
ОСЪЖДА Д. Х. Г. да заплати на адв.В. Ц. на осн. чл.38 от ЗА възнаграждение в размер
на 1631,80 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
8