№ 1785
гр. Варна, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20223100501936 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:49 часа се явиха:
Въззивникът ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА, редовно призован,
представлява се от адв. В. Т., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемата страна Р. Н. В., редовно призована, представлява се от адв. Г. Т. ,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
1
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от Технически Университет - Варна, чрез
процесуален представител адв. В. Т. въззивна жалба срещу Решение № 1950 /16.06.2022 г.,
постановено по гр.д. № 12846 / 2021 по описа на ВРС, в частта, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на Р. Н. В. сумата от размер на 29 135.15 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 15.11.2018 г.
до 15.05.2019 г. след приспадане на получаваните от ищеца трудови възнаграждения от
„Булавто“ АД за периода от 06.12.2018 г. до 21.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението, както и сумата в размер от 7 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от
15.11.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и съдебно- деловодни разноски в размер на 2 105 лева в полза на
ищеца, както и в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна сумата от 1 643.06 лева.
Въззивникът излага становище за неправилност на съдебното решение, като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил всички представени в хода на делото
доказателства по-отделно и в тяхната съвкупност, а тези които са обсъждани са преценени
неправилно и превратно. Напълно игнорирана била и представената с отговора на исковата
молба Заповед № РД 09- 3271/13.11.2018 г. на Министъра на образованието и науките, и
фактическите и правните основания на които тя е издадена обективирани в Доклад № 18-
710/02.11.2018 г. от комисията по академична етика към МОН за установено плагиатство от
Р. В.. По същество цитираната заповед отстранила В. от длъжността „Ректор“, като
установеното плагиатство правило недопустимо последващото заемане на същата съгласно
разпоредбите на ЗВО и ЗРАСРБ. От горното следвало, че В. е останал без работа като
"Ректор" не поради "незаконно уволнение", а по силата на гореизложените обстоятелства,
при което отговорност на ТУ-Варна не можела да бъде ангажирана. На следващо място
сочи, че неправилно ВРС е приложил разпоредбата на чл. 299, ал.1 ГПК по отношение на
решението по гр.д. 18698/2018 г. на ВРС, с което била отменена като незаконосъобразна
Заповед ЛC-413 от 14.11.2018 г.,издадена от ВРИД Ректор за прекратяване на ТПО на ищеца
от акад.длъжност "Професор" с код по НКПД 23107005, като същият бил възстановен на
длъжност „Ректор“ на университета. По иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ
следвало да бъде съобразено единствено за "незаконно уволнение", но не и на каква
длъжност е възстановен на работа уволнения работник. Оспорва изводите на
първоинстанционния съд, че не е доказано между страните да е съществувало ТПО за
длъжността "Професор", и че ищецът не бил полагал труд като "Професор". Същото не
възниквало по силата на трудов договор, а въз основа на заповед на ректора на
университета, като не било съобразено, че В. е получавал трудово възнаграждение за
2
положен труд като "Професор", изплащано като част от заплатата му като "Ректор". В
същото време сочи, че липсата на трудов договор за длъжността професор е в резултат на
недобросъвестното поведение на последния. Жалбоподателят оспорва още извода на
първоинстанционния съд, че волята на работодателя била със Заповед ЛС-413 от 14.11.2018
г.,издадена от ВРИД Ректор на ТУ- Варна, да бъде прекратено и ТПО за длъжността
"Ректор", въз основа на представените по делото Уведомление по чл. 62, ал.5, КТ. В
заключение сочи, че поддържа всички свои твърдения и възражения, изложени с отговора на
исковата молба и писмените бележки. Формулира искане за отмяна на обжалваното решение
и отхвърляне на исковете с присъждане на разноски. Отправя доказателствено искане за
разпит на двама свидетели при режим на довеждане, които да дадат показания относно
фактическото отстраняване на ищеца от длъжността „Ректор“.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Р. Н. Георгиев, чрез адв. Г. Т.,
с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият сочи, че с цитираната заповед
на Министъра на образованието е без значение за правилното разрешаване на спора, тъй
като не е бил нито уволнен, нито отстранен от работа от нейния автор. С влязло в сила
решение на ВАС по адм. дело № 6995/2021 г. е отменена заповедта за назначаване на вр.и.д.
„Ректор“, тъй като с нея е нарушено академичното самоуправление на висшето учебно
заведение. По настоящото дело било доказано, че уволнението на въззиваемия е отменено
като незаконно, както и че в периода от 15.11.2018 г. е сключил трудов договорно за кратък
период и при значително по-ниско възнаграждение. Оспорва като невярно изложеното във
въззивната жалба твърдение, че не му е отказано заплащането на трудово възнаграждение,
като фактът, че такова не му е начислявано и не му е изплащано се установявал от
заключение по изготвената експертиза. Моли за потвърждаване на решението с присъждане
на разноски за въззивното производство.
АДВ. Т.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Нямам възражения по
доклада.
АДВ. Т.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам възражения по
доклада. Считам решението за правилно и законосъобразно.Представям решение на ВАС, 5-
членен състав на ІІ колегия, с което е отменено решение на 3-членния състав и отменена
заповедта на МО за назначаване на Розалина Димова за И.Д.Ректор. Посочила съм го в
отговора.
АДВ. Т.: Страната, която представя това доказателство не е мотивирала защо го
представя и какво ще установява.
АДВ. Т.: Понеже противната страна по всички дела поддържа, че доверителят ми е
уволнен със заповед на МОН, което не е вярно. Той е уволнен със заповед на временно
изпълняващия длъжността „ректор“ и той не е имал право да го стори, защото е нарушил
принципа на академичната автономия. Т. е. органите на университета не са били длъжни да
изпълняват заповедта на МОН. Това възражение правя с оглед поддържаното в първата
3
инстанция на насрещната страна, че ако имаме право да предявим този иск би следвало да е
към МОН, а не към ТУ.
АДВ. Т.: Никога, в нито една инстанция не сме поддържали твърдение, че с
отменената заповед на Министъра на образованието ищецът е бил уволнен от длъжността
„ректор“. Поддържали сме и е видно от административното производство, че с тази заповед
той е бил отстранен от длъжността „ректор“, тъй като е бил назначен служебен такъв, тъй
като обективно не е могъл да изпълнява трудовите си задължения като такъв. До момента на
отмяната на тази заповед, с която е освободен временно изпълняващият длъжността
„ректор“, действията на университета не са засегнали ищеца в качеството му на страна по
трудовото правоотношение като ректор.
АДВ. Т.: Становището на колегата не кореспондира с данните по делото. Взела съм
отношение, въз основа на твърденията във въззивната жалба.
СЪДЪТ по представеното днес решение на ВАС намира, че представеното
доказателство следва да се приложи към корицата на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към корицата на делото за сведение Решение № 4119/03.05.2022 г.
СЪДЪТ ПОКАНВА страните да се спогодят.
АДВ. Т.: Нямам мандат да водя преговори за спогодба.
АДВ. Т.: Решението вече е изпълнено и противната страна вече е заплатила
обезщетение.
АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски. Възразявам
за прекомерност за възнаграждението на адвоката на въззивника.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на разноски и
доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.
4
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Т.: Моля да уважите в цялост подадената въззивна жалба. Поддържам и се
придържам към всички съображения и доводи изложени в отговора на исковата молба, в
писмените бележки пред първата инстанция и в самата въззивна жалба. По делото
категорично се установи, че работодателят ТУ не е формирал воля, нито е обективирал
такава да прекрати трудовото правоотношение на ищеца като ректор. Той е останал без
работа като такъв не в причинно-следствена връзка с оспорената заповед, а е останал без
работа на основание издадената от Министерството на образованието заповед за
назначаване на временно изпълняващ длъжността „ректор“, поради което смятам, че по
никакъв начин не може да бъде ангажирана обезщетителна отговорност на ТУ. Ясно е
посочено, че с отменената заповед се прекратява трудовото правоотношение като професор,
което е академична длъжност и няма нищо общо с длъжността „ректор“. Моля за решение в
този смисъл. Моля да ни присъдите направените по делото разноски.
АДВ. Т.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба. Налице са всички
необходими факти за приемане за установено, че е на лице основанието по чл. 225, ал. 1 и 2
КТ. Доверителят ми е уволнен незаконосъобразно. Тази заповед влязла сила по решението
на ВРС, потвърдена и от въззивната инстанция и от касационната и в производство по 305
ГПК е влязла в сила. След като е налице незаконосъобразно уволнение, след като 6 месеца
след това уволнение доверителят ми не е получавал необходимите средства, които му се
полагат по трудов договор, през това време не е изпълнявал тази длъжност, би следвало да
си получи обезщетение като се намали със сумата 3900 лв., получена от временна работа.
Всичко това е съобразено от ВРС и правилно е присъдено обезщетението по чл. 225 КТ. По
отношение на иска, за това че доверителят ми е бил отстранен от работа има решение на
ВРС, по което нашият иск беше отхвърлен и има насрочено дело пред ВКС по въпроса.
Моля да ни присъдите направените по делото разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
5
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:02 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6