№ 13048
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110164143 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от Народно събрание на
Република България против „Л*****“ ЕООД искове с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 3 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: сумата от 20 709,19 лева с ДДС - представляваща
авансово платено възнаграждение по едностранно развален от възложителя Договор за
извършване на доставка и монтаж на мебели с № ОП-055-02-91/23.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
19.09.2023 г.до окончателното плащане; сумата от 7777,11 лева – неустойка, дължима
поради разваляне на договора, съгласно чл. 21, ал. 4, вр. чл. 20, ал. 5 от същия, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
19.09.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 5543,52 лева – мораторно
обезщетение върху главницата за неоснователно обогатяване за периода от 20.03.2021
г. до датата на предявяване на исковата молба и сумата от 2081,81 лева - мораторно
обезщетение върху задължението за неустойка за периода от 20.03.2021 г. до датата на
предявяване на исковата молба.
В исковата молба ищецът Народно събрание на Република България твърди, че
между страните е било налице облигационно отношение, възникнало по силата на
договор за обществена поръчва № ОП-055-02-91/23.09.2020 г. с предмет за „Доставка и
монтаж на мебели за мандатни жилища на Народното събрание в гр. София и за
Лечебно-възстановителната база на Народното събрание – Велинград“. Поддържа, че
съгласно уговореното в договора е заплатил авансово 100% от стойността на
дължимото възнаграждение, равняващо се на 25 923,71 лева без ДДС. Излага доводи,
че ответникът не е изпълнил в цялост поетите с договора задължения за доставка и
монтаж на мебели, като към крайния срок за изпълнение /23.02.2021 г./ са били
1
доставени и монтирани 17 вида мебели на обща стойност 10 399,26 лева с ДДС, а
останалите 10 вида мебели /на обща стойност 20 709.19 лева с ДДС/ е останала
неизпълнена. Поради виновното забавено изпълнение на задълженията на
изпълнителя, възложителят-ищец сочи, че за него се е породило правото на основание
чл. 20, ал. 5 от Договора, да го развали без предизвестие с едностранно изявление.
Сочи, че поради развалянето на договора, има право и на уговорената в същия член
неустойка за разваляне, чийто размер е определен чрез препращане към чл. 21, ал. 4 от
Договора и възлиза на 30% от стойността на целия договор, т.е на сумата от 7777,11
лева. Твърди, че е изпратил извънсъдебна покана до длъжника, като същият е признал
задължението си за заплащане на главницата от 20 709.19 лева, но е оспорил
дължимостта на неустоечното задължение. Твърди, че въпреки липсата на оспорване,
ответникът не е заплатил дължимите суми и е изпаднал в забава, поради което за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Л*****“ ЕООД е подал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва изложената
в исковата молба фактическа обстановка и не излага съображения относно
основателността на претенцията за неоснователно обогатяване. Счита, че не дължи
претендираната сума за неустойка, тъй като същата е уговорена за пълно
неизпълнение на договора, а ищецът сам сочи, че задълженията са изпълнени
частично. Счита, че клаузата за неустойка, уговорена във фиксиран размер,
противоречи на морала и добрата търговска практика, поради което претендираната от
ищеца сума е недължима. Поради недължимост на главното вземане, оспорва и
претенцията по чл. 86 ЗЗД за мораторно обезщетение върху главницата за неустойка.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представения Договор за възлагане на
обществена поръчка, вх. № ОП-055-02-91/23.09.2020 г. (л.12-20 от т.д. № 1711/2023 г.
на СГС) се установява, че между Н*******ия като възложител и „Л*****“ ЕООД като
изпълнител е сключен договор, по силата на чл. 1, от който възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извърши срещу възнаграждение доставка, сглобяване и/или
монтаж на мебели за нуждите на Народното събрание по Обособена позиция № 2 –
Доставка и монтаж на мебели за мандатни жилища на Народното събрание в гр.
София и за Лечебно-възстановителната база на Народното събрание – гр. Велинград
съобразно техническата спецификация на възложителя – Приложение № 1 и описани
по вид, количество, технически и функционални характеристики в техническото
изложение на изпълнителя – Приложение № 2. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора
същият влиза в сила от датата на регистриране в деловодната система на възложителя.
Съгласно чл. 2, ал. 2 срокът на изпълнение на доставката, сглобяването и/или монтажа
на мебелите, предмет на договора е до 05 месеца, считано от датата на влизане в сила
на договора. Съгласно чл. 4, ал. 1 възложителят плаща на изпълнителя обща цена за
изпълнение на поръчката в размер на 25 923,71 лева без ДДС или 31 108,45 лева с
ДДС. Съгласно чл. 20, ал. 5 възложителят има право едностранно да развали договора
без предизвестие, когато изпълнителят не изпълнява задълженията си по договора,
2
прекъсне или виновно забави изпълнението им с повече от 10 дни след договорените
срокове, или достави мебели, които не съответстват на договорените количества,
качество или функционали и технически характеристики и др. В този случай
изпълнителят дължи и неустойка по чл. 21, ал. 4 от договора. Съгласно чл. 21, ал. 1 от
договора в случай на забава по вина на изпълнителя по срока по чл. 2, ал. 2 от
договора последният дължи на възложителя неустойка в размер на 0,2 % на ден върху
цената на договора по чл. 4, ал. 1 без ДДС. Съгласно ал. 2 неустойката не може да
надвишава 30 % от цената по чл. 4, ал. 1 от договора без ДДС. Съгласно чл. 21, ал. 4
при пълно неизпълнение на договора по вина на изпълнителя същият дължи неустойка
в размер на 30 % от общата цена на договора по чл. 4, ал. 1 без ДДС.
Видно от представени на лист 58 и 59 от т.д. № 1711/2023 г. на СГС, на
30.09.2020 г. и 04.12.2020 г. ищецът Народно събрание на Република България е превел
по банкова сметка на ответника „Л*****“ ЕООД сумите съответно от 9332,53 лева и
21 775,92 лева, или общо 31 108,45 лева.
Видно от представеното на лист 74 по т.д. № 1711/2023 г. на СГС писмо, на
04.01.2021 г. ищецът е уведомил ответника, че доставените, сглобени и монтирани
артикули в сградата на Лечебно-възстановителната база на Народното събрание – гр.
Велинград не отговарят на техническите спецификации в Приложение № 1 към
договора, и е поискал да отстрани констатираните недостатъци.
Съгласно представен на лист 83-84 по т.д. № 1711/2023 г. на СГС двустранен
приемо-предавателен протокол № 1 на 28.01.2021 г. на ищеца от ответника са
доставени, сглобени, комплектовани и монтирани 17 бр. артикули. С доклада по
делото за безспорно между страните е отделено обстоятелството, че частичното
изпълнение на договора за 17 вида мебели е на стойност 10 399,26 лева с ДДС.
Съгласно представеното на лист 138 по т.д. № 1711/2023 г. на СГС писмо на
15.03.2021 г. ответникът е уведомил ищеца, че няма да достави артикулите по Договор
№ ОП-55-02-91/23.09.2020 г. по посочените в писмото позиции поради невъзможност
за изпълнение.
Видно от представено на лист 139 по т.д. № 1711/2023 г. на СГС писмо, изх. №
ОП-155-00-82/17.03.2021 г. ищецът е изпратил уведомление за разваляне на договора
до ответника, като го е поканил в срок до 19.03.2021 г. да заплати сумите: 20 709,19
лева – частта от авансово преведеното възнаграждение, съответстваща на
неизпълнената част от договора, 1296,19 лева – стойността на гаранцията за
неизпълнение на договора и сумата от 7 777,11 лева – неустойка, дължима на
основание чл. 21, ал. 4 от договора. Съгласно представеното на лист 140 по т.д. №
1711/2023 г. на СГС известие за доставяне управителят на ответното дружество е
получил поканата на 19.03.2021 г.
Фактическият състав на чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД предпоставя първоначално
наличие на валидно правно основание за преминаване на материални блага от
правната сфера на едно лице в патримониума на друго лице и последващо отпадане на
основанието, което лишава получателя на благата от правно признатата възможност да
задържи полученото и същевременно поражда за престиралия право да получи
обратно даденото, за да се преодолее неоснователното обогатяване за чужда сметка.
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задълженията си по причина, за която той отговаря кредиторът може да
развали договора, като даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
3
изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да бъде
направено писмено, ако договорът е сключен в писмена форма. Съгласно ал. 2
кредиторът може да заяви на длъжника и без да даде срок, ако изпълнението е станало
невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало
безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното
време.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установява, че
между страните е било налице валидно правно основание за имущественото
разместване – договор от 23.09.2020 г., в изпълнение на който ищецът е заплатил на
ответника авансово сумата от 31 108,45 лева с ДДС. Доколкото на няколко пъти
ищецът е уведомявал ответника за констатираните несъответствия на доставените
артикули с договора, а с писмо от 15.03.2021 г. ответникът е уведомил ищеца, че няма
да изпълни договора поради невъзможност за изпълнение, съдът намира, че в случая
не е било необходимо ищецът да даде на ответника достатъчен срок за изпълнение с
предупреждение, че при неизпълнение ще счита договора за развален. Тъй като по
делото липсват доказателства, че невъзможността за изпълнение се дължи на
обективна причина, която не може да се вмени във вина на ответника, то съдът
приема, че за невъзможността да достави мебели, отговарящи на зададените в
приложенията към договора специфики, ответникът отговаря. Следователно, ищецът
валидно е упражнил правото си да развали договора на основание чл. 20, ал. 5 с
едностранно волеизявление поради виновно неизпълнение на задълженията на
ответника. Така, считано от датата, на която ответникът е получил изявлението –
19.03.2021 г. договорът е развален, с което основанието за задържане на остатъка от
сумата, съответстващ на неизпълнената част от договора в размер на 20 709,19 лева е
отпаднало и същият дължи връщането й.
Предвид изложеното, искът за заплащане на авансово получената от ответното
дружество сума е основателен и следва да се уважи в пълния предявен размер от
20 709,19 лева. Върху тази сума се дължи и законна лихва от датата на предявяване на
иска – 19.09.2023 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
При прочита на съдържанието на клаузата на чл. 21,ал. 4 от договора съдът
намира, че същата, като предвижда заплащане на неустойка при пълно неизпълнение
на договора в размер на 30 % от неговата стойност без ДДС не противоречи на
добрите нрави, и не излиза извън присъщите й обезщетителна и санкционна функция,
тъй като е уговорена във фиксиран размер от цената на договора, и то от тази без ДДС,
който не е прекомерен, и се дължи единствено за пълно неизпълнение от страна на
изпълнителя на задълженията по него.
Съгласно установената съдебна практика правната уредба на неустойката има
диспозитивен характер и в компетенциите на страните по договора е уговарянето на
нейното приложение, като вид обезщетение за вредите от неизпълнението. След като
страните са уговорили неустойка тази договорна клауза ги обвързва и задължава да се
съобразят с волята, която са постигнали в съответния текст на договора, тъй като
договорите имат силата на закон, за тези, които са ги сключили. Поради това,
неустойка поначало може да се търси, когато са налице елементите от фактическия
състав, който я поражда (в този смисъл Решение от 30.04.2008 г. по т.д. № 59/2008 г., I
т.о. на ВКС, Решение № 111/28.09.2009 г. по т.д. № 714/2008 г., II т.о. на ВКС).
В настоящия случай, между страните не се спори, че ответникът е изпълнил
частично договора. Също така не се твърди и не се установява, че сделката е следвало
да бъде изпълнена непременно в уговореното време, т.е че същата е от категорията на
4
т.нар. „фикс сделки“, при които забавата в изпълнението е приравнена на пълно
неизпълнение. От друга страна, кредиторът е приел частичното изпълнение, поради
което не може да се направи извод, че за него не е налице интерес от такова, и
съответно на това основание да се дължи неустойка за пълно неизпълнение.
Същевременно, изпълнената част от договора на стойност 10 399,26 лева с ДДС, при
обща стойност в размер на 31 108, 45 лева не е незначителна и съответно не може на
това основание частичното неизпълнение да се приравни на пълно такова.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая не е налице пълно неизпълнение
на задълженията на отвнетника, съответно за ищеца не е възникнало право да получи
претендирата неустойка.
Поради това, претенцията за заплащане на неустойка в размер на 7771,11 лева се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид основателността на иска за връщане на авансово платената сума и
предвид това, че по делото се установи, че законният представител на ответника е
получил поканата за плащане на 19.03.2021 г., то искът е заплащане на лихва за
периода от 20.03.2019 г. до предявяване на иска е доказан по основание. На основание
чл. 162 ГПК и при използване на онлайн калкулатора за изчисляване на законна лихва
на НАП, съдът изчисли, че размера на законната лихва върху сумата от 20 709,19 лева,
изчислена за периода 20.03.2021 г. – 18.03.2023 г. възлиза на сумата от 4256,77 лева,
до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен
размер от 5543,52 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Поради неоснователността на иска за заплащане на неустойка, неоснователен е и
искът за законна лихва върху сумата за неустойка.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената част, съответно на отхвърлената част от исковете. Ищецът доказва разноски
в размер на 1444,46 лева държавна такса (платежно нареждане на лист 9 по т.д. №
1711/2023 г.) и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК или общо 1 544,46 лева. Съразмерно на уважената част от
исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1 067,77 лева разноски по делото.
Ответникът е доказал разноски в размер на 2000 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на лист 8 по делото), като на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от
617,29 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л*****“ ЕООД, ЕИК: ******, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Н*******ия, БУЛСТАТ: ****** сумата от 20 709,19
лева с ДДС (двадесет хиляди седемстотин и девет лева и деветнадесет стотинки) -
представляваща авансово платено възнаграждение по едностранно развален от
възложителя Договор за извършване на доставка и монтаж на мебели с № ОП-055-02-
5
91/23.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба - 19.09.2023 г.до окончателното плащане, и сумата от 4256,77 лева
(четири хиляди двеста петдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки) -
мораторно обезщетение върху главницата за неоснователно обогатяване за периода от
20.03.2021 г. до 18.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторно обезщетение за
разликата над 4256,77 лева до пълния предявен размер от 5543,52 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н*******ия, БУЛСТАТ: ****** срещу „Л*****“
ЕООД, ЕИК: ****** искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумите 7777,11 лева – неустойка, дължима поради разваляне на договора, съгласно чл.
21, ал. 4, вр. чл. 20, ал. 5 от същия, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 19.09.2023 г. до окончателното плащане и
2081,81 лева - мораторно обезщетение върху задължението за неустойка за периода от
20.03.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Л*****“ ЕООД, ЕИК: ****** да
заплати на Н*******ия, БУЛСТАТ: ****** сумата от 1067,77 лева (хиляда шестдесет
и седем лева и седемдесет и седем стотинки) разноски по делото съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н*******ия, БУЛСТАТ: 0*****а
заплати на „Л*****“ ЕООД, ЕИК: ****** сумата от 617,29 лева (шестотин и
седемнадесет лева и двадесет и девет стотинки) разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6