№ 49
гр. П., 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500970 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1246/04.11.2021г. на П.ски районен съд по гр. дело №
3536/2021г. по описа на същия съд е осъдил на основание чл.45 от ЗЗД, Р. Д.
Д. с ЕГН **********, от гр.П., ул.“***“, №***, да заплати в полза на Н. С.И.
с ЕГН **********, от гр.П., ул.“***”, №18, сумата от 600 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат
на противоправно поведение на ответницата, изразило се в депозиране на
поредни идентични жалби до МРРБ, ДНСК-София, РДНСК-П. и Община П.
през периода от м.ноември 2018г. до м.май 2021г. за изградена незаконна
покривна конструкция на жилищна сграда с идентификатор 56722.663.145.1 в
гр.П., собственост на ищцата, ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от 02.06.2021г. до окончателното изплащане, като отхвърлил
иска в останалата част до пълния претендиран размер от 5 000лв., като
неоснователен и недоказан.
Осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р. Д. Д. с ЕГН **********, от
гр.П., ул.“***“, №***, да заплати в полза на Н. С.И. с ЕГН **********, от
гр.П., ул.“***”, №18, сумата от 84лв., представляваща деловодни разноски,
1
съразмерно уважената част от иска.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Р. Д.
Д. – ответник в производството. В жалбата са релевирани оплаквания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,
процесуалните норми и необоснованост. Излага, че съдът не е извършил
точна преценка на събраният доказателствен материал, нито е приложил
правилно материалния закон. Счита извода, че подаваните жалби са
засегнали правната сфера на ищцата за неправилен. Счита, че тези жалби са
създали ангажираност на администрацията, но не и проблеми за ищцата.
Заявява, че неправилност на изводите на съда за наличие на противоправно
поведение по-точно за злоупотреба с право, тъй като последната предполага
едно право да се упражнява без интерес, с изключително намерение или цел
да се вреди другиму. Счита, че няма събрани доказателства в тази насока.
Също така, че непревилен е изцводът на съда, че въззиваемата е претъпяла
болки и страдания, непосредствено следствие от действията й. Твърди, че
тези изводи са базирани само на показанията на бащата на въззиваемата –
ищца, че същата не е пребивавала постоянно през този период в РБ и няма как
да е търпяла страдания от подаваните жалби. Счита, че промените в
поведението на въззиваемата не са резултат от подадените жалби и
следователно не следва да й се присъжда обезщетение. Моли решението да
бъде отменено и искът отхвърлен изцяло.
В законовие срок не е постъпил писмен отговор и не е изразено
становище по същество на жалбата.
В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата и моли за отмяна на решението, а въззиваемата редовно
призована не се представлява и не взима становище по същество.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В случая по делото няма спор, че през процесния период от м.април
2018г. до 13.05.2021г., въззивницата Р.Д. е депозирала множество жалби до
МРРБ, ДНСК, РДНСК и Община П., както и І РУП П., съдържащи едни и
същи твърдения за изградена незаконна покривна конструкция на жилищна
сграда с идентификатор 56722.663.145.1 в гр.П.. С това съдържание са били
депозираните жалба до ДНСК с вх. №ПН-1682-05-020/17.04.2018г.; жалба до
МРРБ на 01.06.2018г.; сигнал до РДНСК-П. с №Пл-112-01-539/15.11.2018г.;
жалба до ДНСК на 16.10.2019г.; жалба до МРРБ на 10.08.2020г.; жалби до
Община П. на 31.07.2019г., 14.08.2019г., 02.04.2020г., 12.05.2020г.,
26.06.2020г., 11.12.2020г., 11.05.2021г., 13.05.2021г.
Спорен е въпросът дали с подаването на тези жалби се упражнява
надлежно конституционно гарантирано право или се злоупотребява с него,
което вече би било провитоправно действие. Също така настъпили ли са
вредни последици за въззиваемата, в следствие на така подаваните жалби и
следва ли същите да се обезщетят, както и за размера на обезщетението, като
справедливо.
3
За да постанови своето решение РС-П. е приел, че всички тези
предпоставки са налице. Подаването на множество жалби, след като вече е
била извършена проверка от компетентната администрация и отговорът е
достигнал до жалбоподателката Д., съдът е приел, като злоупотреба с право.
Приел е, че това поведение е провитоправно. Също така, че за ищцата са
настъпили неприятни изживявания, промяна в поведението и са затруднени
извършваните от нея дейности. Приел, че това са неимуществени вреди,
пряка последица от подаваните жалби и присъдил обезщетение в размер на
600лв.
Тези правни изводи се споделят изцяло от настоящия въззивен състав.
След извършване на проверката по първата от жалбите на въззивницата
на 17.04.2018г. и издаването на Заповед №РД-12- 194/16.05.2018г. на зам.кмет
ТР на Община П., с която е било прието, че са спазени нормативните
изисквания и отказано издаването на административен акт по чл.225а, ал.1 от
ЗУТ за премахване на незаконен строеж, представляващ ново покривно
покритие и нова покривна конструкция, ищцата е уведомена за това
становище и издадения ИАА. Няма данни /приложени съдебни решения/ тази
заповед да е обжалвана по съответния ред или да е отменена от компетентния
съд. Следователно е влязла в сила и поражда всички права и задължения за
страните.
Подаването на множество нови жалби със същите оплаквания,
включително до вече издалата заповедта Община гр.П. представлява
неправомерно упражняване на права. Когато един правен субект е получил
отговор на своето оплакване от компетентен орган и това е станало със
стабилизиран акт, то последващото сезиране, както на този така и на други
органи представлява превратно упражняване на права. Подаването на
последващите жалби, може да не е точно с цел да се вреди на другия, но е
достатъчно да се съзнава, че това може да стане, т.е. настъпването на
вредоносния резултат не се изключва а напротив се примирява с него. Когато
се говори за непозволено увреждане и за гражданско правния аспект на
думата вина, следва да се има предвид, че същата е съставомерна и в двете си
форми – умисъл и непредпазливост, включително и в най-леката –
небрежност. Въззивницата несъмнено е съзнавала, че вече има отговор на
въпроса относно законността на постройката /на възизваемата/ и съответно
4
ремонта й, но е продължила да подава жалби, сигнали, бързи сигнали и т.н.,
допускайки, че може да й причини вреди, с чието настъпване се е
примирявала. В случая не е налице упражняване на право, а превратно
упражняване на такова. Конкретен пример за това са следните факти: С писмо
от 02.12.2020г. въззивницата е уведомена по повод предходни жалби, че няма
основание за преразглеждане на въпроси, за които вече й е отговорено. На
11.12.2020г. постъпва нова жалба от нея по същия въпрос. На 05.02.2021г.
отново й е отговорено от ДНСК по повод нейна жалба от 28.01.2021г.
Подавана е жалба на 10.12.2020г. до Министър председателя на РБ /Бойко
Борисов/ срещу РП-П., ПРС, ПлОС, ВТАС, ВКС и ВАС, Министерство РРБ,
МЗ, МТСП, Частни съдебни изпълнители, държавни съдебни изпълнители,
Директор на УМБАЛ гр.П., в която отново се оплаква от незаконна покривна
конструкция. Подавани са жалби до главния прокурор, молба за отмяна до
ВАС и ВКС. На 04.03.2021г. отново е уведомена с писмо от Община гр.П., че
вече е отговорено и че няма промяна в констатациите. На 11.05.2021г. Д.
подава нова жалба. На 13.05.2021г. подава бърз сигнал. На 25.05.2021г.
получава отговор. На 27.05.2021г. подава жалба и отново на 28.05.2021г.
подава жалба. Също сходна по съдържание е подадена и на 08.06.2021г.
Това е само частична извадка от наличната документация. Като нейния
интензитет очевидно се засилва с времето. Подаването на няколко жалби в
рамките на един месец, без дори да има време компетентия орган да отговори
на тях, определено представлява противоправно поведение и същото се
санкционира от българския закон.
В резултат на това поведение за въззиваемата са настъпили вредни
последици. Това са неприятни преживявания свързани с множеството
проверки от всякакви институции. Факт е, че въззиваемата е призовавана за
обяснения по преписка в полицията. Факт е, че й е изисквана документация
относно строителството на покривна конструкция. Факт е, че имотът й е
проверяван и оглеждан при подаването на повечето жалби, като във всеки от
отговорите е посочено, че такъв оглед и извършван. Факт е, че е настъпила
промяна в поведението й спрямо нейните близки. Действително в по-
голямата част от периода не е живяла в България, но е била уведомявана за
всичките преписки и проверки и промяната в поведението й се дължи именно
на тях. Тези сведения, макар и дадени от нейния баща, съдът приема за
достоверни, защото обикновено психическите страдания се възприемат от
5
най-близките. Те много рядко стават достояние на външни за семейството
лица. Освен това близките са тези, които могат да отличат промяна в
поведението, защото са наясно с предходното държане и начин на живот на
човека. Точно това е посочил свидетелят, че след като е започнала да
полячава писмата с отговорите на жалбите въззиваемата се е изнервила
толкова много, че атакува безпричинно децата, кара се със съпруга си, било
чудо а преди това е била спокойна, мила и откровена. Сама му е казала, че
това произтича от постоянните посещения в полиция, в Община, по повод на
жалбите.
Въз основа на тези гласни доказателства, съдът прима, че в следствие
противоправното поведение на Д., с подаването на множество жалби, за
въззиваемата са настъпили вредни последици – негативни психически
преживявания /страдания/, които следва да бъдат обезщетени.
По отношение размера на това обезщетение, съдът приема, че сумата от
600лв. съответства на преживените страдания /дори е занижена, но няма
жалба от ищцовата страна/. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при
определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за
справедливост. Уточнено е, че понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в
действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в Държавата. В случая е видно, че се касае за
един период от близо 3 години, в който тези жалби са подавани.
Действително няма данни за целия период да са търпени тези страдания, но
пък интензитетът им е постоянен. Не може да се прецени дали същите са
приключили към настоящия момент, защото съдът няма данни дали не са
подавани нови жалби след завеждане на исковата молба. Поради това и
6
приема, че обезщетението в размер под една минимална работна заплата в
момента отговаря на вида, интензитета, продължителността и степента на
страданията на въззиваемата И..
Предвид гореказаното, Окръжният съд, счита, че са налице всички
законови предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.45 от ЗЗД
вр. с чл.52 от ЗЗД, като се осъди Р.Д. да заплати на Н.И. сумата от 600лв. –
обезщетение за неимуществени вреди.
Постановеното от РС-П. решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, като на осн. чл.272 от ГПК съдът препраща и към
неговите мотиви.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1246/04.11.2021г., постановено от П.ски
районен съд по гр. дело № 3536/2021г. по описа на същия съд, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280
ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7