Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 24.03.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви брачен въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
като разгледа докладваното
от съдия Кандилова ч.гр.дело № 3737 по описа за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 -
438 от ГПК.
Образувано е по жалба, с вх. № 294328/19.03.2021 г. по описа на СГС (вх. № 092357/30.12.2020
г. по описа на ЧСИ), на Началника на Териториална дирекция Югозападна на
Агенция „Митници“ (правоприемник на Митница Столична), срещу Постановление от
02.12.2020г. за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително
дело № 201684104062232/2016г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 в КЧСИ, с
район на действие СГС.
Жалбоподателят намира процесното постановление за неправилно и
необосновано. Счита, че съдебният изпълнител неправилно е приел, че е настъпила
перемпция и на това основание е прекратил изпълнителното дело. Твърди, че с
молба от 01.07.2016г. от е поисканл образуване на изпълнително дело, както и
предприемане на изпълнителни действия
-запори върху банковите сметки на длъжника, като били заплатени авансово
таксите за предприемане на изпълнителните действия от ЧСИ. С последваща молба
от 14.07.2016г. взискателят уведомил ЧСИ за частично погасяване от страна на
длъжника на задължението по изпълнителното дело и потвърдил продължаването на
изпълнителните действия за останалата част, до окончателното им погасяване.
Смята, че е налице бездействие от страна на ЧСИ, тъй като до момента последният
с действията си не бил предоставил информация на взискателя за извършените от
него действия по събиране на остатъка от главницата по изпълнителното дело.
Препис от жалбата и приложенията към нея са връчени на длъжника „А.“ АД,
ЕИК :********, като в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение от последния.
В мотивите си ЧСИ Н.М. прави хронологично изложение на всички извършени
действия по изпълнителното дело от момента на образуването му до момента на
настоящото съдебно производство.
След като се запозна с
изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на частния съдебен
изпълнител, настоящият състав намира следното:
Изпълнително дело № 201684104062232/2016г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841
в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба от 01.07.2016г. на Началника
на Митница София, ЕИК ********, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.07.2014г. по административно
дело №1364/2011г. на АССГ, І-во отделение, 4 състав, за сумата в размер на 4 075
лева –главница, представляваща юрисконсултско възнаграждение. С молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал на основание чл.428,
ал.1 ГПК на длъжника „А.“ АД, ЕИК ********, да бъде връчена покана за
доброволно изпълнение; да бъдат извършена справка за имуществото на длъжника,
като в последствие изпълнителните действия бъдат насочени срещу това имущество;
поискал е насочване на принудителното изпълнение срещу движимото имущество на
длъжника, като едновременно с поканата за доброволно изпълнение се насрочи дата
за опис; поискал е да бъде наложен запор върху всички левови и валутни сметки
на длъжника, открити в двадесет и осем банки; поискал е да бъде наложена
възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника и е възложил на
съдебния изпълнител извършване на всички
действия по изпълнителното дело съгласно чл. 18 ЗЧСИ.
С разпореждане от 01.07.2016г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 в КЧСИ, с район на
действие СГС, е образувано изпълнително дело № 201684104062232/2016г.,
разпоредено е да се изпрати съобщение по чл.191 ДОПК до НАП, както и да се
направят справки за имущественото състояние на длъжника и изпратена покана за
доброволно изпълнение до последния. Поканата за доброволно изпълнение е връчена
на длъжника на 13.07.2016г.
С молба от 14.07.2016г. взискателят е информирал съдебния изпълнител, че
длъжникът е заплатил директно към него част от вземането, като на 04.07.2016г.
и на 08.07.2016г. сметка на Митница Столична са постъпили суми в общ размер на
2 075 лева, с посочено основание дело № 1364/2011г., поради което и
доколкото извършеното плащане представлява част от претендираната главница е
поискал да продължат изпълнителните действия за принудително събиране на
задължението на длъжника в останалата му част.
Въз основа на постъпило от НАП, Офис „Изток“ удостоверение за декларирани
сметки на длъжника, с разпореждане от
08.11.2016г. е наложен запор върху всички негови левови и валутни сметки в
„ОББ“АД, „ПИБ“ АД и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД.
От удостоверение на НАП, Офис „Изток“ се установява, че длъжника има
публични задължения в размер на 569 446.43 лева.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 23.04.2018г. е насочен опис на движимите вещи на длъжника.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 19.06.2018г. е насочен опис на движимите вещи на длъжника.
С Постановление от 02.12.2020 г.
ЧСИ Н.М., с рег. № 841 в КЧСИ, с район на действие СГС, е прекратил изпълнителното
производство по изпълнително дело № 201684104062232/2016г., на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като в мотивната част на постановлението е посочил,
че взискателят в продължение на две
години не е поискал извършване на изпълнителни действия.
До взискателя е изпратено уведомление за изготвеното постановление за
прекратяване, както следва: съобщение с изх. № 109267/02.12.2020г., връчено на 09.12.2020г.
При така възприетата фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимиран правен
субект срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване, поради
което същата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК е изтичането на период от две години, в които взискателят по
изпълнителното дело не е поискал извършването на изпълнителни действия и това
му бездействие законодателят приравнява по последици на десезирането на
съдебния изпълнител поради житейски обоснованото предположение, че взискателят
е загубил интерес от продължаването на процеса. Прекратяването на
изпълнителното производство поради „перемпция“ настъпва по силата на закона –
ex lege, а съдебният изпълнител, след като установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти чрез своя акт – постановление - прогласява
прекратяването на изпълнителното дело, тоест актът на съдебния изпълнител има
декларативен, а не конститутивен ефект. В този смисъл са и мотивите на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г на ОСГТК на
ВКС. Бездействието на взискателя има правно значение за развитието на процеса,
тъй като ако взискателят не посочва изпълнителни способи изпълнителният процес
няма да приключи никога. Такава правна несигурност, както за длъжника, така и
за гражданския оборот е необоснована, поради което законодателят е скрепил
бездействието на взискателя със санкция, така както и бездействието на
кредитора е скрепено със санкцията на погасителната давност.
В процесния случай с разпореждането от 08.11.2016г.
са наложени запори върху банковите сметки на длъжника, а последното
изпълнително действие е насочването на опис на движими вещи, с разпореждането
от 19.06.2018г. Наистина липсват
данни това изпълнително действие да е било реално осъществено от съдебния
изпълнител, но по този начин последният е насочил изпълнението чрез приложение
на конкретен изпълнителен способ – „Изпълнение върху движими вещи“, към който
именно се пристъпва с насрочване на опис на движимите вещи. Самият опис на
движими вещи по смисъла на чл. 465 ГПК е в изпълнение на съответния
изпълнителен способ, свързан с опис на вещите, оценка и тяхната продан. В този
смисъл са и постановките на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, каквото изпълнително действие е насрочването на
опис. Други последващи изпълнителни
действия в случая не са извършени, а молбата на взискателя от 14.07.2016г., с
която уведомява съдебния изпълнител за направени от длъжника доброволни плащания
в общ размер от 2075 лева, директно към
взискателя, съдържаща и искане за принудително събиране на задължението в
останалата му част, не само, че не може да бъде приравнена на искане за
извършване на определено изпълнително действие, но и самата молба предхожда
извършването на последното изпълнително действие - насочването на опис на
движими вещи, с разпореждане от 19.06.2018г.
Действително, с молбата за образуване на изпълнително дело от 01.07.2011г.
взискателят е възложил на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ извършването на всички
изпълнителни действия на съдебния изпълнител. Обстоятелството, че при възлагане
по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ органът на съдебното изпълнение следва служебно
да движи производството, в това число и да определи изпълнителен способ за
събиране на вземането и да предприеме действия по осъществяването му, не
означава, че при бездействие на взискателя за период от две години
изпълнителното производство не се прекратява поради перемпция. Когато частният
съдебен изпълнител е овластен на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, то той може да
действа, но не е длъжен и ако бездействието му застрашава интереса на
взискателя, за последният е открита възможността просто да поиска извършването
на конкретно изпълнително действие, в който случай ще попречи на перемпцията по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да настъпи, нещо което жалбоподателят не е сторил. В
изпълнителния процес активните действия са на първо място на взискателя, той
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като
внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи (Решение
№ 45 от 30.03.2017 г. по т.д. № 61273 / 2016 г. на ВКС, ІV ГО). В хода на развитие на производството
възникват различни хипотези, които налагат, ако не изрични волеизявления, то
поне извършване на одобрение от страна на взискателя на предприети действия от
съдебния изпълнител за реализацията на изпълнителния способ.
Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се квалифицира като процесуален,
преклузивен, а не давностен и съответно не се отразява върху съществуването на
самото материално право на вземане, а само на упражненото по съответното
изпълнително дело сезиране от страна на взискателя да иска извършване на
изпълнителни действия.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че по процесното
изпълнително дело е изтекъл период по-дълъг от две години от последното
извършено действие по изпълнението, през който взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия. Предвид горното съдебният изпълнител правилно е констатирал
настъпилото еx lege прекратяване на производството и законосъобразно е издал
своя акт. Обжалваното постановление е законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено, а жалбата на взискателя следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна.
По разноските:
С оглед извода на съда за неоснователност на жалбата, право на разноски
възниква за длъжника по делото, но последният не е подал възражение и не е
претендирал заплащането на разноски, поради което и такива не му се
следват.
На основание чл. 437, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 294328/19.03.2021 г. по описа на СГС (вх. №
092357/30.12.2020 г. по описа на ЧСИ), на Началника на Териториална дирекция
Югозападна на Агенция „Митници“ (правоприемник на Митница Столична), ЕИК: ********,
срещу Постановление от 02.12.2020г. за прекратяване на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 201684104062232/2016г. по описа на ЧСИ Н.М.,
с рег. № 841 в КЧСИ, с район на действие СГС, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.