РЕШЕНИЕ
№ 465
гр. Пловдив, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330111959 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС от М. П. и Г. А. срещу Етажна
собственост на сграда, находяща се в ******.
Твърди се, че на 18.06.2021г. е било проведено ОС на ЕС, на което били взети
решения по 10 точки. Излагат се съображение за незаконосъобразност на решенията,
поради нарушаване на процедурата предвидена в ЗУЕС. На първо място се излагат
възражения за начина на определяне на ид.ч. предвид грешки в таблицата по чл. 17, ал.
4 ЗУЕС. Протоколът не съдържал подписи на лицата удостоверяващи начина на
гласуване. Приетият правилник на вътрешния ред не бил представен на никой от
етажните собственици предварително. Решението по т. 8 за премахване на рекламни
табели е било от компетентността на ОС, защото табелите били разположени на
оградата към дворното място е на на самата сграда. Решението по т. 9 не било
включено в дневния ред и също не било от компетентността на ОС. Решението по т. 10
във връзка с достъпа до дворното място също не било от компетентността на ОС и
ограничавало правата на етажните собственици. Иска се отмяна на решенията и
присъждането на разноски.
С определение от 30.11.2021 г. съдът е съединил в едно производство гр. дело №
11959/2021г. на ПРС и гр. дело № 12349/2021г. на ПРС за съвместно разглеждане, като
производството ще продължи под номера на първото образувано дело- № 11959/2021г.
на ПРС, XIV гр.с.
1
Производството по гр.д. № 12349/2021 г. е образувано по искова молба на М.
М.- Ш. и Ц. М. срещу Етажна собственост на сграда, находяща се в ******
представлявана от Е. А. относно отмяната на същите решения на ОС на ЕС.
Твърдят, че ОС е свикано от двама от собствениците, чрез свои пълномощници,
но не били представени доказателства за представителна власт. Оспорват
законосъобразността на решението по т. 1, защото общите части в сградата били
определени съгласно таблица на лицензиран оценител и не били настъпили промени
след това. Освен това по отношение на един от СОС, присъединен към имота им бил
налице спор за собственост. Освен това имало смислово разминаване между
решението и дневния ред, защото таблицата не била изрично одобрена. Решение по т. 2
не било необходимо, защото предвиждане да се води книга на собствениците имало в
самия закон. По т. 3 възразяват, че не съществувал правилник за вътрешния ред на
сградата към момента на ОС. Такъв се появил след него. Считат, че е
незаконосъобразно и избирането на управител и касиер по т. 4, защото липсвало
освобождаване на предходния и тя нямала някое от качествата по чл. 19, ал. 5 ЗУЕС.
По точна 5 било взето решение да не се избира контрольор, което създавало неяснота
относно положението на предходно избрания такъв. По отношение на решението по т.
8 намират, че реда и условията за поставяне и премахване на табели се осъществявало
по наредба на общината, като ОС събрания нямало правомощия в тази насока. Излагат
се съорбацения за незаконосъобразно на решенията по т. 9 и 10, като и двете се твърди
неясни, а първото изобщо не било гласувано. Иска се отмяна на решенията по т. 1, 2, 3,
4, 5, 8, 9 и 10. Претендират разноски.
Ответната страна, в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата молба, с
който взема становище за неоснователност на иска. Счита, че ОС е свикано и
проведено законосъобразно. Поканата за свикване на ОС бил подписана от
пълномощници, които притежавали представителна власт от двама от собствениците
на обекти. Били спазени и изискванията на чл. 17, ал. 4 ЗУЕС относно определянето на
ид.ч. Правилникът за вътрешния ред бил изготвен и представен на ОС, а не
съществувало изискване за изпращането му на собствениците предварително. Твърди
се, че избраният управител отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 5 ЗУЕС, като не
съществувала нужда от освобождаването на предходния. ОС било компетентно да
вземе решение и по отношение на табелите, като се изтъква, че дворното място е
собственост на двама от етажните собственици. По отношения на решенията по т. 9 и
10 считат, че са от компетентността на ОС и са свързани със запазването на правата на
останалите собственици и обитатели. Иска се отхвърляне на претенцията и
присъждането на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
2
страна следното:
От представения протокол се установява провеждането на ОС на ЕС на
18.06.2021г. и вземането на посочените от ищците решения. Макар искането на ищците
М. П. и Г. А. да е за отмяна на всички решения, доколкото се твърди, че по т. 6 и т. 7 не
са взети решения, то претенцията се отнася до решенията по т. 1, 2, 3, 4, 5, 8, 9 и 10.
Същото е и искането на ищците М. М. и Ц. М..
В настоящия случай две групи етажни собственици са предявили искове за
отмяна на едни и същи решения на ОС. Предявените искове са конститутивни и следва
да бъдат разгледани в едно производство, доколкото се засягат едни и същи решения
на ОС на ЕС. В о.с.з. ищците се явяват с общ пълномощник, който заявява, че
поддържа предявените искове.
Исковите молби са подадени в предвидения 30-дневен преклузивен срок от
поставянето на съобщението за изготвянето на протокола, съгласно чл. 16, ал. 7 ЗУЕС
и от собственици на обекти в сградата, поради което са допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 5 ЗУЕС общото събрание може да бъде
свикано от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е изминала
повече от една година от последното проведено общо събрание. В настоящия случай от
обявения дневен ред и взетите решения е видно, че не е налице неотложен случай.
Установява се втората предвидена в нормата хипотеза, защото няма доказателства да е
провеждано общо събрание в период от една година преди 18.06.2021 г. Поради това за
всеки от етажните собственици се е породило правото да свика общо събрание. Покана
за това е поставена от Д. А. и А. Е., които притежават самостоятелни обекти в сградата,
съгласно представения констативен нотариален акт. Свикването е извършено чрез
упълномощени от тях представители, като за учредената в тази насока представителна
власт е представено изрично пълномощно. Поради това съдът намира, че свикването на
общото събрание е било извършено съгласно изискванията на ЗУЕС и въведените в
тази насока възражение са неоснователни.
Основателно е оплакването на нарушаване на разпоредбата на чл. 16, ал. 5
ЗУЕС, съгласно която протоколът съдържа начина, по който са гласували лицата –
"за", "против" или "въздържал се" и техен подпис. В протокола е посочен единствено
сборът на ид.ч. и не са положени подписи при гласуването. Такова съдържание липсва,
както в изготвения официален протокол, така и във водения по време на самото ОС.
Разпоредбата е предвидена, за да се гарантират правата на етажните собственици при
гласуването на решенията, които са задължителни за всички и неспазването й е
съществено нарушения на предвидените в ЗУЕС изисквания. Представеният списък
отразява явилите се лица, но подписите им не удостоверяват начина, по който са
гласували.
Неоснователно е възражението за това, че разпределението на общите части не е
3
следвало да се извършва, защото съществува такова от 2012 г. Разпоредбата на чл. 17,
ал. 5 ЗУЕС регламентира предпоставките за приемане на такова решение, а те са
сборът на общите части да не е равен на 100. В настоящия случай от представените
документи за собственост се установява, че тя е налице, защото няма записвания за
идеалните части на всички обект. Няма твърдения за проведено съдебно производство
по чл. 40 ЗС за определянето на идеалните части на всеки обект в сградата, поради
което ОС е компетентно да приеме решение по чл. 17, ал. 4 ЗУЕС, съответно да измени
предходно такова, ако това е необходимо.
Основателно е възражението за липса на ясно изразена воля на ОС за
утвърждаване на таблицата по чл. 17, ал. 4 ЗУЕС. В т. 1 от протокола е взето решение
„за нуждите на събранието идеалните части ще се изчисляват съобразно таблицата по
чл. 17, ал. 4 ЗУЕС“. От тази формулировка следва, че таблицата определяща идеалните
части на обектите е относима само за конкретното общо събрание, но не и за
последващи такива. Подобна възможност за определяне на съотношението на
идеалните чати от общите части на етажните собственици за отделно общо събрание не
е предвидена в ЗУЕС.
От представените по делото нотариални актове се установява, че общият сбор на
ид.ч. на ЕС не е равен на 100. Между страните няма спор в тази насока. Поради това е
налице хипотезата на чл. 17, ал. 5, т. 1, във вр. с ал. 4 ЗУЕС. В тези случаи за целите на
закона идеалните части на всеки самостоятелен обект следва да се определят като
съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите
помещения придадени към него, разделен на сбора и площта на всички самостоятелни
обекти и придадени складови помещения, като така полученото число се преобразува в
процент. Съгласно чл. 17, ал. 6 ЗУЕС така определените идеални части се одобряват с
решение на общото събрание с мнозинство не по-малко от две трети от обектите в
сградата.
Идеалните части в представената таблица са определени по този ред, но към
датата на събранието не се установява да е било взето решение за одобряването им от
собствениците по чл. 17, ал. 6 ЗУЕС. Взетото от собствениците решение се отнася
само за конкретното общо събрание, а законът не предвижда възможност за определяне
на идеалните части за отделен случай. Определянето на идеалните части от общите
части по реда на чл. 17, ал. 4 ЗУЕС е специфичен акт, целящ да внесе яснота и
стабилност (предвидено е квалифицирано мнозинство) по този въпрос за нуждите на
управлението на етажната собственост. Обемът на идеалните части не се свързва от
закона само с кворума и мнозинството при вземане на решенията на ОС, но и с
участието при разходите за ремонт и подобрения, със средствата за поддръжка и
управление, със свикването на общи събрания от собствениците и други. Поради това
по този въпрос следва да има яснота за всички етажни собственици. Не може да се
4
приеме, че съотношението на идеалните части от общите части може да се определя
инцидентно само за конкретни случай. Решението е незаконосъобразно, защото не
попада в компетентността на ОС. Поради неговата незаконосъобразност не може да се
вземе предвид посоченото в протокола мнозинство за вземането на останалите
решения. Ново изчисляване не следва да бъде извършено, доколкото се констатира
неизпълнение и на изискването на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС за подпис при гласуването.
Неспазването дори на едно от изискванията на ЗУЕС води до
незаконосъобразност на взетите решения и същите следва да бъдат отменени.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците М. П. и Г. А. следва да бъде
присъдена сумата от 80 лева разноски за д.т.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците М. М.- Ш. и Ц. М. следва да бъде
присъдена сумата от 80 лева за д.т. и 500 лева за адв. възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иска на М. М. П.- А.а, ЕГН **********, Г. Н. А., ЕГН **********,
М. Г. М.- Ш., ЕГН ********** и Ц. Т. М., ЕГН **********, решенията на ОБЩОТО
СЪБРАНИЕ на етажните собственици на сграда с идентификатор ***** по КК на гр.
П., с административен адрес: г*****, взети по точки 1, 2, 3, 4, 5, 8, 9 и 10 от дневния
ред на проведено на 18.06.2021г. общо събрание, обективирани в протокол от същата
дата.
ОСЪЖДА Етажните собственици на сграда с идентификатор ******, да
заплатят на М. М. П.- А.а, ЕГН ********** и Г. Н. А., ЕГН **********, сумата от
80.00 лева- разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Етажните собственици на сграда с идентификатор *****, да
заплатят на М. Г. М.- Ш., ЕГН ********** и Ц. Т. М., ЕГН **********, сумата от
580.00 лева- разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
5