Решение по дело №178/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 114
Дата: 30 юли 2021 г. (в сила от 30 юли 2021 г.)
Съдия: Рая Петкова Йончева
Дело: 20213300500178
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Разград , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20213300500178 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение 260014/17.I.2021 по грд №780 , образувано по описа му за 2019, състав на ИРС е уважил
частично исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, гр.София срещу АД. Р. Ш., ЕГН**********, като на осн.чл.124 ГПК е приел за установено, че
ответникът дължи на Агенцията 1 200.00 (хиляда и двеста) лева в изпълнение на главница по сключен с „Микро
Кредит“ АД, ЕИК202073629 Договор за заем CrediNet №8002-00004515/ 22.ХI.2017г., което вземане е цедирано
от Кредитора в полза на ищеца – цесионер съгласно Приложение № 1 от 10.04.2018г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г. За което вземане по ч.гр.д.№533/2019г. по описа на
ИРС на осн.чл.410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение №447/1.VІІ.2019г.
С така постановеното решение като неоснователни и недоказани, при прието от ИРС наличие на
визираните в чл.2 ЗПК предпоставки са отхвърлен исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, гр.София срещу АД. Р. Ш., ЕГН********** за установимост на следните вземания:
- парично вземане в размер на 54.00лв. като дължима по Договора за заем договорна лихва за периода от
22.12.2017г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 22.05.2018г. (падеж на последна погасителна
вноска);
- за 554.40лв., като цена на допълнителни услуги по Договор от 22.11.2017г. за допълнителни услуги към
заем CrediNet № 8002-00004515/ 22.ХI.2017г., дължими за периода от 22.12.2017г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска по договора за допълнителни услуги) до 22.05.2018г. (падеж на последната вноска по същия
договор);
1
- за 112.77лв;, представляващи дължима в обезщетение по Договора за заем лихва за забава за периода от
22.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение за същите
вземания;
- за 49.85лв. , представляващи дължима в обезщетение по Договора за допълнителни услуги лихва за забава
за периода от 22.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение за
същите вземания, както и
- искането за законна лихва върху главницата от последната дата до окончателното изплащане на
задължението;
В нарочен диспозитив на решението си първоинстанционният ИРС е обявил на осн. чл.22 във вр. с чл.10,
ал.1 и чл.11,ал.1, т.т. 9, 10, 11 и 1 ЗПК за недействителен Договор за заем CrediNet №8002-00004515, сключен на
22.ХI.2017г между ответника и цедента „Микро Кредит“ АД.
Недоволен от така постановеното решение ищецът- „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* обжалва същото в частта, с която исковете му за установяване на дължими от АД. Р. Ш.,
ЕГН********** вземания по сключен от разстояние договор за потребителски кредит са отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
В жалбата се твърди, че в обжалваната си част решението е незаконосъобразно и необосновано.
Поддържа се, че неправилно ИРС е отхвърлил исковете за установимост на вземанията му за дог.лихва, за доп.
пакет услуги и за законна лихва в предявените им размери поради нищожност на договора за заем, който бил
валидно сключен в условия на равнопоставеност, при насрещно постигнато съгласие и индивидуално
постигната с въззиваемия договорка в съответствие с императивните разпоредби на действащия ЗПК.
В жалбата се обосновават доводи за незаконосъобразност и неправилност на приетия от
първоинстанционния съд извод за недействителността на договора поради несъответствието на шрифта му с
формалните изисквания на ЗПК като в тази връзка се твърди несъобразяване с приложимите в отношенията на
страните ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, имащи специален и дерогиращ приложението на ЗПК характер. Оспорва се
обоснованост и законосъобразност на приетото с обжалваното решение несъответствие на клаузите за ГЛП и
ГПР с изискванията на чл.11 и чл.19 ЗПК, както и изводът за недействителност на договора, ангажиращ
отговорността на длъжника със заплащане на допълнителен пакет услуги към заем CrediNet №8002-00004515/
22.ХI.2017г. Поддържа се, че споразумението за допълнителен пакет услуги и дължимата се за същия цена са
договорени с кредитополучателя в рамките на договорната свобода, при гарантирано му право на избор и
равнопоставеност.
Въз основа на изложеното, въззивникът моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за
уважаване на исковите претенции като доказани по основание и в предявеният им размер. В съдебно заседание
въззивникът не се представлява. Депозирал е писмено становище, с което поддържа въззивната жалба.
Претендира разноски.
По отношение на въззиваемия АД. Р. Ш., ЕГН**********, производството се развива по реда на
чл.415, ал.1, т.2 във вр. с чл.47, ал. ГПК. Същият се представлява от назначеният му по реда на чл.47, ал.6 ГПК на
разноски на ищеца/въззивника особен представител-адв.В. К..
В предоставеният му за това срок, въззиваемият не се е възползвал от правото си на отговор. В писмени
бележки, депозирани в хода на делото чрез назначеният му в производството същият оспорва основателността на
жалбата и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част като правилно, обосновано и
законосъобразно постановен съдебен акт. Идентично на заявеното в срок за отговор пред първоинстанционния
съд, въззиваемият поддържа възражение за нищожност на споразумението, задължаващо го като длъжник по
кредитния договор със заплащане и на цена за допълнителен пакет услуги.
2
Страните не сочат нови, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и обстоятелства по делото.
В съответствие с правомощията си по см. на чл.267 и чл.269 ГПК РОС намира, че като подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима. Решението на ИРС
е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановен съдебен акт.
Следва да се отбележи, че в законоустановения срок за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е упражнил
процесуално предоставената му възможност за защита чрез насрещно предявен иск за прогласяване
недействителността на оспорените с възражението договорни клаузи. Ще рече, по делото не е имало нарочно
предявен в хипотези на чл.26 ЗЗД във връзка със ЗЗП и ЗПК иск, по който първоинстанционният съд да е дължал
произнасяне по същество в диспозитив на решението си. Доколкото по делото не е имало спор относно
притежаваното от ответника качество на „потребител“ на финансова услуга, то действащата законова уредба
гарантира защитата му в достатъчна степен, вменявайки на решаващия в това производство съд правомощия по
служебно установяване равноправността на договорните клаузи, респ. валидността на сключения от него договор
за потребителски заем. В изпълнение на това служебно вменено му задължение, обосновано от съвкупността на
доказателства от правна страна първоинстанционният съд е обективирал изводите си за недействителността на
процесния заемен договор с постановеното по същество на предявените искове решение. В частта, с която ИРС е
прогласил в диспозитив нищожнотта на заемния договор, решението е постановено по непредявен иск и в този
смисъл е недопустимо. Но в тази си част, то не е обжалвано и е влязло в сила. А, според правилото на чл.269 ГПК
съдът може да се произнесе по допустимостта на първоинстанционния съдебен акт, само ако е сезиран с нарочна
жалба. С каквато в това производство съдът не е сезиран.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Значимите за изхода на делото факти са установени от
първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена
между страните тежест на доказване и в съответствие с проявена от тях активност в тази насока. Установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя от настоящата инстанция.
Въз основа на самостоятелно проведения доказателствен анализ и в отговор на въведените с жалбата
въпроси, касаещи основателност и доказаност на предявените срещу въззиваемия установителни искове,
настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между „Микро Кредит“ АД, ЕИК202073629 и въззиваемия АД. Р. Ш., ЕГН********** са били установени
облигационни отношения, съгласно сключен на 22.ХІ.2017г Договор за потребителски заем CrediNet №8002-
00004515 (вж. л.8 и сл. от грд на ИРС). Договорът се твърди и доказва като сключен от разстояние и при ОУ,
считани за негова неразделна част.
Според съдържанието на този документ, заемодателят предоставя на заемополучателя заем от 1 200 лева. В
качеството си на заемополучотел, въззиваемият се е задължил с връщане на предоставената му в заем сума в
срок от шест месеца - на равни месечни вноски, при договорени фиксиран лихвен процент-15,27% и ГПР от
50% . В резултат, с договорената в тези параметри възнаградителна лихва, задължението на заемолучателя е
определено в общ размер от 1 254,00лв. След удържане на еднократна такса от 84,00лв., сумата за получаване е
изчислена в размера на 1 116,00лв. Анюитетната вноска, съгласно считания за неразделна част от договора
погасителен план, е определена като месечно дължима на 22 -ро число от месеца в размер на 209,00лв.; Дата на
първо плащане – 22.XII.2017 г.; Краен срок на договора и дата на изискуемост на последна анюитетна вноска -
22.V.2018г;
Изложеното до тук дава основание на съда в този му състав да приеме за доказано от фактическа страна, че
към дата на иска, непогасената от въззиваемия в срока на договора сума по главницата е в размера на
1 116,00лв. В този размер, дължимата по договора главница е установена и от назначената по делото СИЕ . С
решението си по този иск ИРС приел за установено вземането по главницата в предявения па иска размер от
1 200,00лв. В тази си част решението на ИРС не е обжалвано и е влязло в сила .
В процесния заемен договор е отразено съгласие по следните въпроси: заемополучателят има право да
3
върне изцяло сумата на заема в размер на 1 200 лева до 21.XII.2017 г. без да бъде начислявана лихва върху
главницата за този период; възможност за отказ от договора -срока и начина за отказ от договора, както и
дължимите при отказ от договора плащания, , момента на влизане в сила на отказа – в 14 дневен срок, считано от
датата на сключване на договора или датата на която потребителят получи условията на договора и
информацията по чл. 11 и 12 - когато тази дата е след предходната дата, чрез уведомление до заемодателя преди
изтичане на крайния срок по ал. 1, направено на хартиен или друг траен носител, до който заемодателя има
достъп, по начин, който може да бъде доказан съгласно действащото законодателство, задължение за връщане на
главницата и заплащане на лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по заема до датата
на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по- късно от 30 календарни дни, считано от
изпращането на уведомлението за упражненото право на отказ – т. 1 – т. 6 от договора.
В т. 7 е уговорено, че заемополучателят има право при погасяване на главницата по договора за заем да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план, за извършените и предстоящи плащания, посочващ дължимите плащания и
сроковете и условията на извършване на тези плащания, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяване на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, а когато е приложимо и
допълнителни разходи.
В договора е инкорпорирана „декларация“ на заемополучателя, за получаване на заетата сума в брой на
касите на Изипей, както за точно и навременно изпълнение, в съответствие с предвиденото в Общите условия и
погасителен план, които са неразделна част от договора. Както бе посочено и по горе, на гърба на този документ
е обективиран „погасителен план“, определящ по дати и размер изискуемост на анюитетни вноски по връщане на
сума от 1 254, 00лв., представляваща сбор от предоставената по договора главница от 1 200лв. и договорената в
размер на 54,00лв. възнаградителна лихва.
Представени са и Общи условия към договор за заем Credinet от 13.VI.2017 г., договор за допълнителни
услуги от 22.XI.2017г към Договор за потребителски заем CrediNet №8002-00004515/22.XI.2017г., стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, описание на допълнителни
услуги към заем Credinet.
В Общите условия се съдържа подробна регламентация на правата и задълженията по договора –относно
начина на усвояване на заетата сума и начина на погасяването ; в чл. 19 е предвидено плащане на законна лихва
за забава на анюитетна вноска – „за всеки календарен ден от забавата“; правото на отказ от договора, срока и
начина по който това може да стане и вида и размера на дължимите плащания – чл. 20 от договора; право да
получи от Кредитора безвъзмездно при поискване – погасителен план за извършени и предстоящи плащания,
посочващ дължимите плащания, сроковете и условията на извършването им – чл. 22; съгласие на заемолучателя,
предоставящо в право и възможност на заемодателя “Микро Кредит“АД да прехвърли на трето за договора лице
правата и задълженията си по договора; Предвидени в чл. 24- чл. 28 от договора права на заемополучателя за
предсрочно погасяване - изцяло или частично на задълженията по договора и намаляване на разходите за
оставащата част от срока на договора, без освобождаване от плащане на неустойки, такси и други санкционни
плащания; начин на уведомяване на заемодателя за това намерение; Предвидени чл. 42 – чл. 45 от ОУ на
договора условия и основания за предсрочното му прекратяване ;
Нито в индивидуалния договор, нито в Общите условия, са посочени взетите предвид при изчисляване на
ГПР допускания. Което, както правилно е приел и първоинстанционния съд, сочи процесния заемен договор като
сключен в нарушение на визираните в чл.11, ал.1, т.т.9-12 ЗПК.
Цитираният по горе договор за допълнителни услуги е сключен на 22.XII.2017 г. между "Микро
Кредит" АД и въззиваемия във връзка Договор за потребителски заем CrediNet №8002-00004515/22.XI.2017г. В
предмет на този договор е предвидено: безплатно усвояване на сумата в офис на „Микро Кредит“ АД или чрез
клоновете на Изипей; безплатно внасяне на вноска директно в офис на "Микро Кредит" АД; предоговаряне и
разсрочване на заема – услугата представлява възможност за предоговаряне на сроковете за изплащане на
4
вноските или друга промяна на условията за изплащане на заема, като тя се предоставя след получаване на
писмено искане за нея от Клиента и само, ако той не е закъснял с някоя от вноските по заема или по договора за
допълнителни услуги с повече от 30 дни; разглеждане на искането за кредит на клиента до минути –преди
останалите предходно получени искания от други клиенти на "Микро Кредит" АД, с изключение на такива, които
са заявили същата услуга; преференциално обслужване – персонално и експресно обслужване на клиента преди
всички други клиенти на "Микро Кредит" АД; право на участие в специални промоции. За допълнителния пакет
услуги е договорена цена в размер на 554,40лв. Чието плащане е договорено за срок от 6 месеца, на равни
вноски-всяка в размер на 92,40лв. и дължима на 33-ро число на съответния медец. Т.е., начинът и сроковете за
плащане цената на доп. пакет услуги да договорени идентично на начинът и сроковете за погасяване на
задълженията по заема. В реквизит и съдържание на този договор не се установяват изрично постигнато от
страните съгласие за цена на всяка от допълнително предложените в пакет услуги.
В делото се съдържат разпечатки от кореспонденция чрез електронна поща – с електронен адрес, за
който се твърди, че принадлежи на ответника – касае се за адресирани от дружеството заемател до ответника
съобщения и разяснения относно вида на договора, списък с прикачени документи- договор за кредит,
погасителен план, ОУ, тарифа, вкл. и „инструкция за плащане“, съдържаща нарочен „график“ на дължимите по
Договор за заем CrediNet №8002-00004515/22.XI.2017г. плащания за времето от 22.XII.2017 г. и 22.V.2018 г. В
този т.нар. график, противно на изготвения и считан за неразделна част от заемния договор погасителен план,
дължимите за погасяване на заема анюитетни вноски са определени в размера на 301,40лв.месечно. Видно е, че в
размера на същите , като дължими при условия на договорената със заема главница, са включени и сумите,
предвидени в погашение на цената на доп. пакет услуги. Включена по този начин към погасителните вноски,
цената на допълнителните услуги на практика се явява добавък и представлява сигурна печалба за Заемодателя. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11, ал.1 т.10 от
ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора
предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Факт, доказващ безспорно
оскъпяването на кредита по неблагоприятен за длъжника-потребител начин. Т.е, така сключеният договор е
противен на закона и морала и по см. на чл.143 ЗПП е недействителен.
По делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства, вкл. и по способа на назначените и
приети от страните СИЕ и СТЕ (вж. заключения на л.л.104-106 и на л.л.143 и сл.) се следва за безспорно установено, че
заемният договор е сключен дистанционно, че въззиваемия е получил реално предоставената му в заем сума и че
до дата 22.V.2018г , договорена като краен срок на договора същият е обективирал неизпълнение на основно
поетите по него задължения, възлизащи съответно в размера на 1 116,00лв. главница и 54,00лв. договорна лихва.
С подаденото по реда на чл.417 ГПК заявление и с процесната, подадена по реда и в срока на чл.422 ГПК искова
молба, в отговорност на същия се вменява неизпълнение и на поетите по договора за доп. услуги парични
задължения от 554,00лв., както и дължимите се на кредитора обезщетения за забава по чл.86 ЗЗД, изчислени в
размер на изтекла от дата на падеж до дата на иска лихва.
Положителния извод на първоинстанционния съд в обжалваното решение относно наличието на договор за
цесия, легитимиращ въззивника като титуляр на процесните вземания и съобщаването на цесията на длъжника, не
е оспорен по делото и се обосновава от съвкупността на доказателствата. Изводимо от които
първоинстанционният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен – на осн. чл. 22 вр. чл.
10, ал. 1 ЗПК защото, както договорът за потребителски заем, така и общите условия към него, информацията за
доп. пакет услуги и указанията за погасяване на поетите към праводателя му задължения са с шрифт, по-малък от
12, което според съда е грубо нарушение на изискването за форма на договора, водещо до неговата нищожност.
Този си извод съдът е обосновал с изготвената и приета по делото СТЕ.
В този си състав съдът намира за необходимо да посочи, че от събраните по делото доказателства, вкл. и
чрез неоспорената СТЕ, се следва за установено, че процесният заемен договор, стандартният европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, представляващ елемент от договора, както и
договорът за доп. пакет услуги с изготвения към него график за погасяване на задълженията, не са подписани от
кредитополучателя, което е самостоятелно нарушение на чл. 10, ал. 1 във вр. вр. с чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
5
Доколкото по делото се твърди и установява, че договорите са сключени между страните от
разстояние по начин, който попада сред регламентираните в ЗПФУР начини и са представени документи, в
потвърждение на това твърдение, съдът намира за приложим за решаване на възникналия правен спор именно
посоченият нормативен акт, както и Законът за потребителския кредит – доколкото в ЗПК договорите от този вид
не са изключени от приложното му поле, а извод за противното следва от разпоредбата на чл. 5, ал. 9, ал. 13, чл.
30 от ЗПК. Съгласно чл. 1 – чл. 3 ЗПФУР - този закон урежда изискванията за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, законът има за цел да осигури защитата на потребителите при предоставяне на финансови услуги
от разстояние, разпоредбите на закона се прилагат за договорите за предоставяне на финансови услуги от
разстояние между доставчик и потребител.
Съгласно чл. 6, ал. 1 -договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно чл. 7, ал. 1 – ал. 3 -
страни по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние са потребителят и доставчикът,
потребител е всяко физическо лице, което като страна по договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Доставчик е всяко физическо
или юридическо лице, което в рамките на своята търговска или професионална дейност сключва с потребител
договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние.
Съдът счита, че от представените по делото документи не може да се направи положителен извод за
получено съгласие от потребителя относно погасителния план, ОУ към заемния договор, договора за доп. пакет
услуги и изготвения към него график за плащания.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора.
За да е налице такова то ищецът трябваше да установи, получено от ответника електронно изявление съдържащо
съгласие за получаване на исковата сума в заем, за срок от 30 дни. Посоченото електронно изявление при това
следва да е подписано с електронен подпис, а при липса на такъв да бъде доказано авторството му. Аргумент в
подкрепа на този извод съдът извлича от разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП( в редакцията към датата на
сключване на договора). Според същата авторството на електронна изявление се установява с електронен подпис,
като се придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), в който случай се изключва възможността за изменения и
поправки в изявлението.
Описаните в исковата молба и в жалбата фактически действия, за които се твърди, че са извършени и въз
основа на тях е сключен договорът за заем, като приемането на представените му общи условия и съгласието за
получаване в заем на сумата от 1 200 лева, за което са представени договорът за заем, специални условия и общи
условия, и електронни съобщения не установяват удостоверяване на изявленията, чрез квалифициран подпис и
затова съдът приема за необосновавано позоваването на същите. Независимо от горното следва да се приеме за
безспорно установено, че въззивникът е доказал реалното сключване на заемния договор, тъй като е представен
изходящ и подписан от ответника, удостоверяващ получаването на предоставената в заем сума от 1 116,00лв.
чрез "Изи Пей".
В обобщение и в отговор на въведеното в този смисъл възражение, в този си състав съдът намира, че в
установените с процесния договор отношение се следва събразяване на специалните разпоредби ЗПФУЛ и
ЗЕДЕУУ, които обаче не само не дерогират, но и препращат към приложение на ЗПК, включително и по
отношение на предвидените в този закон изисквания за формална редовност на договора. Като от доказателствата
по делото се следва за безспорно установено, че както в хартиен, така и в своя електронен вариант, процесният
договор не отговаря на изискванията за шрифт и за яснота относно клаузите, предвиждащи размера на ГПР и
ГЛП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език е
6
трябва да съдържа -годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, а чл.
22 ЗПК обявява за недействителен договор, който е изготвен без да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 в това число и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Както
бе отбелязано договорите от вида на процесния не са изключени от приложното поле на този закон, а
приложимостта му следва от разпоредбата на чл. 5, ал. 10, 13 и чл. 30 от същия. В случая в представените
разпечатки от договори, за които се твърди, че са били предоставени на ответника и той е изразил съгласие по
тях, подписвайки ги чрез код за потвърждение на SMS респ. линк, е посочено, като част от съдържането на
договора, че ГПР възлиза на 50%, но не са отразени взетите предвид при изчисляването му допускания, така
както изисква разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Освен това т. нар договор за допълнителни услуги и
произтичащите за него, като част от основание договор допълнителни плащания от ответника е в противоречие
със забраната по чл. 10, ал. 2 ЗПК - Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита – без съмнение действия свързани с усвояване на суми,
предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане на искането за кредит, преференциално обслужване право на
участие в специални промоции са действия свързани с усвояване и управление на кредита.
Както бе казано по-горе, в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, посочваща, че
при неспазването на изискванията на конкретни разпоредби от закона, договорът за потребителски кредит е
изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Предвид това,
процесният договор за предоставяне на потребителски кредит 22.11.2017 г. се явява недействителен. Редакцията
на нормата, доколкото не предвижда специално недействителността да се отнася до отделни разпоредби на
договора, следва да се разбира, че предвижда нищожност за целия договор.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него. Предвид
горното въззивникът има право да получи само чистата стойност на кредита., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК до окончателното плащане.
В обжалваните си части решението на ИРС е съобразено с действащите и приложими към процесните
отношения законови разпоредби. Обективираните с постановяването му правни изводи кореспондират на
установената по делото фактическа обстановка и се явяват обосновани от допустимо събраните в хода на делото
доказателства.
Поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, в обжалваните си части решението на ИРС
следва да бъде потвърдено. При този изход на делото не се следва присъждането на разноски.
По изложените мотиви и в хипотеза на чл.272 ГПК , РОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 260014/17.I.2021 по грд №780/2019 на ИРС в частта, с която исковете на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, гр.София срещу АД. Р. Ш., ЕГН********** , предявени на осн.
чл.422 ГПК за установяване на вземания за договорна лихва по Договора за заем, за периода от 22.12.2017г. в
размер на 54.00 (петдесет и четири) лева; цена за допълнителни услуги по Договор от 22.11.2017г. за
допълнителни услуги към заем CrediNet № за периода от 22.12.2017г. в размер на 554.40лв., (петстотин
петдесет и четири лева и 40 ст) представляваща сума; за дължими в обезщетение за забава на главница по
Договора за заем за периода от 22.12.2017г. до дата на иска 112.77лв. (сто и дванадесет лева и 77 ст) и за
дължими в обезщетение за забава на главница по Договора за допълнителни услуги, за периода от 22.12.2017г.
до дата на иска 49.85 лв.(четиридесет и девет лева и 85 ст) са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В останалата си част, като необжалвано решенето на ИРС е влязло в сила.
7
Решението на РОС е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8