М О Т И В И
към присъда № 202 от 26.10.2011 година, по н.о.х.дело № 1075/2011 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият Н.В.Д. – роден на *** ***
Загора, живущ *** А, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, неосъждан ЕГН **********, е предаден на съд за това, че на
16.06.2010 година в град Стара Загора, противозаконно присвоил чужди движими
вещи – пари, сумата от 529 лева, собственост на „Наталия” АД, град Стара
Загора, която сума Д. владеел, като присвоеното имущество е внесено по делото
до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд – престъпление по чл.206, ал.6 във
връзка с ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения,
че поддържа обвинението както по отношение на фактическата обстановка, изложена
в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието.
Намира, че са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия
от наказателна отговорност, като предлага да му бъде наложено административно
наказание „Глоба” към минималния предвиден в закона размер.
Подсъдимият Н.В.Д.
счита себе си невиновен, тъй като твърди, че не е присвоил процесната
сума, поради което моли съда да го оправдае. В тази насока са и исканията на
защитата му в лицето на адвокат Ж. ***, който счита обвинението за недоказано.
Подробни съображения за това се излагат в хода на съдебните прения.
Алтернативно, в случай че подсъдимият бъде признат за виновен, се прави искане
за прилагане на чл.78а от НК.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На 10.06.2010 година
подсъдимият Н.В.Д. бил назначен на
работа в „Наталия” АД – град Стара Загора на длъжност общ работник. В
длъжностната характеристика на подсъдимия се включвало извършването на различни
дейности на материално изпълнение, а понякога, при необходимост, и управление
на транспортни средства на дружеството. Без да е обичайна практика, имало
инцидентни случаи, при които, ако шофьорът-снабдител е зает, на общите
работници се възлагало да вземат оборота от фирмените магазини на дружеството в
Стара Загора и да го занесат в предприятието, за което била предварително
уведомявана съответната служителка на магазина. Такъв бил и случаят на
16.06.2010 година, когато шофьор-снабдителят на предприятието бил зает, и
ръководителят на подсъдимия Д. – свидетелят М.К.С., му възложил да вземе
оборота от фирмения магазин, находящ се на бул. „Цар
Симеон Велики” № 130, след което да отиде до офиса на фирма „Акром” в Стара Загора и с част от парите да вземе материали
за производството. Предварително свидетелят С. се обадил на продавачката в
магазина – свидетелката С.С.Ж. и я предупредил, че оборотът ще бъде взет от подсъдимия
Д.. Около 16:00 часа на 16.06.2010 година подсъдимият Д. отишъл със служебния
автомобил до фирмения магазин и взел оборота за два дни, който възлизал на 529 лева,
които свидетелката Ж. била сложила в полиетиленов плик, заедно с описа от
дневния отчет на магазина, след което обаче не отишъл до офиса на фирма „Акром”. Около 16:30 часа свидетелят С., който бил разбрал, че
подсъдимият е взел оборота, му позвънил по мобилния телефон, но последният не
вдигнал. Около десетина минути по-късно подсъдимият набрал на свой ред
свидетеля и му казал, че е загубил адреса на фирмата. Свидетелят С. му повторил
адреса и подсъдимият заявил, че отива там. Въпреки това подсъдимият не отишъл в
„Акром”, а в последствие престанал да
отговаря на обажданията на свидетеля С.. Последният се притеснил, тъй като на подсъдимия
били поверени пари и служебен автомобил, а освен това разбрал, че подсъдимият
не бил отишъл във фирма „Акром” и уведомил за случая своя
ръководител, който от своя страна уведомил свидетеля К.М.И. – директор на
дирекция „Фирмена сигурност” в „Наталия” АД. Свидетелят И. започнал да издирва подсъдимия
като първо отишъл на домашния му адрес на ул. „Самарско
знаме” – точно срещу завода на „Наталия”. Там говорил с майката и бабата на подсъдимия
– свидетелката Д.П. и П.Г. и им предал да го уведомят, ако подсъдимия се появи.
Малко след като свидетелят М. си тръгнал, подсъдимият Д. пристигнал, като
паркирал служебния автомобил „Фолксваген Кади” близо до дома си. Подсъдимият извадил
парите от дневния оборот от полиетиленовия плик и ги
сложил в портфейла си. Преоблякъл се набързо в дома си, след което излязъл отново,
като заявил на майка си и баба си, че автомобилът се е повредил. Въпреки че се
намирал в непосредствена близост до завод „Наталия”, където трябвало да отчете
получения от фирмения магазин оборот, подсъдимият не предал сумата в магазина,
а я задържал в себе си. След това заедно с неустановен в хода на производството
свой познат се качил в таксиметров автомобил с изписан телефонен номер „6106” и двамата отишли до заведение на ЖП
гарата. Свидетелките Д.П. и П.Г. отишли до портала на завод „Наталия”, където
уведомили, че подсъдимият е оставил
служебния автомобил близо до дома си и е потеглил с таксиметров автомобил на
фирма „6106”. Служителят на „Наталия” – свидетелят В.В., отишъл и прибрал
автомобила, като установил, че вътре е само найлоновото пликче с дневния отчет,
а самите пари от оборота липсвали. Междувременно свидетелят М.С. се свързал с
диспечера от посочената таксиметрова фирма и установил, че в посочения час е
бил направен курс от ул. „Самарско знаме” до района
на ЖП гара. Двамата със свидетелят К.М.И. отишли в района на ЖП гара и видели
там подсъдимия Д., който бил във видимо нетрезво състояние и имал по лицето си
следи от охлузвания и наранявания. Посочили подсъдимия Д. на служители от РУ „Транспортна
полиция” – Стара Загора, сред които бил и свидетелят Г.С.Г.. Пред полицейските
служители подсъдимият Д. не дал смислени обяснения за станалото, като показал
единствено, че в портфейла му има значителна сума пари от дневния оборот.
Подсъдимият бил отведен в РУ „Полиция” – Стара Загора и по-късно същата вечер
настанен в неврохирургия при МБАЛ – Стара Загора. Част от сумата, която не
отчел в завод „Наталия”, подсъдимият Д. похарчил в заведение край ЖП гарата, а
с останалата част се разпоредил по неустановен в хода на производството начин.
Изложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, свидетелските показания на свидетелите М.С., Д.П.,
П.Г., Г.Г., С.Ж., К.И., както и от другите събрани в наказателното производство
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК.
По това
обвинение за обсебване подсъдимият Д. заема защитната позиция, че не съзнава да
е извършил престъпление, тъй като нямал намерение да присвои процесната сума и счита, че следва да бъде оправдан.
Подробни съображения излага при дадените обяснения и в хода на съдебните прения
чрез своя защитник.
Обсебването е
уредено в разпоредбата на чл.206 от НК, като ал.1 от текста го определя като противозаконно присвояване на чужда
движима вещ, която деецът владее или пази. Непосредствен обект на
престъплението обсебване е движима вещ, при това чужда, като е възможно и част
от нея да принадлежи на законно основание на дееца. От обективна страна е важно
да се установи, че вещта се намира във владение на дееца, като е важно да се
установи точно какви действия може да осъществява с нея. Изпълнителното деяние
се осъществява чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо
разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес. Обсебването е
резултатно престъпление, то се счита за довършено с общественото засягане на
възможността собственика на вещта да се разпорежда с нея. Това е следствието от
акта на имущественото разпореждане. От друга страна обсебването е престъпление,
което се извършва само с пряк умисъл. Интелектуалният момент на умисъла за
обсебване включва съзнание у дееца за това, че предметът на престъплението е
чужда движима вещ, че той я владее или пази на правно основание и че му е
позволено да върши определени действия с нея. Във волево отношение деецът има
за цел да се разпореди с предмета на престъплението в свой или в чужд интерес.
В разглеждания
случай от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че
подсъдимият Н.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.206, ал.1 от НК. В случая безспорно е установено, че се касае за
чужда движима вещ – сумата от 529 лева, собственост на „Наталия” АД. Безспорно
е установено също така, че горепосочената сума се е намирала във владението на
подсъдимия Д., като му е била поверена, за да закупи с част от нея материали от
фирма „Акром”, а останалата част да предаде на
ръководителя си – М.С.. Налице е и интелектуалния момент на умисъл за
обсебване, тъй като деецът, в случая подсъдимият Д., е съзнавал, че владее
вещта с конкретна цел, но въпреки това се е разпоредил с нея, в резултат на
което несъмнено собственикът на вещта – пострадалото дружество „Наталия” АД, е
бил лишен от възможността да упражнява правото си на собственост над въпросната
движима вещ. Следователно несъмнено налице е престъпния състав на чл.206, ал.1
от НК.
В обясненията си подсъдимият Д. излага съображения, че не
се счита за виновен, че нямал намерение да се облагодетелства с тази сума. Като
цяло обясненията на подсъдимия са непоследователни и нелогични, като същият
твърди, че не помни голяма част от събитията, случили се на процесната
дата. Въпреки това обаче от обясненията на подсъдимия може да се приеме, че
същият е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Никъде в тях той
не отрича, че е осъществил владението над вещта, че се е разпоредил с нея въпреки
волята на собственика й, тоест от обясненията на подсъдимия Д., колкото и
неясни да са те, може да се направи единствения правен извод, че с действията
си той е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.206, ал.1 от НК. Същият е имал неколкократно възможност да върне процесната сума на работодателя си, още повече, че веднъж е
бил в непосредствена близост до предприятието, а по-късно и се е срещнал лично с
ръководителя си М.С.. Той обаче не е сторил това. Що се отнася до доводите на
защитата, касаещи психично заболяване на подсъдимия, действително по делото е
изготвена съдебно-психиатрична експертиза, която потвърждава наличието на
такова заболяване. В заключението на тази експертиза обаче също така е отразено,
че това заболяване към момента на деянието и към момента на изготвянето на
експертизата не е лишило подсъдимия от способността да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, че същият би могъл да
участва в разследването и с него да се извършват следствени действия, както и
че не е лишен по болестни причини от възможността да се защитава сам.
Ако дадена вещ
– предмет на обсебване, бъде върната или заплатена, то в тези случаи се прилага
квалифицирания състав на ал.6 на чл.206 от НК. В разглеждания случай тази
хипотеза е налице, тъй като подсъдимият е внесъл сумата от 529,00 лева с вносна
бележка от 19.10.2011 година.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства съдът достига до извода, че предаденият на съд Н.В.Д. е извършил престъплението
по описания в обвинителния акт начин. С това си деяние подсъдимият е осъществил
състава на престъплението по чл.206, ал.6 във връзка с ал.1 от НК.
Съдът приема,
че подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият Н.В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки
от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода” до
три години, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 от НК.
От
доказателствата по делото се установи, че подсъдимият Д. не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК, а също така причинените с деянието имуществени вреди са
възстановени.
С оглед
изложеното и като се съобрази правилото на чл.2, ал.2 от НК, съдът намира, че
са налице условията на чл.78а от НК – за извършеното престъпление се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до три години, подсъдимият не е осъждан за
престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност и причинените
с деянието имуществени вреди са възстановени, поради което деецът следва да
бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание „Глоба”. Същата следва да се определи в границите, установени в чл.
78а, ал.1 от НК.
Съгласно
втория принцип – за индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената
опасност на деянието и дееца, мотивите му за извършване на престъплението,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла
на чл.54 НК.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства – направените самопризнания, изразеното съжаление и
чистото съдебно минало на подсъдимия.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства в случая не са налице.
При преценката
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че по
отношение на подсъдимия е налице превес на смекчаващите такива. Като взе
предвид и степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът определи
административно наказание „Глоба” към минималния, предвиден в закона размер, а
именно 1000 лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини и
условия за извършване на конкретното престъпление – стремежът към облагодетелстване
по неправомерен начин
.
Водим от горните
мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: