№ 1230
гр. Стара Загора, 24.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500611 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК .
Образувано по частна жалба на „М.-К.“ ЕООД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законния си
представител: В.В.П. - управител, действаща чрез адв. С. Д., срещу
определение № 1830/01.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 1586/2022 г. по
описа на Районен съд –Стара Загора, с което е върната исковата молба поради
недопустимост на предявените с нея установителни искове и е прекратено
производството по делото.
Излагат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт
поради противоречието му с материалния закон и процесуалния закон и се
претендира за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В настоящото производство не участва насрещна страна.
След запознаване с материалите по делото, въззивният съд намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е било образувано пред Районен
съд – Стара Загора по искова молба на „М.-К.“ ЕООД срещу ТД на НАП –
гр.Стара Загора и „Н.Г.“ ООД – в ликвидация, с искане да се признае за
установено по отношение на ответниците, че сумата от 7 233, 78 лв.,
преведена погрешно по посочена банкова сметка, не е имущество на „Н.Г.“
ООД – в ликвидация и следователно не е годен предмет на принудително
изпълнение за удовлетворяване на кредиторите му, съответно постановяване
вдигане на наложените върху него запори от страна на ТД на НАП- гр.Стара
1
Загора.
В исковата си молба ищцовото дружество е изложило твърдения, че на
03.05.2020 г. погрешка е извършило превод по банковата сметка на „Н.Г.“
ООД – в ликвидация в „Юробанк България“ АД на сумата от 7 233,78 лв.,
който факт е бил установен с влязло в сила решение, с което „Н.Г.“ ООД – в
ликвидация е било осъдено на основание чл.55, ал.1 пр.1-воот ЗЗД да заплати
на „М.-К.“ ЕООД тази сума. След приключване на делото и извършена
справка било установено, че върху банковата сметка на „Н.Г.“ ООД – в
ликвидация в „Юробанк България“ АД е бил наложен запор в полза на ТД на
НАП – гр.Стара Загора, поради което не е налице възможност сумата да бъде
върната на „М.-К.“ ЕООД. Ищцовото дружество сочи, че т.к. тази сума не
принадлежи на длъжника „Н.Г.“ ООД – в ликвидация, то не представлява
имущество, върху което може да бъде насочено принудително изпълнение за
събиране на негови задължения.
С исковата е молба е направено искане на ищеца да бъде издадено
съдебно удостоверение, което да му послужи пред „Юробанк България“ АД
за получаване на справки и информация относно сметките на „Н.Г.“ ООД – в
ликвидация и наложените в полза на трети лица принудителни мерки, както и
за задължаване на банката да представи пред съда запорното съобщение, с
което е наложен запор върху посочената в исковата молба банкова сметка на
ответното дружество в полза на ТД на НАП- гр.Стара Загора.
С разпореждане от 21.04.2022 г. съдът е оставил исковата молба без
движение и е дал на ищеца указания да отстрани нередовности на исковата си
молба, а именно: да насочи иска си по чл.269 от ДОПК срещу правосубектен
ответник в лицето на НАП; да посочи правно – индивидуализиращите белези
на „Н.Г.“ ООД – в ликвидация; да уточни обстоятелствата, на които основава
иска си като посочи и факти, от които да стане ясно за принудителното
събиране на какво вземане и по кое изпълнително дело, по описа на кой
орган, и с какви страни, е наложен запор и и кога на посочената банкова
сметка на ответното дружество; да уточни отправеното до съда искане за
защита в съответствие с изложените обстоятелства, като има предвид, че
искът следва да бъде положителен установителен, а не отрицателен
установителен такъв, както и да заплати държавни такси.
С подадена в предоставения му срок уточняваща искова молба „М.-К.“
ЕООД е посочило надлежен ответник в лицето на НАП; индивидуализирало е
ответното дружество съобразно вписаните в ТР правно-индивидуализиращи
белези; посочило е, че не разполага с информация относно обстоятелствата за
принудителното събиране на какво вземане и по кое изпълнително дело, по
описа на кой орган, и с какви страни, е наложен запор и и кога на посочената
банкова сметка на ответното дружество, поради което отново е поискало
издаването на съдебно удостоверение, което да му послужи пред „Юробанк
България“ АД за снабдяване с копие от запорното съобщение, от което ще
бъдат установени тези факти, а по отношение на отправеното до съда искане е
заявило, че претендира да бъде признато по отношение на ответниците, че
сумата от 7 233,78 лв. – налична по банковата сметка на „Н.Г.“ ООД – в
ликвидация и представляваща извършен погрешка превод, не е собственост
2
на последното дружество, а на ищеца, същата сума подлежи на връщане и не
е предмет на принудително изпълнение. Заплатени са указаните от съда
държавни такси.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
съобразно заявения първоначален и уточнен петитум на исковата молба
предявеният иск е недопустим, т.к. се претендира установяване правото на
собственост върху пари или установяването на факт с правно значение, а
именно, че запорираната сума е собственост на ищеца, а не на ответника, без
да е налице изрично предвидена законова възможност за това.
Частната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт,
в законоустановения срок за обжалване.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от въззивния съд
за основателна, по следните съображения:
Изложените в исковата молба и уточняващата я искова молба
обстоятелства и отправеното до съда искане за защита обуславя извод, че
ищецът е предявил специалният установителен иск по чл.269 от ДОПК, който
представлява правен способ за защита на трето лице, чието право е засегнато
от принудително изпълнение за събиране на парично вземане по реда на
ДОПК.
Предвидените в ДОПК способи за принудително събиране на публични
държавни вземания включват както изпълнение срещу движими и недвижими
вещи, така и чрез изпълнение срещу вземания на длъжника от трети лица.
Липсва нормативно установен различен правен ред за защита на правата
на засегнатите от изпълнението права на трети лица в зависимост от това
дали тези права се отнасят единствено до вещи /движими и недвижими/ в
тесния смисъл на понятието или за вземания от трети лица, поради което
следва, че този способ за защита се отнася до всякакви имуществени права на
третото лице, които биват засегнати от принудителното изпълнение по
ДОПК.
Защитата си третото лице следва да осъществи посредством
предявяването на положителен установителен иск срещу страните в
изпълнителното производство, чийто предмет е установяването със сила на
пресъдено нещо, че засегнатото от изпълнението право принадлежи на
третото лице, а не на длъжника по изпълнението.
В случая „М.-К.“ ЕООД е предявило именно такъв иск, а не иск за
установяване правото на собственост върху пари или иск за установяване на
факта с правно значение по чл.124, ал.4 от ГПК, т.к. запорираната сума от
7 233,78 лв. по сметката на „Н.Г.“ ООД – в ликвидация представлява вземане
на кредитора по договора за разплащателна/спестовна сметка срещу банката,
а с предявеният иск „М.-К.“ ЕООД претендира да бъде установено, че това
вземане принадлежи нему.
Петитумът на исковата молба е ясно формулиран в достатъчна степен
от ищеца, макар и не напълно прецизно, но същият е в съответствие с
изложените обстоятелства, на които се основава исковата претенция и
позволява на насрещните страни надлежно да упражнят правото си на защита
3
срещу предявения иск.
Изложеното в обжалваното определение разбиране, че с така
предявения иск по чл.269 от ДОПК не се цели установяването на засегнато от
изпълнението право на ищеца, а установяването на факти с правно значение
не се възприема от въззивния съд за правилно, т.к. ако то би било вярно, то
тогава за ищеца би липсвал предвиден правен ред за защита на
имущественото му право да получи обратно сумата от 7 233,78 лв., която е
излязла от патримониума му без правно основание.
Следва да се има предвид и че първоинстанционният съд е върнал
исковата молба без нередовностите, за чието отстраняване е дал указания на
ищеца, да са били надлежно отстранени, или да е изтекъл срока за
отстраняването им.
В разпореждането си за оставяне на исковата молба без движение
първоинстанционният съд сам е приел, че е бил сезиран с иск по чл.269 от
ДОПК, във връзка с което е дал указания на ищеца да посочи обстоятелствата
за принудителното събиране на какво вземане и по кое изпълнително дело, по
описа на кой орган, и с какви страни, е бил наложен запор върху сметката и
кога на посочената банкова сметка на „Н.Г.“ ООД – в ликвидация, както и да
приведе петитума на исковата си молба в съответствие с твърдените
обстоятелства, като предяви положителен установителен иск.
Впоследствие преди още да се е преклудирала процесуалната
възможност на ищеца да конкретизира обстоятелствата на които основава
иска си , съдът е приел, че е сезиран с недопустими искове за установяване
правото на собственост върху пари и за установяване на факт с правно
значение.
С оглед на предприетите от ищеца действия за отстраняване на
нередовностите на исковата молба и поисканото от съда съдействие за
снабдяване с документ от трето неучастващо по делото лице, който ще е от
значение за изпълнение на указанията да се конкретизират обстоятелствата на
които се основа иска, следва, че извършената от първоинстанционния съд
преценка за недопустимост на предявения иск е преждевременна.
Ето защо обжалваното определение се преценява от въззивния съд за
неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото следва да бъде
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия от процесуалното действие по даване на
указания на ищеца да отстрани нередовността на исковата си молба като
допълни и уточни обстоятелствата, на които основава иска си.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.2 от ГПК Окръжен съд
– Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1830/01.07.2022 г., постановено по гр.д.№
1586/2022 г. по описа на Районен съд –Стара Загора.
4
ВРЪЩА делото на Районен съд –Стара Загора за продължаване на
съдопроизводствените действия от процесуалното действие по даване на
указания на ищеца да отстрани нередовността на исковата си молба като
допълни и уточни обстоятелствата, на които основава иска си.
Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5