Р Е Ш
Е Н И Е №201
гр. Сливен, 07.11.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА
М.
Мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Кина Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Стефка М. възз.гр.д.
№520 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №237/31.07.2019г. по
гр.д.№258/2019г. на Новозагорски районен съд, с което е разрешено издаването на
задграничен паспорт на децата С. И.Г. и М. И.Г., единствено със съгласието на
тяхната майка Ц.Л.С. и без съгласието на техния баща И.Х.Г. и е разрешено на
децата С. И.Г. и М. И.Г. да напускат пределите на Република България единствено
със съгласието на тяхната майка Ц.Л.С. и без съгласието на техния баща И.Х.Г.,
придружавани от майка си, в страни, намиращи се в Европейския съюз.
Въззивната жалба е подадена от
ответника в първоинстанционното производство И.Х.Г.
чрез пълномощник адв. М.М.
и с нея се атакува решението изцяло.
В жалбата си въззивникът И.Г. чрез пълномощника си адв.М.
твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че в
производството ищцата не доказала релевантните обстоятелства – липсващо
съгласие от страна на бащата и конкретните условия, при които децата ще бъдат
отглеждани на територията на чуждата държава, за да се прецени дали са защитени
интересите им. Посочва, че съдът се е произнесъл в противоречие с постановките
в ТР №1/2016г. по т.д.№1/2016г. на ОС на ВКС, като не е ограничил нито броя на
пътуванията, нито срока на разрешението. При разрешение без ограничение на
времето има голяма вероятност за промяна в обстоятелствата и злепоставяне
интересите на детето. Освен това, съдът не може веднъж завинаги да замени
съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и брой пътувания.
Когато пътуването на детето е поради промяна в местоживеенето на родителя, при
когото е определено детето да живее, съдът трябва да изследва задълбочено
условията на живот на детето. Тези обстоятелства не били изследвани от районния
съд. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да
отмени обжалваното първоинстанционно решение изцяло,
респективно да го измени като ограничи със срок даденото от съда разрешение за
пътуване на децата в чужбина.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата Ц.Л.С. чрез пълномощника адв.
Г.Я..
В същия срок няма подадена
насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата С.
чрез адв. Я. оспорва изцяло подадената жалба като
неоснователна. Излага съображения, оборващи наведените в жалбата доводи. Намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, надлежно обосновано
и излага подробни съображения в тази насока. Правото на свободно предвижване, в
т.ч. напускане пределите на държавата е основно конституционно право, както е
такова на гражданите на Европейския съюз. Посочва, че двамата родители живеят и
работят в чужбина. Правата на бащата за контакти с децата са защитени, тъй като могат да се спазят в
държавите, членки на ЕС, в които са страните. Той винаги можел да осъществява
контакт с тях, стига да искал. От близо пет години бащата не се е връщал в
България, не е търсил децата, не се е интересувал от живота, здравето и
възпитанието им, не плащал издръжка. Счита, че ако децата останат в България
интересите им няма да бъдат защитени, тъй като бащата не се интересува от тях,
само цели създаване на пречки пред майката. Психическото и емоционално развитие
на децата било застрашено от пребиваването им при бабата и дядото по бащина
линия, тъй като не давали на децата да учат, а искали да омъжат момичето С.. Материалните
и финансови възможности на майката в Германия били добри, тя работила и
получавала добри доходи за отглеждането на децата. Към момента трите деца били
разделени, като най-голямото било с майка си в Германия, където учило и тази
раздяла не им се отразявала добре. Тъй като и бащата живее и работи извън
България е неоправдано ограничаване броя на пътуванията на децата. Моли съда да
потвърди обжалваното решение.
С въззивната
жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В с.з., въззивникът
И.Х.Г., редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Въззиваемата Ц.Л.С., редовно призована, в с.з.
не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Я., която оспорва подадената въззивна
жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Излага подробни съображения,
аналогични с тези, изложени в отговора на въззивната
жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към
нея.
Новозагорският
районен съд е бил сезиран с искане по чл.127а от СК, вр. с чл.76,
т.9 от ЗБЛД за
решаване на спор между родители по въпросите, свързани с пътуване на две
малолетни деца в чужбина и издаването на необходимият за това личен документ –
паспорт.
Първоинстанционният съд, въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на
които се основават ищцовите претенции, правилно е
дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца
накърнени права правна квалификация на направеното искане. Направил е доклад по делото, по който страните не са
направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в
производството.
Първоинстанционният съд при спазване правилата на чл.15, ал.1 от ЗЗДт е изслушал навършилото 10-годишна възраст дете С. Г..
Въззивният състав споделя правните изводи на районния съд относно необходимостта от даване на
исканото заместващо съгласие и разрешение за издаване на паспорт и пътуване на
децата в чужбина, придружавани само от майката, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Съдът не споделя само преценката на първоинстанционния
съд за липсата на необходимост от ограничаване със срок на дадените разрешения.
В тази насока изводите на районния съд са неправилни, незаконосъобразни,
постановени в противоречие със задължителната практика на ВКС и практиката на
съдилищата и най-вече по този начин не е защитен в достатъчна степен интереса
на малолетните деца. В тази насока съдът намира за основателни оплакванията,
изложени във въззивната жалба.
По първото възражение на въззивника за липса на предпоставка за предявяване на иска
- липсващо
съгласие от страна на бащата, следва да се отбележи, че от цялото процесуално
поведение на ответника, начиная от отговора и
становището, изразено от пълномощника му, безспорно не е налице съгласие и
предоставяне на надлежните документи от негова страна, за да може майката –
ищцата да се сдобие с необходимите документи за задгранично пътуване на децата
и да ги изведе извън страна, по-конкретно Германия, където се е установила да
живее и работи. В хода на първоинстанционното и въззивното
производство, съгласие в надлежната форма от бащата не дадено. Видно от самата въззивна жалба, на практика той не дава такова.
Поради това съдът намира, че са налице
условията на чл.127а от СК, като при липсата на дадено съгласие от страна на
бащата, е налице правен интерес този въпрос, свързан с упражняването на
родителските права, да се реши от съда.
Родителят, на когото са възложени за упражняване
родителските права, може да взема по отношение на детето самостоятелно само
тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата
родители. Родителят, на когото са възложени за упражняване родителските права,
не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и
за извършване на пътувания на детето зад граница. Детето има право на свободно
придвижване, но до навършване на пълнолетие то не може да упражнява това право
нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има
нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да
разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави
или неограничен брой пътувания през определен период от време, но до определени
държави. При решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за
пътуване в чужбина водещи и най-важни са интересите на детето. Въпросът,
свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, при разногласие на родителите е от категорията на спорна
съдебна администрация, при решаването на който съдът прави преценка за
целесъобразност. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване
съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. По
делото следва да е установена нужда на детето да пътува в чужбина, но и фактите
относно мястото, условията и средата, при които то ще пребивава. Интересите на
детето следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието на планираната
промяна в неговата жизнена и социална среда, върху правото му на образование,
адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му състояние и
други права и интереси на детето. В тази насока са и задължителните указания за
съдилищата, дадени от ВКС с Тълкувателно решение 1/2016 от 03.07.2017г. на ОСГК
по т.д.№1/2016г. В случай, че пътуването на детето е поради промяната в местоживеенето
на родителя, при когото е определено детето да живее, съдът трябва да изследва
задълбочено всички условия за живот на детето, така, както прави това при
определянето при кого ще живее детето в страната.
Първоинстанционният съд е направил анализ на тези обстоятелства и въз
основа на тях е приел, че интереса на децата налага и същият би бил защитен при
уважаване на исковата претенция.
По делото безспорно е установено, че родителските
права върху двете деца /всъщност и върху третото дете А., за което искане по
чл.127а от СК обаче няма направено, с оглед дадено съгласие от бащата само за
него/ след развода между страните през м.02.2016г., са предоставени за
упражняване на майката Ц.С., като е определено местоживеенето на децата при нея. Бащата – ответника И.Г. от години живее и работи в Италия, като не
полага грижи за децата. Видно от доказателствата по делото, той се е дезинтересирал от тях, като не осъществява контакти, не
дава издръжка, не се интересува от възпитанието и образованието им. Задоволил
се е с предоставяне на тези грижи на майката и временно на своите родители в
България. По делото безспорно е
установено, че между страните спор за родителски права и определяне
местоживеенето на децата няма /в тази насока има постановени влезли в сила
съдебни решения/. Родителят, който упражнява родителските права е ищцата.
Разногласия по тези въпроси между родителите няма. За да може майката за
упражнява пълноценно родителските права и да се грижи за малолетните си деца,
които имат безспорна нужда от нейните грижи, присъствие и внимание, с оглед
факта, че тя към момента живее и работи в Германия, обуславя необходимостта от
възможност децата да пътуват с нея, естествено при осигуряване на всички
необходими за това условия. Съдът обаче няма основания да се съмнява в
родителските качества и капацитет на майката. По делото е установено, че
майката има постоянна и добре платена работа в Германия. Осигурила е добри
жилищни и битови условия за отглеждането на децата, както и ще осигури възможността
да посещават редовно учебни заведения. По делото се установи, че за периода, в
който децата са оставени при баба си и дядо си по бащина линия, те не посещават
училище, което е изключително против техния интерес и влияе крайно
неблагоприятно върху развитието им. Налице е и реална опасност от ранно
задомяване на по-голямата дете – момичето С., с оглед установените традиции в
общността, в която живеят баба й и дядо й. Майката заявява категорично
намерение да осигури образование на двете деца /третото дете, което живее с нея
в Германия посещава редовно училище/ и да полага всички необходими грижи за
тяхното възпитание, образование и развитие. Безспорен е интереса на децата да
живеят с майка си, към която са привързани. Както бе посочено, съдът няма основания
да се съмнява в родителските качества на майката. Освен това, следва да се
отчете факта, че бащата – ответника се е дезинтересирал
от децата, не полага никакви грижи, свързани с отглеждането и възпитанието им.
От друга страна съдът отчита, че бащата
от години се е установил да живее и
работи в Италия, като почти не се връща в България. Това обстоятелство, с оглед
възможността да се осъществява контакт на децата с него, обуславя и интереса на
децата да могат да пътуват и до Италия. Няма проблем, поради наличието на
редица правни механизми в рамките на Европейския съюз, бащата да осъществява
своите защитени от закона права, в т.ч. на контакти с децата.
Съдът намира искането относно
държавите, за които следва да се даде заместващо съгласие за пътуване – тези от
Европейския съюз, за основателно и намира за правилно даденото от районния съд
разрешение спрямо тях.
Съдът прецени, че пътуването на децата
до страни от Европейския съюз, само по себе си, не крие явни рискове и
опасности. Спазени са и указанията на ВКС, тъй като техния брой е напълно
определяем.
По този начин са защитени и правата на
бащата – ответник, тъй като самият той, както бе посочено, се е установил да
живее и работи от години в страна от ЕС – Италия.
От изложеното следва, че е налице интерес
на двете деца за напускане пределите на страната, поради което се явява
основателно искането за разрешение от страна на съда, с което да се замести
съгласието на бащата за напускане пределите на РБългария
на децата със съгласието, респ. придружавани от майка си за пътуване, без
ограничения на брой, до страни в Европейския съюз. Основателно е и искането за
разрешаване издаването на паспорт на децата, с оглед тези пътувания.
По отношение на периода от време, за
който следва да бъде дадено необходимото разрешение, съдът съобрази
разпоредбата на чл.36, ал.1, изр.второ от ЗБЛД, според която паспортите на
българските граждани, ненавършили 18-годишна възраст, се издават със срок на
валидност 5 години и като съобрази интересите на децата, намира, че следва да
даде исканото заместващо съгласие и разрешение за напускане пределите на
страната за посочените дестинации за срок от 5 години. В тази насока – относно
определянето на срок при даването на заместващо съгласие, са и задължителните
указания на ВКС, дадени с посоченото по-горе тълкувателно решение.
Процедирането на първоинстанционния съд в тази насока
– даване на разрешение за пътуване извън страната без времево ограничение е
неправилно и най-вече не в интерес на самите деца, чийто интерес не е защитен в
пълна степен. По този начин и самата държава се лишава от възможността за
контрол и евентуално решаване на споровете между родителите по този важен за
децата въпрос.
Поради това
първоинстанционното решение следва да се измени, като съдът определи посочения
5-годишен срок, считано от влизане в сила на решението, в който да важи
даденото заместващо съгласие и разрешение за пътуване на двете деца извън
територията на Република България в страни в рамките на Европейския съюз, само
със съгласието на тяхната майка, придружавани от нея.
Страните не са заявили
претенция за присъждане на разноски и съдът не следва да се произнася в тази
насока.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
първоинстанционно Решение №237/31.07.2019г. по гр.д.№258/2019г. на
Новозагорски районен съд, в частта, с която е разрешено на децата С. И.Г.
с ЕГН ********** и М. И.Г. с ЕГН ********** да напускат пределите на Република
България единствено със съгласието на тяхната майка Ц.Л.С. с ЕГН ********** и
без съгласието на техния баща И.Х.Г. с ЕГН **********, придружавани от майка
си, в страни, намиращи се в Европейския съюз, без ограничение със срок, като ПОСТАНОВЯВА:
РАЗРЕШАВА
на основание чл.127а от СК децата С. И.Г. с ЕГН **********
и М. И.Г. с ЕГН ********** да напускат пределите на Република България
единствено със съгласието на тяхната майка Ц.Л.С. с ЕГН********** и без
съгласието на техния баща И.Х.Г. с ЕГН **********, придружавани от майка си и
да пътуват в страни, намиращи се в Европейския съюз за период от 5 /пет/ години, считано от влизане в сила на решението.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №237/31.07.2019г. по
гр.д.№258/2019г. на Новозагорски районен съд, в останалата
обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.