№ 85
гр. гр. Димитровград, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20215610101377 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, а насрещната
искова претенция е с правно основание чл. 79, ал.1 и чл.55, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ - Г. С. Л. от гр.Димитровград твърди, че сключила с
ответното дружество Договор за потребителски кредит № 113839 от 16.10.2020 г., по
силата на който следвало да върне сумата от 413,67 лева, при сума на получаване 400
лева, при ГПР 49,65 %, ГЛП 41,00 %. Съгласно договора, следвало да заплати и
неустойка в размер на 97,80 лева, като по този начин общото задължение по договора
за заем било в размер на 511.47 лева. Счита клаузата за неустойка в договора за
нищожна на основание чл.26, ап. 1 от З3Д и поради това, че е сключена при неспазване
на нормите на чл.11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. чл. 22 ЗПК, както и по чл.143, ал.1
ЗЗП. Излага съображения за това: нарушен принцип на добросъвестността, на
справедливостта, накърняване на принципа на „добрите нрави“, неравноправност на
клаузата – чл.143, т.19 ЗЗП, на принципите на добросъвестност и справедливост,
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и т.н. Моли след установяване на изложеното, да
се постанови решение и да се приеме, че клаузата от Договор за потребителски кредит
№ 113839 сключен между ищцата и ответното дружество, предвиждаща заплащането
на неустойка в размер на 97.80 лева, е нищожна на основаине чл. 26, ал. 1 от 33Д и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК
във вр. с чл.22 от 3ПК, както и по чл. 143, ап.1 от 3ЗП, чиято невалидност да бъде
прогласена. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - „МАКРОАДВАНС“ АД гр.София подава отговор, в
който намира иска за недопустим, неоснователен и недоказан. Излага аргументи от
фактическа и правна страна. Не се оспорва сключването на договора за паричен заем,
както и че заемните средства са предоставени на потребителя. Моли за отхвърляне на
иска и присъждане на деловодни разноски. Предявява насрещен иск за връщане на
полученото по сключения договор за кредит – чистата стойност на кредита, а именно
главница в размер на 400,00 лева, договорна лихва 13,67 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.11.2020 г., когато вземането е станало
изискуемо до окончателното изплащане на същото. Излага твърдения в подкрепа на
1
насрещния иск относно сключването и изпълнението на договора от негова страна, вкл.
и извършване на превод на сумата. При условията на евентуалност предявява иска на
основание чл.55 ЗЗД за главницата от 400 лева. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.10.2020 г. между „Макроадванс” АД и ищцата Г. Л. е сключен
Договор за потребителски кредит № 113839, по силата на който кредиторът се отпуска
на кредитополучателя потребителски кредит за текущо потребление в размер на 400
лева, 30-дневен срок на издължаване, считано от датата на заверяване на банковата
сметка на кредитополучателя или превод чрез услугите на Изипей АД, ГЛП 41,00%, 1
бр. погасителна вноска, лихва 13,67 лева, общо платена сума 413,67 лева, ГПР 49,65 %
.
Съгласно чл.24 от Договора, вземането по договора се обезпечава с
поръчителство, като кредитополучателят се е задължил в срок от три работни дни от
сключване на договора, да обезпечи договора с поръчителство на едно физическо
лице, одобрено от кредитора, което да отговаря на посочени изисквания: брутен
осигурителен доход – 1400 лева, работещо по трудов договор и 6 месеца при последен
работодател, липса на експозици в ЦКР, да не е страна по договор с дружесвото.
Съгласно чл.14 кредитополучателят дължи неустойка с обезщетелен
характер, в случай че не представи обезпечение, съгласно чл.24 от договора.
Неустойката е в размер на 11,40 лева плюс 0,800 % от усвоения размер на кредита за
първия ден на забава и 0,800 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за
който кредитът не е обезпечен.
Видно от погасителния план към договора за кредит – общо дължима
сума 413,67 лева, общо платена сума при необезпечен кредит 511,47 лева, ГПР 49,65 %
, неустойка 97,80 лева, падежна дата 15.11.2020 г., при 1 месечна вноска от 413,67 лева
и вноска при необезпечен кредит 511,47 лева.
Ответната страна представя Общи условия за предоставяне на
потребителски кредити на физически лица от Макроадванс АД, СЕФ за предоставяне
на информация, удостоверение за кредитна задлъжнялост, разпечатка от
кореспонденция по имейл.
Представя се и разписка от 16.10.2020 г. за извършено плащане с
наредител Макроадванс АД в полза ищцата, паричен превод към ИзиПей за сумата от
400 лева по посочения кредит, както и уведомление от Изипей АД за изплащане на
кредита.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съдът намери за безспорно установено, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № 113839 от 16.10.2020 г., по силата на който
ответното дружество е предоставило на ищцата кредит в размер на 400,00 лева, при
посочени условия.
Към този договор за приложими както общите разпоредби на ЗЗД, така и
специалните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.
Ищецът моли за прогласяване на нищожна на неустоечната клауза,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 97,80 лева при непредоставяне на
2
обезпечение от страна на потребителя.
Основните две функции на неустойката са обезпечителната и
обезщетителната функции. Уговарянето на неустойка при непредставяне на
обезпечение не може да има обезпечителна функция, тъй като неустойката не може да
стимулира осигуряването от кредитополучателя на поръчители, с каквито той не
разполага. Целта на обезпечението е да гарантира събираемостта на вземането на
кредитора. То не следва да поражда нови парични вземания в негова полза. По
отношение на поръчителството е ясно, че то би следвало да бъде подсигурено преди
подписване на договора, защото в противен случай кредитополучателят би рискувал да
задлъжнее и за сума, надхвърляща отпуснатия му заем. Същият риск съществува и в
случай, че поръчителството не бъде дадено едновременно с подписване на договора за
кредит, защото обещанието за поръчителство не обвързва юридически, лицето което го
е дало. От друга страна, макар да не е налице законова пречка да се поръчителства по
вече поето задължение, обстоятелството, че предоставянето на обезпечение не е
въведено като условие за предоставяне на кредита, дава основание да се счита, че
кредитодателят няма интерес от обезпечението, а от получаване на неустойката, която
всъщност се явява скрита печалба- скрито възнаграждение, определено в абсолютен
размер, а не в лихви.
Следва да се посочи и това, че клаузата за неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи
на разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗПК, тъй като има за цел и резултат заобикаляне на
изискванията на закона. Уговорената неустойка по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би придставлявала сигурна печалба за
кредитора, която би увеличила стойността на договора. Уговореният размер на
неустойката от 97,80 лева противоречи на добрите нрави, тъй като представлява почти
¼ от размера на отпуснатия заем или около 25% месечна лихва. Противоречието е
налице още към момента на сключване на договора, поради което не е налице валидно
неустоечно съглашение, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗД и в тази част
договорът не е породил действие.
Според изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът трябва да
съдържа ГПР, общата дължима от портебителя сума, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисление на ГПР по определения в приложение № 1
начин - §1, т.2 ДР ЗПК. Не са посочени взетите предвид допускания, което води до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин.
Сумата на неустойка безспорно следва да бъде включенав ГПР, тъй като
е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК В
договора е посочен ГПР от 49,65 %, но същият очевидно не представлява
действителния годишен размер на разходите. Посоченият ГЛП, при посочената лихва
от 13,67 лева действително е 41,00 (41,01) % годишно. Но ако към месечната лихва от
13,67 лева се прибави и неустойката от 97,780 лева, то месечният разход по кредита
възлиза на общо 111,47 лева – посочената вноска при необезпечен кредит или годишен
разход по кредита – 117,47 лева по 12 месеца = 1337,64 лева. Тази сума всъщност
представлява действителен ГПР от 334,41 %, а не посоченият размер от 49,65 % в
погасителния план, който размер от 334,41 % е многократно по висок от посочения в
договора – над допустимата стойност от размера по чл.19, ал.4 ЗПК , която е пет пъти
размера на законната лихва за просрочени задължения в лева.
С оглед на това при сключване на договора е чрез предвиждане на
неустойка, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й,
е заобиколена императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, не само че противоречи
3
на добрите нрави, но и опорочава коректността на цялото съдържане на договора
относно приложимия лихвен процент, ГПР и общите разходи по кредита, което дава
достатъчно основание да се приеме, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит, е недействителен на основание чл.22 ЗПК.
В горния смисъл следва да бъде уважен изцяло иска за прогласяване на
нищожността на клаузата за неустойка.
По предявения насрещен иск:
Претенцията е за сумата от 413,67 лева, от които 400 лева главница и
13,67 лева договорна лихва по договора за потребителски кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.11.2020 г. – настъпване на падежа до
изплащането на сумата.
В случая е настъпил падежа на погасителната вноска – 15.11.2021 г.,
потребителят е в забава за изплащане на кредита, кредитополучателят посочва, че от
длъжника не е направена нито една вноска, а ищецът не доказва извършено плащане,
поради което и в полза на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 400 лева –
чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи, на основание чл.23 ЗПК,
доколкото съдът прие, че договора за потребителски кредит е недействителен на
основание чл.22 ЗПК. Сумата следва да се присъди – от датата на подаване на
насрещния иск, а в останалата част относно договорната лихва – да се отхвърли.
Следва да се присъди законна лихва, считано от датата на предявяване на насрещния
иск.
По разноските:
При този изход на делото, в полза на ищцовата страна се следват
разноски. От представеното по делото преводно нареждане се установява, че
пълномощника на ищеца- адв. Д. М. е платил по сметка на РС Димитровград държавна
такса за предявения иск в размер на 50 лева. Същевременно, процесуалния
представител претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение, като от
Договора за правна помощ и съдействие от 16.08.2021г. се установява, че адвокатската
правна помощ се оказва по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на
материално затруднени лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да
го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника по делото да заплати в полза
на адв. М. адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева, за
процесуалното представителство по уважения иск, както и сумата от 50 лева, платена
държавна такса по делото.
По насрещния иск – съразмерно на уважената част на ответника се
следват 190,40 лева разноски (при определено от съда юрисконсултско възнаграждение
от 100 лева), които следва да се заплатят от ищеца.
В полза на адв. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение – за
отхвърлената част от иска – 9,91 лева по чл.38, ал.2 ЗА.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА , на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и при
неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК вр. чл.22 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП,
клаузата предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 98,70 лева в Договор за
потребителски кредит № 113839/16.10.2020 г., сключен между „МАКРОДАВАНС”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски”
№ 147, ет.5, ап.14, представлявано от В.Г.С. и Г. С. Л. от
*****************************, ЕГН **********.
ОСЪЖДА Г. С. Л. от *****************************, ЕГН **********
да заплати на „МАКРОДАВАНС” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 147, ет.5, ап.14, представлявано от В.Г.С.,
сумата в размер на 400,00 (четиристотин) лева – представляваща дължима главница
по Договор за потребителски кредит №113839/16.10.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 22.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата в размер на 190,40 (сто и деветдесет лв. и четиридесет ст.) –деловодни
разноски, като иска до пълния размер от 413,67 лева и законна лихва от 15.11.2020 г.,
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „МАКРОДАВАНС” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 147, ет.5, ап.14, представлявано от
В.Г.С. да заплати на адв. Д. В. М. АК-Пловдив, с адрес кантора гр.Пловдив,
бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, ЕГН ********** общо сумата в размер на
359,91 (триста петдесет и девет лв. и деветдесет и една ст.), от които 309,91 лева -
общо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл.
38, ал. 2, т.2 ЗА и 50,00 лева – разноски.
Присъдените в полза на адв. Д. М. могат да бъдат внесени по сметка BG
87 UNCR 7000 1521 5143 14.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5