М О Т И В И към
присъда по НОХД № 102/2013г. по описа на ВОС
Подсъдимият К.Т.И. е предаден на съд
по обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, изр.1,
пр.4, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК за това, че на 09.12.2011 г. в
гр.Враца, в санитарно помещение на килия № 406 в затвора Враца, без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично
вещество-хероин с нето тегло 5,074 гр., с концентрация на активно действащ
компонент диацетилморфин 26%, на стойност 329,81 лв., като деянието е извършено
при условията на опасен рецидив.
Участващият в делото прокурор от ВОП
поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт, като изразява
становище за неговата доказателствена обезпеченост. Пледира съдът да признае подсъдимия К.И. за виновен по него, като му
определи наказание над предвидения среден размер при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Служебният защитник на
подсъдимия-адв.К.Д. излага теза за недоказаност на обвинението по несъмнен
начин и в частност на авторството на подсъдимия в деянието. На това основание
моли същия да бъде признат за невинен и оправдан.
Подсъдимият К.И. не се признава за
виновен, като твърди, че намереното пакетче с хероин в килията е било оставено
от друго лице-лишения от свобода В.Д. с прозвище "Х.", в момент,
когато подсъдимият е отсъствал, тъй като бил преместен в карцера на затвора
Враца. В последната си дума моли да бъде оправдан.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, изслушани са специализирани СППЕ и физикохимическа
експертиза, които анализирани поотделно и в съвкупност дават основание на съда
да приеме за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият К.Т.И. е роден на *** г.
в гр.Д., български гражданин, със средно образование, вдовец с две деца.
Подсъдимият И. е осъждан няколко
пъти, между които:
С присъда № 186/11.05.2009г.,
постановена по НОХД № 1855/08г. на СГС, изменена с решение № 498/28.01.10 г. по
ВНОХД № 696/09 г. на САС, за деяние извършено на 07.01.07 г. по чл.116, ал.1,
т.6, пр.2 и 3, вр.чл.115 от НК е осъден на 18 години лишаване от свобода при
строг режим в затвор от закрит тип. Присъдата е влязла в законна сила на
23.03.2010 г.
С определение № 4336/20.10.2010 г.,
постановено по ЧНД № 4374/10 г. на СГС, на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23,
ал.1 от НК му е определено общо най-тежко наказание измежду наложените му по
НОХД № 1855/08 г. на СГС и по НОХД № 565/08 г. на СРС, а именно 18 години
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част от
наказанието по НОХД № 1855/08 г. на СГС, считано от 01.07.07 г. до влизане на
определението в сила. Същото е влязло в законна сила на 05.11.2010 г.
С определение за одобряване на
споразумение № 315/01.12.2011 г., постановено по НОХД № 1602/11 г. на РС-Враца,
за деяние извършено на 15.06.11 г. по чл.345а, ал.3, пр.2, т.1 от НК му е
наложено наказание в размер на 11 месеца лишаване от свобода при строг режим,
което да изтърпи в затвор. Определението за одобряване на споразумението е
влязло в сила на 01.12.2011 г.
С определение от 17.01.12 г. по ЧНД
№ 1784/11 г. на РС-Враца, влязло в сила на 02.02.2012 г., на основание чл.27,
ал.1 от НК е присъединено изцяло наказанието от 11 месеца лишаване от свобода,
наложено на подсъдимия И. с определение за одобряване на споразумение по НОХД №
1602/11 г. на РС-Враца към неизтърпяната част от общото наказание 18 години
лишаване от свобода, наложено му с определение по ЧНД № 4374/10 г. на СГС.
На 08.06.2010 г. подсъдимият К.И.,
известен сред останалите затворници като „К.” и „Р.”, бил преместен от затвора
София в затвора в гр.Враца. По време на престоя си в затвора Враца започнал да
пласира наркотични вещества, които продавал на други лишени от свобода. На
15.06.2011 г. в килия № 307, в която бил настанен и която се намирала на третия
етаж, във възглавницата му били открити и иззети 13,247 грама хероин, като за
държането на посоченото високорисково наркотично вещество бил осъден с цитираното
по-горе НОХД № 1602/11 г. по описа на РС-Враца. Впоследствие подсъдимият бил
преместен в килия № 406, намираща се на четвъртия етаж, в малкото крило на
затвора Враца.
Със заповед № 349/17.06.2011 г. на
началник затвора Враца подсъдимият бил наказан с дисциплинарно наказание
"изолиране в наказателна килия" за срок от 14 денонощия, на основание
чл.101, т.7 от ЗИНЗС. Това наказание било приведено в изпълнение на 28.06.11
г., но по медицински причини било прекъснато на 30.06.11 г., като подсъдимият
бил хоспитализиран в СБАЛЛС-гр.София за времето от 15.07.2011 г. до 13.10.2011
г. с диагноза „соларна полиморфна ерупция”. След изписването и връщането му в
затвора Враца подсъдимият И. продължил да разпространява сред останалите лишени
от свобода наркотици. Същите укривал в ниша на тоалетното казанче, което било
вградено в стената в санитарното помещение-баня и тоалетна на килията си № 406.
Поради малките отвори на тайника, подсъдимият използвал съкилийника си-св.С.О.
А. /А./ за изваждане и прибиране на наркотика.
Един ден през м.ноември 2011 г. подсъдимият накарал св.С.О. А. да скрие
в тайника на тоалетното казанче две черни полиетиленови пликчета, като
впоследствие редовно го карал да ги изважда и прибира в тайника.
На 09.12.2011 г. подсъдимият И. бил
уведомен от администрацията на затвора Враца, че същия ден ще бъде продължено
изпълнението на дисциплинарната му санкция по чл.101, т.7 от ЗИНЗС. В ранния
следобед на посочената дата подсъдимият
накарал св.С.О. А. да извади от тайника на тоалетното казанче по-малкото
пакетче, като вътре останало другото пакетче, представляващо черно
полиетиленово пликче с размери 1-1,5 см/3 см, завито на руло и завързано с
ластичка, в което имало друго черно пликче с хероин. Около 15.00 часа
подсъдимият И. бил изведен от килия № 406 и малко по-късно настанен в
наказателна килия. Междувременно до св.Т.В.Т., изпълняващ длъжността "главен
надзирател" в затвора Враца, била подадена информация, че в килия № 406 се
укриват наркотични вещества и че същите принадлежат на подсъдимия К.И..
Незабавно била сформирана група в състав св.Т.В.Т., св.Е.В.Г.-ВРИД
"командир на отделение", св.Н.Ц.Н. и св.Н.Й.Н. - надзиратели, като
около 17.00 часа била извършена проверка в килия № 406, в присъствието на
поемни лица, съобразно Правилника за вътрешния ред в затвора-св.Б.Е.А. и св.Ч.Г.А.-лишени
от свобода. След обиска на лишените от свобода, настанени в килията, и
претърсването на същата, било проверено и сервизното помещение. В стената зад
тоалетната чиния, където било монтирано тоалетното казанче, били открити два
отвора с тесни размери. За разширяването им се наложило св.С.А.М.-лишен от
свобода, отговарящ за поддръжката на ВиК съоръжения, да свали две от фаянсовите
плочки на стената. След това св.Н.Н. бръкнал с ръка във вътрешността и открил
описаното по-горе черно полиетиленово пакетче, което поставил на капака на
тоалетната чиния. Веднага били известени органите на МВР, като килията била
заключена. Около 18.30 часа килията била отново отключена и бил извършен оглед
на местопроизшествието от пристигналата полицейска група в присъствието на
посочените по-горе поемни лица. При отварянето на намереното пакетче било
открито кафяво прахообразно вещество, което при извършения полеви наркотест реагирало
положително на хероин.
От заключението на комплексната
физико-химическа и оценителна експертиза се установява, че изследваното кафяво
прахообразно вещество представлява хероин със съдържание на активен наркотично
действащ компонент диацетилморфин 26 % и нетно тегло 5,074 грама. Стойността на
наркотичното вещество-хероин с нетно тегло 5,074 грама и активен компонент
диацетилморфин 26 % е 329,81 лева.
Хероинът представлява наркотично
вещество и подлежи на контрол, съгласно Списък І от Единната конвенция за наркотичните вещества на ООН от 1961 г.,
ратифицирана от РБългария, и Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите и е включен в Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от този закон
"Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина".
По делото е назначена СПЕ за св.П.В.П.,
от която се установява, че към момента на освидетелстването същият има
психическа зависимост към хероин, но е в ремисия и не взема медикаменти. Експертизата
е категорична, че св.П.В.П. може правилно да възприема, запаметява и да
възпроизвежда факти от значение за делото и е със запазена свидетелска годност,
включително и в с.з. на 04.04.2013 г.
От СПЕ, касаеща св.М.В.Д. се
установява, че същият е със създадена психическа и физическа зависимост към
хероин, но към момента на освидетелстването е включен в метадонова програма и
не се наблюдава абстинентна симптоматика. Свидетелят М.Д. може правилно да
възприема, запаметява и да възпроизвежда факти от значение за делото и е със
запазена свидетелска годност, включително и при депозиране на показанията му в
с.з. на 04.04.2013 г.
По делото е назначена СПЕ за св.Р.Г.М.,
от която се установява, че към момента на освидетелстването същият има
психическа и физическа зависимост към хероин, но е включен в метадонова
програма и при него не се наблюдават абстинентни симптоми. Експертите
категорично потвърждават, че свидетелят М. може правилно да възприема,
запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение по делото и е със
запазена свидетелска годност както към момента на освидетелстването, така и при
даване на показания в с.з. на 04.04.2013 г.
От СППЕ, касаеща св.В.П.Д. се
установява, че към момента на освидетелстването същият е с изградена психическа
зависимост към опиоиди. Въпреки това, Д. не страда от душевно заболяване, което
да протича с психотична симптоматика и да го прави невменяем. Същият може
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти, имащи значение по
делото.
Заключенията на коментираните по-горе съдебни
експертизи съдът възприема изцяло, като прецени, че същите са обективни,
компетентни, всестранни и пълни.
За да приеме горната фактическа обстановка съдът
подложи на внимателна преценка и анализ събраните доказателствени материали – гласните доказателствени средства-обясненията
на подсъдимия К.Т.И., показанията на свидетелите-С.О. А. /А./, В.П.Д., М.В.Д., Р.Г.М.,
П.В.П., Р.Н.П., С.Г.Г., В.Л.Д., Д.Д.А., С.Д.А., К.Т.М., Б.Е.А., Ч.Г.А., С.А.М.,
Н.Ц.Н., Н.Й.Н., Е.В.Г., Т.В.Т., В.В.Ш., С.Е.П., Р.П.Л., Ц.В.И., И.В.И.; писмените доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие /л.3-6, т.1 от ДП/ с
приложен фотоалбум, протокол за тестване и запечатване на наркотични вещества
/л.11, т.1 от ДП/, приемателно-предавателен протокол № 22914/06.01.12 г. на ЦМУ
по чл.91 от ЗКНВП /л.48, т.1 от ДП/, заверени копия от книга „наказателна
килия” /л.63-65, т.1 от ДП/, заверено копие от епикриза на името на подсъдимия К.И.
издадена от завеждащ „Вътрешно отделение” при СБАЛЛС гр.София /л.66, т.1 от
ДП/, заверено копие от заповед № 349/17.06.2011 г. на началник Затвора-Враца за
налагане на дисциплинарна санкция на подсъдимия „изолиране в наказателна килия”
за срок от 14 денонощия /л.67, т.1 от ДП/, заверени копия от 2 бр.протоколи от
вътрешни комисии в Затвора-Враца /л.68-69, т.1 от ДП/, зав.копие от обвинителен
акт на ВРП /л.79-82, т.1 от ДП/, зав.копие от протокол от с.з. на 01.12.2012 г.
по НОХД № 1602/2011г. по описа на ВРС, в което с определение № 315/01.12.12 г.
е одобрено споразумение за решаване на делото по реда на чл.384, вр.чл.382 от НПК /л.85-86, т.1 от ДП/, заверени копия от 5 бр.докладни записки /л.89-93, т.1
от ДП/, зав.копия от 10 броя обяснения от лишени от свобода в затвора-Враца
/л.94-103, т.1 от ДП/, справка за л.с.В.П.Д. *** /л.197, т.1 от ДП/,
характеристика за подсъдимия от ИСДВР при затвора-Враца /л.25, т.2 от ДП/,
справка за съдимост на името на подсъдимия /л.65-67 от настоящото НОХД/, писмо
от 14.06.13 г. на ВОП до затвора-Враца /л.149 от НОХД/, писмо-отговор изх.№
93/17.06.13 г. на затвора-Враца /л.150 от НОХД/, писмо от 09.09.13 г. на ВОП до началник
затвора-Враца /л.173 от НОХД/, писмо-отговор изх.№ 1697/10.09.13 г. на началник
затвора-Враца /л.174 от НОХД/; заключенията
на комплексната физико-химическа и оценителна експертиза, на СПЕ-зи и на СППЕ.
По отношение на инкриминираното деяние са налице
редица убедителни доказателства, установяващи по несъмнен начин както
авторството на престъпната деятелност на подсъдимия К.И., така конкретния
предмет на престъплението и механизма и начина на неговото извършване. На първо
място, това са показанията на св.В.П.Д. с прозвище "Х.", дадени пред
разследващ орган в ДП в протокол за разпит от 11.10.12 г., приобщени по реда на
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, както отчасти и тези, депозирани в хода на
съдебното следствие в съдебното заседание, проведено на 04.04.2013 г., а така
също и показанията на св.С.О. А. /А./, дадени пред съдия от съответния
първоинстанционен съд, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК. От
съдържанието на посочените по-горе показания на св.Д. се установява, че през
м.ноември 2011 г. подсъдимият е получил в затвора около 10 грама хероин, внесен
в „голям пакет с мокри кърпички”, който отворил пред него, след което влязъл в
сервизното помещение на килията и се заел с разделянето и пакетирането на наркотичното
вещество на дози. Установява се още, че подсъдимият е криел наркотиците в
„дупка до казанчето на тоалетната”, вградено в стената, като използвал за това съкилийника си -св.С.О. А. /А./, който бил с
по-слаба ръка. Св.Д. е предоставил информация и за това, че подсъдимият е
продавал хероина на други лишени от свобода-„П. от 408-ма килия, М. Ч., М. Д., С.
по прякор „П.”…и много други”, като свидетелства и за различните схеми на
разпространение на наркотика в затвора и за начина на плащане-„обикновено чрез
цигари,..но и с храна, дрехи…ваучери”. В показанията, депозирани в хода на
съдебното следствие в съдебното заседание на 04.04.2013 г., св.В.Д. отрича
заявеното до този момент от него и не поддържа при прочитане досъдебните си
изявления. Съдът кредитира показанията на този свидетел от досъдебното
производство и не възприема последващите му изявления по следните съображения:
На първо място, заявеното от св.В.Д. на досъдебното производство за принадлежността
на хероина на подсъдимия, мястото и начина му на укриване и разпространяването
му сред други лишени от свобода се потвърждава и от други гласни
доказателствени източници. В тази насока са показанията на св.С.О. А. /А./,
депозирани пред съдия на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането
им, от които е видно, че през м.ноември 2011 г. подсъдимият го е накарал да
скрие в отвор на тоалетното казанче, вградено в стената в сервизното помещение
на килия № 406 две черни найлонови пликчета, за които впоследствие разбрал, че
съдържат наркотици, като И. редовно го принуждавал да ги изважда и поставя
отново в тайника. Свидетелят А. е заявил, че в деня на преместване на
подсъдимия в наказателна килия, последният го е накарал да извади от тайника
по-малкото пакетче, като във вътрешността останало по-голямото, което малко
по-късно било открито и иззето при извършеното на същата дата претърсване в
килията. Потвърждаващи досъдебните изявления на св.Д. и св.А. са и показанията
на свидетелите Р.Г.М. с прозвище „М. Д.”, П.В.П., депозирани както в съдебно заседание, така и
тези, дадени на ДП пред съдия, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и 2 от НПК и потвърдени от него, К.Т.М., депозирани в ДП и
прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК, М.В.Д. с прозвище
„М. Ч.”, дадени както в с.з., така и в досъдебното производство и потвърдени от
него при прочитането им по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. От
показанията на св.К.М. в досъдебното производство, които съдът изцяло кредитира,
се установява, че 15-20 дни преди датата на извършеното претърсване в килия №
406, подсъдимият му е показал пакет с мокри салфетки, като е уточнил, че
"тъкмо са му донесли материала-хероина", след което го е отворил пред
него и е извадил друго полиетиленово пликче, черно на цвят, "като квадрат
на пресовка". Свидетелят К.М. е посочил още, че след 15-20 дни е била
извършена проверка в килията на К.И. и "намериха материала", както и
че впоследствие след извеждането му от наказателната килия, подсъдимият лично
го е помолил да събере цигарите, които други лишени от свобода му дължат срещу
хероина, който им е давал. Тези му изявления изцяло потвърждават фактическите
обстоятелства, за които са дали показания в досъдебното производство както св.В.Д.,
така и св.С. А.. Обстоятелството, че подсъдимият е разпространявал наркотика
чрез продажбата му на други наркозависими затворници се установява и с посочените
по-горе показания на свидетелите П.В.П., М.В.Д. и Р.Г.М.. Същите
свидетелствуват за това, че нееднократно са купували лично или чрез другиго
хероин от подсъдимия, като св.М. е заявил, че това е ставало и след
преместването на подсъдимия на четвъртия етаж, а св.П. е уточнил, че последно е
взел доза от подсъдимия около седмица преди претърсването на килия № 406. Независимо,
че и при тримата свидетели е налице хероинова зависимост, то от приетите СПЕ се
установява, че както към момента на депозиране па показания пред разследващия
орган, така и в съдебно заседание същите могат правилно да възприемат,
запаметяват и да възпроизвеждат факти от значение за делото и са със съхранена
свидетелска годност. Тези професионални изводи на вещото лице-психиатър дават
основание на настоящия съд да прецени, че съдържанието на показанията им от
досъдебното и съдебното производство е качествено годно и не е повлияно от
състоянието им на наркотична зависимост.
Показанията на св.В.Д. от досъдебното производство
косвено се потвърждават и от тези на свидетеля В.Л.Д., дадени в досъдебната
фаза и потвърдени от него при прочитането им на основание чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.1 от НПК. Свидетелят В.Д. е посочил, че макар и лично да не е видял, от
св.Д. е разбрал, че подсъдимият К.И. внася и продава наркотици в затвора, като
е давал и на В.Д. да ги пласира. Независимо, че показанията на този свидетел
имат характера на производни доказателства /свидетелствува за обстоятелства,
станали му известни от информацията, предоставена му от св.Д./, доколкото
служат за проверка на първичните такива, не съществува пречка същите да бъдат
кредитирани.
На следващо място, напълно неубедително звучи
обяснението, поради което св.Д. твърди, че е променил показанията си, а именно
поради оказан му полицейски натиск и под въздействието на опиати /заявява, че преди
разпита му на 11.10.12 г. е бил употребил таблети „Ривотрил”/. От една страна
по делото липсват данни за осъществен спрямо този свидетел натиск от
разследващите органи, а от друга страна, от заключението на СППЕ за този
свидетел, както и от устните пояснения на експертите е видно, че независимо от
приема на медикамента „Ривотрил”, същият е депозирал показанията си пред
разследващия орган известно време след прекратяване на действието му, при
напълно съхранена свидетелска годност, което изключва възможността неговите
показания да са дадени под влияние на лекарствени опиати. За правилната оценка
на показанията му, дадени в хода на съдебното производство не следва да бъде
подминаван и факта, че към настоящия момент св.Д. отново е поставен в условията
на затвора Враца, където се намира и подсъдимия и че същият е заявил в
съдебното заседание, че се страхува да дава уличаващи И. показания, тъй като
при настоящото си постъпване в затворното заведение /на 04.03.12 г./ бил
предупреден „да внимава”. Идентичен е случаят и със свидетелите М.В.Д. и П.В.П.,
които също са пояснили в съдебно заседание, че се страхуват да свидетелстват
срещу подсъдимия, тъй като са „в един затвор и на един етаж” и са разбрали от
други затворници, че преди делото подсъдимият е отправял закани по техен адрес,
което обстоятелство съдът приема като основна причина за първоначално колебливите
им показания в съдебната фаза.
Съдът приема за недостоверни показанията на св.С.О. А.
/А./ от съдебното производство, с които изцяло отрича своите показания от досъдебното
производство, твърдейки че ги е депозирал, поради омраза и яд към подсъдимия. На
първо място-дадените пред съдия на досъдебното производство показания са
подробни, детайлни и логични, като същите са депозирани съзнателно и
доброволно, гаранция за което е и обстоятелството, че разпита е бил проведен
пред съдия. Отделно от това, както по-горе се посочи, показанията на този
свидетел от досъдебното производство относно личностовата принадлежност на
наркотика и начина и мястото му на укриване напълно се подкрепят и от други
гласни доказателствени източници-коментираните показания от ДП на св. В.Д.,
който е заявил също така, че: „ в тази дупка наркотиците ги слагаше едно слабо
циганче, което се казва С.…”, показанията на св.П.П., дадени по реда на чл.223
от НПК, в които е установил, че: „С.О.…беше бушон или такъв, който да поеме
вината, ако разкрият К.…поради този физически и психически тормоз С. беше
принуден да прави каквото му кажеше К.. С. споделяше с мен, че крие хероина на К.
зад казанчето…”, тези на св.М.Д., а така също и показанията на св.Р.М.,
депозирани в хода на съдебното следствие. На следващо място, трудно приемлива и
нелогична е и поддържаната от А. причина да свидетелства на 15.02.12 г. в ущърб
на подсъдимия-от яд и омраза, тъй като при постъпването му в килия № 406 го е
карал „да стърже сапун”, още повече след като в показанията си, дадени пред настоящия състав е уточнил, че
подсъдимият се е държал лошо с него само два дни, след което е променил
отношението си и е започнал да се отнася към него като към "по-малък
брат" и да го подкрепя като "най-близък човек". При тези
неправдоподобни обяснения от страна на св.С.О. А. за промяна на показанията му,
както и поради наличието на други подкрепящи гласни доказателства, съдът
приема, че следва да кредитира с доверие заявеното от него на досъдебното
производство.
Установеното от свидетелите В.Д., Р.М., П.П., М.Д., К.М.
за обстоятелството, че подсъдимият е разпространявал наркотични вещества в
затвора, като ги продавал предимно срещу цигари на други лишени от свобода,
включително и след преместването му в килията на четвъртия етаж, се проверява и
чрез показанията на св.Р.Н.П. с прозвище „Комина”, депозирани на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. Вярно
е, че при прочитането им, същият заявява, че това било „съчинения на
дознателите”. Съдът обаче приема тези негови изявления за недостоверни и дължащи
се на известна доза страх от обкръжението на подсъдимия, тъй като по делото са
събрани доказателства с показанията на св.П.П. и св.М.Д., че е оказван натиск
върху свидетели, включително и по отношение на Р.П. /св.М.Д. е заявил:”…малко
преди делото К. се е заканвал на мен и на К.”/, за да не депозират показания
във вреда на подсъдимия. В същата насока са и показанията на свидетелите С.Д.А. и Д.Д.А.,
депозирани в досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по реда
на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и
т.2 от НПК. Двамата са братя-близнаци и са установили, че за били в една и съща
килия-№406 с подсъдимия през м.октомври-ноември 2011 г., като са го чували
многократно да разговаря по телефона, за да урежда доставянето на наркотици. Свидетелят
С.А. е заявил също така: „К. правеше наркотиците на малки пакетчета, които даваше
на Х., той от своя страна ги даваше на наркозависимите, които плащаха с цигари,
но не веднага, а по-късно и по-малко, за да не бие на очи”. Вярно е, че при
прочитането им и двамата свидетели заявяват, че не поддържат тези си досъдебни
изявления, като не посочват логична причина за това. Съдът приема, че следва да
бъде кредитирано с доверие заявеното от тях на досъдебното производство, тъй
като същото се потвърждава и от други доказателствени източници, още повече, че
тези свидетели напълно безмотивно заявяват, че не поддържат показанията си от
досъдебната фаза, но същевременно не отричат подписите си в протоколите за
разпит на л.165-167, т.1 от ДП, респект. на л.8-9, т.2 от ДП и потвърждават
факта, че са грамотни, а св.Д.Д. е уточнил също така, че може и да е казал
„онова, което прочетохте”. От значение за това кои показания да възприеме за
достоверни и кои не е и обстоятелството, че към настоящия момент св.С.А. се
намира в един и същи затвор с подсъдимия, а както по-горе се посочи, по делото
са налице данни за осъществени заплахи към свидетели от страна на К.И.. Ето
защо обратът в показанията на двамата братя би могло да се дължи на натиск и
известна доза страх.
От показанията на свидетелите Ч.Г.А., Б.Е.А., Н.Й.Н., Е.В.Г.,
Т.В.Т., С.А.М. се установяват обстоятелствата, свързани с извършената на
инкриминираната дата проверка по оперативен сигнал в килия № 406 от служители
на затвора Враца в присъствието на поемни лица, мястото на откриване и вида на
намереното пакетче, както и реализирания впоследствие оглед на
местопроизшествие, последван от тестване чрез полеви наркотест и запечатване на
наркотичното вещество. Съдът се доверява изцяло на показанията на тази група
свидетели, като непротиворечиви по основните релевантни факти /че в ниша на
тоалетното казанче в сервизното помещение на килията е било намерено черно
полиетиленово пакетче, съдържащо кафяво прахообразно вещество, реагирало на
хероин при извършения полеви наркотест/, логични, базиращи се на личните им
възприятия относно изнесените показания и кореспондиращи с обективните данни,
отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, снимковия материал в
приложения към него фотоалбум, протокола за тестване и запечатване на
наркотични вещества и със заключението на комплексната физико-химическа и
оценителна експертиза.
Показанията на свидетелите В.В.Ш. и С.Е.П. са общи,
схематични и не съдържат конкретна информация по предмета на доказване.
Заявеното от тях, че не са чули или видели подсъдимия К.И. да се занимава с
разпространение на наркотици в затвора не може да доведе до дискредитация на
данните в обратен смисъл, съдържащи се в останалите гласни доказателствени
източници, още повече, както и двамата са заявили, към инкриминирания период
/м.ноември-м.декември 2011 г./ те не са били в една и съща килия с подсъдимия и
не са имали преки наблюдения върху неговата деятелност.
При преценка на
обясненията на подсъдимия следва да се съобрази тяхната двояка
същност-доказателствено средство и средство за защита. Изхождайки от това
принципно положение, съдът подложи същите на внимателна и критична преценка.
Подсъдимият отрича намереното наркотично вещество да е негово, като твърди, че
най-вероятно същото му е било подхвърлено в килията от св.В.Д. "Х.",
за да го "натопи". Тези му обяснения се подкрепят от показанията на
свидетелите Ц.В.И. и Р.П.Л.. Първият от тях твърди, че се е запознал със св.В.Д.
при постъпването си в затвора, като двамата били настанени в приемно отделение
за периода 12.03.13 г.-28.03.13 г., и че Д. лично му е разказал как през 2011
г. е "зареждал" целия затвор с наркотични вещества и за "случая
с К."-тъй като е била извършена проверка за наркотици в килията на В.Д. /килия
№410/, същият преди това преместил държаните от него топчета наркотик в килията
на подсъдимия, където направил специален тайник в стената и ги скрил, за да не
бъде заловен с тях и да си „измие ръцете” като „натопи К.”. От своя страна, св.Р.П.Л.
е заявил, че е чул в затвора да се говори, че „Х.”, т.е. св.В.Д., е „наредил”
подсъдимия, като умишлено е сложил наркотик в килията му, „за да бъде уличен К.
в престъпление”. На първо място, обясненията на подсъдимия и кореспондиращите
им показания на тези двама свидетели се опровергават от коментираните по-горе
гласни доказателствени източници-показанията на свидетелите С. А., К.М., В.Д., П.П.,
М.Д., Р.М., от които по несъмнен начин се установява личностовата принадлежност
на процесния наркотик на подсъдимия, мястото, начина и целта на укриването му. На
следващо място, твърденията на св.Ц.И. за причината, поради
която св.Д. е преместил държания от него наркотик в килията на подсъдимия,
използвайки отсъствието му, се оборват от приложеното по делото писмо изх.№
1697/10.09.13 г. на началник Затвора-Враца, от което е видно, че за периода
01.12.11 г. до 09.12.2011 г. не е била извършвана проверка за наркотици в
обитаваната от св.Д. килия № 410, нито е постъпвал сигнал за притежание на
наркотици от лишения от свобода Д.. Заявеното от св.Ц.И., че процесният тайник
е бил направен от В.Д. на инкриминираната дата, за да скрие наркотичните
вещества се опровергава от показанията на свидетелите С. А., В.Д., И.И., С.А., Д.А.,
както и от обясненията на самия подсъдим, от които става ясно, че скривалището
е съществувало още преди постъпването на К.И. в килия № 406 и в него лишените
от свобода, настанени в тази килия, първоначално са криели телефоните си. Освен
това, крайно нелогично и трудно обяснимо е и как, след като още при сегашното
му постъпване в затвора В.Д. е бил предупреден да "внимава" във
връзка с настоящото дело, е решил да "признае" пред св.Ц. И., че
именно той е подхвърлил наркотичното вещество в килията на подсъдимия.
Твърденията на св.Р.Л., че В.Д. е бил спрян от работа, защото 2-3 дни преди датата
на обиска в килията на подсъдимия е бил заловен от служители на затвора с “пакетче
субсидол или хероин” се опровергават и от приетото по делото писмо изх. №
93/17.06.2013 г. на началник Затвора-Враца, от което се установява, че в
досието на л.св.В.П.Д. по време на престоя му в затворното заведение през 2011
г. отсъстват данни да е залавян с наркотични вещества. В обобщение, съобразявайки
собствената им логичност и вътрешна убедителност и след внимателно съпоставяне
с останалите доказателствени материали, съдът приема обясненията на подсъдимия
за защитна позиция, а показанията на свидетелите Ц.И. и Р.Л. за неистинни,
поради което им отказа доверие. Тези изводи на съда не се променят от заявеното
от св.И.В.И., че непосредствено след извеждането на подсъдимия от килия № 406,
там е идвало "едно момче от гр.Видин, което употребява наркотици" и е
лежало на неговото легло. От една страна, от събраните гласни доказателства е
видно, че не е била необичайна практика лишените от свобода да посещават чужди
килии, като св.И.И. не установява това лице да е влизало в санитарното
помещение на килия № 406, където впоследствие е било открито наркотичното
вещество, а от друга страна, както по-горе се посочи, по делото са налице
убедителни доказателствени източници за принадлежността на намерения наркотик
на подсъдимия.
Съдът кредитира
изцяло приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства.
Те са относими към основния предмет на доказване, непротиворечиви са, а
доказателствените средства са съставени при спазване на процедурата в НПК.
Съвкупната преценка
на всички посочени по-горе доказателствени източници мотивира настоящия съд да
не сподели възраженията на защитата за недоказаност на авторството на деянието,
осъществено от подсъдимия И..
При така изложените фактически
констатации, могат да се направят следните правни
изводи:
Подсъдимият К.Т.И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1,
изр.1, пр.4, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК. Доказателствата по делото, които
съдът кредитира, сочат, че на
инкриминираната дата той е държал наркотичното вещество, предмет на
обвинението, тъй като е упражнявал фактическа власт върху него. Несъмнен е и факта, че подсъдимият не е имал надлежно разрешително за
държането му, като намереният хероин е високорисково наркотично вещество,
съгласно Приложение №1 към чл.3, ал.2 от ЗКНВП.
Обстоятелството, че процесното наркотично вещество е
съхранявано от подсъдимия в тайник в сервизното помещение в килията му, като в
момента на откриването му същият е бил преместен за кратко време на друго
място-в наказателна килия в рамките на същия затвор, не може да промени факта, че фактическата власт върху наркотика
/държането/ е упражнявана единствено и само от подсъдимия.
По делото са събрани доказателствени
материали, от които може да се направи несъмнен извод и за това, че
наркотичното вещество е държано от подсъдимия с изискуемата от закона специална
цел за разпространение. В насока извършване на действия по разпространение на
наркотичното вещество от страна на подсъдимия, чрез продажбата на други лишени
от свобода /макар и за тази самостоятелна форма на изпълнително деяние да няма
повдигнато обвинение/, доказателства се съдържат в показанията на свидетелите В.Д.,
П.П., К.М., М.Д., Р.М..
Подсъдимият е извършил
деянието след като е бил осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване от
свобода - ефективно по НОХД № 1855/2008 г. по описа на СГС, по което му е
наложено наказание в размер на осемнадесет години лишаване от свобода, в сила
на 23.03.10 г. и по НОХД № 1602/2011 г. по описа на ВРС, по което му е наложено
ефективно наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода, в сила
на 01.12.2011 г., които наказания все още търпи, поради което не е изтекъл и
срока по чл.30, ал.1 от НК. При тези данни следва, че подсъдимият И. е извършил
деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и „б” НК
– след две ефективни осъждания за тежки умишлени престъпления на лишаване от
свобода, едно от които наказания е в размер на повече от една година лишаване
от свобода и следователно е налице квалифициращото обстоятелство по чл.354а,
ал.2, т.4 от НК.
От субективна страна, деянието е извършено от
подсъдимия при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, като същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят.
При горните съображения, съдът с
присъдата си призна подсъдимия К.Т.И. за виновен в извършено престъпление по
чл. 354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, изр.1, пр.4, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, по който текст му наложи наказание.
За престъплението по чл. 354а, ал.2,
т.4, вр. ал.1, изр.1, пр.4, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК се предвиждат в условията на кумулативност
наказания от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба от двадесет хиляди
до сто хиляди лева. При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази
като смекчаващи вината обстоятелства тези, свързани със семейното му положение
/баща на две деца/ и недоброто му здравословно състояние-наличието на тежко
кожно заболяване и артериална хипертония ІІ гр., а така също и неголямото
количество и сравнително ниска стойност на наркотичното вещество. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът съобрази преценката за високата степен на
обществена опасност на конкретното деяние с оглед обстоятелството, че
наркотичното вещество е държано с цел разпространение и реално е било разпространявано
от подсъдимия именно в пенитенциарно заведение, както и предходното му осъждане
по НОХД № 565/08 г. на СРС, невлияещо на квалификацията за опасен рецидив.
Доколкото по делото са събрани противоречиви характеристични данни за
подсъдимия /налице са впечатления както за негови положителни, така и за
отрицателни прояви, видно от приложената на л.25, т.2 от ДП характеристична
справка от затворническата администрация/, съдът приема, че същите се
балансират и не следва да се ценят нито като смекчаващо, нито като отегчаващо
отговорността обстоятелство. Имайки предвид всички тези обстоятелства и
спазвайки разпоредбата на чл.54 от НК, съдът прие, че целите за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия К.И. могат да бъдат постигнати с налагане на
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер на шест
години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в
затвор, съгласно чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, както и глоба в размер на
двадесет хиляди лева. При определяне на размера на кумулативно предвиденото наказание-глоба от двадесет хиляди лева,
съдът се съобрази както с тежестта на извършеното, така и с количеството и
стойността на предмета на престъплението и с данните за семейното, имотно и
финансово състояние на подсъдимото лице. Съдът приема, че в конкретния случай е
неприложима разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като по делото не са налице смекчаващи наказателната
отговорност на И. обстоятелства, които да са многобройни или изключителни, по
смисъла на посочената законова разпоредба.
Тъй като настоящото деяние е
извършено при условията на опасен рецидив, по време когато подсъдимия К.И.
изтърпява общо наказание от осемнадесет години лишаване от свобода, наложено му
с определение № 4336/ 20.10.2010 г., постановено по ЧНД № 4374/2010 г. по описа
на СГС, то съдът приема, че са налице предпоставките на чл.27, ал.2 от НК. Ето
защо и на основание цитираната императивна законова разпоредба, съдът
присъедини изцяло наложеното по настоящото дело наказание от шест години
лишаване от свобода към неизтърпяната част от общото наказание осемнадесет
години лишаване от свобода по ЧНД № 4374/10 г. по описа на СГС, при
първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, съгласно чл.61, т.2,
вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
На основание чл.354а, ал.6 от НК,
съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението-хероин с нето тегло
5,074 грама, оставен на съхранение в ЦМУ, отдел „МРР-НОП” с приемателно-предавателен
протокол № 22914/06.01.2012 г.
С оглед изхода на делото-постановяване
на осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия К.Т.И. да заплати направените по делото разноски в общ размер на 292,76
лева, от които 242,76 лева по сметка на МВР, а 50 лева по сметка на ВОС.
При горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: