РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Ямбол, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330100685 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от К.С.К. от гр.Я. против *** -гр.Я., в която се твърди, че
между страните е съществувало трудово правоотношение за длъжността „***”, прекратено
на основание чл. 328 ал.1 т. 6 КТ -липса на образование и професионална квалификация за
изпълнение на работата, а именно *** по специалността „***”. Уволнението е
незаконосъобразно, тъй като след предходно уволнение, отменено от съда като незаконно,
ищцата е възстановена на *** г. на длъжността „***”, а не „*** по *** и по ***”, за която не
притежава квалификация по последния ***. Незаконосъобразно е да бъде уволнена от
длъжност, на която не е възстановена. Счита, че след като нейната длъжност не фигурира в
щатното разписание, е следвало да бъде уволнена на основание „съкращение в щата“.
Връчената й длъжностна характеристика е утвърдена на 05.01.2022 г., а не при промяната на
щатното разписание към 15.09.2021 г. Не е посочена дата на влизането й в сила. Посоченото
в мотивите основание-намаляване на *** не съответства на посоченото правно основание за
уволнението, а на друго-„намаляване обема на работа“ или „съкращение в щата“. Невярно е
твърдението, че не могат да се правят промени след началото на *** година, касаещи
индивидуалните *** норми и разпределението на *** като хорариум на ***. Ищцата е
възстановена на длъжност, на чиито изисквания не отговаря, което обосновава незаконност
на уволнението по смисъла на ТР от 21.02.2021 г. по т.д. №4/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Единствената цел на работодателя е да прекрати трудовия договор с ищцата, което е
злоупотреба с право по чл.8 ал.1 от КТ. Въвеждането на нови изисквания за образование не е
с оглед интереса и нуждите на работата, нито са налице нормативни изисквания за това.
Целта е била да се заобиколят изискванията за подбор и предварителната закрила по чл.333
от КТ, на която ищцата има право като член на синдикално ръководство на отраслов
1
принцип и страдаща от *** по Наредба***. Счита, че в щатното разписание има длъжност за
един *** по *** и *** и 0,5 щ.бройки за *** по ***, поради което часовете по *** са
достатъчни за двама ***, единият от които може да ги допълва с часове по ***. Ищцата е
останала без работа поради предходното уволнение за период от 5 месеца и 22 дни–от
01.07.2021 г. до 22.12.2021 г. –до възстановяването й на работа, за който претендира
обезщетение в размер на 10200 лв.- по 1701 лв. на месец. Затова иска на основание чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ да бъде отменена заповедта за уволнение, да бъде възстановена на
работа и да й се присъди обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение
в размер на 10200 лв. за периода от 01.07.2021 г. до 22.12.2021 г. -5 месеца и 22 дни.
Направено е искане и за присъждане на разноските по делото.
В с.з. исковете се поддържат. Предприето е намаление на иска за обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 9865,80 лв.
Ответникът в срока за отговор по чл. 131 от ГПК оспорва исковете като неоснователни.
Признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение за посочената в
исковата молба длъжност, както и издаването на заповед за уволнение. Възраженията си
основава на фактите, че е налице основанието за уволнението, което е извършено за същата
длъжност, на която ищцата е била възстановена. Промяната в изискванията за *** за
заеманата длъжност е извършена след сключване на трудовия договор с ищцата. Тези
изисквания са нормативно зададени. Въвеждането им е обусловено от нуждите и обема на
работата и намаляването на броя на ***. Не е налице посочената от ищцата причина за
уволнението, а работодателят е упражнил добросъвестно правото си да прекрати трудовото
правоотношение. Правото му да въведе с длъжностната характеристика изисквания за ***
към длъжността „*** по *** и по ***” е въпрос на работодателска целесъобразност и не
подлежи на съдебен контрол. Оспорва се иска за обезщетение за оставането на ищеца без
работа поради уволнението. Направено е възражение за прихващане с платеното на ищцата
обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ в размер на 1701 лв., което е дължимо при законно
уволнение и основанието за чието получаване е отпаднало с признаването на предходното
уволнение за незаконно и неговата отмяна.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
по което ищцата е заемала длъжността “***”. В ЛТП е приложен Трудов договор № *** г., с
който ищцата е приела да изпълнява длъжността „***“, с шифър по класификатора на
длъжностите ***, на пълно работно време – 8 часа, за неопределен срок и срок на изпитване
6 месеца в полза на работодателя. Страните са сключвали няколко допълнителни
споразумения, последното от 10.03.2021 г., все за длъжността „***“, в ***.
Не е спорно, че със Заповед № *** г. е било прекратено трудовото правоотношение на
ищцата с *** гр.Я., считано от 01.07.2021 г. С Решение № *** г. по гр.д.№ *** г. на ***РС,
влязло в сила на ***г., уволнението е обявено за незаконно и отменено, като ищцата е
възстановена на длъжността „***“. Връчено е съобщение за явяване на работа на
2
служителката на *** г. Със заповедта за уволнение е било наредено изплащането на
обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ в размер на 1701 лв. По делото не се спори, че е
изплатено.
Видно от Заявление вх.№*** г., находящо се в ЛТД, ищцата е заявила желание да
заеме предишната си работа. Със заповед от същата дата на *** е наредено
възстановяването й на длъжност “***”. В Уведомително писмо от *** г. работодателят е
съобщил на лицето, че заеманата от него длъжност „***“ е закрита и са предложени
работните места, които може да заеме -„*** по *** -0,5 щатна бройка за срочен трудов
договор до 30.06.2022 г. или длъжността „*** по *** и по *** – ***“-безсрочен трудов
договор. Посочено е, при избор на втората длъжност, че следва да представи в определен
срок –до 30.12.2021 г. документ, удостоверяващ правоспособност по ***. Не е спорно, че
ищцата не е приела предложенията, което е видно и от Писмо-отговор от *** г. (по
изложени в него съображения). На 06.01.2022 г. й е връчено Уведомително писмо, че в
длъжностното щатно разписание към 15.09.2021 г. за *** 2021/2022 г. е утвърдена
длъжността „*** по *** и по *** – ***“, като й е предоставена длъжностна характеристика
за същата длъжност и е поискано да представи документ, удостоверяващ съответната
правоспособност. В самата характеристика е посочено, че е утвърдена със заповед от *** г.,
както и че сред основните цели на длъжността е да организира и провежда ***. Отговорът
на ищцата от *** г. е бил, че документът не кореспондира с дл.характеристика по
специалността й на заеманата от нея длъжност.
С процесната Заповед № *** г. е прекратен Трудов договор № *** г. за длъжността
„***“, считано от *** г. Връчването й е станало на *** г., удостоверено от двама свидетели.
Като основание за уволнението е вписано, че лицето не притежава необходимото
образование и професионална квалификация за изпълняваната работа. Посочен е чл. 328 ал.1
т.6 от КТ. Посочено е, че броят на ***непрекъснато намалява, като през новата *** са с 1 по-
малко. Изложено е, че в утвърдения Списък-Образец №1 е формиран норматив за *** по ***
и по *** – ***, а със заповед № ***г. е утвърдено щатно разписание на длъжностите и
поименно щатно разписание към 15.09.2021 г., в което липсва длъжността „***“, като са
сформирани длъжности за *** съгласно изискванията на Наредба № *** от *** г. за статута
и професионалното развитие на ***- с възможност да съчетават две и повече ***. Описани
са отправеното предложение от ***до ищцата и нейният отговор, както и даденият срок за
запознаване с изискванията на връчената й длъжностната характеристика за длъжността
„*** по *** и по *** – ***“, на които е заявила, че не отговаря, тъй като няма
правоспособност по ***.
По делото са представени поименните щатни разписания към 01.07.2021 г. и от
15.09.2021 г. на ***, в които не фигурира ищцата. В Заповед № *** г., с която е утвърдено
длъжностното щатно разписание и поименно щатно разписание в сила от 15.09.2021 г., са
отразени 5 щатни бройки за длъжността „***“, между които една бройка за „*** по *** и по
*** – ***“, заета от М.П.. Другите ***и са: Ж.М. – *** по ***; В.С. – *** по *** и Н.К. – ***
по ***. Разкрити са и незаети една щатна бройка – *** по ***-0,5 щатни бройки и една
3
щатна бройка – *** по *** -0,5 щатни бройки. В приключилото гр.д.№ *** г. на ***РС са
представени допълнителни споразумения от 01.07.2021 г. с изброените 4 *** относно новите
им длъжности.
Вещото лице С.Д. дава заключение, че през *** 2021/2022 г. *** по *** в *** са общо
870 и не са достатъчни за два норматива (минимална норма *** по Наредба №*** г.), тъй
като един норматив е 648 часа. В с.з. страните заявяват, че има допълнителни часове по ***-
106, които не са включени в изчисленията на в.л. за общ брой от 870 часа. Това са *** (***
по ***), провеждани от *** по норматив за него от 72 часа. Вещото лице счита, че тези
часове са включени в 870 часа.
Безспорно е, че ищцата има завършено *** образование, ***– ***, специалност –
„***“, професионална квалификация – Специалист по *** и по *** по *** и по ***, за което
в ЛТД са приложени копия от издадените дипломи (представени и по гр.д.№ *** г. на
***РС).
Не се спори, че последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищцата за
пълно отработен месец, е за март 2021 г., за което е представен платежния фиш за м. 03.2021
г., когато са отработени всички 22 работни дни. През следващите месеци до предходното
уволнение ищцата е била в отпуск по болест според болничните листове в ЛТД. Според
вещото лице, изслушано в с.з., ако се вземе за база възнаграждението за март като последно
получено за пълно отработен месец, при изчисляване на обезщетението следва да се вземат
предвид основната заплата, допълнителното възнаграждение за прослужено време и
допълнително ПКС, които са в размер на общо 1701 лв. В този случай обезщетението по чл.
225 КТ за периода 01.07.2021 г. – 23.12.2021 г. е в размер на 9 865.80 лв. бруто.
Видно от Служебна бележка изх. № *** г. на ***, ищцата е регистрирана като
безработна от *** г. до *** г. В издадената от НАП Справка актуално състояние на всички
трудови договори на ищцата от 17.03.2022 г. в периода след предходното уволнение не
фигура друг трудов договор освен сключения с ответника.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1, 2 и 3
от КТ.
Искът по чл.344 ал.1 т.1 - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението е
основателен. Законността на уволнението, т.е. наличието на основанието за него, подлежи
на доказване от работодателя, на основание чл. 154 ал.1 от ГПК.
Съгласно чл.328 ал.1 т.6 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор,
когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа.
Липсата на образование е обективен факт. В случая не е спорно, че ищцата не
притежава това образование, което работодателят изисква за длъжността „*** по *** и по
*** – ***“, за която й е връчил през 01.2022 г. длъжностна характеристика. (При въведени в
закона изисквания за образование, ирелевантно е дали на лицето е връчена длъжностна
4
характеристика, в която тези изисквания са възпроизведени).
В случая обаче ищцата е сключила трудов договор за длъжността „***“, която
фигурира и в допълнителните споразумения. Не е приела да изпълнява длъжността „*** по
*** и по *** – ***“, като след възстановяването й на работа със съдебното решение изрично
е отговорила, че няма нужното образование по ***, за да я приеме. При уредената в КТ (чл.
118) забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение, работодателят не би
могъл да промени длъжността на служителя, без писмено съгласие от негова страна (чл.119
от КТ). Именно по този ред –със сключването на допълнителни споразумения- останалите
***и са приели да изпълняват длъжностите с ново наименование. Поради това не може да се
приеме, че работодателят е въвел нови изисквания за образование към изпълняваната от
ищцата длъжност.
Както в заповедта за уволнение е посочено, последната длъжност -„***“- липсва в
утвърденото със заповед № *** г. щатно разписание на длъжностите и поименно щатно
разписание към *** г., в което са изброени новите длъжности. Съществува само една
незаета щатна бройка – *** по ***-0,5 щатни бройки. Още при предходното уволнение
съдът е посочил в решението си, че се касае за „трансформиране на длъжности“. В този
случай съгласно трайната практика на ВКС е налице съкращение в щата като основание за
уволнение. В цитираното от ищцата в исковата молба Решение № 730 от 29.11.2010 г. по гр.
д. № 28/2010 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, е даден отговор на правния въпрос, че за да е налице
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ
изменението на изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено
при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. Ако наред с въвеждането на
нови изисквания за образование или професионална квалификация се променят и трудовите
функции на длъжността /изцяло или отчасти/ работодателят може законосъобразно да
прекрати трудовото правоотношение, но на основание съкращаване на щата по чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. ВКС последователно приема, че
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата по
смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар. "трансформиране" на
длъжности, което съставлява закриване по щатното разписание на определена длъжност и
същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание -
нова по трудови функции или когато са включени изцяло или част от трудовите функции на
закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята
характеристика трудови функции - в този смисъл и Решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр. д.
№ 1279/2010 г. на Трето гражданско отделение и Решение № 4498 от 13.01.2012 г. по гр. д.
№ 1561/2010 г. на Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290, ГПК за
уеднаквяване на съдебната практика (вж и Решение № 189 от 24.07.2013 г. по гр. д. №
919/2012 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 267 от 03.12.2014 г. по гр. д. № 2738/2014 г., ІІІ г. о.
на ВКС, Решение № 38 от 23.03.2018 г. по гр. д. № 2098/2017 г., ІІІ г. о. на ВКС). В случая в
създадената на мястото на закритата длъжност в щатното разписание нова такава са
включени изцяло трудовите функции на закритата, но са предвидени и включени
5
съществено нови - да организира и провежда обучението на*** по ***-***. Разкритата пък
щатна бройка – *** по ***-0,5 щатни бройки не съвпада с тази на ищцата, която не приема и
предложената й продължителност на правоотношението.
Т.е. налице е било друго основание за уволнение, но не и посоченото в процесната
заповед. Поради това същата е незаконосъобразна и искът за признаването й за такава
следва да се уважи.
Ищцата основава иска си и на обстоятелствата, че уволнението е самоцелно- да се
прекрати трудовия договор с нея, което е злоупотреба с право по чл.8 ал.1 от КТ, т.е.
работодателят не е упражнил потестативното си право добросъвестно, доколкото
нововъведените изисквания от него не са с оглед интереса и нуждите на работата.
В практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК (в Решение № 192/14.06.2013 г. по гр.д.№
680/2012 г., ІV г.о., Решение № 71/24.07.2013 г. по гр.д.№ 284/2013 г., ІV г.о.) е прието, че
добросъвестността на работодателя при упражняване на потестативното му право на
уволнение се предполага на осн. чл. 8 ал.2 от КТ, уреждащ презумпция за добросъвестност,
и в тежест на страната, която цели оборването й, е да докаже фактите, на които основава
твърдението си за злоупотреба с право- в случая ищецът. Доказването следва да е пълно - по
несъмнен начин да са установени факти, които недвусмислено сочат на извода, че
единствената цел на работодателя е била да уволни служителя, а не и да осигури по-високо
квалифицирано изпълнение на длъжността. В случая съдът не може да направи категорично
такъв извод.
С Решение № 507/08.07.2010 г. по гр.д. № 978/2009 г., ІV г.о. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК, по въпроса, трябва ли работодателят да установи наличие на
обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена
длъжност, е прието, че волята на работодателя е подчинена на негова суверенна преценка и
съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за
дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Това
разбиране, че изменението на съществуващите за дадена длъжност изисквания за
професионалната квалификация или образователен ценз е въпрос на работодателска власт и
на целесъобразност и не подлежи на правораздавателен контрол, е залегнало и в други
решения на ВКС (Решение №734 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 449/2010 г., ІІІ г.о., Решение
№321 от 31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г. ІІІ г.о., Решение № 192/14.06.2013 г. по гр.д.№
680/2012 г., ІV г.о.). В Решение № 71/24.07.2013 г. по гр.д.№ 284/2013 г., ІV г.о. е прието, че
съдът преценява, не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в
изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които
обосновават твърдението за злоупотреба с право, които следва да се заявени в исковата
молба. ВКС е приел, че обосноваването на нарушение на чл. 8 ал.1 от КТ с липсата на
обективна необходимост за въвеждане от работодателя на нови условия, е в противоречие
със дадените разяснения по чл. 290 от ГПК. Ето защо настоящият съд не следва да обсъжда
налице ли са или липсват обективни причини за новите изисквания на работодателя. В
исковата молба не са изложени факти, с които да се обосновава злоупотребата с право от
6
работодателя, не са конкретизирани отношенията между страните, причината за тях, при
установяването на които у съда да се създаде категорично убеждение, че работодателят е
злоупотребил с правото си.
Не е налице и фрапиращо несъответствие между логично относимите изисквания за
заемане на длъжността и въведените нови от работодателя, както сочи ВКС в Решение №
8/28.01.2010 г. по гр.д.№ 598/2009 г., ІІІ г.о. по чл.290 от ГПК. В него съдът е приел, че при
наличие на връзка между новите изисквания и част от задълженията на служителя, не може
да се направи несъмнен извод, че работодателят е злоупотребил с правомощието си.
В исковата молба се сочи, че работодателят не е предприел уволнение по чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ, за да избегне предварителната закрила на служителката и извършването на подбор.
Въпросът за предварителна закрила би могъл да се обсъжда при възникнала нужда от
такава. Що се отнася до подбора, ВКС в горепосоченото Решение № 267 от 03.12.2014 г. по
гр. д. № 2738/2014 г., ІІІ г. о. е приел, че задължение за подбор има тогава, когато
работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с
лица, които заемат други длъжности (реш. № 246 от 23.06.2011 г. по гр. д № 1152/2010 г. ІІІ
г.о ).Не може обаче на работодателя да се възлага задължение да прави подбор по чл. 329,
ал. 1 КТ между служител, възстановен на съществувалата до трансформацията и вече
закрита длъжност и назначените на трансформираните длъжности служители, ако само
последните имат изискуемото образование за заемането им. В случая е налице индиция
именно за това –че заемащият трансформираната длъжност ***, подписал допълнителното
споразумение за нея, притежава нужното образование за разлика от ищцата. Също така в
посочено по-горе Решение № 38 от 23.03.2018 г. по гр. д. № 2098/2017 г., ІІІ г. о. на ВКС
прието,че в хипотеза на съкращаване в щата поради трансформация чрез създаването на
нова длъжност, която съчетава основните трудови функции на съкратената, за работодателя
възниква право, а не задължение за подбор. В такава хипотеза спазването на критериите от
чл. 329 КТ е част от изискванията за законосъобразност на уволнението поради съкращаване
в щата, само когато работодателят е упражнил правото си на подбор. Т.е. не е обосновано от
ищцата наличие на задължение за подбор от работодателя, за да се приеме, че го е избегнал с
предприетото процесно уволнение.
Доводите на ищцата за незаконност на уволнението, обоснована с мотивите на ТР от
21.02.2021 г. по т.д. №4/2017 г. на ОСГК на ВКС, не са относими към фактическата
обстановка по делото, доколкото не се касае за заемане от нея на длъжност, на чиито
изисквания не отговаря при сключване на трудовия договор. Неотносими са и доводите за
наличието или не на възможност за сформиране на норматив за 2 щатни бройки за *** по
***, които не съответстват на заключението на вещото лице, дори и в броя на часовете -870
–да се прибавят претендираните от ищцата още 106 часа, тъй като не отговарят на
изискванията по Наредба №*** г. за един норматив от 648 часа.
От основателността на главния иск следва основателност на акцесорния иск по чл.
344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
Искът за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
7
незаконното предходно уволнение може да бъде уважен за времето до възстановяване на
работа, до който момент е налице „оставане без работа“. Фактическият състав на нормата е
налице. Съгласно чл.225 ал.1 от КТ, незаконно уволненият има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Размерът му се
определя съобразно чл. 228 ал.1 от КТ и се равнява на полученото брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
обезщетение или на последното получено от работника или служителя месечно брутно
трудово възнаграждение. Т.е. взима се предвид последният календарен месец, предхождащ
месеца на уволнението или този, през който работникът или служителят е получил пълно
месечно трудово възнаграждение. По делото се установи, че ищцата е останала без работа за
5 месеца и 22 дена след уволнението до момента на възстановяване на работа с нарочна
заповед, и че полученото брутно трудово възнаграждение за последния пълно отработен
месец е в размер на 1701 лв. Дължимо е обезщетение в размер на 9 865.80 лв. според
изчисленията на вещото лице.
Възражението за прихващане на ответника с вземането по чл.225 ал.1 е допустимо,
като направено своевременно-в срока за отговор на исковата молба и има за предмет
насрещни парични вземания, надлежно индивидуализирани (Решение № 507/08.07.2010 г. по
гр.д. № 978/2009 г., ІV г.о. на ВКС, по чл. 290 от ГПК, Решение № 226 от 23.06.2014 г. по гр.
д. № 6877/2013 г., г. к., ІV Г. о. на ВКС, Решение № 37 от 07.04.2016 г. по гр. д. № 3853/2015
г., г. к., ІV г. о. на ВКС). Същевременно е основателно. Разпоредбата на чл. 220 ал.1 от КТ
урежда правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и без да е изтекъл
срокът на предизвестието, като за неспазения срок дължи обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение. Т.е. това обезщетение, заплатено на ищцата, се дължи при
законосъобразно уволнение и е дадено без основание предвид отмяната на уволнението като
незаконосъобразно, като при уважаване на исковете по чл. 344 ал.1 т.1 и 2 според ВКС е
дадено на отпаднало основание и подлежи на връщане. Полученото обезщетение в размер
на 1701 лв. следва да се приспадне от обезщетението по чл. 225, което е частично погасено
поради прихващане и искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 8164,80 лв. до 9
865.80 лв.
При този изход от делото искането на ищеца за присъждане на разноските е
основателно и следва да се уважи съразмерно на уважената част от исковете.
Искането за присъждане на разноските на ответната страна е основателно, съразмерно
на отхвърлената част от исковете. Възражението на ищцовата страна, че адвокатското
възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. За първите
два неоценяеми иска е определено в съответствие с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
на Висшия адвокатски съвет, а искът по чл. 225, ал. 1 КТ е оценяем и възнаграждението е
обусловено от размера на иска (в този смисъл Определение № 257 от 18.02.2014 г. по гр. д.
№ 6122/2013 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС). Същото е определено съобразно правилото на чл.7
ал.2 т.4 от наредбата към момента на сключване на договора за правна защита. За първите
8
два иска, които се уважават, платеното възнаграждение не следва да се присъжда.
Договореното адвокатско възнаграждение за третия иск от 836 лв. е заплатено по банков
път, видно от платежното нареждане. Следва да се присъди съразмерната на отхвърлената
част от иска сума.
Ответникът следва да заплати ДТ за уважените искове (по 50 лв. за първите два и
326,59 лв. за третия), както и съдебните разноски за вещо лице от 180 лв.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на К.С.К. от гр.Я., ж.к.
„***, ЕГН **********, извършено със Заповед № *** г. на *** на *** -гр.Я. и я
ВЪЗСТАНОВЯВА на длъжността “*** ”.
ОСЪЖДА *** -гр.Я., ул.”*** да заплати на К.С.К. от гр.Я. обезщетение за оставането
й без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.07.2021 г. до 22.12.2021 г. в
размер на 8164,80 лв., както и направените по делото разноски в размер на 621,64 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.К. от гр.Я. против *** -гр.Я. иск-да бъде осъдено да й
заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за разликата над
8164,80 лв. до 9 865.80 лв. като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на
ответника за връщане на обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ в размер на 1701 лв.
ОСЪЖДА К.С.К. от гр.Я. да заплати на *** -гр.Я., ул.”***” №*** направените по
делото разноски в размер на 144,14 лв.
ОСЪЖДА *** -гр.Я., ул.”***” №***, да заплати по сметката на ***РС държавна такса
в размер на 426,59 лв. и съдебни разноски в размер на 180 лв.
Решението на основание чл. 315 ал.2 от ГПК подлежи на обжалване в 2 - седмичен
срок, считано от датата на обявяването му, посочена в с.з. -28.06.2022 г., пред ЯОС.
Препис от решението –на страните!
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9