Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1642 Година 2022,
03.10. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на
21.09.2022 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: Р. А.
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1165 по описа
за 2022 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от Н.Д.Т. ***
срещу Решение №2153-15-138 от 14.04.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив,
с което е отхвърлена жалба вх.№1012-15-187 от 28.03. 2022г. на Т. и е
потвърдено Разпореждане №РВ-3-15-01073989 от 23.02. 2022г. на Ръководителя на контрола
по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив за възстановяване на недобросъвестно
получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 18.03.2020г.
до 28.10.2021г. в размер на 1 816,64 лв., от които 1 696,14 лв. –
главница и 120,50 лв. – дължима лихва от датата на неправомерно полученото
обезщетение до датата на разпореждането.
Недоволна от решението на Директора
на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателката обосновава твърдения за неговата
незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му. Основните възражения
са в насока, че неправилно административният орган е приел, че декларация за
регистрация като самоосигуряващо се лице е подадена на 02.12.2021г., т.е. извън
7-дневния срок, такава е била подадена на 10.01.2020г. по електронен път,
същата е била приета от ТД на НАП – Пловдив, потвърдена и обработена. Съответно
се сочи, че са ползвани обезщетения за временна неработоспособност, които до
м.10. 2021г. са изплащани без проблем, сумите са получени от лицето
добросъвестно, след като е подало всички изискуеми по закон документи и е било
разпоредено да бъдат изплатени болничните.
Ответникът по жалбата Директор
на ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неоснователна. Подробни съображения излага
в депозирано по делото писмено становище. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският
административен съд, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
Жалбата е подадена в рамките
на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Не е спорно между страните,
че в ТП на НОИ - Пловдив от жалбоподателката, в качеството и на самоосигуряващо
се лице – съдружник в „СЕСТРИ ТОДОРОВИ“ООД, са представени Удостоверения по
образец съгласно приложение №9 към чл.11 ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/ с данни
относно правото на парично обезщетение към следните болнични листове:
№Е20197802903, с период на временна неработоспособност от 18.03.2020г. до
27.03.2020г. вкл., по който на 01.04.2020г. е изплатено парично обезщетение за
8 работни дни за месец март 2020г. в размер на 185,98 лв.; №Е20210917497, с
период на временна неработоспособност от 13.04.2021г. до 15.05.2021г. вкл., по
който на 12.05.2021г. е изплатено парично обезщетение за 13 работни дни за
месец април 2021г. в размер на 321,14 лв., а на 17.05.2021г. е изплатено
парично обезщетение за 7 работни дни за месец май 2021г. в размер на 172,92
лв.; №Е20211865097, с период на временна неработоспособност от 16.07.2021г. до
14.08.2021г. вкл., по който на 11.08.2021г. е изплатено парично обезщетение за
11 работни дни за месец юли 2021г. в размер на 278,65 лв., а на 16.08.2021г. е
изплатено парично обезщетение за 10 работни дни за месец август 2021г. в размер
на 253,32 лв.; №Е20212166865, с период на временна неработоспособност от
13.09.2021г. до 27.09.2021г. вкл., по който на 06.10.2021г. е изплатено парично
обезщетение за 10 работни дни за месец септември 2021г. в размер на 241,58 лв.;
№Е20212383416, с период на временна неработоспособност от 15.10.2021г. до
28.10.2021г. вкл., по който на 10.11.2021г. е изплатено парично обезщетение за
10 работни дни за месец октомври 2021г. в размер на 242,55 лв. Така посочените
парични обезщетения са изплатени на база данните в Регистъра на осигурените лица
за 2020г. и 2021г., където за жалбоподателката са подадени данни по реда на
чл.5 ал.4 КСО с данни за осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и
майчинство“.
Във връзка с представено
последващо удостоверение към болничен лист №Е20212836994 с период от
09.11.2021г. до 22.11.2021г. вкл. е извършена проверка освен в Регистъра на
осигурените лица/където за жалбоподателката са подадени данни по реда на чл.5
ал.4 КСО с данни за осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и
майчинство“/ и в Регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, в
който обаче е констатирано, че Н.Т. е регистрирана като самоосигуряващо се лице
с дата на започване на дейност от 01.01.2020г. с посочен вид осигуряване – код
1 за фонд „Пенсии“, т.е. установено е несъответствие в данните от двата
регистъра.
В тази връзка, и с оглед
установяване вида на осигуряване на самоосигуряващото се лице, е изпратено
искане до ТД на НАП – Пловдив за извършване на проверка по заявената от Т. дата
на започване на дейност и осигуряване, както и за избрания от нея вид
осигуряване като самоосигуряващо се лице – съдружник в „СЕСТРИ ТОДОРОВИ“ООД. В
отговор е постъпила справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се
лице на Н.Т., от която е установено, че същата е подала декларация за начало на
осигуряване с посочен вид осигуряване „инвалидност“ на 02.12.2021г., т.е. извън
регламентирания в чл.1 ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица/НООСЛБГРЧМЛ/ 7-дневен срок.
С оглед на така
установеното, и доколкото съгласно разпоредбата на чл.1 ал.3, изр.3
НООСЛБГРЧМЛ, когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок,
самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна
година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, е прието,
че Т. подлежи на осигуряване само за фонд „Пенсии“ през 2020г. и 2021г.
Извършена е и проверка по
разходите на ДОО в информационната система на НОИ на „СЕСТРИ ТОДОРОВИ“ООД,
обективирана в Констативен протокол №КВ-5-15-01054683 от 05.01.2022г., в хода
на която е установено, че в Регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се
лица за Н.Т. има данни в качеството й на самоосигуряващо се лице – съдружник в
„СЕСТРИ ТОДОРОВИ“ООД, като е декларирала начало на осигуряване чрез посоченото
дружество, считано от 01.01.2020г., с избран вид на осигуряване за фонд
„Пенсии“, както и че датата на подаване на декларацията в ТД на НАП – Пловдив,
е 02.12.2021г. Съответно в Регистъра на осигурените лица е подадена информация
по чл.5 ал.4, т.1 КСО от осигурител „СЕСТРИ ТОДОРОВИ“ ООД за Н.Т. за периода от
01.01.2020г. до 30.11.2021г. вкл., с посочено осигуряване за фонд „Пенсии“ и
фонд „Общо заболяване и майчинство“. Или, констатирано е несъответствие на
информацията по чл.5 ал.4 КСО с декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“ за
Н.Т. за периода от 01.01.2020г. до 30.11.2021г. вкл., тъй като в Регистъра на
осигурените лица е подаден некоректен процент с размер на осигурителната вноска
за социално осигуряване, а е следвало да бъде подаден размер на осигурителна
вноска само за фонд „Пенсии“.
С оглед на изложеното и на
основание чл.108 ал.1, т.3 КСО и чл.37 от Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда
и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на НОИ, са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-15-01054780 от 05.01.2022г.
за корекция на данните по чл.5 ал.4, т.1 КСО, подадени с декларация обр.1 за
жалбоподателката за периода от 01.01.2020г. до 30.11.2021г., като в код за вид
осигурен 12, в т.16.1 е следвало да се подадат законоустановени работни дни за
съответните месеци на посочените по-горе периоди, в т.21 е следвало да се
подаде сума в размер на 610 лв. – минимален осигурителен доход за
самоосигуряващи се лица за 2020г. и 650 лв. – минимален осигурителен доход за
самоосигуряващи се лица за 2021г. и процент в осигуряване в размер на 14,8%.
Задължителните предписания са изпълнени на 26.01.2022г.
При тази фактическа обстановка,
Ръководителят на контрола по разходите на ДОО е достигнал до извод, че тъй като
Т. не е осигурено лице за фонд „Общо заболяване и майчинство“, неправомерно е
получила парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 1
696,14 лв. по цитираните по-горе болнични листове, поради което и е разпоредено
същата да бъде внесена по сметката на ТП на НОИ – Пловдив, ведно с дължимата
лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на
разпореждането.
Недоволна от така издаденото
разпореждане, Т. го е оспорила в срок пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив,
който преди да постанови своето решение, предмет на разглеждане в настоящото
производство, е извършил нови проверки, в хода на които е установено, че на
10.01.2020г. по електронен път /с ПИК/ е подадена декларация за регистрация на
самоосигуряващо се лице с вх.№16000203007328/10.01.2020г., като за начало на
дейност и осигуряване е посочено датата 01.01.2020г. с вид на осигуряване за
всички осигурителни рискове като съдружник в „СЕСТРИ ТОДОРОВИ“ООД. Констатирано
е, че в конкретния случай лицето е изпълнило задължението си да декларира
начало на трудова дейност в качеството си на самоосигуряващо се лице като
съдружник в ООД по установения нормативен ред, но декларацията е подадена на
10.01.2020г., т.е. извън 7-дневния срок, при което не е спазена разпоредбата на
чл.1 ал.3, изр.3 НООСЛБГРЧМЛ – когато декларацията е подадена извън 7-дневният
срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната
календарна година само „за инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт“. Посочено е в отговора на ТД на НАП – Пловдив също така, че е осъществен
контакт с Т. и след направени уточнения относно несъответствията в подадените
данни на 10.01.2020г., същата е представила коректна декларация за регистрация
на самоосигуряващо се лице за начало на дейност и осигуряване от 01.01.2020г.
със заявен вид на осигуряване за „инвалидност поради общо заболяване, за
старост и за смърт“, като съдружник в ООД, приета с вх.№160432100251810/02.12.2021г.
Установено е също така, че съгласно справка „Деклариран вид осигуряване от
самоосигуряващите се лица“ от 01.01.2020г. Т. е заявила осигуряване за фонд
„Пенсии“ като самоосигуряващо се лице, упражняващо трудова дейност като
съдружник в ООД и до момента на постановяване на процесното решение, не е
заявила осигуряване за фонд „Общо заболяване и майчинство“.
В хода на съдебното
производство от страна на жалбоподателката са представени и съответно приети
доказателства за приета декларация вх. №16000203007328 от 10.01.2020г., ведно с
извлечение от сайта на НАП, справка за извършени плащания за ЗОВ 2 бр. за
2020г. и 2021г. и копие от писмо до ТП на НОИ – Пловдив, в което са изложени
твърдения, че декларацията е подадена на 10.01.2020г., тъй като поради
годишното приключване електронните услуги в сайта на НАП са били недостъпни в
периода от 01.01.2020г. до 10.01.2020г., което е било обявено на началната
страница на сайта.
Служебно е изискан и
съответно постъпил отговор от Зам.-изпълнителния директор на НАП, видно от
който в периода от 01.01.2020г. до 10.01. 2020г. включително не са констатирани
проблеми във функционирането на електронните услуги, предоставяни чрез портала
за електронни услуги на НАП за подаване на декларации на самоосигуряващи се
лица. Отделно от това се посочва, че в посочения период през портала за
електронни услуги на НАП са подадени 8 251 броя декларации на
самоосигуряващите се лица (ОКд-5), като в случай от необходимост от представяне
на детайлна справка от информационната система на НАП, уведомяват съда, че
същата ще бъде предоставена.
Други доказателства в хода
на съдебното производство не са ангажирани от страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Оспореният административен
акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма
и при спазване на административнопроизводствените правила. Впрочем, спор по
отношение на тези факти не се формира
между страните. По отношение материалната законосъобразност на оспореното
решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане,
следва да се посочи, че констатациите на органите на ТП на НОИ са истинни, а
направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон,
като са налице предвидените материалноправни предпоставки за издаване на оспорения
административен акт. В пълнота е спазена и целта, която преследва законът с
издаване на актове от категорията на процесния такъв.
Спорът по делото е правен,
като противоположните становища на страните се концентрират в отговора на
въпроса дали жалбаподателката е притежавала качеството осигурено лице за риска
„Общо заболяване и майчинство“.
В тази връзка следва да се
посочи на първо място, че съгласно §1 т.3 ДР на КСО „осигурено лице“ е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова
дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9 ал.2, т.1 - 3 и 5. Самоосигуряващите
се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски по чл.6 ал.8, а лицата по чл.4а се смятат за осигурени за
времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
Лицата, регистрирани като
упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност или упражняващи
трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски
дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества
задължително се осигуряват за рисковете инвалидност поради общо заболяване, за
старост и за смърт, съгласно разпоредбата на чл.4 ал.3 КСО.
Отделно от това, на
самоосигуряващите се лица, сред които са и съдружниците в търговски дружества,
в чл.4 ал.4 КСО е предоставена възможността по свой избор да се осигуряват и за
общо заболяване и майчинство.
По силата на чл.1 ал.3
НООСЛБГРЧМЛ/в приложимата редакция/, видът на осигуряването се определя с
декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се
подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на
НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност.
При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при
започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото
се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване
на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в
7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт.
В случая от събраните по
делото доказателства се установява, че жалбоподателката е заявила започване на
дейност, считано от 01.01.2020г., като декларацията за това е подадена от нея
на 10.01.2020г., а не на 02.12. 2021г., както се посочва първоначално в разпореждането. Независимо от
това, същата отново се явява подадена след изтичане на 7-дневния срок, указан в
чл.1 ал.3 НООСЛБГРЧМЛ. До извод в обратната насока не води наведеното
твърдение, че електронните услуги в сайта на НАП са били недостъпни в периода
от 01.01.2020г. до 10.01.2020г., доколкото в тази насока са изискани и служебно
събрани доказателства, от които се установява, че за посочения период, не са
констатирани проблеми във функционирането на електронните услуги, предоставяни
чрез портала за електронни услуги на НАП за подаване на декларации на
самоосигуряващи се лица, в т.ч. са налице подадени 8 251 броя такива.
На следващо място следва да
бъде съобразено, че за да получава обезщетение за общо заболяване, жалбоподателката
е следвало да подаде декларация по чл.1 ал.3, изр.1 НООСЛБГРЧМЛ, с която
изрично да заяви желание да се осигурява доброволно за общо заболяване и
майчинство, но в срока по изречение трето, т.е. в 7-дневен срок от
декларираното от нея започване на дейност, а именно 01.01.2020г./или най-късно
до 08.01.2020г./, което се установи, че не е било сторено, доколкото, както
вече се посочи и по-горе, такава декларация е била подадена на 10.01.2020г. Все
в тази насока следва да се посочи, че с въвеждането на института на декларация
за избран вид на осигуряването, законодателят имплицитно е изключил избор на
осигуряване чрез конклудентни действия/например чрез плащане на съответните
осигурителни вноски/. В тази връзка възражението, че щом са внесени вноските,
жалбоподателката следва да се счита за осигурена за този риск, са
неоснователни. Същата не попада в обхвата на §1 т.3 ДР на КСО, тъй като същите
вноски не са били дължими, независимо от факта, че са внесени.
Въз основа на всичко,
изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че липсва надлежно избран
вид на осигуряването за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за 2020г. и 2021г.
от страна на Т., поради което за нея не е възникнало и качеството на осигурено
лице за този риск и поради това, независимо дали за нея са били декларирани
данни, респ. внесени или не осигурителни вноски, то същата не е имала право да
получи парично обезщетение за временна неработоспособност. След като не е имала
право да получава парични обезщетения за временна неработоспособност, тъй като
не е декларирала осигуряване по фонд „Общо заболяване и майчинство“, но е
получавала такива, правилно и законосъобразно административният орган е приел,
че тези парични обезщетения са получени недобросъвестно от Т. и е наредил да
бъдат възстановени, ведно със следващата се лихва по чл.113 КСО. Тук е мястото
да се посочи, че недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение
на лицето към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се
обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях.
Макар да липсва легално
определение на понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни
плащания, то в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в
смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от
негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за
получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти
и обстоятелства.
Безспорни в настоящото
производство са и обстоятелствата, ясно обективирани и в издадените
задължителни предписания, които задължителни предписания не се спори между
страните, са изпълнени на 26.01.2022г. и към момента на постановяване на
оспореното тук решение на Директора на ТП на НОИ – Пловдив Н.Д.Т. не е заявила
осигуряване за фонд „Общо заболяване и майчинство“.
Изложеното налага извод, че е
осъществена предпоставката на чл.114 ал.1 КСО за издаване на разпореждане за
възстановяване на получените от жалбоподателката суми за обезщетение за
временната неработоспособност поради общо заболяване по издадените болнични
листове и за посочения период.
За пълнота в тази връзка трябва
да се отбележи, че по делото не е спорно, че обсъжданите парични обезщетения поради
общо заболяване са били получени от Т., като няма спор и досежно изчисленията
на административния орган по отношение размера на главницата и лихвата.
Поради това настоящият
съдебен състав намира, че административният акт, предмет на съдебен контрол, е
издаден при наличие на посочените в закона материални предпоставки и
съответства на относимите правни норми.
При това положение на нещата, атакуваният акт е валиден, постановен при
правилно прилагане на материалния закон и при липса на допуснати съществени
нарушения на производствените правила, като не страда от сочените пороци в
хипотезата, в която е постановен, поради което жалбата на Т. подлежи на
отхвърляне като неоснователна.
При посочения изход на спора, на основание чл.143 ал.3 АПК на НОИ се
дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в
размер на 100 лв., изчислено съгласно правилото на чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от Закона за
правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав,
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.Т. ***
срещу Решение №2153-15-138 от 14.04.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив,
с което е отхвърлена жалба вх.№1012-15-187 от 28.03. 2022г. на Т. и е
потвърдено Разпореждане №РВ-3-15-01073989 от 23.02. 2022г. на Ръководителя на контрола
по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив за възстановяване на недобросъвестно
получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 18.03.2020г.
до 28.10.2021г. в размер на 1 816,64 лв., от които 1 696,14 лв. –
главница и 120,50 лв. – дължима лихва от датата на неправомерно полученото
обезщетение до датата на разпореждането, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Н.Д.Т. ***
да заплати на Национален
осигурителен институт с адрес на призоваване гр. София, бул.“Александър
Стамболийски“ №62-64 сумата от
100/сто/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 –
дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: