Р Е Ш Е Н
И Е
№………/ 28. 04. 2016 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
осми март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
при участието на секретаря Х.А.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1794 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на „ЕЛМА-М-ГРУП” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Б., с която срещу „САНО И ПИ СИ” ЕООД-гр.Варна,
ЕИК *********, е предявен иск с правно основание чл. 327 от ТЗ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 296 971.35 лева, представляваща стойността на
извършените доставки на стока – ел. уреди и ел. обзавеждане, по рамков договор за доставка от 23.07.2012г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на исковата молба в съда /16.11.2015г./ до
окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба
се излага, че страните са в облигационни отношения, обективирани в рамков
договор за доставка от 23.07.2012г. на
стоки – ел. уреди и ел.
обзавеждане /материали/, сключен между ответника и „ЕЛМА” ООД, чиито
правоприемник е ищецът. Сочи се, че за периода от 22.08.2013г. – 30.03.2015г. във връзка с
извършена доставка по договора са издадени 56 броя фактури. Твърди се още, че
ищецът е изправна страна по процесния
договор, като за осъществените доставки са подписвани двустранни
приемо-предавателни протоколи с уговорен падеж за изпълнение по всяка от тях.
Твърди се, че изискуемостта на вземането е настъпила, като общия размер на
дължимата сума е 296 971.35 лв. Обосновава интереса си от предявяване на иска, доколкото към настоящия
момент не е платена сумата по процесните фактури.
С допълнителната
искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника, касаещи действителността на сделката и реално
извършена доставка на стоки от ищеца. Идентично становище се поддържа от
процесуалния представител в съдебно заседание, като се претендират и разноски.
Ответникът
оспорва предявените искове по основание и размер. Противопоставя
се на изложените в исковата молба обстоятелства, с доводи за липса на предмет
на договора, както и наличие на връзка между процесните фактури и протоколи, от
една страна и рамков договор от 23.07.2012г. Акцентира, че част от
представените по делото фактури и приемо-предавателни протоколи не са подписани
от ответника – от законен или упълномощен негов представител. Оспорва
представените по делото документи, като твърди, че същите са създадени за
целите на процеса, поради което не могат да му бъдат
противопоставени. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция.
С отговора на
допълнителната искова молба се поддържа становищете по
отговора, като се противопоставя на направените с
допълнителната искова молба доказателствени искания. Идентично становище се
поддържа и в с.з.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните счита за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между
страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на
23.07.2012г. е сключен рамков договор за доставка между „ЕЛМА” ООД и „САНО И ПИ СИ” ЕООД.
Ищецът е издал фактури
/подробно описани в таблица
на л. 4-5 от делото/ за доставени на ответника стоки, като за фактическото им
предаване страните са подписали
приемо-предавателни протоколи.
По делото са представени
приемо-предавателните протоколи по съответните фактури за суми на обща стойност от 296 971.35 лева с ДДС.
От назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните,
което заключение съдът намира за безпристрастно и компетентно дадено, се
установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца,
като по същите е упражнено правото за приспадане на данъчен кредит от ответната
страна.
Предвид така установеното, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да се уважат претенциите ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
на валидно договорно отношение между него и ответника по спора, собственото си
изпълнение по договора, настъпилата изискуемост и размера на задълженията по
процесните фактури.
При установяване
на сочените обстоятелства ответникът следва да докаже правоизключващите и
правопогасяващите си възражения.
На 23.07.2012г. страните са сключили
договор за търговска продажба с допълнителна спецификация /рамков договор/, по
смисъла на чл. 331, вр. чл. 318 ТЗ, с който ищецът – доставчик се е задължил да
доставя на ответника – купувач заявената от последния стока, срещу задължението
му да заплаща цената в срок до 45 дни от фактуриране й.
Този тип договори се сключват, без
дължимата от продавача престация да е уточнена. Той
дължи определена по рода си престация, но не е ясно на
какви видови признаци трябва да отговаря тя: по качествени показатели,
комплектност, асортимент и пр. В конкретния случай страните са уговорили, че
насрещното задължение на доставчика се определя от купувача чрез отправянето на заявка. Предназначението на допълнителната спецификация е
да индивидуализира дължимата стока.
Съдът
приема, че сключения между страните договор е валиден и е породил правни
последици, доколкото ищецът основава претенцията си за реално изпълнение въз
основа на задължението на ответника да заплати цена за доставени и продадени
движими вещи и не са налице основания за
недействителност на сделката.
При липсата на спор относно съществуването на валидна облигационна връзка,
породена от процесния договор и съобразно представените фактури и
приемо-предавателни протоколи, се достига до извода за наличието на трайни
търговски взаимоотношения между страните, в рамките на които са били доставяни
стоки, които са били индивидуализрани по страни, предмет, количество и цена,
съобразно съдържането на приобщените документи.
Спорният по делото въпрос е фактически, а именно дали са извършвани реални
доставки на стоките, доколкото ответникът оспорва, че те не са в изпълнение на
задължението на продавача по сключения между страните рамков договор и лицата
приели вещите от името на търговеца - ответник са действали без представителна
власт.
Ответникът твърди, че от представените по делото
доказателства не се установява, че извършените доставки са именно по сключения
между страните рамков договор за доставка от 23.07.2012г., но не въвежда друго
основание, на което вещите да му се следват.
Съгласно трайно установената задължителна съдебна практика,
фактурата може да се приеме като доказателство,
установяващо договор за търговска продажба на движими вещи, в случаите, когато
съдържа необходими елементи от съдържанието на сделката. Вписването на
фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача,
отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на
данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, релевантни към възникване на
продажбеното правоотношение, по повод на което е
съставена. /В този смисъл Решение № 96/26.11.2009 год. по т.д. № 380/2008 год.
на ВКС, I т.о.,
Решение № 46/27.03.2009 год. по т.д. № 546/2008 год. на ВКС, II т.о и др./
Изричното посочване на облигационното отношение,
във връзка с което е издадена фактурата, не е нейн реквизит. Такава конкретизация
не е задължително съдържание и на приемо – предавателния протокол за предаване на стока. Съдът отчита обстоятелството, че
съгласно посочената по-горе съдебна практика, може да се направи извод че, дори
да липсваше валидно сключен рамков договор между страните, то всяка отделна
доставка би се приемала за търговска – продажба, като доказателство за нейното
съществуване са представените по делото фактури, с двустранното подписване на
които се доказва завършения фактическия състав на сделката.
От изложеното следва, че
доставчикът – продавач е изпълнил задължението си да достави заявената стока,
което надлежно изпълнение купувачът е приел и удостоверил чрез полагането на
подпис върху съответната фактура и приемо-предавателен протокол. Приемането на
изпълнението се установява и от заключението на вещото лице по изготвената по
делото съдебно – счетоводна експертиза, във връзка с отговора на Въпрос 3, а именно че процесните фактури са включени
в месечните справки-декларации на двете дружества и ответникът е ползвал
данъчен кредит по тях.
В този смисъл, следва да се приеме
за надлежно изпълнено също и задължението на ищеца да достави стоките, описани
във Фактура № 10901962/18.12.2013г. и Фактура № 10902025/21.01.2014г.,
независимо, че липсват съответните им приемо-предавателни протоколи по делото,
доколкото според заключението на вещото лице тези фактури са отразени в
справката декларация на ответното дружество, с което следва да се приеме, че е признато задължението за заплащане на
стойността им.
Като допълнителен аргумент в
подкрепа на извода на съда, за възникнало задължение на купувача към доставчика
по процесните фактури, следва да се отчете и факта, че ответното дружество не е
осигурило на вещото лице достъп до счетоводството си, с което е създало пречки
за събиране на допуснато доказателство, което обстоятелство съдът цени при
условията на чл. 161 ГПК.
Съдът приема, за неоснователно възражението за
липса на представителна власт у страна на лицата,
приели стоките.
В т. 4 от Договора е уговорено, че приемането на
доставките ще се осъществява от посочените от купувача на гърба на договора
оправомощени лица. В представения по делото /л. 7/ препис от рамковия договор
липсва списък на такива лица, като в хода на процеса страните не са твърдели,
че такава уговорка е била налице. С оглед на това, за действаща между
съконтрахентите следва да се приеме алтернативната договорна клауза, че
приемането на стоката ще се осъществява от всяко лице, което се яви като
представител/работник на купувача в деня и мястото на
нейната доставка.
В хода на процеса ответникът не се възползва от
предоставената му процесуална възможност да установи, че представените по
делото фактури и приемо-предавателни протоколи не са подписани от надлежни
представители на дружеството-купувач.
От ССЕ след справка в НАП се установява, че фактурите, са отразени в
счетоводството на “САНО И ПИ СИ” ЕООД, защото сумите по тях са включени в
дневниците за покупки по ДДС, по които е теглен данъчен кредит. В
случай, че е имал възражения по тези сделки, поради недоставяне на стоката или
липса на представителна власт за лицата-получатели, то ответникът е следвало да
ги изложи незабавно. Фактът, че е осчетоводил фактурите, без да изложи никакви
възражения (ангажирани доказателства в тази насока няма), следва да се тълкува,
че стоките по фактурите са реално доставени, получени и одобрени от купувача. Така, възражението за липса на
представителна власт у подписалите ги от негово име лица, следва да бъде
отхвърлено, по аргумент от чл. 301 ТЗ /в този смисъл решения, постановени
по реда на чл. 290 ГПК, съставляващи задължителна за
съдилищата практика Решение № 30/08.04.11г по т. д. № 416/10 на ВКС, I т. о., Решение №
46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., Решение №44 от 31.03.2009
г. по т. д. 447/08 г. на ВКС, II
т. о., Решение № 202 от 06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на ВКС, II т. о. и др./.
Дори
горните обстоятелства да не бяха налични,
редовно водените счетоводни книги на страните се ползват с
доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства, което е установено
от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Осчетоводяването на
процесните фактури в счетоводството и на двете дружества доказва възникването
на валидно продажбено отношение. При липсата на
противопоставяне и наличието на осчетоводяване на фактурите съдът приема, че
дори да липсваше представителна власт ответникът мълчаливо е приел изпълнението
на ищеца и за първия се е породило задължението да заплати цена за доставените
стоки.
С оглед
уговореното в договора, купувачът е следвало да заплаща дължимите суми в срок
от 45 дни от фактуриране на стоката. Падежите на всички издадени и представени
фактури по делото са изтекли към момента на предявяване на иска, поради което
следа да се приеме, че купувачът е във виновно неизпълнение на задължението си
за заплащане на цена и е настъпила изискуемостта на
претендираните вземания.
По
изложените съображения, съдът намира иска за заплащане на цена за доставени
стоки по сключения между страните договор за търговска
продажба за доказан по основание.
Относно
претендирания размер, искът е частично основателен. Съгласно
т. 4 от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира изцяло, е налице частично погасяване чрез
плащане от страна на ответника на част от задълженията му по Фактура №
**********/16.09.2013г. в размер на 13 224.69лв. и по Фактура №
**********/25.02.2014г. в размер на 2 390.61лв.
Искът
следва да бъде уважен до размера 281 356.05лв., като за горницата до
претендирания размер от 296 971.35лв. да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Ищецът е
претендирал разноски в общ размер на 33 208.85 лева за исковото производство и
50 лева за обезпечителното производство. Предвид направеното искане и на
основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да заплати направените от ищеца по делото разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за внесени държавни такси и заплатен
адвокатски хонорар в хода на производството. Пред настоящата инстанция ищецът
доказва заплащане на 11 878.85лв.
държавна такси, 300лв. депозит за вещо лице и 21 030лв. с ДДС адвокатски
хонорар.
След
служебна справка по т.д.№ 1639/2015г. по описа на ВОС,
съдът установи, че с платежно нареждане от 15.10.2015г. ищецът е заплатил 45лв.
държавна такса за обезпечително производство, като в негова полза следва да се
присъди само сумата от 40лв., която е дължимата държавна такса при обезпечение
на иск /чл. 22, т. 1 ТЗДТКСС по ГПК/.
Насрещната
страна, своевременно с молба от 28.03.2016г. /л. 189/, е възразила за
прекомерност на така направените от ищеца разноски за
процесуално представителство. Действително, дружеството е договорило с
представителя си възнаграждение надхвърлящо нормативен минимум, възлизащ на 11 326.97лв. с ДДС
по чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. § 2а от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, определен въз основа на общ материален интерес от 296 971.35лв.
Производството
по конкретното дело съдът преценява като такова със средна фактическа и правна
сложност, а с оглед процесуалното представителства в хода на двойната размяна
на книжа и участието в проведените съдебни заседания, не дават основание за изводи за прекомерен хонорар. Егто защоо хонорарът, който
не надхвърля дори двукратно минимума по
Наредбата, не следва да бъде редуциран
до минималния размер, възлизащ на 11 326.97лв.
с ДДС. Основание за намаляване на хонорара би имало в случай на дело с ниска
фактическа и правна сложност и без усложнения от
процесуален или доказателствен характер в хода на процеса, каквото в случая не
е налице. Договореният и заплатен от ищеца адвокатски хонорар като размер е
съответен на обичайни и адекватни на общия случай на съдебен спор, усилия на
довереника за процесуално представителство пред една
инстанция. Така, общият размер на възстановимите на ищеца разходи в
производството възлиза на 33 248.85лв., като следва да бъде намален съответно
на уважената част от иска до сума от 31 500.56лв.,
която да се присъди в полза на ищеца.
Ответникът
не е представил доказателства и не е претендирал разноски по делото, поради
което такива не му се следват.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „САНО И
ПИ СИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление бул."***,
представлявано от управителите М.И.К. и ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛМА-М-ГРУП”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. „Северна
промишлена зона“, бул. ***“, зад бензиностанция "БОВА",
представлявано от В.А.М., сума в общ
размер от 281 356.05 лева /двеста осемдесет и една хиляди триста петдесет и шест лева и пет стотинки/ с ДДС,
представляваща стойността на извършените доставки на стока – ел. уреди и ел. обзавеждане, по
рамков договор за доставка от 23.07.2012г., по който са издадени 56 /петдесет и
шест/ броя Фактури: № **********/21.08.2014г. – 99.82лв., №
**********/08.09.2014г. – 15 732.49лв.,
№ **********/08.09.2014г. – 11 086.57лв., № **********/08.09.2014г. – 8 357.16лв., № **********/08.09.2014г. – 46 694.11лв., № **********/08.09.2014г.
– 4 108.56лв., №
**********/19.08.2014г. – 6 541.08лв.,
№ **********/19.08.2014г. – 5 006.34лв.,
№ **********/19.08.2014г. – 8 743.44лв.,
№ **********/19.08.2014г. - 3 748.00лв.,
№ **********/01.07.2014г. – 890.87лв., № **********/08.07.2014г.
– 3 427.56лв., №
**********/08.07.2014г. – 4 380.16лв.,
№ **********/08.07.2014г. – 8 034.70лв.,
№ **********/08.07.2014г. – 6 903.11лв.,
№ **********/27.06.2014г. – 348.32лв., № **********/21.05.2014г. – 12 930.49лв., №
**********/23.04.2014г. – 4 337.57лв.,
№ **********/17.03.2014г. – 183.60лв., № **********/12.03.2014г. – 1 210.87лв., №
**********/28.02.2014г. – 41.46лв., № **********/25.02.2014г. – 5 905.81лв. (в общ размер от
8 296.42лв.), № **********/20.12.2013г. – 23 885.14лв., № **********/18.12.2013г.
– 4.43лв., **********/17.12.2013г. – 4 429.96лв., № **********/14.12.2013г. – 183.60лв., №
**********/10.12.2013г. – 484.39лв, № **********/05.12.2013г. – 271.94лв., № **********/27.11.2013г.
– 57.60лв., № **********/20.11.2013г. – 183.60лв., № **********/07.11.2013г. –
58.24лв., № **********/06.11.2013г. – 484.39лв., №
**********/03.10.2013г. – 117.90лв., № **********/02.10.2013г. – 64.16лв., №
**********/02.10.2013г. – 11.90лв., № **********/01.10.2013г. – 85.22лв., №
**********/27.09.2013г. – 444.00лв., № **********/27.09.2013г. – 734.28лв., №
**********/18.09.2013г. – 167.72лв., № **********/18.09.2013г. – 626.89лв., №
**********/16.09.2013г. – 5 237.75лв. (в
общ размер от 18 462.44лв.), №
**********/09.04.2015г. – 25 786.57лв.,
№ **********/16.03.2015г. – 21 115.69лв.,
№ **********/02.03.2015г. – 17 637.88лв.,
№ **********/05.01.2015г. – 2 379.07лв.,
№ **********/20.01.2015г. – 7 136.40лв.,
№ **********/20.01.2015г. – 7 293.41лв.,
№ **********/27.01.2015г. – 126.89лв., № **********/28.10.2014г. – 228.83лв., №
**********/10.12.2014г. – 179.69лв., № **********/20.10.2014г. – 696.73лв., №
**********/06.10.2014г. – 1 192.84лв.,
№ **********/10.10.2014г. – 645.86лв., № **********/06.10.2014г. –
645.86лв., № 10901962/18.12.2013г. – 35.64лв., № 10902025/21.01.2014г. –
9.49лв., на основание
чл. 327, ал. 1 ТЗ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на исковата молба в съда - 16.11.2015г. до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 281 356.05лв. до
претендирания размер 296 971.35лв., а именно за сумата от 15 615.30 лева, формирана като сбор от сумите - по Фактура № **********/16.09.2013г. – 13 224.69лв. и
Фактура № **********/25.02.2014г. – 2 390.61лв.
ОСЪЖДА „САНО И
ПИ СИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление бул."***,
представлявано от управителите М.И.К. и ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛМА-М-ГРУП”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. „Северна
промишлена зона“, бул. ***“, зад бензиностанция "БОВА",
представлявано от В.А.М., сумата от 31
500,56 лева /тридесет и една хиляди и петстотин лева и петдесет и шест стотинки/,
представлява сторените по делото разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД :