Р Е Ш
Е Н И Е
№ 37
гр. Бургас,
25.10.2019
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цвета Попова
ЧЛЕНОВЕ:
Събчо Събев
Стефан Стойков
Секретар:
Евдокия Недкова
Прокурор:
Деян П.
Като
разгледа докладваното от съдия Попова в.н.а.х.д. № 73 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 122 от 20.11.2018 г.,
постановено по н.а.х.д.№ 173/2018 г., Поморийският районен съд признал
обвиняемия З.П.П. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 28.07.2017 г. около
02:50 часа в гр. Ахелой, в района на комплекс „Марина Кейп“, общ. Поморие, при
управление на МПС – лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № А 6964 НА, собственост
на Атанас Атанасов Ганчев, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, а именно при избиране скоростта на движение не се е съобразил с
атмосферните условия, със състоянието на пътя и с всички обстоятелства, които
имат значение на безопасността на движението и не е направил всичко възможно,
да намали скоростта или да спре превозното средство при възникнала опасност за
движението, в резултат на което напуснал платното за движение, с предната си
броня се блъснал в мантинелата и се преобърнал на плажната ивица, като по непредпазливост
причинил средни телесни повреди на Златина Д. Петрова с ЕГН **********,
изразяващи се във фрактура на поясен прешлен, което съставлява трайно
затруднение движението на снагата за срок от около 12 месеца при обичайно
протичане на оздравителния процес и фрактура на 22-ри и 12 зъб, довела до
трайно затруднение на дъвченето – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“ предл.
второ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 2, предложения четвърто и шесто НК
вр. чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като на основание чл. 78а НК съдът освободил обвиняемия
П. от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в
размер на 3800 лв., както и го лишил от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 10 месеца на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.
С решението районният съд се произнесъл
и по въпроса за направените по делото разноски, които постановил да бъдат
заплатени от обвиняемия.
Срещу така постановения съдебен акт е
постъпила жалба от адв. В.В. ***, защитник на обвиняемия З.П.. В жалбата е
посочено, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при
допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се, че обвиняемият не е
следвало да предвиди наличието на отводнителни шахти с метални капаци на около
20 см над нивото на пътя, при неосветен и нерегулиран с предупредителни знаци
участък, за да регулира скоростта на автомобила до такава степен, че да може да
спре пред тези препятствия. Това дава основание на защитника да твърди, че
деянието не е съставомерно по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК, поради което се прави
искане за отмяна на обжалваното решение и признаване на обвиняемия за невиновен
по повдигнатото му обвинение. При условията на алтернативност се иска
намаляване размера на наложеното администра-тивно наказание глоба.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция представителят на Ок-ръжна
прокуратура - гр. Бургас намира въззивната жалба за неоснователна по отношение
на възражението за несъставомерност на деянието и частично основателна по
отношение на претенцията за завишен размер на наложеното административно
наказание глоба. Според прокурора справедливи в конкретния случай се явяват
наказанията глоба в размер на 2800 лв. и лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок от осем месеца. В този смисъл се предлага
изменение на обжалваното решение.
Защитникът поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
При последната дума обвиняемият
заявява, че иска да бъде намалено наложеното наказание глоба.
Бургаският окръжен съд, след като
обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на
обжалваното решение, прие следното:
Районният съд правилно е изяснил делото
от фактическа страна. Въз основа на събраните доказателства е установено по
несъмнен начин, че на 28.07.2017 г. около 02:50 часа в гр. Ахелой, в района на
комплекс „Марина Кейп“ обвиняемият З.П. управлявал лек автомобил „Алфа Ромео“ с
рег. № А 6964 НА, собственост на свид. Атанас Ганчев. На предна дясна седалка
била свид. Ирина Ганчева, на задната седалка вдясно седяла свид. Златина
Петрова. Пътят, по който се движел автомобилът бил от североизточната страна на
комплекс „Марина Кейп“, с ширина 6,8 метра, предназначен за движение на моторни
превозни средства в двете посоки. Вдясно пътят бил разграничен от десния
тротоар с бордюри с височина 15 см. Участъкът бил неосветен, с мокро асфалтово
покритие, силно износено, на места с неравности, по които се образували локви.
Нямало поставени пътни знаци, нито хоризонтална маркировка. Почти в средата на
платното за движение, на разстояние 37 метра един от друг имало метални капаци
на отводнителни шахти, които били на около 20 см над нивото на асфалтовата
настилка.
Обвиняемият П. управлявал автомобила със
скорост 45 км/ч, за която съответствала опасна зона 25,4 метра. Водачът
форсирал двигателя, като преминал последователно през капаците на двете
отводнителни шахти. При удара във втория капак маслото на двигателя на
автомобила започнало да изтича, като на място изпаднали парчета от подкалник и подкартерна
кора на превозното средство. Със същата скорост автомобилът продължил направо,
напуснал платното за движение в частта, когато пътят променял посоката си
надясно, изминал разстояние от около 2 метра по левия банкет и с предната си
броня се блъснал в мантинелата. След удара в мантинелата, със скорост 42,1 км/ч
последвал полет на автомобила от височина 9,3 метра към плажната ивица и удар в
пясъка със скорост 64,4 км/ч. Ударът станал с предната броня на автомобила,
който ротирал около хоризонталната си ос, след което се преобърнал по таван.
Първа от колата излязла свид. Златина
Петрова. Тя помогнала на свид. Ганчева да излезе от автомобила, след което се
обадила на тел. 112. На мястото пристигнали екипи на Спешна помощ и РУП-
Поморие. Водачът и пътниците в автомобила били отведени в МБАЛ-Бургас. Свид.
Ганчева нямала травматични увреждания, а обвиняемият П. получил скалпова рана
на главата, мозъчно сътресение и контузия на коляното, които се определяли като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Свид. Златина Петрова била настанена в
Неврохирургично отделение, където било установено, че тя е получила фрактура на
тялото, дъгите, страничния и шиповидния израстък на II-ри
поясен прешлен. Било проведено оперативно лечение с поставяне на
транспедикуларна стабилизация с 6 винта. Според заключението на
съдебномедицинска експертиза № 442/2017 г. фрактурата на поясния прешлен било
възможно да е получена по време и при обстоятелствата, които се съобщават, при
рязко прегъване на гръбнака с посока напред. Това увреждане съставлявало трайно
затруднение движението на снагата за срок от около 12 месеца при обичайно
протичане на оздравителния процес (л. 70-71 от ДП) и се квалифицира като средна
телесна повреда.
Наред с посоченото увреждане
пострадалата Златина Петрова получила фрактури на два предни горни зъба – 22-ри
и 12-и, което наложило девитализиране, изграждане с щифтове и доизграждане със
зъбни коронки. Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза № 602/2017
г. (л. 75-76 от ДП), фрактурите на двата зъба довели до трайно затруднение на
дъвченето. Посочените увреждания е било възможно да са получени от удар в
областта на устата при внезапното привеждане на автомобила от движение към
покой, тоест налице е причинно-следствена връзка между уврежданията на зъбите
на пострадалата и настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Вина за пътнотранспортното произшествие има обвиняемият П.. Същият е управлявал автомобила със скорост 45 км/ч, която не е била съобразена с релефа на местността и със състоянието на пътя. От заключението на автотехническата експертиза е установено, че първото съприкосновение на долната част на автомобила с чугунения капак на отводнителната канализация станало, когато автомобилът бил на разстояние 64,9 метра преди предстоящия десен завой. В този момент обвиняемият е могъл да спре автомобила. След изминати 37 метра от това съприкосновение на автомобила с неравността на пътя последвал втори удар на картера с другия капак на отводнителната канализация. Тогава автомобилът бил на разстояние 27,9 метра преди предстоящия десен завой. Това разстояние било по-голямо от опасната му зона за спиране, което е давало техническа възможност на водача да спре автомобила преди да е достигнал завоя и по този начин да предотврати произшествието. В експертизата е посочено, че след удара във втората шахта, спирачната и кормилна системи на автомобила са били изправни. Чрез осветеността на фаровете в режим на къси светлини обвиняемият е могъл да възприеме наличието на мантинелата и необходимостта от предприемане на действия за извършването на десен завой. За да премине безопасно през дъгата на десния завой той трябвало да намали скоростта до 19,1 км/ч (л. 89-90 от ДП). Поради изложеното въззивният съд прие за неоснователно възражението на защитника, че наличието на отводнителните шахти е било в причинна връзка с настъпването на произшествието. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че изключителна вина за пътнотранспортното произшествие имал обвиняемият З.П., който нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.Въз основа на установените по безспорен начин факти районният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че с деянието си обвиняемият П. е осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. “б“ предл. второ вр. чл. 342, ал. 1 НК. На 28.07.2017 г. около 02:50 часа, в гр. Ахелой, в района на комплекс „Марина Кейп“, общ. Поморие, при управление на лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № А 6964 НА, обвиняемият нарушил правилата за движение – чл.20, ал. 2 ЗДвП, като не съобразил избраната от него скорост на движение на автомобила с релефа на местността и със състоянието на пътя и не изпълнил задължението си за спиране на пътното превозно средство при възникналата опасност за движението. Това негово нарушение е в причинна връзка с настъпилото пътно произшествие, при което на Златина Д. Петрова били причинени телесни увреждания, съставляващи средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия П. виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. първо от НК. Същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати.
Предвид наличието на всички предпоставки
по чл. 78а НК районният съд законосъобразно е освободил обвиняемия З.П. от
наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в
размер на 3800 лв. и го е лишил от правото да управлява моторно превозно
средство за срок от 10 месеца.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно искането на защитника за намаляване размера на определеното
административно наказание глоба. Вярно е, че обществената опасност на дееца е
ниска. В тази насока районният съд правилно е отчел като смекчаващи
обстоятелства младата възраст на обвиняемия (към момента на извършване на
деянието З.П. е бил на 19 години), липсата на данни за негови противообществени
прояви в миналото, изразеното съжаление за стореното, демонстрирано и във
въззивната инстанция. Що се отнася до процесуалното поведение на обвиняемия,
окачествено от защитника като „перфектно“, то следва да бъде отбелязано, че
явяването на обвиняемия при призоваване от органите на досъдебното производство
и съда е негово задължение. Отказът на обвиняемия да даде обяснения (в случая- на
досъдебната фаза) е негово право, поради което не се отчита в негова вреда, но
пък от това процесуално поведение не могат да се правят доводи за наличие на
принос от страна на обвиняемия за разкриване на обективната истина.
От друга страна, правилно е съобразена високата
степен на обществена опасност на извършеното престъпление, предвид допуснатото
грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, довело до настъпване на
пътнотранспортното произшествие, както и обстоятелството, че пострадалата
Златина Петрова е получила две средни телесни повреди. Впрочем тя също е съвсем
млад човек (на 17 години), който в продължение на твърде дълъг период от време
– около 12 месеца, е изпитвал затруднения при движението на снагата, вследствие
причинената по вина на обвиняемия фрактура на поясния прешлен. Самата тежест на
посоченото телесно увреждане, в рамките на приетата квалификация, също
представлява отегчаващо обстоятелство от съществено значение.
При съпоставката между смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства не се взема предвид само техния брой, но и
относителната тежест и значение на всяко едно от тях. Затова, преценявайки
всички посочени по-горе обстоятелства, настоящият съдебен състав прие, че превес
имат отегчаващите обстоятелства и че определената глоба в размер на 3800 лв. напълно
отговаря на обществената опасност на деянието и на дееца. Срокът, за който
обвиняемият П. е лишен от право да управлява моторно превозно средство също е
правилно определен, като не са налице обстоятелства, налагащи неговото
намаляване.
С оглед на изложените съображения и като
не намери основание за отмяна или изменение на обжалваното решение, въззивният
съд прие, че същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.
378, ал. 5 вр. чл. 338 НПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 122 от 20.11.2018
г., постановено по н.а.х.д.№ 173/2018 г. по описа на Поморийския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.