Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.11.2023 г. гр.
Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенският
административен съд седми състав, в публично заседание на деветнадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря
Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 258 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от
АПК, във връзка с чл. 46, ал. 1 от Закона
за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.
Административното
дело е образувано по жалба на А.П.Ф., г. на ***, против Заповед №
343з-1708/23.06.2023 г. за налагане на принудителна административна мярка по
ЗЧРБ „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“, издадена от с.и.Д.Д., на длъжност н.
на група „Миграция” при ОД на МВР – Сливен, с която на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка по чл. 39а, т. 1 от ЗЧРБ „Отнемане на правото на
пребиваване в Република България“.
Иска се отмяната на
оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна, поради неспазване на
установената форма, противоречие с материалноправните
разпоредби, съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и като издадена в несъответствие с целта на закона. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски, вкл. адвокатски хонорар.
В съдебно заседание
жалбоподателят А.П.Ф., редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява. С молби вх. № СД-01-01-3479/04.10.2023 г.
и вх. № СД-01-01-3560/12.10.2023 г., подадени от адв.
В.С. – САК, процесуален представител на оспорващия, същият моли, съдът да
отмени принудителната административна мярка, поради липса на правно основание
за прилагането й. Изразява становище, че след като лицето е получило разрешение
за постоянно пребиваване в страната и окончателно е изяснен неговия статут, с
влязъл в сила административен акт на компетентен орган, то не може да се
приложи принудителна административна мярка отнемане на правото за пребиваване в
Република България. Представя писмена защита с мотиви за незаконосъобразността
на оспорената заповед.
Ответната страна - Началник група
„Миграция“ към ОД на МВР гр. Сливен, се явява лично и с главен юрисконсулт К.Б.,
която оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без пороци във формата,
мотивирана и при наличието на материалноправните
предпоставки за издаването й. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмена защита, в която са изложени подробни
съображения за законосъобразността на оспорената заповед. Във връзка с
издаденото разрешение на жалбоподателя за постоянно пребиваване в Р България,
заявява, че същото не следва да има отношение към законосъобразността на
заповедта, съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК.
Моли за потвърждаване на заповедта като правилна и законосъобразна.
Съдът, като взе предвид разпоредбата
на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Жалбоподателят
Ф.А.П. е получил право на продължително пребиваване в Република България до
28.10.2023 г., на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ във връзка с чл. VШ, пар. 5 от Споразумение между правителството на Република
България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в
областта на отбраната /ССОО/, ратифицирано със закон, приет от 40-то НС на
26.05.2006 г. - ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г., като
служител на изпълнител по договор със САЩ по смисъла на чл. ІІ, пар. 4 от ССОО във фирма Д. Д. И. Т.- изпълнител по договор
със САЩ. Същият е получавал на това основание продължително пребиваване
ежегодно, считано от 17.05.2018 г. до 28.10.2023 г.
С per. № 5364р-13068/02.06.2023 г. по описа на дирекция
„Миграция" - МВР е получено уведомление от 26.05.2023 г. от „Д. Д. И. Т.",
В., ***, че считано от 25.03.2023 г. е приключило т.п. между фирмата и Ф.А.П. /F.
A. Р.), роден на *** г„ г. на ***, ЛНЧ: **********
(л. 18 – 19 от делото).
На
основание чл. 26, ал. 1 от АПК, жалбоподателят Ф. е бил уведомен за образуваното
административно производство със съобщение с peг. № 343000-7177/07.06.2023
г. по описа на ОД МВР - Сливен, което е получено лично от него на 14.06.2023 г.
(л. 39 от делото). Същият не е подал възражение и не е представил доказателства
във връзка с образуваното административно производство.
Въз основа на проведеното
административно производство Началникът група „Миграция” при ОД на МВР – Сливен издал оспорената заповед № 343з-1708/23.06.2023 г. за
налагане на принудителна административна мярка по ЗЧРБ „Отнемане на правото на
пребиваване в Република България“, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 1 от ЗЧРБ „Отнемане на правото
на пребиваване в Република България“.
Направен бил опит за връчване на
заповедта по реда на чл. 18а от АПК (л. 13 - 17 от делото).
Заповедта била връчена на лицето Х.И.
М.на 07.07.2023 г., който поел задължение да предаде
на А.П.Ф. (л. 11 от делото).
Към
доказателствата по делото са приложени Меморандум за „Д. Д. И. Т.“ от 13 април
2021 г. (л. 29 - 35 от делото) и писмо за оторизация (л.
35 - 38 от делото). В хода на съдебното производство бяха представени и приети
като доказателства Решение рег. № 1020216/30.08.2023
г. на Директора на Дирекция „Миграция” при МВР, Заявление рег. № 130/13.04.2023
г. за издаване на документ за самоличност и пребиваване на чужденци в Р
България, подадено от жалбоподателя и разпечатка от АИСБДС за жалбоподателя (л.
67 - 71 от делото).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка, писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като в административната преписка не се съдържат
доказателства, които да обосноват съобщаването на заповедта по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК. Жалбата е
подадена от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването, като не са налице основания за прекратяване на производството поради
отпадане на правния интерес, във връзка с издаване на решение рег. №
102016/30.08.2023 г. на Директора на Дирекция „Миграция” при МВР.
Разгледана по същество същата се
явява основателна поради следните
съображения:
Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ принудителните
административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна
агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции
"Национална полиция", "Гранична полиция" и "Борба с
организираната престъпност", директорите на Столичната и областните
дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на
регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните
работи или на оправомощени от тях длъжностни лица.
Със заповед № 343з-320 от 14.02.2018 г. на директора
на ОДМВР – Сливен (л. 12 от делото), началникът на група „Миграция” при
ОД на МВР – Сливен, с.и.Д.В. Д. бил оправомощен да издава заповеди за
налагане на
принудителни административни мерки по Глава пета Раздел І от ЗЧРБ. В този
смисъл процесната заповед се явява издадена от
компетентен орган в рамките на неговата правомощия.
При издаване на оспорения акт е спазена
установената от закона форма – същият е писмен и съдържа изискуемите от нормата
на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Посочени са фактическите и правни основания
за издаването му. Жалбоподателят е бил уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК
за започналото административно производство по издаване на акта, което му е
осигурило възможност да упражни правото си на защита във фазата на провеждане
на производство по издаване на оспорената заповед. Същевременно съдът намира,
че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, в противоречие с материалноправните норми и
целта на закона. Съображенията за това са следните:
С изменението на разпоредбата на
чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ в редакцията от ДВ бр. 36/15.05.2009 г., се въвежда
задължението, при налагане на принудителните административни мерки,
компетентните органи да отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца
на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на
производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване
на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на
пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни,
културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Посочената разпоредба
е съобразена с Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и Съвета от
16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите -
членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни.
В конкретния случай, при издаването
на заповедта за прилагане на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя
не е съобразена тази императивна разпоредба на ЗЧРБ, като не са събрани
необходимите данни относно съществуването на семейни, културни и социални
връзки с държавата му на произход - САЩ и не са обсъдени установените
релевантните факти, свързани с продължителността на пребиваване на лицето в
страната, поради което не е преценена пропорционалността на наложената мярка
спрямо правата му, гарантирани от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи. С неизпълнението на изискването на тази императивна
разпоредба от административния орган при налагане на оспорената ПАМ, е нарушен
принципът на съразмерност в чл. 6 от АПК и изискването за съответствието на
мярката с целта на закона.
Според параграф (6) от Преамбюла на Директива 2003/109/ЕО
на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи
граждани от трети страни - Основният критерий за получаване на статут на
дългосрочно пребиваващ следва да бъде продължителността на пребиваване на
територията на държавата-членка. Това пребиваване следва да е било легално и
непрекъснато, за да свидетелства за трайното привързване на лицето с тази
страна.
Съгласно Директива 2008/115/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и
процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи
граждани на трети страни, /транспонирана в националното законодателство с
изменение на ЗЧРБ от ДВ бр. 36/15.05.2009 г./, прекратяването на незаконния
престой на граждани на трети страни следва да се извършва по справедлива и
прозрачна процедура и решения следва да се вземат индивидуално и въз основа на
обективни критерии.
Видно от съдържанието на
оспорената заповед /посл. изр. на четвърти абзац/
жалбоподателят по делото А.П.Ф. е пребивавал в страната ни легално
малко повече от *** години и в административната преписка няма доказателства,
спрямо него да са прилагани други ограничителни мерки. Този релевантен факт не
е бил обсъден от административния орган, а той е от изключително значение за
вземане на крайното решение по издаване на оспорения административния акт.
Отделно от това от представената в съдебно заседание разпечатка от АИСБДС за
жалбоподателя (л. 71 от делото) се установява, че жалбоподателя е със семеен
статут – р., което обстоятелство не е било изяснено от административния орган
/националност и гражданство на с., местоживеене, взаимоотношения, д. и т. н./. Изясняването
на тези обстоятелства и преценката им са от значение за издаване на оспорената
заповед, съобразно императивната разпоредба на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Като не е
сторил това издателят на заповедта е нарушил както цитираната разпоредба, така
и чл. 35 от АПК - относно задължението за изясняване на фактите и обстоятелствата,
които са от значение за издаване на акта.
В подкрепа на изложеното е и
фактът на издаване на решение рег. № 1020216/30.08.2023 г. на Директора на
Дирекция „Миграция” при МВР за предоставяне право за постоянно пребиваващ на
чужденец в Република България по отношение на
А.П.Ф., на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ. Издателят на
оспорената заповед е имал възможност съобразно установената от него фактическа
обстановка да прецени, че жалбоподателят отговаря на изискването на посочения
текст, да му бъде предоставено право за постоянно пребиваване в страната и е
бил длъжен го вземе предвид при излагане на мотивите си за издаване на акта.
Същевременно съдът намира за
необходимо да уточни, че в конкретния случай издаването на това решение не може
да се приеме като установяването на нов факт от значение за делото след
издаване на акта, по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК и не може да обоснове
отмяната на оспорената заповед на това основание. Безспорно е, че съгласно чл.
142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след
издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания, но въпросът е кои са тези нови факти, както и какво е тяхното значение
за преценка на законосъобразността на процесния акт.
Нови факти от значение за делото
могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с
обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът
е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти. Правното
значение на един факт може да бъде променено от правни норми, на които
законодателят е придал изрично обратно действие или от съдебно решение, което
отменя с обратна сила един факт или при отмяна при условията на чл. 99 от АПК
на един административен акт, който е фактическо основание за издаване на
оспорения акт. В този смисъл решение № 7441/05.06.2018 г., постановено по адм. дело № 14590/2017 г. на ВАС – Седмо отделение.
Издаването на процесното
решение рег. № 1020216/30.08.2023 г. на Директора на Дирекция „Миграция” при
МВР. след оспорената заповед не е нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК.
Този факт би могъл да има отношение към изпълнението на приложената
принудителна мярка, тъй като с издаването му фактически е отпаднала
възможността за фактическото прилагане на оспорената ПАМ, като адресатът на
мярката би могъл да иска органът да прекрати действието й. Но този факт няма
отношение към законосъобразността на приложената принудителна мярка.
В конкретния случай законосъобразността
на оспорената заповед следва да се преценява в съответствие с правилото на чл.
142, ал. 1 от АПК – към момента на издаването й.
Съобразно изложеното настоящият
съдебен състав приема, че неизясняването на фактите и обстоятелствата от значение
за случая и тяхната евентуални преценка от страна на административния орган,
издал оспорената заповед, е повлияло върху съдържанието на акта.
Несъобразяването на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ при издаването му не дава възможност
на съда да прецени дали с наложената ограничителна мярка не се засягат в
недопустима степен правата на чужденеца, гарантирани от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи и от европейското право - Директива
2003/109. Не може също да се прецени дали с издаване на мярката се постига
целта на закона. В този смисъл Решение № 7798 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2013 г., VII о. и Решение № 3328 от
29.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11171/2022 г., IV о.
и Решение № 15842 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 7253/2020 г., IV о. и
При горния анализ съдът приема,
че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за
форма и съдържание, но в нарушение на процесуалните правила, на материалния
закон и на неговата цел и подлежи на отмяна.
При този изход
на делото искането на представителя на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски се явява основателно, съгласно разпоредбата на
чл. 143, ал. 1 от АПК и следва да бъде уважено. Тъй като по делото няма
представени доказателства за изплатен адвокатски хонорар размерът на
присъдените разноски следва да е 10 лева за внесена държавна такса.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, седми състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 343з-1708/23.06.2023 г.
за налагане на принудителна административна мярка по ЗЧРБ „Отнемане на правото
на пребиваване в Република България“, издадена от с.и.Д.Д.,
на длъжност н.на група „Миграция” при ОД
на МВР – Сливен, с която на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 1 от ЗЧРБ „Отнемане
на правото на пребиваване в Република България“.
ОСЪЖДА ОД на МВР -
Сливен да заплати на А.П.Ф.,
г. на ***, ЛНЧ: **********, разноски по делото в размер
на 10,00 лева
(десет лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: