Р Е Ш Е Н И Е
№ 4551
гр. В., 21.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XX – ти състав, в публично заседание проведено на десети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВИН ШАКИРОВА
при секретаря А.Д., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 10952 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от ЕТ Л. Г. - 2 - А.
Ж., ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. А., ул. „А. П.” № *,
представляван от собственика А. И. Ж. и със съдебен адрес: гр. В., ул. „Г. К.”
№ *, ап. *, чрез пълномощника му адв. Д.Д. срещу
„Т.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.” № *,
представлявано от Управителя Ж. Х. съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. ІІ вр. чл. 233, ал. 1, пр.
І от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 20 040.00 лева,
представляваща обезщетение за
неизпълнение на задължението му за връщане на лек автомобил марка „Д. К.”,
рег. № **, рама ***, произтичащо от договор
за наем № ***, сключен между страните на *г. и представляваща
равностойността на автомобила към датата на сключване на договора, както и
сумата от * лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи,
вследствие невъзможността ищецът да отдава автомобила под наем на други лица в
периода от *г. до *г. и формирана като сбор от 50 лева наемна цена на ден,
вследствие неизпълнение задължението на ответника да върне наетия автомобил.
Всяка от горните суми се претендира
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – **г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата
молба: по силата на сключения между страните на *г. договор за наем на автомобил № ***, ищецът, в качеството му на наемодател е
предоставил на ответника, като наемател, за временно и възмездно ползване описания
лек автомобил за срок от 5 дни – до **г., срещу задължението на последния да
заплаща наемна цена за ползването в размер на 50 лв./ден. С последващ анекс към договора от същия ден, страните са предоговорили право на
наемателя да преотдава автомобила под наем. В деня на изтичане срока на
договора, наемателят е уведомил ищеца, че преотдаденият от него автомобил на
трето лице не е върнат от пренаемателя, като по случая е образувано досъдебно производство
и автомобилът е обявен за издирване, но към **г. същият не е бил намерен.
Автомобилът не е върнат и до настоящия момент. За ищеца е налице правен интерес
да претендира обезщетение за вреди от неизпълнението в размер на стойността на
автомобила. Същевременно той търпи вреди под формата на пропуснати ползи, като
за исковия период е лишен от възможността да реализира доходи от наем в размер
на 50 лв./ден. Търсените обезщетения произтичат и от уговореното в т. 4 от
Наемните условия по договора. В този смисъл моли за постановяване на
положително решение по делото.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока
и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва изцяло насочените срещу него
искове, навеждайки доводи за неоснователност на същите. Твърди, че основна
дейност на „Т.” ЕООД е отдаване под наем на автомобили, като между страните са
установени трайни отношения на сътрудничество при осъществяване на дейността
им. За процесния автомобил между страните не
е сключен писмен договор за наем. Договорили се устно по телефона за
предмета, срока и цената на договора, като ответникът е преотдал автомобила на
лицето М. – Ф. К. с договор за наем № ** от **г. Въпреки уговорения срок,
пренаемателят не е върнал вещта на **г., за което ищецът е бил надлежно
уведомен. Няколко дни по-късно страните са подписали договор за наем № ** със задна дата, който да защити
интересите на ищеца пред застрахователя. Действителните договорки между
страните са в последващо подписания договор за наем на автомобил, който ищеца
нарича „анекс”. Ето защо Договор за наем № ** е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД поради липса на съгласие. Освен това не е настъпила
отговорността на ответника предвидена в чл. 4 от този договор, доколкото
образуваното досъдебно производство е срещу неизвестен извършител и не е
приключило към момента. От друга страна, самата клауза на чл. 4 от договора е
нищожна поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.
Предвидената отговорност на наемателя, независимо от неговата вина, във всички
случаи е предпоставка за неоснователно обогатяване на наемодателя. В случая,
ответникът не носи отговорност на
основание чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, т.к. обстоятелствата, поради които не може
да изпълни задължението за връщане на наетата вещ не могат да се вменят в
негова вина, доколкото той не е могъл да предвиди и предотврати настъпването на
обстоятелствата, при които е изчезнал автомобила. Оспорва по основание и по
размер и претенцията за обезщетение за пропуснати ползи, като се позовава на
чл. 81 и чл. 83 от ЗЗД, както и на липсата на доказателства за действително
пропуснати ползи. Моли предвид изложените съображения за постановяване
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител й адв. Д.Д. поддържа предявените искове и моли за положително
произнасяне по същите.
Ответникът, чрез представляващия го управител Ж. Х. и
пълномощника му адв. П.Г. поддържат предприетото в отговора на исковата молба
оспорване на насочените срещу тях искове и молят за постановяване на решение, с
което същите бъдат отхвърлени като неоснователни.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от попълнен формуляр на Договор за наем
при Общи наемни условия № **, на *** г. в гр. В. между ищеца ЕТ Л. Г. - 2 - А.
Ж., като наемодател и „Т.” ЕООД, като наемател е сключен договор за наем на
автомобил марка „Д.”, модел „К.” с рег. № ** РК, за срок от * часа на ***г. до *
часа на *г. /общо за 5 дни/ при наемна цена * лв. на ден /или общо * лв./. Съгласно
чл. 4 от Наемните условия, при загубване или кражба на целия автомобил,
независимо от вината си или на неговия водач, наемателят е длъжен да заплати на
наемодателя пълно обезщетение за получените увреждания, вкл. и обезщетение за
пропуснати ползи.
С втори договор за наем, сключен на същата
дата – *г. между същите страни, ищецът като наемодател е предоставил за
ползване на ответника – наемател собственото си превозно средство, а именно лек
автомобил марка „D.”,
цвят син, рег. № *. Съгласно чл. 2 от договора, наемателят ползва описания
автомобил за даване под наем за срок от **г. до *** г. срещу наемна цена в
размер на 250 лв. Съгласно чл. 6 от договора, наемателят се задължава да полага
грижата на добър стопанин.
С Приемо-предавателен протокол № ** от *г., „Т.”
ЕООД е предал наетия автомобил на пренаемател.
С Уведомление от ***г., Ж. Х., в качеството
му на представляващ „Т.” ЕООД е уведомил ЕТ Л. Г. - 2 - А. Ж., че даденият от
него автомобил не е върнат от клиента, като за същото събитие е уведомил
полицейските власти. Последното се установява и от съдържанието на приетото
като доказателство по делото Удостоверение изх. № */*.*.*г., издадено от Началника на І РУП – В..
В хода на делото с оглед установяване на
релевантни за изхода му факти и обстоятелства са ангажирани специални знания,
посредством проведената СОЕ, в заключението си по която вещото лице Б.М.
установява следното: равностойността на лек автомобил марка „Д.”, модел „К.”
За
установяване на факта, че във връзка с наемните отношения между страните
ответникът, като наемател е положил грижата на добър стопанин, в хода на делото
са ангажирани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля Ваньо
Божков. В показанията си свидетелят установява, че като приятел на Ж. Х. е
предал наетия автомобил на клиента на „Т.” ЕООД, като е поел ангажимент да
прибере автомобила при връщането му на уговорения ден – 02.11. Когато на този
ден е отишъл на уговореното място, клиентът не е дошъл. Ответникът е правил
опити да се свърже с него няколко пъти, като въпреки уговореното, клиентът на
се е явил на срещата. Ето защо Ж. Х. е уведомил както ищеца, така и полицията
за изчезналия автомобил на същия ден около ** часа.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
І.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. ІІ вр. чл. 233, ал. 1, пр. ІІ от ЗЗД:
За успешното провеждане на така предявения иск
е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки: между страните
да е било налице валидно наемно правоотношение, след срока на което ответникът,
като наемател да е продължил ползването от вещта, както и причинени вреди на
наемодателя от продълженото ползване от вещта по вина на наемателя. Съгласно
установените в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК правила, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се
намирали в облигационни отношения по силата на сключен валиден договор за наем
на автомобил, както и обстоятелството, че вследствие ползването от вещта от
наемателя, са му причинени имуществени вреди, както и техния вид и стойност.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи, че причинените вреди на
наемодателя се дължат на обективни причини, които не могат да му се вменят във
вина.
В разглеждания случай, ищецът основава
твърдяното право на обезщетение на основание сключения договор за наем при Общи
наемни условия № ** от **г. Ответникът е оспорил достоверността на визираната в
договора дата, с твърдения, че същият е антидатиран. Този договор за наем по
правната си същност, представлява частен диспозитивен документ, като правилото
на чл. 180 от ГПК не се отнася до датата на съставянето му. „Достоверна” по
смисъла на чл. 181 от ГПК е датата, към която документът вече със сигурност е
съществувал и следователно е противопоставим на трети лица. В разглеждания
случай, ищецът, чиято е била тежестта за доказване на релевантните
обстоятелства, не е ангажирал доказателства, установяващи някоя от хипотезите
на чл. 181 от ГПК. Ето защо решаващият състав
приема, че договор № ** от ***г. не е валидно сключен между страните на
сочената дата и съответно клаузите му нямат обвързващо действие спрямо
ответника за периода на действие на договора. В тази връзка неоснователни са
претенциите на ищеца, основани на действието между страните на клаузите на
Общите наемни условия към договора.
Същевременно не е спорно в отношенията между
страните, че съгласно установената практика в отношенията им по повод наем на
автомобили /видно от представените договори от **г. – л.л. 37-40 от делото/, а
и от приетото по делото копие на писмен договор за наем на автомобил /л. 5-6 от
делото/, се установява, че на **г. между страните действително е сключен
договор за наем на описания в чл. 1 от същия лек автомобил за периода от **г.
до **г., срещу наемна цена в размер на 250 лв. Съгласно чл. 2 от договора,
наемателят ползва описания в чл. 1 лек автомобил за даване под наем.
Не е спорен по делото и факта, че лекият
автомобил, предмет на сключения между страните договор за наем, е преотдаден от
наемателя за временно ползване на трето лице. Този факт се установява и от
ангажираните по делото гласни доказателства, посредством показанията на
свидетеля Ваньо Божков, кредитирани от съда като обективни, непосредствени и
логични и непротиворечащи на оставалите доказателства по делото. С изтичане на
уговорения срок, договорът за наем е прекратен на основание чл. 7 от същия. От
този момент задължението на наемателя за връщане на вещта е станало изискуемо. Установено
е по делото от необорените показания на свидетеля Божков, че на ***г.
пренаетият автомобил не е бил върнат на пренаемодателя в уговорените час и
място на срещата с пренаемателя. Следователно, към ** часа на **г., наетият лек
автомобил не се е намирал във фактическата власт на наемателя, поради обективни
причини – невръщане на пренаетата вещ от пренаемателя. В изпълнение на
вменените му задължения по чл. 233, ал. 2 от ЗЗД, наемателят е уведомил
наемодателя незабавно за извършеното посегателство над вещта, видно от събраните
по делото писмени доказателства /уведомление от **г.; удостоверение № */*.*.*г. и др./. Ето защо,
решаващият състав приема, че настъпилите вреди за наемодателя – отнемане на
наемната вещ – се дължат на обективни причини, които не могат да се вменят във
вина на наемателя. При това положение и на основание чл. 81, ал. 1 от ЗЗД,
отговорността на последния не следва да бъде ангажирана.
Предявеният иск за осъждане на ответника да
заплати равностойността на наетата вещ към момента на сключване на договора за
наем, поради неизпълнение на задължението за връщане на вещта е неоснователен и
по него следва да постанови отхвърлително решение.
ІІ.
По иска с правно основание чл. 82, пр. І от ЗЗД:
Разпоредбата на чл. 82, пр. І от ЗЗД регламентира
границите на договорната отговорност - претърпяна загуба и пропусната полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. В
разглеждания случай, неизпълнението на задължението на ответника „Т.” ЕООД да върне
наетата вещ, след прекратяване на договора за наем, е лишило ищеца ЕТ от
възможност да отдава същата вещ под наем за времето от прекратяване на договора
до предявяване на исковата молба в съда.
Елементите на визирания фактическия състав
включват неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина, която
може да се вмени във вина на длъжника и изправност на насрещната страна.
Отговорността по чл. 82 от ЗЗД е обусловена
от настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението.
Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е
ограничена до преките и предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като
безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав
човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението. Доколкото в
конкретния случай не е доказано виновно неизпълнение на договора от страна на
ответника, то решаващият състав намира предявения иск по чл. 82, пр. І от ЗЗД
за недоказан по основание. Ето защо иска следва да се отхвърли като
неоснователен.
Постановеният правен резултат и релевираното
от ответника искане за присъждане на реализираните от него съдебно деловодни
разноски по делото, подкрепено с доказателства за действително реализирани
такива, обуславя частична основателност на искането съразмерно с доказания
размер на действително внесеното възнаграждение за един адвокат от 110 лв.
Мотивиран от изложените съображения, Варненския
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ Л. Г. - 2 -
А. Ж., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. А., ул. „А. П.” № *,
представляван от собственика А. И. Ж. и със съдебен адрес: гр. В., ул. „Г. К.”
№ *, ап. *, чрез пълномощника му адв. Д.Д. срещу
„Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.” № *,
представлявано от Управителя Ж. Х. иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от *** лева, представляваща обезщетение
за неизпълнение на задължението му за връщане на лек автомобил марка „Д. К.”,
рег. № **, рама **, произтичащо от договор
за наем № **, сключен между
страните на ***г. и анекс от същата дата и представляваща равностойността на
автомобила към датата на сключване на договора, на основание чл. 79, ал. 1, пр. ІІ вр. чл. 233, ал. 1, пр. І от ЗЗД, както
и иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 8 702.00
лева, представляваща обезщетение за пропуснати
ползи, вследствие невъзможността ищецът да отдава наетия автомобил под наем
на други лица в периода от **г. до **г. и формирана като сбор от * лева наемна
цена на ден, вследствие неизпълнение задължението на ответника да върне наетия
автомобил, на основание чл. 82, пр. І от ЗЗД, ведно със законната лихва върху всяка от горните суми, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – **г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕТ Л. Г. - 2 - А. Ж., ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. А., ул. „А. П-” № **, представляван от собственика А. И.
Ж. и със съдебен адрес: гр. В., ул. „Г. К.” № *, ап. *, чрез пълномощника му
адв. Д.Д. ДА ЗАПЛАТИ на „Т.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „П.” № * сумата от ** лева, представляваща
реализирани от ответника съдебно деловодни разноски по делото под формата на заплатено
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: