Р Е Ш Е Н И Е
№……….. /12.07.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 139/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава Х от АПК, във връзка с чл. 130, ал. 11 от Закон за туризма (ЗТ).
Образувано е по подадена чрез
пълномощник жалба от „А. ХХ“ ЕООД, с ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление: град Каварна, ул. ХХХХХХХХХ, представлявано от управителя Р.В.П., срещу
Заповед № 161/13.02.2023 г. на кмета на община Каварна, с която е отказано определянето
на вид и категория на обект бар-клуб „Ретро“, находящ се в гр. Каварна, ул. „ХХХХХХХХХ,
стопанисван от „А. ХХ“ ЕООД.
В
жалбата се излагат съображения за неправилност на оспорената заповед като
постановена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди
се, че не са спазени изискванията на чл. 59 от АПК. Заповедта е немотивирана и
не кореспондира с другите документи по преписката. Счита се, че
административният орган е приложил превратно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от
ЗТ, като за жалбоподателя в качеството му на наемател е неясно какъв точно
документ се изисква от него. Сочи се, че в изпълнение на императивната норма на
чл. 129, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗТ дружеството е представило договор за наем, а с
последващо заявление – декларация и договор за сътрудничество и съвместна
дейност, от които е видно, че са налице условията за извършване на
упражняваната от него дейност в обекта. Оспорват се мотивите към обжалваната
заповед относно липсата на съгласие на собственика на имота – община Каварна.
Счита се, че данните относно собствеността не са елемент от задължителното
съдържание на заявлението съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗТ в действащата му редакция
към датата на подаване на заявлението. Твърди се, че приложеният към
заявлението договор за наем обвързва валидно страните по отношение на имота, в
който се намира обектът за категоризиране, и предвид липсата на данни за неговото
прекратяване, съставлява годно правно основание за ползването по смисъла на чл.
129, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗТ. Възразява се, че не е налице нередовност на
заявлението за категоризация, поради което постановеният отказ противоречи на чл.
130, ал. 3 от ЗТ. В пледоарията по същество се излага, че съгласието на
общинския съвет по отношение на преотдаването на имота публична общинска
собственост е ирелевантно за спора по делото. Иска се отмяна на обжалваната
заповед и връщане на преписката с указания за ново произнасяне по заявлението. Претендира
се присъждане на разноски по делото съгласно приложен списък. Прави се възражение
за прекомерност на заплатените от другата страна разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
– кметът на община Каварна, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата по съображения, подробно изложени в
писмен отговор по делото. Оспорва твърдението, че дружеството - жалбоподател
държи имота на годно правно основание. Сочи, че имотът е публична общинска
собственост и е предоставен за временно
и безвъзмездно ползване на НЧ „Съгласие 1890“ - гр. Каварна на основание чл. 7,
ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и §4 от ПЗР на Закона за
народните читалища (ЗНЧ), като съгласно чл. 5 от договора за учредяване право
на ползване читалището няма право да преотдава имота. Счита, че представените
договор за наем и договор за сътрудничество и съвместна дейност с ползвателя не
легитимират жалбоподателя като заявител в производството по категоризация, тъй
като липсва съгласие на собственика на имота – община Каварна, поради което е
налице несъответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗТ. Не
отрича, че договорът за наем поражда права и задължения за страните, които са
го сключили, и не е необходимо наемодателят да е собственик на обекта, който се
отдава под наем, но твърди, че в случая се касае за общинска собственост, която
се подчинява на режима на ЗОбС, който е различен от този по ЗЗД, и поради тази
причина се изисква съгласие на собственика. Счита, че въпреки промените в
нормата на чл. 129 от ЗТ, изискването за предоставяне на документи, доказващи
правото на заявителя да развива дейност в имота, не е отпаднало, което е видно
и от действащата разпоредба на чл. 129, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗТ. Жалбоподателят
не е представил такива документи в указания за това срок, поради което правилно
административният орган е постановил отказ по заявлението. Настоява за
отхвърляне на жалбата и за присъждане на направените в производството разноски.
Административен съд – Добрич, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за
установено следното от фактическа и
правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
От данните по административната преписка се установява, че със
заявление-декларация вх. № ИП-07-7/12.01.2023 г. (л. 42- л. 43) „А. ХХ“ ЕООД е поискало първоначално
определяне на категорията за обект бар клуб „Ретро“ в гр. Каварна със заявена
категория една звезда. В графа 8 „Данни за собствеността“ заявителят е декларирал,
че собственик на обекта е община Каварна. Към заявлението е приложен договор от
01.04.2022 г. за отдаване под наем на помещение на площ от 80 кв.м. с
предназначение – Културен арт – клуб кафе, сключен между дружеството и Народно
читалище „Съгласие – 1890“ - град Каварна (л. 46 - л. 47).
На 17.01.2023 г. началник отдел „Туризъм и култура“ в община Каварна е
отправил запитване до началник отдел „Общинска собственост“ в община Каварна
относно собствеността на имота, начина на ползване и възможностите за
преотдаване на части от него за извършване на търговска дейност с цел изготвяне
на протокол за откриване на процедура по категоризиране на туристически обект (л. 44).
На 24.01.2023 г. работна група от Общинската експертна комисия по категоризация
на туристическите обекти (ОЕККТО) в община Каварна е установила нередност в представените
документи – в заявлението като собственик на обекта е посочена община Каварна,
а представеният договор за наем от 01.04.2022 г. е сключен с наемодател НЧ
„Съгласие-1890“. Направила е извод, че е налице несъответствие с изискванията
на чл. 129, ал. 1 от ЗТ. В резултат на това е предложила да се дадат указания
на дружеството да отстрани нередовността, като представи документи, доказващи
съгласие от собственика на имота, в 14-дневен срок от получаването на
уведомлението съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗТ. За констатациите на работната
група е съставен протокол за откриване на процедура за категоризиране на
туристически обект (л. 41). С писмо изх. № ИП-07-7-/1/26.01.2023 г. кметът на община Каварна е
уведомил заявителя, че подадените документи не отговарят на изискванията на ЗТ,
понеже липсва съгласие на собственика на имота – община Каварна, като му е определил
14-дневен срок за отстраняване на констатираната неточност съгласно чл. 130,
ал. 2 от ЗТ (л. 40). Писмото е получено от пълномощника на дружеството на
27.01.2023 г. съгласно обратна разписка на л. 38 от делото.
На 30.01.2023 г. началник отдел „Общинска собственост“ в община Каварна е
дал становище вх. № ВК-5-/1/30.01.2023 г. (л. 37), съгласно което сградата, в която се помещава обектът, съставлява имот с
идентификатор 35064.501.9830.1 по КККР на гр. Каварна. Върху имота има учредено
временно и безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години в полза на НЧ
„Съгласие-1890“. Според чл. 5 от договора за ползване читалището няма право да
преотдава имота, докато трае действието му. Договорът е сключен на 30.09.2016
г. и срокът му на действие е до 30.09.2026 г. Последващият договор за наем от
01.04.2022 г. между НЧ „Съгласие-1890“ и „А. ХХ“ ЕООД е неправомерно сключен. Община
Каварна като собственик също не може да преотдаде част от сградата съгласно чл.
2 от договора за учредяване на право на ползване. Имотът е публична общинска
собственост и преотдаването на процесното помещение може да се осъществи само
след решение на Общински съвет – Каварна. В резултат на това е направено
заключение, че няма основания за откриване на процедура по категоризиране на
туристически обект. Към становището е приложено копие на договора за учредяване
право на ползване върху общински имот от 30.09.2016 г., сключен между община
Каварна и НЧ „Съгласие – 1890“ (л. 45).
С предложение № 007-2023/13.02.2023 г. (л. 35) ОЕККТО, назначена със заповед № 358/12.05.2021 г. на кмета на община
Каварна (л. 119), е разгледала заявление-декларация с вх. № ИП-07-7/12.01.2023 г. от „А. ХХ“
ЕООД. Комисията е установила, че в законовия 14-дневен срок заявителят не е
отстранил непълнотите и нередностите в подаденото заявление-декларация. В
предложението са обсъдени договора за наем от 01.04.2022 г. и договора за
учредяване право на ползване върху общински имот от 30.09.2016 г., като е
възпроизведено становището на началник отдел „Общинска собственост“ в община
Каварна. Комисията е обобщила, че имотът е публична общинска собственост и като
такъв следва да бъде отдаван само след решение на Общински съвет – Каварна. Приела
е, че в 14-дневния срок заявителят не е отстранил нередностите в заявлението
съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗТ. В резултат на това е предложила да се издаде
отказ за категоризация с мотив, че подадените документи не отговарят на чл.
129, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗТ, тъй като липсва съгласие на собственика на имота
– община Каварна.
Въз основа на предложението на ОЕККТО категоризиращият орган е издал
обжалваната заповед № 161/13.01.2023 г. (л.34), с която е отказал определяне на
вид и категория на обект бар-клуб „Ретро“ по заявление – декларация №
ИП-07-7/12.01.2023 г. на „А. ХХ“ ЕООД. От фактическа страна отказът е мотивиран
с това, че в 14-дневния срок, указан с писмо с изх. № ИП-07-7-1/26.01.2023 г., заявителят
не е представил нужните документи по чл. 129, ал. 1 от ЗТ, за да отстрани
констатираните от комисията непълноти и нередовности.
От правна страна заповедта е мотивирана с разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от ЗТ
и чл. 17, ал. 1 от Наредбата за изискванията към категоризираните места за
настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на
категория, както и за условията и за реда за регистриране на стаи за гости и
апартаменти за гости. Заповедта е подписана от заместник – кмета на община
Каварна - Митко Недев, съгласно заповед за заместване № 158/10.02.2023 г. на кмета
на община Каварна (л. 117). Видно от уведомление № РД-20-48/10.02.2023 г. до председателя на Общински
съвет – Каварна (л. 118), кметът на община Каварна е отсъствал към датата на издаване на заповедта
поради ползване на платен годишен отпуск за времето от 13 до 24 февруари 2023
г.
Обжалваната заповед е връчена на представител на дружеството на 14.02.2023
г. (л. 32).
В хода на съдебното производство са представени АПОС №104/03.02.2011 г. и копие
- извадка от КККР на гр. Каварна, от които е видно, че имотът, в който се
намира обектът, е публична общинска собственост и е с предназначение „сграда за
култура и изкуство“.
От събраните по делото доказателства се установява също, че на 02.02.2023
г. дружеството – жалбоподател е подало второ заявление вх. № ИП-07-7-/2/02.02.2023
г. с искане за първоначално определяне на категория „една звезда“ за обект
арт-клуб „Ретро“ като самостоятелно заведение. Към заявлението е приложен
същият договор за наем с НЧ „Съгласие – 1890“, както и анекс от 31.01.2023 г.
за прекратяването му по взаимно съгласие между страните. Приложен е и договор
за сътрудничество и съвместна дейност между дружеството и читалището, сключен
на 01.02.2023 г., по силата на който страните се съгласяват да развиват
съвместна дейност в областта на развитието на дейностите, посочени в устава на
читалището.
По повод на това заявление е изпратено писмо с изх. № ИП-07-7/4/
15.02.2023 г. от кмета на община Каварна, подписано от
заместник кмета на община Каварна при условията на заместване, с което
дружеството е уведомено, че подадените документи не отговарят на изискванията
на ЗТ, тъй като липсва съгласие от собственика на имота - община Каварна, като
му е предоставен 14 – дневен срок за отстраняване на констатираната
неточност.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е постановена от компетентен административен орган съгласно
чл. 128, ал. 1, във връзка с чл. 130, ал. 3 от ЗТ, при условията на заместване,
в предписаната от закона писмена форма.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Административният орган е спазил изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, като е
изложил фактически и правни съображения за постановения от него отказ. Мотиви
за това се съдържат и в документите към преписката, съставени с оглед на
предстоящото издаване на заповедта, което е допустимо съгласно ТР № 16 от
31.03.1975 г. на ВС.
Административният орган е спазил процедурата по чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от
ЗТ. Заявлението – декларация от 12.01.2023 г. е разгледано от помощната комисия
към категоризиращия орган. След като е констатирано, че представеният с това
заявление договор за наем не удовлетворява изискванията на чл. 129, ал. 1 и ал.
2 от ЗТ, тъй като липсва съгласие на собственика на имота – община Каварна,
заявителят е уведомен за това и му е даден 14 – дневен срок да отстрани
констатираната нередовност. Действително в съобщението не е посочено какъв
точно документ следва да бъде представен, но от съдържанието му става ясно, че
се касае за документ, доказващ съгласието на общината за ползването на имота. Заповедта
е постановена след изтичане на определения срок по чл. 130, ал. 2 от ЗТ при
съобразяване на всички документи по преписката, образувана по това заявление. Вярно
е, че преди изтичане на този срок жалбоподателят е представил и други документи
за ползването на обекта, но те не са част от преписката по първото заявление –
декларация. Тези документи са приложени към второто подадено от дружеството заявление
- декларация от 07.02.2023 г., по което е образувано друго самостоятелно административно
производство по категоризиране на туристически обект, видно и от представеното
по делото уведомление с изх. № ИП-07-7/4/15.02.2023 г. от кмета на община
Каварна, с което е предоставен нов 14-дневен срок за отстраняване на непълноти
и нередности по това заявление. С оглед на изложеното административният орган
не е допуснал съществено процесуално нарушение, като не ги е взел предвид при
произнасянето си по първото заявление.
При издаването на заповедта не е нарушен материалният закон и неговата цел.
Като правно основание за постановяване на заповедта е посочена разпоредбата
на чл. 130, ал. 3 от ЗТ, която предвижда, че при неотстраняване на
констатираните непълноти и нередовности в заявлението в определения 14-дневен
срок по чл. 130, ал. 2 от ЗТ се издава отказ за определяне на вид и категория
на обекта.
Производството по категоризация на туристически обекти започва с подаване
на заявление, което следва да отговаря на конкретно определени изисквания,
изрично посочени в чл. 129, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 129а, т. 1 от ЗТ.
Един от задължителните реквизити на заявлението за категоризиране е
регламентиран в чл. 129, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗТ. Според този текст, в приложимата
му редакция към датата на подаване на заявлението, лицето, което ще извършва
ресторантьорство в заведения за хранене и развлечения, или упълномощено от него
лице следва да декларира, че има право да извършва дейност в обекта, като
посочва индивидуализиращи данни за документа за ползване в зависимост от вида
му, а когато документът за ползване подлежи на вписване, посочва акт, том и
година и службата по вписванията, в която е вписан.
В разпоредбата на чл. 129, ал. 1, т. 2 от ЗТ са изброени документите, които
следва да бъдат приложени към заявлението, като в б. „а“ е посочено, че се прилага копие от документа
за ползване на обекта, представляващ място за настаняване, когато обектът не е
собствен на заявителя и не подлежи на вписване.
Следователно едно от необходимите условия за категоризиране на туристически
обект е лицето да има право да извършва съответната туристическа дейност в този
обект, като изцяло в правомощията на административния орган е да извършва
оценка и анализ на представените в хода на административното производство документи
дали те удостоверяват наличието на това право или не. Именно в изпълнение на
тези свои правомощия кметът на община Каварна е установил, че представеният
договор за наем между дружеството и НЧ „Съгласие – 1890“ не е годно правно
основание за ползването на процесното помещение, тъй като имотът е предоставен
за временно и безвъзмездно ползване на читалището и по силата на договора за
учредяване на това право на ползване не може да се преотдава на други лица. Вярно
е, че наемодател може да бъде и лице, което не е собственик на отдавания имот,
но в случая заявителят изрично е декларирал, че имотът е общинска собственост.
С оглед на това правилно и законосъобразно административният орган му е указал да
представи доказателства, че е налице съгласие на общината за ползването на обекта,
което той не е сторил. Безспорно сключеният договор за наем обвързва валидно
страните по него, независимо от забраната за преотстъпване по чл. 5 от договора
за учредяване на право на ползване, но не и собственика на имота, на когото не
може да се противопостави. В съответствие с изложеното правилно и обосновано кметът
на община Каварна е приел, че представеният договор не легитимира жалбоподателя
като лице, имащо право да извършва дейност в обекта. С това органът по
категоризация не е излязъл извън правомощията си по чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от
ЗТ за формална проверка на представените към заявлението документи, доколкото
става дума за публична общинска собственост, управлението на която се подчинява
на друг правен режим. За разлика от договорите за наем, сключени по реда на
ЗЗД, общинските имоти се отдават под наем след решение на общинския съвет по реда
и при условията на ЗОбС. В случая такова съгласие на собственика няма (включително съгласие за преотстъпването на имота) и това е достатъчно основание да се заключи, че не са
изпълнени изискванията на чл. 129, ал. 1, т. 1, б. „е“ и т. 2, б. „а“ от ЗТ. Съгласие
на собственика на имота не може да се извлече и от представените с второто
заявление за категоризиране документи (анекса за
прекратяване на договора за наем и договора за сътрудничество), дори и да се приеме, че те са част от преписката по първото заявление и
са представени в изпълнение на уведомлението за отстраняване на непълнотите и
нередовностите по това заявление.
С оглед на изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно
административният орган е отказал категоризиране на обекта с мотива, че в
указания 14-дневек срок заявителят не е представил нужните документи, за да
отстрани констатираните непълноти и нередности в заявлението. В случая лицето,
което е подало заявлението за категоризация, е различно от собственика на
имота, поради което е следвало да
представи документ, от който да е видно, че отговаря на условията да извършва
съответната туристическа дейност в обекта. Заявителят не е приложил такъв
документ, а представеният със заявлението наемен договор не е годен да удостовери
изпълнението на тези условия. Ползването на общинския имот при липса на
изразена воля на собственика с решение на общинския съвет се осъществява без
правно основание. Непредставянето на изискуемите доказателства за валидно
държане на обекта в срока по чл. 130, ал. 2 от ЗТ съставлява самостоятелно правно
основание за отказ за определяне на вид и категория на обекта съгласно чл. 130,
ал. 3 от ЗТ, поради което заповедта съответства на материалния закон.
По тези съображения съдът счита, че не са налице основания за отмяна на
оспорения отказ по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника
се дължат разноски по делото. Представеният списък по чл. 80 от ГПК включва платено
адвокатско възнаграждение от 1680 лева с ДДС. Основателно е възражението на
жалбоподателя за прекомерност на претендираните от ответника разходи за
адвокат. Делото не разкрива фактическа и правна сложност, поради което и с
оглед на обема на извършената работа съдът намира, че следва да намали адвокатското
възнаграждение до размер на законоустановения минимум, определен в чл. 8, ал. 3
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При това положение жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200
лева с ДДС.
Водим от изложеното, както и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „А. ХХ“ ЕООД, с ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление: град Каварна, ул. ХХХХХХХХХ, представлявано от управителя Р.В.П., срещу
Заповед № 161/13.02.2023 г. на кмета на община Каварна.
ОСЪЖДА „А. ХХ“ ЕООД, с ЕИК ХХХХХХХХХ,
със седалище и адрес на управление: град Каварна, ул. ХХХХХХХХХ, представлявано
от управителя Р.В.П.,*** сумата от 1200 лева, сторени разноски пред първата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен съдия :