№ 2843
гр. ***, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110148317 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от З.К.Л.И. против С.О., с която
са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира осъждането на ответника за сумата от 141,56 лева,
представляваща регресно вземане, дължимо с оглед заплатено
застрахователно обезщетение във връзка с настъпило пътнотранспортно
произшествие (ПТП), ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на дълга, както и за сумата от
33,61 лева – мораторно обезщетение, начислено върху главницата за периода
от 26.09.2022 г. до 12.08.2024 г. Ищецът излага доводи, че на 13.10.2021 г.,
около 09:30 часа, в гр. ***, лек автомобил (л.а.) марка „Мерцесес“, модел
„Ц200“, с рег. № ***, управляван от С. Б. К., по време на движение по ул. ***,
в посока от ул. ***, към бул. ***, преминал през необезопасена неравност на
пътното платно, представляваща дупка, поради което реализирал ПТП.
Вследствие от настъпилото събитие, по автомобила били нанесени
материални щети – скъсана предна лява гума. Към датата на ПТП увреденото
имущество било застраховано при ищеца по застраховка „Каско“, с период на
валидност от 29.07.2021 г. до 28.07.2022 г. В тази връзка, въз основа на
подадено заявление, пред застрахователя била образувана преписка по щета №
***, като след извършени опис и оценка на щетите от експерти при
дружеството, застрахователят одобрил за изплащане застрахователно
обезщетение, в размер на 141,56 лева. Посочената сума била изплатена в
полза на застрахованото лице с преводно нареждане от 02.06.2022 г. Ищецът
твърди, че пътят, по който се движил автомобилът при настъпване на
произшествието, бил част от общинската пътна мрежа, с поддръжката и
1
стопанисването на която бил натоварен ответника. В тази връзка, отправил до
С.О. регресна покана за възстановяване на стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение, получена на 16.09.2022 г., като искането му не
било удовлетворено. Ето защо моли съда да осъди ответника да заплати на
дружеството стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с
дължимото мораторно обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение и изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение. Оспорва наличието на необезопасена
дупка на пътното платно. Счита, че е изпълнил надлежно задълженията си по
поддръжка на пътното платно, доколкото по силата на сключен с „Д.Л.В.“
ЕООД договор, възложил на изпълнителя ремонта и обезопасяването на
процесния пътен участък. Оспорва факта на възникване на задължение за
ищеца да заплати застрахователно обезщетение. Оспорва наличието и
механизма на процесното ПТП. Счита, че размерът на щетите бил прекомерно
завишен. Прави възражение за съпричиняване на процесното ПТП от страна
на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, доколкото същият не
съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни, евентуално да намали
размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски.
С Определение № 38663/25.09.2024 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК,
съдът е конституирал като трето лице – помагач на ответника „Д.Л.В.“ ЕООД.
С молба с вх. № 333716/21.10.2024 г. третото лице – помагач е взело
становище по предявените искове, с което потвърждава, че процесният пътен
участък, на който е настъпило твърдяното ПТП, попада в предметния обхват
на сключения с ответника договор за абонаментна поддръжка. Твърди, че
изплатил в полза на С.О. претендираните от ищеца суми, както следва: 141,56
лева – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, 33,61 лева
– мораторна лихва, както и 3,44 лева – законна лихва върху главницата от
датата на исковата молба до изплащане на дълга.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е
обусловена от доказването от страна на ищеца, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“, с предмет увредения лек автомобил,
настъпилото застрахователно събитие, вследствие от противоправното
бездействие от страна на изпълнителите на възложената от ответника работа
по поддръжката и полагането на необходимата грижа за пътната мрежа на
територията на С.О., представляващо покрит риск от застрахователя,
механизма на произшествието и нанесените щети по автомобила, за
отстраняването на които е изплатил застрахователно обезщетение в търсения
размер, както и причинно-следствената връзка между противоправното
бездействие на изпълнителите на възложената от ответника работа и
нанесените щети по застрахованото имущество.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
2
докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже фактите, които имат
за последица изключване на отговорността му за погасяване на
претендираното регресно вземане, както и твърдението, че с поведението си
водачът на процесния лек автомобил е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 38663 от
25.09.2024 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното
открито съдебно заседание на 28.10.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът има качеството застраховател по сключен договор
за имуществена застраховка „Каско“, с предмет л.а. „Мерцесес Ц200“, с рег. №
***, както и изплащането на застрахователно обезщетение, в размер на 141,56
лева, в полза на застрахованото лице.
В тази връзка, следва че към датата на твърдяното събитие е било
налице валидно основание за изплащане на дължимото от ищеца в полза на
застрахованото лице застрахователно обезщетение.
Като безспорно в отношенията между страните следва да бъде отделено
и обстоятелството, че процесният пътен участък, на който се твърди да е
настъпилото процесното ПТП, представлява част от общинската пътна мрежа,
поради което поддръжката и стопанисването му е в тежест на С.О., възложила
изпълнението на посочените дейности на изпълнителя „Д.Л.В.“ ЕООД.
Спорни в отношенията между страните са обстоятелствата относно
механизма на ПТП, настъпилите вреди по автомобила, причинно-следствената
им връзка с виновното и противоправно бездействие на изпълнителите на
възложена от С.О. работа по поддръжката на процесния пътен участък,
обуславящо ангажирането на обективната безвиновна отговорност на
възложителя, както и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат.
За установяване механизма на ПТП по делото е представен Протокол за
ПТП № ***/13.10.2021 г., изготвен от ОПП при СДВР, съгласно който
процесният лек автомобил, управляван от С. Б. К., при движение по ул. *** от
ул. ***, в посока към бул. ***, реализирал ПТП в необезопасена дупка. Като
писмено доказателство е прието и заявление за щета, подадено пред
застрахователя на 13.10.2021 г. от С. Б. К.. В заявлението е посочено, че
автомобилът попаднал в дупка, при движение в посока от „Аерогарата“ към
бул. ***.
В случая писмените изявления на водача са възпроизведени и
посредством събраните гласни доказателства в съдебно заседание от
25.11.2024 г., чрез показанията на свидетеля С. Б. К., в качеството му на водач
на процесния автомобил. Свидетелят е посочил, че управлява процесния лек
автомобил, като е претърпял с него само един инцидент със спукана гума,
вследствие от попадане в дупка. Уточнил е, че пътувал от летището към бул.
***, като при разминаване с друга кола установил, че пред него има дупка, в
която попаднала лявата част на управлявания от него автомобил. Посочил е,
че не разполагал с възможност за маневриране вдясно, доколкото имало
бордюр, нито пък за отклонение вляво, тъй като имало друга кола, с която се
разминавал. Отбелязал е, че другият автомобил се движил в насрещното и
нямало как да го заобиколи, както и че след ден или два дупката била
асфалтирана. Твърди, че събитието настъпило по светло, както и че ударил
3
предната и задната леви гуми, като предната му гума спаднала.
По делото е представен и съставен от застрахователя опис – заключение
по щета № ***, съгласно който предната лява гума на процесния лек
автомобил била за подмяна. В съставения за произшествието Протокол за
ПТП, както и в депозираното пред застрахователя заявление за щета, водачът
на автомобила е посочил, че видимите щети по автомобила са по предна и
задна леви гуми.
От приетата по делото като неоспорена от страните съдебна
автотехническа експертиза се установява, че отразените в описа на
застрахователя увреждания по процесния лек автомобил се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с механизма на твърдяното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП),
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по
него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на
населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните
съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП.
В настоящия случай, не е спорно в отношенията между страните, а и се
потвърждава от представените по делото писмени доказателства, че по силата
на договор № *** г., С.О. възложила на третото лице – помагач по делото
„Д.Л.В.“ ЕООД дейностите по поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа
и пътните съоръжения на територията на С.О. – V зона, включваща райони
„Кремиковци“, „Подуяне“ и „Оборище“. В отговора на исковата молба,
ответникът е изложил твърдения, че въз основа на възлагателно писмо с рег.
№ ***-(1)/09.03.2021 г., възложил на изпълнителя извършването на ремонтни
дейности по пътната настилка на ул. ***. В тази връзка, ответникът е
представил като писмено доказателство по делото възлагателно писмо с рег.
№ ***-(1)/09.03.2021 г., Протокол № 345 от 26.05.2021 г. за установяване на
завършването и заплащането на СМР на ул. ***, съгласно възлагателно писмо
№ ***-(1)/09.03.2021 г., както и Двустранна сметка № 102 за изплащане на
извършени СМР, въз основа на Протокол обр. 19 № 345 и др.
Следва да бъде съобразено, че ответникът не е ангажирал писмени
доказателства, удостоверяващи по безспорен начин, че към датата на
твърдяното събитие – 13.10.2021 г. процесният пътен участък е бил в
изправност, доколкото представените доказателства относно надлежното
изпълнение на възложени за извършване СМР от изпълнителя касаят период,
предхождащ с около шест месеца датата на реализираното ПТП. Индиция за
липсата на надлежното обезопасяване и изправност на процесния пътен
участък представлява и извършеното от третото лице – помагач плащане на
претендираното за изплащане от възложителя регресно вземане. В тази
връзка, следва да бъде взето предвид, че съгласно представеното от третото
лице – помагач платежно нареждане от 16.10.2024 г., изпълнителят е изплатил
в полза на С.О. сумата в общ размер на 178,61 лева за погасяване на
процесните вземания.
При съвкупна преценка на събраните в хода на производството писмени
доказателства, показанията на свидетеля, които съдът намира за обективни,
ясни и непротиворечиви, както и с оглед приетата по делото съдебна
4
автотехническа експертиза, настоящият съдебен състав счита, че механизмът
на ПТП е реализиран по начина, посочен от ищеца, както и че настъпилите
увреждания по застрахованото имущество са вследствие от движението му по
компрометиран пътен участък, като поради невъзможността на водача да
заобиколи твърдяната неравност по пътното платно, същият е преминал през
нея, което обусловило нанасянето на щети по предна лява гума на
застрахованото имущество, изискващи нейната подмяна. В хода на делото не
беше проведено успешно насрещно доказване от страна на ответника във
връзка с твърдението му за надлежното изпълнение от страна на натоварените
с поддръжката на пътя лица, като липсват доказателства, че посочената
неизправност на пътя е била сигнализирана и обезопасена, което е
предпоставка за ангажиране на обезпечително-гаранционната отговорност на
ответника. В този смисъл, се налага изводът, че щетите по застрахованото
имущество се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
противоправното бездействие от страна на изпълнителите на възложената от
ответника работа.
Съдът намира за недоказано релевираното от ответника възражение с
правно основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото липсват конкретни твърдения
и доказателства, от които да бъде установено поведение, с което водачът на
автомобила да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка и причинно-следствена
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се
изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. – по арг. от ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. №
1/2014 г., ОСТК на ВКС.
В настоящия случай липсват данни поведението на водача на процесния
лек автомобил да е обусловило настъпването на вредоносния резултат. По
делото не е установено, че водачът на процесното МПС се е движил със
скорост извън законоустановените ограничения, съгласно чл. 21 ЗДвП. Не са
ангажирани и доказателства опровергаващи твърденията на свидетеля С. Б.
К.. В тази връзка, следва че релевираното от ответника възражение по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
срещу причинителя на вредата, настъпила по повод неизпълнението на
възложената от него работа на трети лица, вследствие от което са последвали
вреди. Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството, че
застрахователят е изплатил обезщетение за отстраняването на щетите по
автомобила, в размер на 141,56 лева. Размерът на претендираното регресно
вземане следва да се определи съобразно действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие. Според чл. 400 КЗ,
при вреди на застраховано имущество обезщетението не може да надвишава
действителната им стойност. Съгласно Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Според посоченото в
5
Решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/2009г., I т.о. : „Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие на застрахователното събитие вреда, който не може
да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена
по пазарната му стойност.
В тази връзка, съгласно неоспореното от страните заключение по
изготвената съдебна автотехническа експертиза, съдът приема, че стойността
необходима за възстановяване на щетите по увредения лек автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 148,52
лева. От изложеното, следва че предявеният осъдителен иск за сумата от
141,56 лева е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
Основателността на предявения иск за изплащане на мораторно
обезщетение е обусловена от уважаването на претенцията за главното вземане.
На изследване подлежи моментът, считано от който ответникът е изпаднал в
забава за плащане на изискуемото регресно вземане. Застрахователят
претендира осъждането на ответника за заплащане на лихва за забава,
начислена върху стойността на главницата за периода от 26.09.2022 г. до
12.08.2024 г., в размер на 33,61 лева.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Ищецът е
приложил по делото регресна покана, депозирана в деловодството на С.О. под
№ ***/16.09.2022 г., като посоченото обстоятелство не се оспорва от
ответника. От изложеното, следва че към 26.09.2022 г. ответникът е изпаднал
в забава за плащане на претендираното регресно вземане, поради което
претенцията на ищеца относно дължимото мораторно обезщетение се явява
основателна в размер на 33,61 лева, изчислен от съда на основание чл. 162
ГПК, с помощта на онлайн лихвен калкулатор. Искът е основателен в цялост и
следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът.
Ищецът е представил по делото писмени доказателства, удостоверяващи
извършени в хода на процеса разходи, както следва: 100 лева за държавна
такса, 360 лева за депозит за САТЕ, както и 50 лева – депозит за разпит на
свидетел. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ, съдът определя същото в размер на 150 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О. с код по БУЛСТАТ: **, с адрес: гр. ***, ул. ***,
представлявана от кмета В.Т., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД, да заплати на З.К.Л.И., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, бул. „***, сумата от 141,56 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***, във връзка с
настъпило застрахователно събитие на 13.10.2021 г., в резултат от което били
нанесени щети по лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц200“, с рег. №
***, предмет на сключен договор за имуществена застраховка „Каско“,
обективиран в застрахователна полица № ***, ведно със законната лихва за
6
забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга.
ОСЪЖДА С.О. с код по БУЛСТАТ: **, с адрес: гр. ***, ул. ***,
представлявана от кмета В.Т., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на
З.К.Л.И., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***,
сумата от 33,61 лева, представляваща мораторно обезщетение, начислено
върху стойността на главницата за периода от 26.09.2022 г. до 12.08.2024 г.
ОСЪЖДА С.О. с код по БУЛСТАТ: **, с адрес: гр. ***, ул. ***,
представлявана от кмета В.Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
З.К.Л.И., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***,
направените в производството разноски в размер на 660 лева.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на трето лице-помагач
„Д.Л.В.“ ЕООД, на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7