Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 08.05. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-9 СЪСТАВ,
в публично заседание четиринадесети февруари
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Донка Шулева, като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 2913 по
описа за 2016 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ,
ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕН
Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.94А ВЪВ ВР. С ЧЛ.94 ОТ ЗАПСП (съобразно
задължителните указания по смисъла на чл.278 ал.3 от ГПК на САС).
Ищецът И.Б.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Н.С.,
със съдебен адрес:***, с искова молба от
20.04.2016 г. и с молба - уточнение
от 15.06.2016 г. твърди,
че през 1978 г. и 1980 г. по поръчка на БНТ се заснемат телевизионните постановки
„Обличането на Венера“ и „Болшевики“ (в две части), по
произведения на Д.Ж. и М.Ш.. На двете посочени произведения, автор - сценарист и режисьор- постановчик, е ищецът И.В.. Същите са получили
висока оценка от художествените съвети на Телевизията и зрителите и са отнесени
за съхранение
в „Златния фонд“ на БНТ. Същите не са били предоставяни за излъчване на други
телевизии. След разговор с програмния директор на БНТ г-жа Ш., по искане на ищеца
за проверка на състоянието на неговите филми и постановки във фонда на БНТ, на
12.07.2013 г. му е издадена служебна бележка от Т.И., делегиран продуцент на
„Чужди програми“ в БНТ, от която е видно, че не могат да бъдат открити
цитираните произведения във фонда на БНТ. Оперативният директор, г-н Каменаров
също е бил запознат със случая лично от ищеца. Във времето след 12.07.2013 г., ищецът
е провел редица консултации със специалисти по авторско право, с председателя и
с членове на Съвета за електронни медии, с адвокатски кантори, и след
обобщаване на възможностите за защита на правата си, от всички е получил съвет
да проведе разговор с г-жа В.А., в качеството й на генерален директор на БНТ,
по възникналия проблем, за да се направи извънсъдебен опит за защита на
увредените му авторски права като сценарист и режисьор на произведенията. Следва
да бъде ангажирана отговорността не само на БНТ, но и на отговорните длъжностни
лица, като задължение на прокуратурата е при проверка и разследване да конкретизира
обвиненията
по време, място и по отношение на виновните длъжностни лица. Посочва, че
реализираната наказателна отговорност би го облекчила да реализира и гражданските си права на
обезщетение както по основание, така и по размер. Въпреки огромното огорчение
на творец, на когото са погубени безвъзвратно негови творби, в израз на добрата
си воля и авторитета на институцията - Б.Н.Т., ищецът
И.В. в период повече от две години е положил изключителни усилия да разреши
проблема извънсъдебно, но не е срещнал разбиране и съдействие.
Моли съда да приеме, че унищожаването на
заснетите телевизионни постановки „Обличането на Венера“ и „Болшевики“, в срока
на защита на авторските права на сценариста и режисьора на същите е същностно
нарушение по смисъла на ЗАПСП. Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗАПСП, който наруши
авторското право, сродно на него право или право по чл.93в, дължи на носителя
на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за
използване, обезщетение за причинените вреди. Тази разпоредба трябва да се
разглежда като приложение на общия принцип на чл. 45 от ЗЗД в областта на
авторското право и сродните му права. Това е т.нар. деликтна отговорност. Предпоставките
за уважение на иска са няколко: Нарушение на авторското или някое от сродните
му права. Нарушение има, когато някой упражнява авторски и сродните му права,
без съгласието на носителя на правото и без да е било позволено по силата на
някой текст от същия закон. Нарушител може да бъде само физическо лице, но
когато то извършва нарушението като длъжностно лице в някоя организация,
отговорност носи и юридическото лице. Вина у нарушителя. Член 94, ал.1 от ЗАПСП
не говори за вина, но изисквания в този смисъл се съдържат в чл. 45 от ЗЗД,
който също е неделима част от основанието на иска. Деликтна отговорност може да
възникне само при виновно поведение на нарушителя. Не успее ли нарушителят да
докаже, че е невинен, счита се, че вината е налице. Вреда, причинена от
нарушението. За разлика от вината, вредите не се предполагат, а трябва да бъдат
доказани от носителя на правото. Обезщетение може да се търси както за
имуществени, така и неимуществени вреди. Освен това, вредите могат да обхващат
както преките загуби, така и пропуснатите печалби. Във всички случаи обаче те
трябва да са пряка и непосредствена последица от нарушението, т.е. трябва да е
налице причинна връзка между деянието и вредите (чл. 52 от ЗЗД). Ищец по иск за
обезщетение може да бъде първичният носител на нарушеното право, т.е. авторът;
вторичният носител на нарушеното право, т.е. лицата, на които носителят на
авторското право е прехвърлил изключителното право за използване, в т.ч. и
наследниците му; организациите за колективно управление на авторските и
сродните на тях права в рамките на преставителната власт получена от своите
членове. Ответник по иска е нарушителят. Предмет на иска е обезщетение.
Неговият размер се определя от съда. При определянето му съдът изхожда от
реално претърпените вреди. В чл. 94а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП се указва, че когато
искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер,
увреденият носител на права може да поиска обезщетение от 500 до 100 000лв., като
конкретният размер се определя по преценка на съда. Моли съда да ги призове на съд с ответника и след
установяване на твърдяното от него, да постанови решение, с което да осъди
същия да заплати обезщетение при условията на цитирания чл. 94а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП. Прилага писмени доказателства по опис.
С молба от 15.06.2016 г. ищецът И.Б.В., с ЕГН **********, чрез адв. Н.С.,
уточнява, че двете постановки: „Обличането на Венера“ - телевизионен
комедиен театрален спектакъл - 1978 година, излъчван пет пъти по БНТ по
желание на зрителите и „Болшевики“ - телевизионен исторически театрален спектакъл - 1980 г., са с автор: сценарий и режисура
И.В.. Представя
Творческа справка, където този факт е отразен. Представя и за двете постановки
справки за авторите и творчесия екип с медийни публикации по темата. Фактът, че ищецът е автор - сценарист и режисьор на постановките, не се оспорва от ответника и в
приложените към исковата молба доказателства - Служебна бележка от Т.И.от БНТ
от 12.07.2013 г., Писмо до Генералния Директор на БНТ от 06.01.2014 г., Писмо
от Генералния Директор на БНТ от 13.01.2014 г., Обръщение до СЕМ от 20.01.2014 г.,
Отговор от СЕМ от 19.03.2014 г., Писмо до СЕМ от 26.02.2014 г. Относно цената на предявените искове
уточнява, че общо претендираната сума е в размер на 60 000 лева, по 30 000 лева
за всяка от постановките, като исковете предявява като частични за по 5 000 лева за
всяка от постановките. Фактическите основания на претенцията е деликт - унищожаване
на произведенията, защитени по закона за авторското право и сродните му права.
На 23.12.2016 г. ищецът И.Б.В., е депозирал по делото становище, в което твърди, че
фактическите основания на претенцията е деликт - унищожаване на произведенията, защитени по
закона за авторското право и сродните му права. Исковите си претенции основава
на ЗАПСП, като твърди, че унищожаването на авторско произведение, в това число
и двете постановки: „Обличането на Венера“ и „Болшевики“ са с автор : сценарий
и режисура г-н И.В., е грубо посегателство на авторски права. Поддържа, че унищожаването на авторско
произведение е тежко нарушение на авторски права. Основната му претенция е
по ЗАПСП, поради което искът е подсъден на СГС.
Ответникът Б.Н.Т., с адрес: гр. София, ул. „*********,
чрез адв. Й.Б.С., със съдебен адрес:***, в срока по чл.131, ал.1 ГПК оспорва
предявените искове. Оспорва активната процесуална легитимация на ищеца И.В. да
води самостоятелно предявените от него искове. Законодателят е дал ясна
дефиниция на съавторство, съгласно която авторското
право върху произведение, създадено от
две или повече лица, им принадлежи
общо, независимо
дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат
самостоятелно значение (чл. 8 от ЗАПСП). Ищецът твърди, че са нарушени негови
авторски права върху телевизионни
постановки. Телевизионните постановки представляват аудио - визуално произведения по смисъла на ЗАПСП. Законът постановява,
че авторското право върху филм или друго аудио - визуално
произведение принадлежи на режисьора,
сценариста и оператора (чл. 62, ал.1 от ЗАПСП). След като авторското право принадлежи
общо на няколко лица, то и правото на иск принадлежи общо на тези лица и може
да бъде упражнено от тях само съвместно. Съвместната процесуална легитимация - предявяване на иск от
всички притежатели на нарушеното авторско право, е предпоставка за
допустимостта на процеса, за която съдът е задължен да следи служебно. Ищецът твърди, че е сценарист и режисьор на
процесните телевизионни постановки, но това противоречи на информацията,
съдържаща се в представените от ищеца копия от вестник „Телевизия и радио"
(които оспорва), където е посочено по отношение на постановката
„Болшевики", че нейната адаптация и постановка са дело на ищеца, но
отговорник - оператор, художник - постановчик и режисьор на
пулт са други лица. Що се касае до постановката „Обличането на Венера", в
представените от ищеца копия от вестник „Телевизия и радио" (които оспорва)
е посочено, че ищецът е единствено режисьор на тази постановка. С оглед на
изложеното, моли съда да задължи ищеца да уточни дали твърди, че е режисьор,
сценарист и оператор на двете телевизионни постановки (което оспорва), и с
оглед на направеното от него уточнение да реши дали ищецът е активно
легитимиран сам да води предявените от него искове.
Ако се
приеме, че исковата молба е редовна и че предявените искове са допустими, те са
неоснователни и недоказани. При ответника не е
запазена информация и документи кога и как са били създадени процесните
произведения, кои са техните режисьори, сценаристи и оператори, и каква е била
ролята на БНТ по отношение на тях. Тези обстоятелства не са изяснени и в
исковата молба. В самото начало на исковата молба ищецът посочва, че двете
телевизионни постановки са създадени по поръчка на БНТ, съответно през 1978 г.
и през 1980 г. Не става ясно обаче дали ищецът твърди, че между него и
ответника е имало договори за поръчка за двете телевизионни постановки. Ако
ищецът твърди, че такива договори са били сключени между него и БНТ, то моли
съда да задължи ищеца да представи тези договори, тъй като ответникът не
разполага с тях. От представените от ищеца доказателства - копия
от вестник „Телевизия и радио" излиза, че БНТ най-вероятно е действало
като продуцент на тези постановки, като е организирало тяхното създаване и
заснемане в своите студия чрез свой екип и технически средства и така е
осигурило тяхното финансиране (чл.62, ал.З ЗАПСП). Ако се приеме, че БНТ е било
продуцент на тези телевизионни постановки, то
съгласно чл.63 ЗАПСП, БНТ има изключителни права за ползване на тези
произведения. Възникването на такива изключителни права изключва
възможността за нарушение на правата на продуцента или режисьора, доколкото
тези лица вече не могат самостоятелно да ползват създаденото от тях
произведение и да търпят вреди от ползването му от страна на продуцента. Ищецът твърди, че е извършено нарушение на авторските му
права, като са унищожени записите на двете телевизионни постановки. Оспорва твърдението на
ищеца и твърди, че ответникът не е извършил каквото и да било нарушение на
авторски и сродни на тях права на ищеца, нито на каквито да било други права на
ищеца. Ако се приеме, че правното основание на предявените искове е чл. 94 ЗАПСП, тази разпоредба урежда т. нар. иск за обезщетение, чрез който носителят
на защитено от ЗАПСП авторско или сродно на авторското право може да се защити
срещу нарушение на правата му, ако от това
нарушение са произлезли вреди. За да е основателен такъв иск, трябва да е
нарушено закриляно от специалния ЗАПСП право, каквото е налице само, ако защитен обект на авторски и сродни
права се използва без съгласие на правопритежателя и без законът да допуска
използването независимо от волята на последния. Предпоставките за
уважаване на иска по чл.94 ЗАПСП са следните: а) наличие на съществуващ обект
на авторско или сродно на него право по смисъла на чл. 3 ЗАПСП, срокът на чиято
закрила да не е изтекъл; б) наличие на авторски или сродни на тях права на
ищеца върху този обект на авторско или сродно на него право; в) неправомерно използване от
ответника на обекта на авторско или сродно на него право; и г) настъпване на
вреди за ищеца като пряка и непосредствена последица от нарушението на
ответника. Твърди, че в настоящия казус не са налице последните три от
изброените предпоставки. Ищецът не е доказал наличието и вида на неговите
авторски или сродни на тях права върху процесните телевизионни постановки и ответникът
отрича твърденията му за неговите права върху тях. Авторското право върху
телевизионни постановки принадлежи на режисьора, сценариста и оператора (чл. 62, ал.1 от ЗАПСП).
От това следва, че авторското право върху телевизионните постановки принадлежи общо на тези три лица (чл. 8 от ЗАПСП). Ищецът
нито твърди, нито доказва, че е оператор на процесните постановки, нито, че
правата на оператора по отношение на тези постановки са му били прехвърлени. От
изложеното е видно, че е налице противоречие между твърденията на ищеца и представените
от него доказателства, което е основание да се приеме, че ищецът не е доказал
своите авторски или сродни на тях права върху процесните произведения и не
твърди, нито е доказал, че останалите носители на авторски и сродни на тях
права върху процесните произведения са прехвърлили правата си на ищеца, което
единствено би го легитимирало като единствен носител на предявените от него
права. Освен
това, съгласно чл.6 от действащия по време на твърдяното от ищеца създаване на
телевизионните постановки Закон за авторското право от 1951 г. (отм.), „преработването на литературно произведение
в драматично или в сценарии и обратно, както и на драматично в сценарии и
обратно се допуска само със съгласието на автора;“, а съгласно чл.9 от същия закон „Преработки на
литературни, драматични и музикално - драматични произведения, за да бъдат приспособени
за излъчване по радиото или телевизията, могат да се извършват само със
съгласието на авторите им." Ищецът не е доказал, че е получил съгласието на
авторите на литературните произведения за превръщането им в телевизионни
постановки. Липсата на такова съгласие е пречка за възникването на каквито и да
било права на ищеца върху двете телевизионни постановки. От изложеното е видно,
че ищецът не е доказал наличието на свои авторски или сродни на тях права върху
процесните произведения.
Дори да се приеме,
че ищецът има авторски или сродни на тях права върху произведенията, то
нарушение на авторско право би било налице само, ако ответникът е използвал произведенията без съгласието
на ищеца.
Твърди, че никога не е използвал процесните произведения без съгласието на
носителите на авторски и сродни на тях права върху тези произведения. Ищецът не
твърди, че ответникът е използвал произведенията без съгласието на ищеца. Дори
обратното - той твърди, че
произведенията са създадени по поръчка на ответника. Ако това е вярно, то
означава, че евентуалното използване на произведенията от ответника би било
напълно правомерно по силата на чл.42, ал.2 ЗАПСП: „Ако не е уговорено друго, поръчващият
има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за
която то е било поръчано."
От
исковата молба и уточненията към нея не става ясно в какво се състои твърдяното нарушение на ЗАПСП (каквото отрича), и кои разпоредби на
ЗАПСП са нарушени, за да се обоснове претенция по чл.94 ЗАПСП. ЗАПСП не урежда по никакъв
начин последиците от унищожаването на произведения и отговорността на лицата,
унищожили такива произведения. Поради това, ако двете произведения са били
унищожени, както твърди ищецът, то последиците от такова унищожаване и
отговорността за него не са уредени от ЗАПСП, а от ЗЗД. От изложеното е видно,
че ищецът не е доказал неправомерно използване от ответника на процесните
произведения и нарушение от ответника на авторски или сродни на тях права на
ищеца върху процесните произведения. Ищецът не само не доказва, но дори не
твърди, че е понесъл вреди като пряка и непосредствена последица от твърдяното
от него нарушение. Отрича, че ищецът е понесъл каквито и да било вреди. Поради
това, ищецът не е доказал настъпването на вреди от някакво нарушение на негови
авторски или сродни на тях права от страна на ответника.
Ако ищецът
основава претенцията си на чл. 45 и сл. ЗЗД, то тогава ищецът следва да търси
обезщетение по общите правила за непозволеното увреждане, като докаже
извършването от ответника на противоправно действие или бездействие,
настъпването на вреди за ищеца и причинна връзка между противоправното действие
или бездействие и вредите. Твърди, че БНТ не е извършвало никакви противоправни
действия или бездействия. За БНТ никога не е съществувало законово или
договорно задължение да съхранява за десетилетия напред създадени в историята
му произведения. Във връзка с горното, следва да се отбележи също така, че
въпросът за съхраняване в архива на телевизията е бил и продължава да е особено
деликатен. Освен липса на правило, което да задължава БНТ да съхранява цялата
си продукция, съхраняването е тясно свързано с осигуреното финансиране за
закупуване на съответните носители. През годините проблемът с финансирането е
този, който е наложил възприемането на специфични правила съобразно вида и
спецификата на телевизионното производство. Това до голяма степен е определяло
правилата за категоризация на увеличаващите се в годините видеоархиви въз
основа на съответните носители. В тази връзка, докато едни носители позволяват
повторно записване, например, други, като двуинчовите рулони - не. Процесните
телевизионни постановки „Болшевики“ и „Обличането на Венера“ са били записани
именно на двуинчови рулони. Според наличния опис на този тип рулони
постановката „Болшевики" е регистрирана на носители с работни номера и
тези носители са понастоящем в хранилището в НРТЦ. Възпроизвеждането им обаче
на този етап е невъзможно и представлява риск за физическото състояние на
носителите и наличната техника. Колкото до постановката „Обличането на
Венера", тя също е регистрирана на носители с работни номера, които обаче
липсват в хранилището на НРТЦ и няма данни за други копия. Поради това, не му е
известно дали тези носители съществуват в момента и къде се намират те. Ищецът
твърди, че процесните произведения са били отнесени за съхранение в „Златния
фонд" на БНТ, но не е подкрепил с доказателства това свое твърдение, което
ответникът отрича. Ангажимент на телевизионните екипи е да подават своевременно
информация за текущото производство и да съгласуват режима на неговото
съхранение. В БНТ няма случай на отказ на заявено желание за запазване на
материали за „Златен фонд", особено що се касае за продукция, за която
телевизията има продуцентски права. Твърди, че по отношение на двете
телевизионни постановки не са постъпвали искания за включването им в „Златния
фонд“ и че постановките никога не са ставали част от „Златния фонд“. Освен
това, чл. 15, ал. 1 от Правилника за набиране,съхранение, използване и продажба
на материалите от телевизионния архив на БНТ (Правилника) предвижда копия на
материали да се изготвят от служители на отдел „ТВ Фонд" на БНТ по молба на съответното лице. Твърди, че в БНТ такава молба от ищеца не е постъпвала. А дори да беше постъпила,
физическото възпроизвеждане на копие на всяко от двете произведения понастоящем
е практически невъзможно. Що се отнася до евентуалните вреди от твърдяното от
ищеца нарушение и причинната връзка между такива вреди и нарушението, отбелязва,
че ищецът не само не доказва, но дори не твърди, че е понесъл вреди като пряка
и непосредствена последица от твърдяното от него нарушение. Отрича твърдението
на ищеца, че ответникът е давал съгласие за изплащане на каквато и да била сума
или финансова компенсация на ищеца, както невярно се твърди от последния в
негово обръщение от 20.01.2014 г. до Георги Лозанов, председател на СЕМ и Иво
Атанасов, член на СЕМ. С оглед на изложеното, предявените от ищеца искове са
неоснователни и недоказани. Изразява становище по доказателствата, представени
от ищеца.
По указания
на Съда, фактите и обстоятелствата са уточнявани с допълнителни молби на ищеца,
становища по които своевременно е изразено от ответната страна.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По
делото е представена Служебна бележка с
дата 12.07.2013 г., издадена на И.В. от Т.И., делегиран продуцент на „Чужди
програми“ в БНТ, съгласно която - копия от телевизионните
постановки „Обличането на Венера“ и „Болшевики“ не могат да бъдат открити във
фонда на БНТ.
Приети
в производството са Заявление вх.№ на
БНТ ВД-11/06.01.2014 г. до Генералния директор на БНТ г В.А.; Отговор изх. № на БНТ ИД-33/13.01.2014 г.;
Обръщение с дата 20.01.2014 г. от И.В. до Г.Л.-
председател на СЕМ и И.А.- член на СЕМ; Писмо изх.№
на БНТ ИД-565/26.02.2014г. до СЕМ; Писмо
изх.№ на СЕМ НД - 05 -94 -00 -75/19.03.2014 г.,
По
делото са представени заверени копия на страници от Преглед на картоните на
оборотните рулони 1 - 4000.
Приети като доказателство
по делото са заверени преписи от
Правилник за набиране, съхранение, използване и продажба на материалите от
телевизионния архив на БНТ в редакция в сила от 12.07.1999г ., съответно - Правилник за набиране, съхранение,
използване и продажба на материалите от телевизионния архив на БНТ в редакция в сила от 01.01.2011г.
Представен е заверен препис от Стенограма от редовно заседение на
Съвета за електронни медии, порведено на 06.03.2014 г. при дневен ред 1. Отчет
за програмната дейност, технологичното обновление и финансовото състоятние на
БНТ за периода от месец август 2013 г. до месец януари 2014г.; 2. Доклад на
Дирекция „Специализирана администрация“ -
НЛРНР във връзка със а.) заявления за регистрация на аудио -визуална услуга по реда на
чл.125а, ал.1 от ЗТР от „БГ САТ“ ЕООД; б.) Уведомителни писма от „Г.“ ООД и „Г.
Р“ ООД в изпълнение на чл. 125к от ЗРТ за прехвръляне на дружествени дялове; 3.
Писмо на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
относно препоръка 2036 (2014) на Парламентарната асамблея на съвета на Европа
за преразглеждане на Европейската конвенция за тренсгранична телевизия;. 4.
Разни;
По
делото е представена Творческа Справка
от 21.10.2017 г., изготвена от ищеца И.В. относно произведението „Обличането на
Венера“, в която се излага следното: Постановката е телевизионен комедиен
театрален спектакъл - 95 минути, 1978 година,
по едноименната пиеса на Д.Ж.. Единствената телевизия по това време в България - Българската Телевизия, е
уреждала отношенията си с авторите на пиесите, по които Телевизионния й театър
е възлагал телевизионната им реализация. Главен редактор по това време на
Телевизионния театър е бил писателя А.А.- Т.. Не ищеца е било
предложено да напише телевизионна адаптация и да заснеме като режисьор - постановчик „Обличането на
Венера“. Тя е била излъчена по Първа програма на Коледа - 25.12.1978 г. от 20.30
часа. „Обличането на Венера“ е била повтаряна многократно по желания на
зрителите, като интерес към нея има и досега.
В социалните мрежи, хората говорят за спектакъла, разменят реплики на
героите и питат къде могат да го гледат. Съгласно данните отразени в
творческата Справка посочените автори са, както следва: Адаптация (телевизионен сценарий и стихове) и режисьор -постановчик
на „ Обличането на Венера“ е И.В.; Оператор -
А.К.; Художник - К.Д.; Композитор - Н.А.;
Като печетан материал по делото са приети,
приложените към конкретната Творческа справка копие от вестник „Отечествен
фронт“ от 25.12.1978 г. от Нациолната библиотека, видно от което, на посочената
дата – 25.12.1978 г. от 20.30 часа е обявено излъчването на телевизионен театър
„Обличането на Венера“ по Д.Ж. в програмата на Българската Телевизия; Копие от
вестник „Телевизия и радио“ - за повторение на
поставката с режисьор И.В. с дата 07.03.
от 20.30 часа; снимков материал;
По делото е представена Творческа Справка от 21.10.2017 г., изготвена от ищеца И.В.
относно произведението „Болшевики“, в което се излага, че постановката е
телевизионен исторически театрален спектакъл, в две серии, от 1980 година, по
едноименната пиеса на М.Ш.. В документа е отразено, че единствената
телевизия по това време в България - Българската Телевизия, е
уреждала отношенията си с авторите на пиесите, по които Телевизионния й театър
е възлагал телевизионната им реализация. Главен редактор по това време на
Телевизионния театър тогава е бил писателя А.А.- Т.. Не ищеца е било предложено да напише
телевизионна адаптация и да заснеме като режисьор - постановчик „Болшевики“. Спектакълът е бил излъчен по
първа програма - първа серия на 21.04.1980 г. от 21.30 часа и втора серия на
22.04.1980 г. от 20.30 часа. „Болшевики“ е повтаряна неколкократно по желания
на зрителите. Първото й повторения е било на 10.11. и 11.11. същата година
(1980 г.). Съгласно
данните отразени в творческата Справка посочените автори са, както следва: Адаптация (телевизионен сценарий) и
режисьор - постановчик на „Болшевики“ е И.В.; Оператор - Б.Б.; Художник -Л.Й.; Без оригинална
музика (с музикално оформление);
Като печетан материал по делото са приети,
приложените към горепосочената Творческа справка -
копие от вестник „Вечерни новини“ от 21.04.1980 г. от Националната библиотека,
видно от което на посочените дати 21.04.1980 г. от 21.30 часа, съответно - 22.04.1980 г. от 20.30
часа е обявено излъчването на телевизионен спектакъл „Болшевики“ по М.Ш. в
програмата на Българската Телевизия; Копие от статия вестник „Телевизия и
радио“; снимков материал - същите са приети като
печатен материал;
Приобщени към доказателствения
материал по делото са Трудов договор № ЧР - 372/20.08.2010 г., ведно с
Длъжностна характеристика и Допълнителни споразумения №№ ЧР 1231/19.08.2011 г.
и 493/20.08.2012 г. към Трудов договор №372/2010 г. , от които се
установява, че между БНТ, в качеството й на работодател и С.А.Ш., работник, е
бил сключен трудов договор, по силата на който С. Ш. е на назначена на
длъжността Програмен директор - Дирекция „Програма БНТ 1“
Видно от Трудов договор № 1173/31.05.2002 г., сключен
между БНТ, в качеството й на работодател и Т.М.И., работник, последният е бил
назначен на длъжност Изпълнителен продуцент в Програмна Дирекция – продуцентско
направление – „Кино“, Обработка на филми. С Допълнително Споразумение № ЧР 909/12.07.2011 г. към Трудов договор
№ 1173/2002 г., същият е заел длъжността Делегиран продуцент в Дирекция „Програма
БНТ 1“, Продуцентски център –„Външна телевизионна продукция“, Направление –
„Чужди програми“. Приета е длъжностна характеристика и Списък на служителите,
получили длъжностни характеристики - Протокол №27/21.04.2011г.
Приета
като доказателство по делото е кадрова справка за лицето Н. А.Н., видно от която същият
е служител в структурно звено - отдел „Фондови център“,
длъжност - Ръководител на отдел „Фондови
център“ от 07.07.2011 г., който е пряко подчинение на директор Дирекция „Телевизионно
производство“; отговорности на длъжността са: 1. Отговаря за състоянието на организацията на работа и
ефективността на резултатите от дейността на отдела; 2. Отговаря за опазването и съхранението на телевизионния архив,
съобразно предоставените на отдела възможности; 3. Отговаря за своевременността, точността и верността на
предоставената информация; 4. При
установяване на административни слабости, пропуски и нарушения, създаващи
предпоставки за корупция, измами и нередности, докладва незабавно на перкия си
ръководител;
По делото се събраха и гласни доказателства, като в съдебни
заседания
на 06.12.2017г.
и 14.02.2018г. е извършен разпит на свидетели на ответника - за прилаганите от БНТ
практики по отношение съхраняването на носители на телевизионна продукция за
периода 1980 - 2013 г., респективно - свидетели на ищеца досежно обстоятелствата за
наличието на процесните производение, по чия поръчка са били изготвени, колко
пъти са били излъчвани, наличието на договори и получени хонорари за участието
в реализацията им..
При разпита
си свидетелят
Н. е заявил, че е ръководител на архива на БНТ - ръководител на отдел
„Фондови център“. От 1994 г. е в телевизията и ръководи в момента единния архив
на националната телевизия. Първоначално БНТ е започнала да работи с филмова
лента. Телевизията е създадена през 1959 г. и в началото на своето съществуване
е нямала архивно звено, което да се ангажира с обработката и със съхранението
на филмовите програми. Някъде през 70 -те години е започнала
промяна в отношението на телевизионното производство. Възникват идеи за
създаване на телевизионен архив, като първоначално едната от идеите е била в
неговите рамки да бъдат включени абсолютно всички аудио - визуални
материали, с които до този момент работи телевизията. За 1975 г. това са
филмови материали, фото - архив, звуков архив и
тогава са първите наченки на видео - архива на телевизията с
така наречените двуинчови рулони. Преценено било, че първоначално е хубаво да
се въведе ред в единия от тези видове аудио
-визуални материали, след
което постепенно към обединения архив да се присъединяват другите носители на
информация. През 1977 г. се създава отдел „Телевизионен фонд“ - това е било
наименованието на архива, който включва телевизионната филмотека и още няколко
звена, които затварят движението на филмовите материали в рамките на
телевизията. Тогава е бил създаден справочен апарат, създадени са били
регистрационни дневници, картотека - така наречената
филмотечна карта, като това е основният входящ документ, който служи за
описание на материалите. Въведени са 4 категории на телевизионна продукция - фонд А, Б В и Г, като
фонд А е бил за дългосрочно съхранение, фонд Б за съхранение от 15 години, фонд
В - за 5 години, фонд Г - за пряк и евентуален
премонтаж -изрязване на ценните кадри
след излъчване. През 1979 г. това е било регламентирано в приетия тогава
правилник на телевизионния фонд. През 1984 г. телевизионната видеотека е
предадена - включена
в рамките на фонда. Тогава тя представлява един склад с неописани и
необработени рулони и през 1985 г. създава звено „Видео -програми“, което да
създаде информация за тези рулони. Първоначално няма точни критерии по които са
се категоризирали нещата за съхранение, като обикновено това е ставало на
базата на преглед на служителите на архива. От друга страна екипите са имали
право да предлагат своите произведения за дългосрочно съхранение, ако нещо
случайно се изпусне, но като цяло продължавала една инерция от времето на
работа с филмовата лента, когато на практика се е запазвало абсолютно всичко.
През 1985 г. е правен опис на тези
двиунчови рулони на базата картони за
движение. Това е един придружаващ носителите документ. На базата на тези
картони е бил създаден опис на оборот или на работни рулони - рулони, които са били
предадени на редакциите за работа, като специфичното при тях е, че те имат
работни регистрационни номера. При категоризирането на носителите за
дългосрочно съхранение, характерна черта е била смяната на регистрационния
номер, т.е. от работници в регистрационен номер той се променял на така
наречените говорящи регистрационни номера, които включват годината на
производство, годината на регистриране, индекс за това какъв е носителя и
пореден номер на постъпване, като това се определя от факта, че видео -носителите
са много по - разнообразни. Имало
няколко различни вида видео - носители. В случая
двуинчови рулони и едноинчови рулони. Този опис е изготвен на базата на картони
за движение. Първоначално са били правени опити за преглед на тези рулони, за
да видят кое от тях има стойност за това дългосрочно съхранение и с фондови
номера са регистрирани 78 рулона. И от тук нататък този преглед, тъй като е
имало проблеми с двуинчовата техника, този преглед е прекратен, тъй като е
имало опасност от похабяването на носителите. Отново през този период и отново
по отношение на тези двуинчови рулони е имало режисьори, които са предлагали
конкретни заглавия, които да бъдат прехвърляни по оперативните едноинчови
рулони. Основният проблем за приключване на този преглед е състоянието на
техниката за двуинчовите рулони. На практика тяхната употреба започвала през
1985 г., а 80 -те години БНТ изпитвала
много сериозни затруднения с осигуряването на тази техника. Направени били
опити да се прехвърлят материали, но в един момент са започнали да губят архив
и е било преценено, че по -удачно е да се чака някоя
съвременна технология, за да се прехвърлим този архив. Процесните две
произведения „Болшевики“ и „Отвличането на Венера“ са били записани на
двуинчови рулони. Когато е правен този опис, не е преглеждано състоянието и
съдържанието на носителите, които са получили. Описът е правен на базата на
картони за движение, без преглед на самите носители. Този подпис не
удостоверява съдържанието на самите носители. Проблемът при видео - носителите е краткосрочният
им срок за използване - около 20 години.
Конкретно носителите на произведението „Болшевики“, и „Обличането на Венера“ не
са били презаписвани. Телевизията не получава специална дотация за поддържането
на своя архив. През 2008 г. са получили държавна помощ за преминаване на
файлово архивиране, но тя е била свързана с цялостната цифровизация на
телевизията и с качването на програмите на така наречените мултиплекси, но няма
специална финансова дотация за насочване към архива и цифровизирането му. В архива не се пази информация за авторските
права на произведенията, които се съхраняват. Информация за авторските права
вадят само от картината, по това, което се види на екран и служителите създават
справочен апарат на базата на това , което се изписва на екрана. Трябва да
могат да се възпроизведе носителя, за да се извади тази информация. Нямат в
момента технически носител, с който да се пуснат рулоните, които са на
съхранение, нито годна техника за възпроизвеждане. Процесните два рулона, които
носят записи са на работни номера на база на описа, който е създаден. Те не са
включени в тези 78 рулона, които са изгледани и са регистрирани с нов регистрационен
номер. Процесните постановки са включени в опис, който е направен от картоните
на движение на така наречените оборотни или работни рулони. Имало е записани
такива постановки в картоните, но свидетелят заявява, че не може да твърдя, че
ги има в действителност. Описът е направен въз основа на картони. Тези картони
не се пазят. През 1997 г. е имало наводнение в сградата на ул. „Сан Стефано“ и
наводнението ги е унищожило. Единственият документ, който удостоверява
наличността на тази двуинчови рулони е създаденият опис.
В показанията си свидетеля
Д. е заявил, че
е участвал е в телевизионна постановка на телевизионния театър „Болшевики“. Не
помни годината, но прави предположение, че е 1979 г. или 1980 г.. Заявява, че
на тази постановка „Болшевики“ режисьор и постановчик е бил И.В.. Няма спомен
колко пъти е била излъчвана постановката. Посочил е, че обикновено БНТ е
продуцирала постановките на телевизионния театър. Заявил е, че всички
произведения на телевизионния театър, а и някои други, както в радиото, така и
в телевизията, са били внасяни в „Златния фонд“. Подобна информация имал
възможност да знае, тъй като доста пъти е участвал в телевизионни предавания.
Посочил е, че не прави разлика между архив и „Златен фонд“. Заявил е, че тази
постановка е била заснета в студията на телевизията, но не помни в кое точно
студио. В тази постановка свидетелят е играел охранител „Задгорски“, като автор
на сценария е бил И.В.. Не помни кои са били композитор на музиката, главния
оператор, художник - постановчика. Няма
информация кой е поел разходите за заснемане на постановката., но заявява, че
обикновено това е била националната телевизия. Свидетелят твърди, че е получил
хонорар от телевизията за участието си в тази постановка.
В показанията си
свидетелят
А.е заявил, че познава ищеца И.В.
отдавна. Многократно е участвал в негови постановки, някои от които са
легендарни. Заявява,че е участвал в постановката „Обличането на Венера“, където
е изпълнявал 4 роли. Участвал и също така и в постановката на телевизионния
театър „Болшевики“, където е играел Я.С.. В показанията си свидетелят сочи, че
в постановката „Обличането на Венера“ И.В. е режисьор, а автор е Д.Ж.. Заявил
е, че самата постановка е била заснета в телевизията. Няма информация кой е
поел разходите за заснемането на постановката. Не може да с категоричност да
посочи композитор и оператор. Твърди, че е получил хонорар за участието си в
постановката от телевизията. Сочи, че постановката „Болшевики“ е била заснета
след заснемането на „Обличането на Венера“. Също в телевизията, не помни кой е
бил композиторът на музиката. Сочи, че оператори са били няколко човека, както
и че е имало художник - оператор тогава и това,
което си спомня е лицето К.Д.. Не помни кой е бил художник - постановчик. Мисли, че
всички разходи по заснемането са били от
телевизията. Получил е хонорар за участието си и в тази постановка.
Съдът
кредитира показанията на всички свидетели - и на ищеца, и на
ответника, като непосредствени, незаинтересовани и обективни, като намира, че
може да основе правните си изводи въз основа на тях.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С
Определение № 2338/06.04.2017 г. СГС, ТО, VI-9 състав, по гр.д. № 2913/2016 г., приемайки, че в
случая е предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, а не такъв по чл. 94,
ал. 1 от ЗАПСП, е изпратил делото по компетентност на СРС, като е прекратил
пред себе си производството по гр.д. № 2913/2016 г. по описа на СГС, VI-9 състав.
С Определение № 1781/30.05.2017 г. САС, ГО, 1 състав, по
ч.гр.д.№ 2595/2017 г.,
е отменил Определение № 2338/06.04.2017 г. на СГС, ТО, VI-9 състав, по гр.д. № 2913/2016 г., с което
СГС е прекратил пред себе си производството по това дело и го е изпратил по
компетентност на СРС. Въззивният съд е приел, че твърдените в исковата молба
нарушения попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 15 ал. 1, т. 5 от ЗАПСП, както и че за предявените от И.В. срещу БНТ искове е
приложима разпоредбата на чл. 96 от ЗАПСП, поради което делото е върнато на СГС
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид горното, в насроченото първо съдебно
заседание и при приемане на изготвения по реда на чл. 146 от ГПК Доклад по
делото, с протоколно Определение от 11.10.2017 г., Съдът, е приел, че е сезиран с два
обективно съединени иска за нарушения на авторски права на ищеца върху
произведението „Болшевики“ и за произведението „Обличането на Венера“. Двата
иска са частични, при обща цена за всеки един от тях досежно произведението 5 000
лева, като 3 000 лева са за имуществени вреди и 2 000 лева за
неимуществени вреди, при окончателен иск - 30 000 лева. С всеки иск, ищцът претендира нарушения на
авторските му права като сценарист и режисьор. Същият е заявил изрично, че не претендира
нарушени права на други автори, както и не счита, че същите следва да участват
в процеса. Нарушенията подробно описани в ИМ и молбите - уточнение
и се свеждат до твърдения за унищожаване и повреждане на рулоните, на които са
били физически съхранявани записаните и излъчени произведения, на които същият
е автор, като съгласно уточнението, направено в ОСЗ от 11.10.2017 г., имуществените
вреди представляват пропуснати ползи, а неимуществените са свързани с уронване
на неговия авторитет като автор. Правната квалификация на исковете, съобразно задължителните указания на САС по
смисъла на чл.278, ал.3 от ГПК, е тази по 94а вр. 94
ЗАПСП , като в
тази връзка е разпределена и доказателствена тежест между страните в процеса.
Защитата на авторското право възприета в чл.94 ЗАПСП урежда т. нар. иск
за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно
право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са
произлезли вреди.
Разгледани подробно елементите от сложния
фактически състав на цитираната разпоредба, изискват кумулативно наличие на
следните предпоставките, а именно: 1. установяване на обстоятелството, че е налице нарушение на авторско право; 2.
противоправното нарушение на процесните авторски права извършено от ответника;
3. наличието на виновно поведение, като фактическият състав на чл.94 от ЗАПСП разкрива някои различия сравнение с общия фактически състав на деликта. Видът
на вината при осъществяване на противоправното поведение е без значение. Тя
може да се реализира както при условията на умисъл, така и по непредпазливост,
по аргумент от чл. 45 от ЗЗД, наличието й се презюмира, а при
установяване факта на нарушението вината се предполага до доказване на
противното 4. вреди претърпени от ищеца в резултат на противоправното поведение на
ответното дружество. Вредата се свързва с всяка неблагоприятна
последица, която търпят правата и интересите на увреденото лице от
неизпълненото спрямо него задължение - да не се причинява вреда (имуществена или
морална). Материалните (имуществени) вреди се тези които засягат имуществените
права на увреденото лице. Те може да се изразят в едно намаляване на настоящото
имуществено състояние на увредения (той обеднява с нещо -
търпи загуба); Имуществената вреда може да се заключава в това, че макар да са
съществували всички изгледи за това, се пропуска да увеличаване на имуществото
(т.нар. пропуснати ползи). 5. наличие
на причинна връзка между виновните и противоправни действия на ответника и
понесените вреди.
Предмет
на иска по чл.94, ал.1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да
заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от
нарушението. Съдържанието на обезщетението е определено в чл.94 ал.2 ЗАПСП,
според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена
последица от нарушението. Видът на вредите -
имуществени или неимуществени, е от значение за размера на дължимото обезщетение
с оглед правилото на чл.94 ал.4 във вр. с ал.3 ЗАПСП, че съдът определя
справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително
на нарушителя и на останалите членове на обществото, като взема предвид всички
обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените
вреди, както и реализираните от нарушителя приходи. Разграничението на вредите
на имуществени и неимуществени не е условие за редовност на исковата молба и за
надлежното сезиране на съда с иск по чл.94, ал.1 ЗАПСП. За надлежното сезиране
на съда е достатъчно в исковата молба да са наведени твърдения за произлезли
вреди от нарушението и да е посочен размера на претендираното обезщетение като
глобална сума. Какво е действителното изражение на вредите, респ. какъв е
техният характер - имуществен или
неимуществен, е въпрос от значение за доказването на иска и за преценката на
обстоятелствата по чл.94, ал.3 ЗАПСП, в зависимост от които съдът формира
становището си за справедливия размер на обезщетението, който следва да се
присъди на увредения носител на нарушеното право. Аргумент в подкрепа на този
извод се съдържа и в разпоредбата на чл.94а, ал.1 ЗАПСП, която предвижда, че
при липса на достатъчно данни за размера на иска ищецът може да иска като
обезщетение парична сума от петстотин до сто хиляди лева или равностойността на
предмета на нарушението при съобразяване и на получените вследствие на
нарушението приходи. Именно защото предмет на иска по чл.94, ал.1 ЗАПСП е
самото обезщетение, ищецът не е ограничен във възможността до приключване на
съдебното дирене пред първата инстанция да изменя фактическите си твърдения за
вида и обема на претърпените вреди и едновременно с това да променя размера на
търсеното обезщетение, тъй като тези действия не съставляват същинско изменение
на иска по смисъла на чл.214 ГПК.
(в този см.
Решение №106/11.07. 2012 г. на ВКС, ТК,
Второ отделение по т.д.№ 769/2011 г.).
Предявеният иск
поставя в тежест на ищеца да докаже качеството си на автор, като основателността на претенцията предполага нарушение на
закриляни от специалния ЗАПСП определена категория авторски права.
Авторското право е сложно право, в
съдържанието на което се включват множество отделни неимуществени и имуществени
правомощия. По смисъла на чл. 15 ал.1
от действащия ЗАПСП неимуществените
авторски права, включват в съдържанието си правото на авторът: 1. да реши дали създаденото от него
произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина,
по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8,
при които това право се уговаря по договор; 2. да иска признаване на неговото авторство върху произведението; 3. да реши дали произведението му да
бъде разгласено под псевдоним или анонимно; 4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го
авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на
произведението; 5. да иска запазване
на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в
него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му
интереси или личното му достойнство;
6. да променя произведението си, ако
с това не се нарушават права, придобити от други лица; 7. на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира
във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на
неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон; 8. да спре използването на
произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните
произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата,
които законно са придобили правото да използват произведението.
В съдържанието на имуществените авторски права ( чл.
18, ал. 1 ЗАПСП), се включва изключителното право на автора да
използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от
други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.
Тъй като двете процесни
произведения са създадени през 1978 г. и 1980 г., за тях като обект на
авторското право е приложим Закона за авторското право ( отм. - в редакцията обн.
ДВ. бр.92 от 16 Ноември 1951 г.). Съгласно същия обект на
закрила по смисъла на чл. 2 от може да бъде всяко произведение на
литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е
издадено или изразено в каквато и да е обективна форма. Аналогична в този връзка
е разпоредбата на чл.З, ал.1 от сега
действащия ЗАПСП, в чиито текст по - нататък се съдържа един
неизчерпателен списък, в който фигурира понятието "филми и други аудиовизуални произведения".
Безспорно
за произвоството е обстоятеството, че по същността си процесните постановки са
аудиовизуални произведения. Точната дефиниция на този вид произведение се
съдържа в §2, т.12 от допълнителните разпоредби на действащия ЗАПСП. Те представляват творчески резултати,
реализирани с участието на много автори - режисьор, сценарист,
автор на музиката, автор на диалога, на сценографията и др. Тази особеност на
аудиовизуалните произведения налага и различно законово решение за
произведението като цяло и върху използваните отделни авторски произведения. За
да бъдат създадени аудиовизуалните произведения е необходимо да се обособят две
групи субекти на права. Първата група
включва: режисьора, сценариста и оператора. Втората група включва
останалите участници - автора на музиката, на
диалога, на вече съществуващото литературно произведение, върху което е
създадено произведението. На участниците
в първата група е предоставено авторското право върху аудиовизуалното
произведение като цяло. Техните виждания определят цялостното звучене на
произведението. Участниците във втората група запазват авторското право, но
само върху тези произведения, които са създали и са станали част от цялостното аудиовизуално
произведение. Самостоятелно значение по
отношение на филмите и другите аудиовизуални произведения е има и продуцентът.
За процеса, с оглед изявленията на страните и анализа
на доказателствения материал по делото (в частност - гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. и
Ангелов, заверени копия от публикации в печата от 1978 г. и 1980 г.), съдът
приема за установени следните факти, а именно: че през 1978 г. и 1980 г. по поръчка на БНТ са били заснети телевизионните театрални постановки „Обличането на
Венера“ и „Болшевики“(в две части) по произведения на Д.Ж. и М.Ш.. Сценарист и режисьор - постановичк на двете произведения е И.В.,
като оператори и художник – постановчици на същите са лица различни ищеца. Между лицата, участвали в създаването на
постановките няма споразумение за упражняване на правата. Процесните постановки са били продуцирани,
заснети и излъчени в ефир от БНТ, не
са били предоставяни за излъчване на други телевизии, а участниците в
постановките са получили хонорари за участието си от БНТ.
Относно спорните за производството моменти, засягащи
съдържанието на авторските права върху процесните постановки и предвид заявения
период на съдаването им, съдът намира за необходим анализа на понятието субект
на авторско право, проследявайки законодателната му уредба през годините, а
именно:
Според
редакцията от 1951 г. на ЗАП, носител на
авторското право върху филмите е "Българска кинематография". По
това време тя има статут на главна дирекция и е монополист върху всякакво
производство и разпространение на филми в България. Независимо от това, законът признава на автора на сценария и на автора
на музиката, ако тя е написана специално за филма, авторски права съответно
върху сценария и музиката, но без право на възнаграждение от публичното
представяне на филма извън възнаграждението, което са получили за създаването
му. Авторското право върху филма като цяло трае 10 години. Срокът тече от 1
януари на годината, през която произведението е било представено за пръв път.
Според преходните разпоредби на закона, той се прилага и относно авторските
права за произведения, създадени преди влизането му в сила. Времетраенето на
правата при заварените случаи се определя по новия закон, на носителите на
права се дава едногодишен гратисен срок.
С измененията на закона през 1972 г. са въведени нови положения относно
авторските права върху филмите - като
става дума вече не само за кинофилми, а и за телевизионни филми. Авторското право върху всички тях вече
принадлежи на "предприятието,
произвело съответния филм"
- (чл.16, ал.1). Причината за това разширяване на понятието за
субекти на правото върху филм извън пределите на "Българска
кинематография" е обстоятелството, че през това време и други организации
придобиват по силата на различни нормативни актове правото да произвеждат филми
/студията на МНО, БНТ, “София -прес” и др./, както и че
се създават специализирани държавни организации, които с течение на времето
поемат цялата филмопроизводствена дейност на "Българска кинематография".
Заедно с тях, право върху своето произведение, имат и авторът на сценария,
композиторът, режисьор -постановчикът, главният
оператор и художник -постановчикът. Те обаче нямат право на отделно
възнаграждение за публичното прожектиране на филмите, извън това, което е било
договорено за създаването на филма. Измененията на закона през 1972 г.
засягат и времетраенето на авторското право върху филма като цяло. То става 50
години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на първата публична
прожекция.
На
16.06.1993 г. е приет Закон за авторското право и сродните му права, който
влиза, в сила от 01.08.1993 г. Той предвижда закрила за "филми и други
аудиовизуални произведения". Субекти на авторското право върху филма (или
аудиовизуално произведение)вече стават:
режисьорът, сценаристът и операторът. Тези три фигури са съавтори на произведението, от което следва, че за всякакви разпоредителни действия е необходимо
съгласието и на тримата. Отделно, авторите на музиката, на диалога, на вече
съществуващата литературна творба, по която е създаден филма, на сценографията,
на костюмите, както и на други произведения, включени във филма, запазват
авторското си право върху своите произведения. Налице е смяна на субектите на правото върху филма като цяло, но по
силата на правилото от § 6, ал.2 от преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/
към ЗАПСП авторските права, придобити до влизането на закона в сила се
запазват за тези, които са ги притежавали дотогава. Важна фигура по отношение на филмите и
другите аудиовизуални произведения е отредена и на продуцента. Според чл.62,
ал.3 от ЗАПСП той е физическо или юридическо лице, което организира създаването
на произведението и неговото финансиране. Правата на продуцента спадат към
категорията на абсолютните субективни права. Това означава, че той като носител
на правото може да иска от неопределения брой лица определено поведение,
относно неговото право върху филма или съответното аудиовизуално произведение
С
последваща промяна, въведена с §51, ал.4 от
Преходни и Заключителни разпоредби към ЗИД на ЗАПСП - ДВ, бр. 107 от 2000 г.) е предвидено, лицата, носители на авторско
право върху филми, на основание чл. 16, ал. 1 от
отменения ЗАП от 1951 г., да се ползват от правата по глава десета "а", а именно: правата, които по смисъла на чл. 90а от ЗАПСП
има продуцентът на първоначалния
запис на филм или друго аудиовизуално произведение по отношение оригинала на
филма и копията от него, получени в резултат на този запис - т.е изключително право да
разрешава срещу заплащане - размножаването им. публичното им прожектиране,
публичното им изпълнение и излъчването им по безжичен път, предаването и препредаването им по кабел, възпроизвеждането иму разпространението, превеждането,
дублирането и субтитрирането им, предлагането по безжичен път или по кабел на
достъп на неограничен брой лица до филма или част от него по начин, позволяващ
този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от
всеки от тях, вноса и износа в трети държави на копия от филма в търговско
количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото
по т. 1 или т. 5; 10. преработката и синхронизацията на записа.
Така
разгледни в последователността си промените сочат, че авторското право върху
филм и другите аудиовизуални произведения принадлежи на авторите (режисьор, сценарист и оператор), а
сродното право върху първоначалния запис на филма и другите аудиовизуални
произведения по отношение оригинала и копията от него принадлежи на продуцента (в това число лицата, носители на авторско право върху
филми, на основание чл. 16, ал. 1 от отменения ЗАП от
1951 г., съгласно §51, ал.4 от
Преходни и Заключителни разпоредби към ЗИД на ЗАПСП).
На
основание горното и съобразно приетите за установени в производството
обстоятелства, ищецът като сценарист и
режисьор - постановичк
е носител на съавторското право връху процесните аудиовизуални произведения. Тези права, обаче ищецът не би могъл да
упражнява самостоятелно, както досежно обстоятелството за съвместно упражняване
на правото с другите съавтори на постановките, така и по смисъла на §51, ал.4
от ПЗР към ЗИД на ЗАПСП вр. с чл. 90а от ЗАПСП, съгласно които ответникът е носител сродното право върху първоначалния
запис на конкретните телевизионни постановки. Последното, в законоустановеното
му съдържанието изключва, както възможността за нарушение на аторските му права
в заявената от ищеца хипотеза, така и противоправност в поведението на
ответника -
унищожаване на двата единствени физически носителя, на които са били записани
произведенията.
Независимо от това, следва
да бъде отбелязано още, че въпреки указанията на съда, дадени с оглед
разпределение на доказателствената тежест, като елемент от сложния фактически
състав на търсената защита, недоказани за процеса останаха и вредите, претърпени от ищеца, като
и тяхната причинна връзка с виновни и противоправни действия на
ответника. В съдебно заседание от 11.10.2017 г. съдът е дал изрични указания на
ищеца, че с оглед претенцията му
за пропуснати ползи носи тежестта на доказване на обстоятелствата, които
твърди по отношение на тях, включително и че съществува сигурност от
увеличаване на имуществото му, ако не бяха унищожени материалните носители, на
които са били съхранявани двете постановки, както и че в негова тежест е
доказването на размера на вредите, включително че същите представляват
пропуснати ползи, за които е допустима съдебна експертиза. Указано е също така
на ищеца, че носи тежестта на доказване на размера на потенциалните пропуснати
ползи по отношение на всички автори, които
следва да бъдат изяснени поименно, не защото претендира някакви права по
отношение на тях, а защото следва да бъде преценяван размера на вредите по
отношение на него като сценарист и режисьор с оглед твърдение му, че всеки един
автор може да защитава самостоятелно правата си и да претендира вреди от
определено нарушение на авторското право, без да е необходимо искът да бъде
предявен от всички автори. Такива не бяха ангажирани, което е допълнително
основание за отхвърляне на иска.
Освен
изложеното, не се доказа в рамките на съдебното дирене, че БНТ да има
някакви задължения да съхранява
постановките или за презаписа им на друг носител, осигуряващ възпроизвеждане -
подобно задължение не произтича нито от ЗАПСП, нито от ЗАП (отм.). Поради това следва да бъдат
споделени доводите на ответника, че липса нарушение
на авторски права от факта, че процесните произведения са били изгубени или са
качени на двуинчови рулони, които не позволяват техническото им
възпроизвеждане. Т.е. ищецът
не е доказал неправомерно използване на двете процесни телевизионни постановки
и липсва
нарушение от страна на БНТ на авторски права на ищеца.
Следва да се посочи също
така по отношение на двата иска за
пропуснатите ползи, че по начина по който са претендирани от ищеца, за да може
да бъде уважен иска е необходимо установяване на ползването на процесните
произведения от страна на ответника. Само тогава би могло да възникне
отговорност за имуществени вреди (ако са налице и останалите предпоставки на
сложиния фактически състав, както е посочено по-горе). В рамките на съдебното
дирене не се твърди, а и не се доказа, че
БНТ е излъчвала същите
в който и да е момент след 1978 и 1980 г.
Категорично следва да се приеме, че ответникът няма задължение за
съхранение на излъчвани от нея произведения. Установеното по безспорен начин от
свидетелските показания обстоятелство, че телевизионните постановки са били
записани на двуинчови рулони, след което не са били презаписвани поради липсата
на специална техника за целта, като записът на двуинчови рулони принципно не позволява
възпроизвеждането и
излъчването им на екран, представлява тежък удар върху българската култура и
води до невъзвратими последици свързани с невъзможността от точно и адекватно
отразяване на етапи от историята на България и обществените вкусове и предпочитания
и от специфицния поглед на съвремениците на определени събития. Това обаче се
отнася не само до процесните произведения, а до всички телевизионни постановки
и аудиовизуални произведения, които по мнение на настоящия съдебен състав,
представляват национално богатство, което би следвало грижливо да се опазва и
съхранява като част от историческата памет. В конкретния случай обаче, предмет
на делото са конкретни произведения и твърдени нарушения, които не бяха
установени и доказани. Напротив, както е посочено по - горе,
ответникът като предприятие, произвело постановките има изключителни права върху тях и
включително може по собствена преценка да реши дали и как да ги съхранява за в
бъдеще. Не е налице и неправомерно използване, още повече, че БНТ има изключителни права върху върху
тях, което изключва каквото и да е накърняване на правата на ищеца или другите
автори.
Не
са ангажирани и каквито и да е доказателства за понесени от страна на ищеца
неимуществени вреди по отношение на всяко едно от произведенията, в какъвто смисъл са били дадени указания от
страна на съда.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай, в тежест на ищеца
е да установи какви точно са неимуществените вреди за претърпените от него
болки, страдания и накърняване на доброто му име в обществото, като едва след
това, на база на атгажираните доказателства съдът може да присъди обезщетение
по справедливост.
Предвид
така изложеното, исковите претенции се явяват неоснователни, поради което същите
следва да бъдат отхвърлени.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО
ДЕЛОТО:
Съгласно
разпоредбата на чл.78 ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените
от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Ищецът
претендира разноски по делото общо в размер на 1 050 лв., в съответствие с
изготвен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, от които: 1.) възнаграждние за
процесуално представителство в размер на 650,00
лв. 2.) държавна такса в размер на
- 400.00
лв.;
Искане
за присъждане на разноски е направено и от ответника, като същото е
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 3 000 лева с ДДС,
съгласно представените по делото Договор за процесуално представителство от
01.07.2016 г., фактура № 1889/14.12.2016 г. и платежен документ от 23.12.2016 г.
Налице
е и направено от ищцовата страна
възражение за прекомерност на разноските относно възнаграждение за процесуално
представителство и защита, във връзка с което съдът, като съобрази, че предмет
на производството са обективно съединени искове частично, предявени за сумата
общо от 10 000 лева, приема, че за конкретната фактическа и правна
сложнност на производството и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 и чл. 7, ал.8 от
текста на Наредба № 1/2004 на ВАС, същото е дължимо в размер до 1 116 лв. с ДДС.
Във
връзка с горното, при конкретния изход на спора, на осн. чл.78, ал.3 ГПК,
съдът
намира, че на
ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 1 116 (хиляда сто и шестнадесет) лева с ДДС.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от И.Б.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. Н.С., със съдебен адрес:*** против
Б.Н.Т.,
с адрес: гр.
София, ул. „*********, чрез адв. Й.Б.С., със съдебен адрес:*** на основание чл.94а вр. с чл. 94 ЗАПСП обективно съединени искове
за нарушения на авторски права на И.Б.В., ЕГН **********, върху
произведението „Болшевики“ и върху произведението „Обличането на Венера“, основани на това, че са
унищожени заснетите телевизионни постановки в срока на защита
на авторските права от страна на БНТ, което представлява нарушение на авторските права
на ищеца И.Б.В. като сценарист и режисьор - постановчик върху произведението
„Болшевики“ и върху произведението „Обличането на Венера, заявени като частични
при обща цена за всеки един от исковете досежно произведението - 5 000 (пет
хиляди) лева, от които: 3 000 (три хиляди) лева - за
имуществени вреди (пропуснати
ползи) и 2000 (две хиляди) лева -
за неимуществени вреди, при окончателен иск от 30 000 (тридесет хиляди)
лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.Б.В., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез адв. Н.С., със съдебен адрес:*** да заплати на Б.Н.Т., с адрес: гр. София, ул. „*********, чрез адв.
Й.Б.С., със съдебен адрес:***,
на основание чл.78 ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
1 116 (хиляда сто и шестнадесет) лева с ДДС.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: